Ричард Бенет
Търсене на бога (8)

Видими разцепления

В политиката: Политиците се срещат със страх и недоверие. Когато се изразяват несъвместими становища, те се надяват, че и в бъдеще военната сила ще гарантира сигурността на тяхната нация. Същевременно загрижени граждани надигат глас в полза на мира и атомното разоръжаване. Има обаче някаква ирония в това, че онези, които са наблюдавали по телевизията някои от „демонстрациите за мир“, стават свидетели как у демонстрантите се развихрят тъкмо онези емоции, които предизвикват войните и разрушенията. Това ни напомня, че Бог ни е предупредил за такива времена: „Когато казват: Мир и безопасност; тогава ще дойде върху тях внезапна погибел като болките върху бременна жена; и няма да избегнат.“ (1. Сол. 5:3)

В икономическия живот природните бедствия като суша, земетресения и наводнения и следващите ги глад и мизерия представляват един постоянно разрастващ се проблем, особено в Третия свят. Тези бедствия още повече увеличават големите икономически различия между богатите и бедните народи. Въпреки готовността и жертвите на много хора, които се опитват да помогнат, може да се направи печалната констатация, че твърде често богатите стават все по-богати, а бедните — все по-бедни.

В сферата на социалните връзки не е тайна, че днес разрушаването на брака и семейния живот придобива епидемични размери. Летсоал ми каза със сълзи на очи: „Моят дом бе разрушен.“ Аз помислих, че е се е съборила неговата малка африканска хижа, но скоро ми стана ясно, че с този израз той тактично ми съобщаваше, че жена му го е напуснала. Днес се „разрушават“ твърде много домове. Егоистичният начин на живот е противоположност на истинската любов. И въпреки това, както ще видим в една от следващите глави, Божията любов със своята изцеляваща и градивна сила докосва и брачната връзка, и семейството.

В трудовоправните отношения вече свикнахме да слушаме за недоволство и напрежение на работното място. В началото на 1985 г. в Англия приключи най-ожесточеното стълкновение в индустрията през XX век. И въпреки че стачката и сблъсъците по улиците бяха преустановени, огорчението и натрупаната омраза останаха като открита рана в отношенията между работниците и ръководството на предприятието и дори между самите миньори. Каква разлика в сравнение с премахването на напрежението между работниците и ръководителите по време на вълненията в каменовъглените мини в Уелс. Джон Пари е бил там и ми разказа. Когато се запознах с Джон, той беше пенсиониран миньор на 91 години, беше напълно ослепял и страдаше от силикоза — хронично белодробно заболяване. Аз и жена ми посещавахме този скромен миньор винаги, когато ни беше възможно, в къщурката му в Северен Уелс. Със сърдечен смях и голяма радост той разказваше какво е извършил Бог в Уелс по време на съживлението през 1904 и 1905 г. Тогава миньорите, както и техните работодатели, познали живия Бог. Прекият резултат от това бил, че те започнали да се отнасят с доверие и уважение един към друг. Каква съществена разлика между 1905 г. и 1985 г.!

Джон говореше с голяма радост за онези дни. Той си спомняше, че десетки предприятия банкрутирали, понеже внезапно изчезнала потребността от алкохол. Спомняме си също, че когато слизал с миньорите в галерията, всички заедно пеели хвалебни песни на Бога. Той се засмиваше тихо, когато казваше: „Хората все още идват при мен и питат къде е било съживлението.“ После казваше, сочейки с пръст гърдите си: „То е тук вътре, и то в този момент.“

Освен политическото, социалното, трудовоправното и икономическото поляризиране между хората и всеобхватната мрежа на терора заплашва да разруши вътрешнополитическия мир в много страни. Библията съвсем точно описва ситуацията, в която се намираме днес. „Надявахме се на мир, но нищо добро не дойде, и на време на изцеление, но, ето, ужас!“ (Еремия 14:19) Колкото и дълбоки да са тези разцепления, има нещо, което разделя хората много по-страшно и по-трайно. Причината за това се крие в обърканите представи за Бога.