Кони Мейсън
Пламък (15)

14

Ашли отвори уста и пое сладката топлина на езика му. Вдигна ръка и отметна косата му, после нежно я спусна по неговото лице. Челото му беше горещо под хладните й пръсти. И докато той похищаваше устата й с жадните си целувки, ръцете й се спуснаха по гърдите му, а след това още по-надолу към хълбоците му. Когато стигна до колана на панталоните, дланта й обгърна твърдата издатина под грубия плат.

Танър си пое дъх с остро съскане, раздиран от огъня, който се вихреше във вените му.

— Господи, янки, знаеш ли какво правиш?

— Знам точно какво правя, бунтовнико. — Пръстите й се спуснаха към закопчалката на кобура. — Махни това. — Танър се подчини с готовност. — И това — добави тя, дърпайки колана на панталона му.

Той се съблече бързо, после издърпа ризата на Ашли през главата й и я хвърли настрана. Загледа я омаян. Луната я къпеше във водопад от прозрачно сребро.

— Толкова си хубава.

Наведе глава и вкуси деликатната извивка на шията й. Устните му се спуснаха надолу, стигайки до падинката между гърдите й. Той зарови лице в сатенено гладките хълмове и вдъхна упоителния им женствен аромат. Започна с неизмерима нежност да целува и да облизва гърдите и връхчетата им.

Ашли изстена от удоволствие.

— Искам да те докосвам и да те любя.

Тя вдигна ръце към него, натисна го по гръб и легна отгоре му.

Той си поемаше дъх с огромно усилие, почти губеше контрола над себе си. Пулсът биеше силно, задушаващо в слепоочията и в слабините му. Тя се притискаше към него и той усещаше как го облива влажната й женствена топлина. Тя изпусна една сладострастна въздишка, която почти го обезоръжи, а когато усети устата й да се спуска надолу, към конвулсивно свития му корем, той се втвърди още повече. Пое си задавено дъх и го изпусна със съскане, когато тя коленичи между краката му и го обхвана целия с две ръце. Вгледа се в него за миг и положи нежна целувка върху влажния му връх.

Танър се изви целият.

— О, господи!

— Харесва ми вкусът ти, бунтовнико — каза тя и му се усмихна. — Харесва ми и тялото ти. Толкова си голям, толкова силен. Винаги се чувствам в безопасност при теб.

— Ако не спреш, ще получиш само вкуса — изпъшка Танър. В гласа му се промъкна отчаяние. — Измъчваш ме, янки.

— Сега знаеш какво ми е, когато правиш така с мен — подразни го Ашли, навеждайки се, за да продължи сладкото мъчение.

Танър издържа още няколко минути, после извика, извъртя се и притисна Ашли под себе си. Навлезе в нея с едно рязко движение. Само това, че беше в нея, можеше да го накара да стигне до кулминацията. Мускусният аромат на секса накара кръвта му да закипи бурно. Уплаши се, че няма да може да издържи достатъчно, за да успее Ашли да получи своето удоволствие, но вече нямаше нужда да се сдържа. Хълбоците и започнаха да се издигат и спускат, усети я как трепери и се свива конвулсивно около него. Контракциите й предизвикаха неговото освобождаване, той направи един последен тласък, излезе рязко от нея и се изля върху постелките.

Преди да я остави да спи, Танър я люби още веднъж. След като Ашли се унесе, той се върна в леглото си под фургона. Осъзна, че няма да е добре, ако свикне да прегръща Ашли всяка нощ по пътя, защото щом стигнеха в Орегон сити, бракът им щеше да приключи.

 

 

На следващия ден стигнаха форт Уола Уола и съобщиха на властите за сблъсъка си с петимата мъже. След като се подписаха под протокола, си тръгнаха. По необходимост не се бавиха дълго във форта. Съобщаваха за предстоящи снеговалежи по високите части на Водопадите и Танър сметна, че не е разумно да се бавят. Предвидливостта му се оправда. След две седмици, докато прекосяваха един проход през Водопадите, вървяха по хлъзгав и опасен, но все пак проходим път. Тъмните облаци, надвиснали над тях, обаче обещаваха лошо време в предстоящите дни.

