Метаданни
Данни
- Серия
- Кодексът на Алера (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cursor’s Fury, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Пламен Панайотов, 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- @Публикувано първо в Читанка
- @Фен превод
- Алтернативен свят
- Епическо време (Епоха на герои)
- Линейно-паралелен сюжет
- Оценка
- 5,5 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- proffessore (2020 г.)
- Корекция
- NomaD (2020 г.)
Издание:
Автор: Джим Бъчър
Заглавие: Фурията на курсора
Преводач: Пламен Панайотов
Година на превод: 2020
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: английска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12791
История
- — Добавяне
Глава 37
Тави беше сигурен, че гласът му ще звучи слабо, както се и чувстваше, но гласът му прозвуча силно и овладяно.
— Добре, Маркус. Да започнем преговорите.
— Пригответе се! — изрева Първото копие и легионерите заеха места в стандартната отбранителна структура — човек с щит се изправя на бойницата, а партньорът му, въоръжен с лък, застава зад него.
След като получи условно побутване с бедро от стрелеца, щитоносецът трябва без забавяне да направи крачка встрани, докато неговият партньор, стрелецът, трябва да заеме мястото му и да стреля, след което процесът се случва в обратна посока — и двамата воини се скриват зад щита, оставяйки на врага само няколко мига, за да улучи жива мишена.
Въпреки че всички легионери бяха минали основен курс по използване на лък, те едва ли биха могли да заменят призователи на дървесни фурии. Враговете вече влязоха в обсега на воините, но канимите бяха подвижни и защитени с броня, поради което представляваха изключително трудна цел.
Някои алерански стрели намериха целта си и няколко канима паднаха — съвсем малко, особено в сравнение с броя на живите.
Канимите преодоляха разстоянието до стените със скорост, която ги караше да се чувстват неудобно — макар и не толкова бързо, колкото ездач, но много по-бързо от бягащ човек. Когато останаха не повече от шестдесет или седемдесет ярда, настъпващите каними едновременно метнаха много копия, всяко от които беше по-дебело и по-тежко от алеранското бойно копие.
Удариха здраво. До Тави се чу мощен трясък и смаяна ругатня, когато копието удари щита на ветерана. Канимското оръжие се натроши на дребни парченца, но отхвърли легионера долу и остави гигантска вдлъбнатина по повърхността на щита му.
Малко по-ниско един от стрелците излезе напред да стреля в момента, в който пристигнаха копията. Едно от тях прониза рамото му, а аленият му стоманен връх щръкна отзад. Раненият мъж изпищя и падна.
— Лекар! — заповяда Тави и чакащите лечители се втурнаха към падналия.
— Сър! — извика Маркус и Тави почувства как нещо го удря силно между лопатките миг преди нещо друго да се удари в задната част на шлема му.
Сякаш гръмотевица изпълни ушите му и той падна на едно коляно. С крайчеца на окото си забеляза, че канимското копие отлита от него, въртейки се във въздуха.
— Сър, дръжте си очите отворени! — изрева Маркус, вдигайки Тави. — Хората знаят какво трябва да правят.
— Таран! — извика сивокос легионер, застанал много по-ниско на стената. — Тук има таран!
— Бъдете готови на портата! — изрева Маркус. Тави бързо надникна да види какво става долу иззад прикриващия го зъбец на крепостната стена.
А отдолу канимите щурмува стената. На около двадесет фута зад първия отряд каними крачеше друг, плътно прибран отряд, и влачеше грубо издялан дървен таран с диаметър три фута.
Междувременно все повече нови редици каними хвърляха дротиците си, извивайки се с цяло тяло за по-голяма сила, и все повече и повече същества влизаха в пределите на този обсег, създавайки непрекъснат поток от смъртоносни копия, прорязващи въздуха. Тави едва успя да отклони глава, избягвайки едно такова копие — то премина покрай него и се заби в дървения трегер на двуетажната сграда отзад.
