Джо Холдеман
Да съответства на престъплението (5)

5

Но Айзък не бързаше да отиде в аптеката. Поне не веднага. Вместо това се прибра в квартирата и позвъни в лабораторията.

— Уолдо, обажда се Айзък Кроуел. Мога ли да те помоля за една услуга?

— Давай.

— Отивам при доктор Норман, ще го помоля да ми предпише малко Гравитол. Таблетката, която ми даде днес подейства чудесно. Би ли погледнал дозировката?

— Знам я и така — пет милиграма. Но виж, Айзък, за теб може би ще е необходима по-ниска дозировка. Разбираш, възрастта…

— Така ли? Добре, ще поговоря с него. Все ми се струва, че е обратното.

— Не разчитай да убедиш Уили за каквото и да било. Той е най-упоритото магаре, което някога съм виждал.

— Знам, приятели сме.

Веднага след разговора Кроуел изпразни съдържанието на куфара и вдигна капака на фалшивото дъно. После извади дълга и остра писалка, чийто край завършваше с ултразвукова мастилена изтривалка. След като се потренира да изписва „тридесет дни по 5 мг. Гравитол на ден“ с почерка на Норман, той изтри прескрипцията за Пандроксин и написа отгоре новата.

Магазинът на компанията тънеше в мрак, светеше само прозорецът на аптеката. Кроуел натисна звънеца и влезе. Зад щанда аптекарят сънено потъркваше очи.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Бих искал да изпълните тази рецепта.

— Незабавно — младият аптекар се обърна към лавиците с лекарства. — Хей, — подвикна той изненадано през рамо. — Това не е за вас, нали?

Беше ред на Ото.

— Разбира се, че не. Аз самият предпочитам Пандроксин. Това е за доктор Стръкхаймер.

Само след миг аптекарят се появи с мъничко зеленикаво шишенце в ръка.

— Бих могъл да се закълна, — рече той, — че само преди седмица Уолдо беше тук за Гравитол. Може би все пак трябва да позвъня на доктор Норман.

— Не, те не са за него — отвърна с ленив глас кроуел. — Доколкото знам му трябват за някакъв експеримент с туземците.

— Е, тогава всичко е наред.