Времето ставаше все по-студено. Бяха тръгнали от Мисури през май, преди почти шест месеца. Ако не беше престоят в селото на Бягащия лос, щяха вече да бъдат в Орегон сити. Тя беше тръгнала за Форт Бриджър, но женитбата на Коул и Утринна мъгла бе променила всичко. Коул сега беше свободен, но бе предпочел да се върне при индианската си съпруга, и изведнъж се оказа, че Ашли не знае накъде да поеме.

Студът я накара да потърси в сандъка си топли дрехи и да извади още одеяла. Когато предложи на Танър да спи във фургона през студените нощи, той отказа меко, но решително. Щом предстоеше да се разделят, според него най-добре беше раздялата да бъде възможно най-безболезнена. А това означаваше да стои далеч от леглото й. За да не се измъчва излишно.

След като бяха пропътували две хиляди мили, след като прекосиха Скалистите планини, Сините планини и Водопадите, следвайки Плат Ривър и прекосявайки на два пъти Снейк Ривър, както и още няколко опасно придошли реки, те навлязоха в долината Виламет.

Шест месеца след деня, в който напуснаха Сейнт Джо, Танър караше фургона по калната главна улица на Орегон сити. Това беше растящ град, пълен със заселници, фермери и делови хора, така че видът на поредния фургон не предизвика кой знае какъв интерес. Танър запита къде е конюшнята и след няколко минути стигнаха до едно здание в северния край на града.

— Ще продавате ли фургона и воловете? — заинтересува се съдържателят, докато помагаше на Танър да разпрегне животните.

Той му каза да се обърне към Ашли, тъй като фургонът и воловете бяха нейни.

— Да, а вие случайно не познавате ли някой, който ще ги иска? — отвърна Ашли.

Съдържателят кимна.

— Една група се готви да тръгне на изток напролет. Търсят добри фургони. Вашият май е запазен. Чудя се как сте пътували сами. Повечето предпочитат да вървят на групи.

— Бяхме с кервана на Креймър, но трябваше да се отделим — каза Танър, без да си дава труда да обяснява подробно. — Можете ли да ни препоръчате добър хотел?

— „Виламет“ е най-добрият в града. Не е кой знае какво по източните стандарти, но е чисто. И храната я бива. Ще се заселвате ли тук?

Ашли си пое дълбоко дъх и каза:

— Надявам се да намеря учителско място. Бях учителка в Чикаго и искам да продължа да се занимавам с това. Колкото до господин Мактавиш, нека той сам отговори.

— Че вие не сте ли женени? — изненада се съдържателят.

Ашли хвърли красноречив поглед на Танър.

— Не, не сме женени с господин Мактавиш. Керванът, с който пътувахме, имаше затруднения. Половината заселници се разболяха от треска, а оцелелите се заселиха в Боаз. Аз реших да продължа до Орегон сити. Господин Мактавиш е близък приятел на семейството. Повече от брат. Обеща на моя брат близнак да ме доведе до Орегон.

Танър усети необясним гняв, когато чу Ашли дръзко да обявява, че гледа на него като на брат. След всичко, което бяха преживели заедно, след всичко, което бяха споделили, сега да отрича истината за връзката им — това породи непоносима болка в него. Знаеше, че не бива да се чувства оскърбен: бяха се разбрали, че ще се разделят, когато тя стигне по живо, по здраво там, накъдето се е запътила. Ако Ашли не упорстваше така по въпроса за Прат Слейтър, нещата нямаше да стигнат дотам. Тя не можеше да разбере защо той има нужда да отмъсти, а той не беше съгласен на компромис. Ако беше преживяла трагичната смърт на Елън, Ашли щеше да изпитва съвсем други чувства.