— Вериги! — извика някакъв легионер, щом забеляза очертанията на няколко огромни железни куки с размерите на котва за лодка, прикрепени към дълги стоманени вериги, да политат от земята към бойниците на стените. Куките паднаха с тъп метален звук и веригите им се опънаха.
Легионерите успяха да грабнат и да изхвърлят повечето куки, преди те да се закрепят стабилно, но някои бяха здраво заседнали и веригите им затрепериха, когато канимите започнаха да се качват по тях.
Тави изведнъж чу и почувства чудовищен удар, който накара стените да затреперят под ботушите му, и звук достатъчно силен, за да заглуши за миг дори ревящия хаос на битката. Таранът беше стигнал до портата и изглеждаше невероятно, че тя устоя на ужасяващата сила, с която удари.
— Пригответе се! — извика Първото копие и се наведе, за да погледне надолу, въпреки смъртоносните дротици, които продължаваха да се носят във въздуха. Той дръпна глава настрани, избягвайки едно, след което извика:
— Сега!
Стрелците над портата пуснаха лъковете. След което, пъшкайки от усилието, те вдигнаха големи дървени ведра с гореща смола и ги изляха на площадката пред портата, предизвиквайки викове на изненада и агония сред канимите долу, като не забравяха щедро да поливат с масло дървения таран.
Маркус се върна под защитата на стените и извика на Тави:
— Готово!
Тави кимна, вдигна юмрук и погледна през рамо към двора.
По негов сигнал Красус и дузина от неговите рицари Рибки, както ги нарече легионът по време на похода, изведнъж рязко се издигнаха от двора, понесени от въздушни потоци.
Те прелетяха над реката с бърз криволичещ полет, за да затруднят улучването им от земята, направиха завой в посока към града и се понесоха на не повече от шестдесет фута височина, разпръсвайки стотици уплашени врани.
Много копия прелетяха покрай рицарите, но нито едно не достигна целта си и когато Красус профуча покрай портата, Тави го видя да сочи с ръка и му извика.
Потрепваща топка разпален огън се появи пред Красус и с остър звук полетя към земята, удари добре насмоления таран и избухна във внезапен облак от яростен огън.
Пламналите каними закрещяха. Горещата смола се възпламени, обричайки всички, които беше заляла, на бърза и болезнена смърт.
Застанал на върха на стената, Тави видя един от канимите да достига до бойницата по една от веригите, но легионерите вече го чакаха. Мечове и копия го улучиха и канимът падна, изчезвайки от погледа.
Други легионери използваха копията си като лостове, за да откачат тежките куки и да изпращат още повече каними на земята.
Тави не можеше да каже със сигурност какво му позволи да го разбере, но изведнъж почувства рязко колебание в импулса на канимите. Той се обърна към Красус и направи с ръка кръг над главата си.
Откакто Тави му счупи носа, очите на трибуна на рицарите бяха с черни кръгове, но запазваха остротата си, така че полетът на рицарите се промени и те отново се устремиха покрай стената в създаден от фуриите им вихър, изпращайки облаци мръсотия и прах в очите и лицата на канимите. Красус хвърли повече от половин дузина светещи сфери в канимите, мъничките капки светлина бързо разцъфнаха в огнени експлозии.
Преди Красус и неговите рицари да успеят да направят още един заход, ниският звук на канимските рогове премина в бърз ритъм — сигнал към атакуващите войски, и бронираните нападатели долу започнаха бързо и организирано да се оттеглят.
За две минути те напуснаха обсега на лъковете, а алеранците по стените изпращаха колкото се може повече стрели в отстъпващите им редици.
Красус искаше да поведе рицарите си в преследване, но Тави видя движението му и вдигна протегната ръка над главата си, стисна я в юмрук и я върна обратно на нивото на раменете.
Красус видя сигнала, потвърди с вдигнат юмрук и заедно с останалите рицари се върна при укрепленията.
