Ричард Бенет
Търсене на бога (3)

Преди известно време всекидневниците съобщиха тревожния факт, че при самолетна катастрофа, причинена от фалшив радарен сигнал, са загинали много хора. Трагизмът на тази злополука обаче бледнее пред тежките последици в случаите, когато хората се доверяват на „духовна радарна система“, която ги води към духовна катастрофа.

Днес в света има много объркващи и противоречиви гласове, всеки от които твърди, че сочи пътя към Бога. Как можете да разберете кой от тях е верният? Търсейки Бога, не можете да си позволите да бъдете водени от фалшив глас, понеже това, което е заложено на картата, има вечни последици.

Някогашният британски министър-председател Уилиям Гладстон пише: „Библията носи отпечатъка на особеностите на своя произход и между нея и всички нейни конкуренти съществува огромна дистанция.“

Американският президент Абрахам Линкълн е казал веднъж: „Смятам, че Библията е най-добрият подарък, който Бог е дал на човечеството.“

Въпреки че много видни исторически личности са свидетелствали за нейната уникалност, самата Библия си остава най-доброто доказателство за собствената си достоверност.

Цар Давид е бил наясно за надеждността на своя духовен пътеводител. Той е казал: „Твоето слово е светило за крака ми и светлина за пътеката ми.“ (Псалм 119:105)

И до ден-днешен хората разбират от собствен опит, че могат да се доверят на Библията, като търсят Бога. Въпреки всички усилия да бъде опровергана, тя си остава неповторимо явление в световната литература.

И понеже хората се нуждаят от сигурност, че Библията е автентична, Бог я е снабдил с много печати, които потвърждават, че тя представлява „Божието слово“. Този, който честно търси, ще намери както в Светото Писание, така и в светските книги по история неопровержими доказателства за това, че „цялото Писание е боговдъхновено“. (2. Тим. 3:16)

Ако Библията беше написана от един-единствен автор, не би ни изненадало, че в нея тематиката е разработена системно и последователно. Книгата на книгите обаче не е написана от един човек, а от много автори, произлизащи от различни култури, и то в продължение на много столетия. И въпреки всичко тя представлява последователно, подредено и нямащо равно на себе си изложение на Божията истина. Само по себе си това е много забележително.

Археологическите разкопки постоянно дават нов доказателствен материал, който потвърждава историческата точност на Библията. Събития, които доскоро бяха осмивани като легенди, сега са потвърдени от модерната технология. (Например през 1968 г. един германски пътешественик на име Клайн е посетил древната страна Моав, която днес принадлежи на Йордания. Там той открил един каменен паметник, на който имало надпис от 34 реда от Меса, краля на Моав. Надписът бил направен в памет на неговото въстание срещу Израел. Както Амрий, така и Ахав се споменават и във Втората книга на царете, и на паметника. На двете места ни се казва, че тези израелски царе са били поробители на Моав. Много такива открития от по-ново време потвърждават историческата точност на библейското предание.) Библията наистина е Божия книга, която съдържа посланието на Бога към всички хора.

Въпреки факта, че Библията е Божия книга, някои хора отказват да я четат, и то поради широко разпространеното заблуждение, че имало два различни начина да си съставим мнение за нея: „научното“ отношение, което гледало фактите в очите, и „религиозното“, което ги игнорирало. Оттук се прави извод, че истинският учен не може да бъде вярващ. Има обаче голям брой учени, които не споделят този възглед.

Въпреки че Библията не е научно помагало, никога, когато засяга тези сфери, тя не е била опровергавана с доказани научни факти. По принцип по своите цели и предназначение Библията излиза далеч извън границите на научното познание.

Например науката не може да обясни защо ние сме на тази земя, нито може да ни каже къде отиваме след края на живота, какъв е неговият смисъл или какво е предназначението на човека. Независимо колко умен или прост е човек, той се нуждае от помощта на Бога, за да намери истината за Него. Сигурно това е причината, поради която френският философ Блез Паскал казва: „Най-голямото постижение на разума е да ни каже, че разумът има определени граници.“ Ако нямахме Божията книга, никога не бихме получили достоверни отговори на най-важните въпроси на битието.

Нека разгледаме сега два ясни белега, които показват, че Библията наистина е Божие слово.

Първият е невероятната точност на нейните пророчески предвиждания. Вторият е силното положително влияние, което тя е упражнила върху живота на хората, приели сериозно нейното послание.