— Брат ви ще дойде ли при вас? — запита съдържателят.

— По-късно може би — каза Ашли. — Когато има възможност.

— Ще се върна после да взема нещата — изтърси кисело Танър, нарамвайки дисагите си. — Сигурен съм, че госпожица Уебстър ще ви бъде благодарна, ако уредите продажбата на фургона и воловете. Можете да я намерите в хотел „Виламет“. — И запита след кратко мълчание. — Да сте чували случайно за един човек на име Прат Слейтър? Трябва да е пристигнал в Орегон сити преди няколко месеца.

Съдържателят почеса небръснатата си брада и се захили широко.

— Сега, като казахте, си спомних. Работи за Сам Старк, наел е стая в „Червената жартиера“ хазартно заведение и кръчма, освен всичко друго — додаде той с хитро намигване към Танър. — Не знам много за него, не е от разговорливите. Оставя си коня тук, когато е в града. Приятел ли ви е, господине?

Танър се стегна.

— Не, не ми е приятел. Ако го видите, кажете му, че Танър Мактавиш го търси.

— Сега го няма. Вчера замина да свърши една работа на Сам. Не каза кога ще се върне.

Съдържателят изглеждаше доста добре осведомен и Ашли запита:

— Кажете, чували ли сте да има свободно учителско място? Бих искала да си намеря работа възможно най-скоро.

Съдържателят се разкикоти:

— Хубавичка дама като вас няма защо да се тревожи за работа. Всички ергени в града ще се наредят пред вратата ви само като ви погледнат добре.

— Аз съм мома, господин…

— Повечето хора ми казват Попе.

— Аз съм мома, господин… Попе. Бракът не ме интересува. А за работата…

— Чувах, че учителката скоро щяла да се омъжва и съветът се чуди откъде да й намери заместничка. Младите и хубавите не изтрайват дълго, обикновено се омъжват скоро след като пристигнат.

— Трябва да наемат мъж — обади се намръщено Танър.

Дразнеха го приказките, че Ашли трябвало да си намери съпруг.

— Е, опитаха и това, само че и мъжете не се задържат по-дълго от жените. Хваща ги пътната треска и хукват нанякъде. Ако се интересувате от учителското място, госпожице, трябва да говорите с кмета.

— Благодаря ви, Попе. Много ми помогнахте.

Едва излязоха от конюшнята и Танър се нахвърли върху нея.

— Не ти беше трудно да се отървеш от съпруга си. Дори не можа да изчакаш развода, така ли?

— Ако хората знаят, че съм омъжена, никога няма да получа учителското място. Наемат само неомъжени жени. Трябва да се издържам. Разведените не са по-приемливи за учителки от омъжените. Дори тук, в тая пустош, клеймото на развода може да съсипе репутацията на една жена.

Танър я изгледа развеселено.

— Пътувахме заедно няколко месеца. Сега разгласяваш, че не сме женени. Какво говори това за твоята скъпоценна репутация?

— Казах на Попе, че си близък приятел на семейството. Хората може да предполагат, но нищо не знаят — отвърна Ашли. — Уверявам те, учителските ми препоръки са доста внушителни. Ако толкова не могат да намерят учителка, както казва Попе, градските управници няма да се ровят много в миналото ми.

Танър би трябвало да се ядоса на думите й, но вместо това намери в сърцето си само тъга. Погледна я.

— Не трябваше да свърши така, янки.

Ашли вдигна очи към него.

— Не, бунтовнико, не трябваше.

И двамата осъзнаваха в каква задънена улица бяха попаднали.

— Откажи се да отмъщаваш на Слейтър. Нека законът се справи с него.

Танър се изсмя гневно.

— Законът не дава пукната пара за това, което се е случило през войната. Но не и аз. Когато Слейтър се върне в града, ще го чакам.

— Значи, няма какво друго да си кажем, така ли? След като ти платя за услугите, ще сме квит. Парите ми са още в дисагите ти, нали?