Около Тави легионерите крещяха и изпращаха порой от дръзки обиди в гърбовете на отстъпващите каними. Всеки човек тук знаеше, че битката далеч още не е приключила, но към този момент те най-малкото бяха живи и непобедени, и Тави не направи нищо, за да спре радостта, дадена им от малката победа в първите минути на битката.
Той прибра меча си и проследи с поглед отстъпващите каними, дишането му беше тежко и то не защото се беше сражавал много. Тави се наведе над зъбците и погледна надолу. Безмълвни, натрошени фигури лежаха там разхвърляни — общо седем или осем тела. Нито един ранен каним не беше изоставен, само трупове лежаха там. Воините бяха взели ранените със себе си.
— Е — задъхано се обади Ерен зад него. — Това беше вълнуващо.
— Лекар! — обърна се Тави към най-близкия лечител. — Какви са загубите?
— Трима пострадали, двама умерено, един леко. Загинали няма, сър.
Това предизвика пореден взрив на ликуване сред легионерите и дори Първото копие леко се усмихна.
— Добра работа! — извика им Тави. После се обърна и тръгна надолу по стълбите към двора.
— И така — каза последвалият го Ерен. Малкият шпионин едва успяваше да носи бронята, която Магнус му беше дал. — Какво следва сега?
— Това беше просто сондиране — отговори Тави. — И съм готов да се обзаложа, че техният водач е искал то да се провали.
— Да се провали? Защо?
— Защото Сари е шаман, а има тълпа воини, които трябва да контролира — каза Тави. — За целта той ще трябва да ги убеди, че е достатъчно силен и заслужава да бъде техен водач. Той позволи на воините сами да извършат първата атака, знаейки, че ние ще отговорим достатъчно силно, така че те да могат да се поопарят и да почувстват дебелия край на тоягата. Следващият му ход ще бъде да докаже колко достоен лидер е той, като използва силата си, за да им помогне да превземат стените. Той ще спасява животи. Ще стане герой. Ще докаже силата си.
Ерен кимна, когато слязоха в двора, а Тави пристъпи към конете на коневръза.
— Разбрах. И какво смяташ да правиш сега?
— Да открадна ролята на Сари под носа му — отговори Тави. Пъхна меча в ножницата и се метна на коня. — Ако направя ход сега, мога да му открадна мълнията.
Ерен примигна.
— Как смяташ да го постигнеш?
Тави кимна на легионерите на портата и те широко я отвориха.
Той подсвирна на застаналия над портата Маркус и Първото копие му хвърли знамето на легиона, прикрепено на дървен прът. Тави го опря в стремето до ботуша си.
— Смятам да отида там и да го накарам да изглежда като идиот — каза Тави.
Очите на Ерен се разшириха.
— Там?
— Да.
— Лично?
— Да.
Ерен погледна Тави за секунда, после се обърна и погледна към портата, където армията на канимите чакаше на разстояние не повече от миля от тях.
— Е, капитане — каза той след един удар на сърцето. — Каквото и да се случи, сигурен съм, че все някой ще изглежда ужасно глупаво.
Тави се усмихна на Ерен и му намигна, въпреки че вътре в себе си искаше да крещи и да бяга, търсейки много малко и много тъмно скривалище.
Напълно възможно беше целият му план да не е нищо повече от фантазия, но след като прекара толкова време в компанията на посланик Варг, Тави вярваше, че познанията му за врага могат да бъдат единственото ефективно оръжие. Ако е прав, той ще може да подкопае властта на Сари, а ако има голям късмет, дори напълно да отдели шамана от неговите воини.
Разбира се, ако греши, най-вероятно няма да има възможност да се върне обратно под защитата на градските стени, точно както няма да може и да диша.
За секунда той затвори очи да се пребори със страха, призовавайки в себе си желязно контролирано спокойствие. Страхът сега буквално би могъл да го убие.
После Тави леко сръга коня и потегли напред, извън защитата на Първи алерански легион и безопасността на градските стени, към шестдесетте хиляди диви каними.