— Да. Но аз не искам парите ти.

— Така се разбрахме — настоя Ашли. — Държа да ги вземеш. Малко мъже биха направили това, което ти направи за мен. Напълно си ги заслужил.

Лицето на Танър почервеня от гняв.

— Ако плащаш за всичките ми услуги, не е достатъчно. Цената ми става много по-висока. Моето име и покровителството ми са нищо в сравнение с… да кажем… интимните ми задължения.

Ашли ахна възмутено. Как смее да намеква, че го е наела за нещо друго, а не само да я съпровожда и да я пази? Тя бе имала нужда да стигне на всяка цена до Форт Бриджър. Бракът им беше необходимост, и той го знаеше. Беше се съгласил, тя нито му беше извивала ръцете, нито беше насочвала оръжие към него. Неговото положение тогава не беше по-добро от нейното.

Изгледа го намръщено, обидена от грубия намек. Пак беше проклетият бунтовник, какъвто го бе видяла за пръв път.

— Жестоко беше да кажеш това.

— Жестоко е и да пренебрегваш чувствата ми. Имам основателна причина да искам смъртта на Слейтър. Знам, че съм бунтовник без пукната пара, че нямам никакви права върху теб. Мога да ти дам само името си, а ти вече отказа. И преди сме водили този спор, и никой от нас не поиска да направи компромис. Нека сега се разделим, преди да сме се наранили още повече.

Ашли усети как една огромна ръка бръква в гърдите й и стиска с все сила сърцето й.

— Много добре, щом така трябва да бъде.

— Брачните ни документи са у теб. Постъпи както искаш. Ще приема всичко, което кажеш на адвоката. Ако искаш да кажа, че никога не сме споделяли едно легло — нямам нищо против. Както сама каза, бракът ни бе плод на необикновени обстоятелства.

— Танър… аз…

По дяволите, как може тоя мъж да бъде толкова задръстен? Нима не знае, че тя го обича? Нима не разбира, че парите изобщо не я интересуват?

— Ако това е последната ти дума по този въпрос, тогава, моля те, вземи твоя дял от парите, които пазиш, и ми донеси останалото в хотела.

— Ще се погрижа да си получиш парите и вещите във „Виламет“.

— Ами Слейтър? Попе каза, че го няма в града.

— Ще чакам.

Обърна се рязко и я остави насред улицата.

Ашли го гледаше как се отдалечава и геройски се опитваше да сподави сълзите, които всеки момент щяха да потекат. Когато бе помолила Танър да се ожени за нея, предполагаше, че това ще е временно. Кой да знае, че едрият бунтовник ще намери пътя към сърцето й? Или че тя ще се влюби в мъж, който носи омразата като знаме над главата си? Малко хора виждаха нежната, чувствителната страна на Танър, но тя я бе видяла. За нещастие кипящата му неукротима омраза издигаше неимоверни пречки пред любовта й към него.

Танър спря в края на улицата и загледа как Ашли влиза в хотел „Виламет“. Само обещанието, което бе дал пред себе си след смъртта на Елън, не му позволяваше да последва зова на сърцето си. Бягащият лос бе дал много подходящо име на Ашли. Пламък. Много уместно, помисли Танър, и не само заради ярката й червена коса. Не само. Той бе подпалил страстта й, бе я нажежил до бяло и тя бе пламнала за него. Той единствен от всички мъже на света бе усетил пламенността й, бе отприщил жаждата у нея.

Ако беше безсъвестен човек, щеше да забрави обещанието си и да сграбчи с две ръце щастието, което го чакаше с Ашли. Но докато Слейтър беше жив, той трябваше да потиска поривите на сърцето си.

Стаята на Ашли в хотела отговаряше на нуждите й. Поръча да й донесат вана и вечеря и след като се нахрани, си легна веднага. Надяваше се, че до другата сутрин всичко ще се изясни. Тази нощ имаше да мисли за много неща. Танър очакваше от нея да сложи край на брака им по един или друг начин, но всъщност това беше последното, което желаеше. Сега беше уверена, че не носи дете от него, така че нищо не пречеше да се разделят завинаги, но мисълта да прекъсне всички връзки помежду им й късаше сърцето.

Танър пристигна рано-рано на другата сутрин с вещите й. Изглеждаше като жива развалина. Нито се беше обръснал, нито преоблякъл, очите му бяха кръвясали, сякаш не беше спал цялата нощ. Или сякаш цялата нощ беше пил.

— Казах да ти пратят тук нещата — започна той без никакво встъпление. — Ще ти ги донеса.

Ашли се дръпна, докато той внасяше двата сандъка и трите огромни торби.

— Изглеждаш ужасно, бунтовнико. Не си ли спал снощи?

— Добро утро и на теб, янки. Не се тревожи за спането ми, оправих се някак.

Имаше предвид, че бе легнал във фургона и цяла нощ се бе мятал. Трябва днес да си намери стая, помисли той. Нямаше представа кога ще се върне Слейтър, дори не знаеше къде е отишъл. Можеше само да седи и да го чака.

— Ето ти парите.

Той порови в дисагите и измъкна платнена торбичка, в нея бяха всичките й пари.

— Ти взе ли си твоя дял?

— Казах ти, че не го искам.

Ашли отвори торбичката и наброи петстотин долара.

— Ето, вземи ги. Спечели ги. Нали така се разбрахме.

— По дяволите, янки… Много добре — предаде се той, прекалено уморен, за да спори. Бе прекарал нощта в „Червената жартиера“, бе разпитвал за Слейтър, но почти нищо ново не бе научил. Взе банкнотите и ги напъха в джоба на жакета. Щеше да ги върне по някакъв начин на Ашли. — Ти реши ли какво ще правиш по-нататък? Развод ли ще искаш, или анулиране?

Ашли се обърна и отиде към прозореца. Загледа разсеяно минувачите долу на улицата. Танър наблюдаваше изкусителната извивка на хълбоците й, прииска му се да посегне към нея и да я притегли в прегръдките си. Сепна се, когато тя внезапно се извърна и застана пред него.

— Много мислих, бунтовнико. Няма да искам развод. Нито пък анулиране. Тъй като нямам намерение да се омъжвам отново, няма нужда от това. — Приближи се към сандъка, отвори го и извади един сгънат лист хартия. Поднесе го под носа на Танър. — Това е брачното ни свидетелство. Вземи го. Ако искаш да се освободиш от този брак, можеш и сам да го направиш.

Танър погледна хартията така, сякаш беше змия, която се кани да го ухапе.

— Не го искам. Много добре знам, че никога няма да се оженя отново. Ти го дръж. Ти си млада и красива. Един ден ще дойде някой мъж и ще си загубиш ума по него. Когато това стане, ще поискаш да бъдеш свободна и ще ти трябва брачното свидетелство.

Ашли се чудеше как да втълпи малко разум в твърдата глава на Танър. Не знае ли, че той е единственият мъж, когото тя иска? Защо не вижда по-далеч от жаждата си за отмъщение? За щастие през дългата безсънна нощ тя бе измислила разумен начин да отложи разпадането на брака им. Страхуваше се, че ако двамата престанат да бъдат съпруг и съпруга, завинаги ще го загуби. Отлагането на раздялата им щеше да бъде последното й усилие да накара Танър да разбере, че повече има нужда от нея, отколкото от това, да убие Слейтър.

— Няма да има друг мъж, Танър — каза твърдо Ашли. — Бях стара мома, преди да те срещна, и мога да живея без мъж до себе си. Няма да ми е трудно да си остана стара мома.

— А учителското място? Какво ще кажеш на градския съвет за мен? Хората ни видяха да влизаме заедно в града. Ами Слейтър? Той знае истината за нас. Когато се върне, със сигурност ще разгласи, че сме женени.

Ашли се замисли. Не се бе сетила за това. Наистина, може би нямаше да е толкова катастрофално. Дотогава Танър можеше и да се откаже да убива Слейтър.

— Ще се оправим с това, когато му дойде времето. Впрочем, аз просто ще кажа на градския съвет, че ти си близък приятел на брат ми и че чакам брат ми и жена му да дойдат тук. Сигурен ли си, че не искаш брачното ни свидетелство?

Тя протегна ръка, но той я бутна настрани.

— Ти го дръж. Ще ти кажа къде ще отседна, ако ти потрябвам за нещо. Съобщи ми, ако си промениш намеренията за… каквото и да било.

— Кажи ми, когато бъдеш готов да се отдадеш на брака ни — отвърна Ашли. — Можехме да бъдем щастливи, ако не беше толкова упорит и обзет от омраза.

— Не мразя теб.

И той посегна към нея.

Ашли искаше да се възпротиви, но сърцето не й даде. От онази нощ, когато беше убил нападателите, само я беше целунал няколко пъти. Тя копнееше за него. Но го искаше целия: сърцето му, тялото му, душата му. Нямаше да се задоволи с мъничката част, която й даваше от себе си.

Той залепи уста в нейната и я притисна брутално към слабините си. Ашли усети твърдата му ерекция до корема си. Вдигна ръце и ги плъзна по раменете му, обгърна шията му, опитвайки се да му покаже колко силно го иска.

— Танър — изстена тя, притискайки се към него.

Той изпъшка. Отблъсна я, внезапно осъзнал какво прави. Ако я съблазни, ще му бъде още по-трудно да се отдели от нея.

— Съжалявам, не трябваше да бъда тук. — Обърна се и понечи да тръгне. — Надявам се да получиш учителското място.

— Танър, почакай…

Но преди да довърши изречението, той вече си бе отишъл.

След идването на Танър Ашли още по-твърдо реши да отложи засега ходенето при адвокат. Беше сигурна, че той я обича, просто трябваше да опита, да го накара да си признае, че животът му без нея ще бъде празен.

След като закуси на спокойствие в трапезарията, Ашли се върна в стаята, за да се приготви за посещението при кмета. Най-напред облече простата си кафява рокля с високо закопчана яка — тя ни най-малко не подчертаваше красотата й. После прибра косата си в строг кок и нахлупи отгоре невзрачна шапка, която съвсем скри пламтящите й къдрици. Доволна от всичко, с изключение на една дреболия, която възнамеряваше да оправи малко по-късно, тя излезе от стаята.

Първата й спирка беше магазинът, откъдето си купи очила с телена рамка. Понеже беше малко далекогледа, увеличителните лещи й бяха по-скоро от полза. Надяна ги на носа си, извънредно доволна от това, което видя в огледалото. Изглеждаше като зряла жена с неочебийна външност, като се изключат яркозелените очи, все пак закрити донякъде от очилата. Беше убедена, че никой няма да се усъмни, че е стара мома учителка.

Преди да отиде при кмета, Ашли влезе в банката и откри сметка на името на Ашли Уебстър. Внесе в нея почти всичките си пари. Дори да не получеше учителското място, имаше достатъчно пари, за да живее, без да се притеснява, докато се отвори нещо друго, благодарение на скромното наследство от леля й. Освен това още не се беше отказала от Танър.

От банката Ашли тръгна към общината, където беше кабинетът на кмета. Наложи се да чака повече от час, докато кметът Торнтън се освободи, за да я приеме. Пълният посивял мъж, седнал зад бюрото, я посрещна с разсеяна усмивка. От нея очите му така се свиха, че почти изчезнаха насред пухкавото му лице.

— Какво мога да направя за вас, госпожице? Казаха ми, че искате да ме видите. Доста съм зает, така че, ако изложите молбата си…

— Идвам да кандидатствам за учителка, сър — каза Ашли с превзето гласче. — Чух, че имало свободно място.

Кметът се облегна назад и я заразглежда внимателно. Помисли си, че може би, ако съветът реши да наеме тази сива мишка, тя няма да тръгне да се омъжва и да напуска като другите. Хубавичките бързо си намираха съпрузи. А не толкова хубавичките за съжаление и те си намираха, само че малко по-късно. Жените бяха голяма рядкост на западната граница.

— Имаме свободно място, госпожице…

— Уебстър. Казвам се Ашли Уебстър.

— Добре, госпожице Уебстър, нашата учителка се омъжва сега в събота. Опитахме се да я убедим да остане до края на учебната година, но тя не пожела. Както знаете, не наемаме омъжени жени. Имате ли препоръки, госпожице Уебстър?

— Преподавах в Чикаго, преди да тръгна на запад. Трябваше да се срещна с брат си във форт Бриджър. Той ще дойде скоро тук — излъга тя. — Имам учителска диплома и препоръки. Ще видите, че са безупречни.

Порови в чантата си, измъкна куп листа и ги подаде на кмета.

Торнтън ги проучи внимателно.

— Да, да, наистина забележително. За съжаление не мога да ви наема без одобрението на градския съвет. Събираме се вдругиден, точно в два часа. В моя кабинет. Можете да представите препоръките си и да отговаряте на въпроси, които ще ви се зададат.

— Разбира се, ще бъда тук, господин кмете. Мога ли да запитам каква е заплатата?

Торнтън се прокашля и каза една цифра.

— Бих искал да е повече, но мястото включва малка къща като част от заплащането. Ако останем доволни, следващата учебна година ще получите увеличение.

Ашли кимна.

— Това е достатъчно. — Стана да си върви. — Благодаря ви, господин кмете. Ще се видим вдругиден.

Ашли беше доволна от срещата. Както се беше облякла и както си беше нагласила косата… така бе изглеждала почти всеки ден, докато преподаваше в Чикаго. След края на годежа си преди пет години не бе имала желание да привлече друг мъж, докато не срещна Танър.

Говорим за вълка, помисли Ашли, поглеждайки през улицата, като видя Танър да излиза от „Червената жартиера“. Той я гледа цяла минута, преди да я познае. След миг се запъти към нея.

Огледа я критично и с видимо недоволство.

— Какво, по дяволите, правиш в такъв вид?

— Така се предполага, че изглеждат учителките — отвърна Ашли. — Искам тази работа, Танър.

— Изглеждаш така, както първия път, когато те видях. Безлична до смърт. Помислих, че си някоя превзета и надменна стара мома, докато не изтърси, че ти трябва съпруг. Тогава не знаех какво да помисля.

Споменът накара Ашли да се усмихне.

— После ти си свали шапката — продължаваше да си спомня Танър — и тази великолепна червена коса се разпиля по раменете ти. Тогава разбрах, че в теб има нещо повече от това, което видяха очите ми.

Той я загледа втренчено и Ашли усети, че се разтапя отвътре. Защо му позволява да прави това с нея?

— Трябва да вървя, Танър. Ако ще ставам учителка, не мога да си позволя да клюкарстват за мен.

Той я погледна накриво. Не му харесваше да я чува как говори за бъдещето си без него. Знаеше, че непреклонната му позиция по въпроса за Слейтър я бе накарала да се заинати, но се дразнеше от това, че и тя е толкова непреклонна като него.

— Исках само да ти кажа, че съм наел стая в „Червената жартиера“. Там е по-евтино, отколкото в градските хотели.

— Колко удобно за теб — изсумтя Ашли, като знаеше какво става в стаите на такива места като „Червената жартиера“.

— Това е само една стая, Ашли. Исках да знаеш къде съм, ако ти потрябвам. — Замълча, после добави с привидно безразличие. — Слейтър отсяда в „Червената жартиера“, когато е в града.

— Сигурна съм, че няма да ми трябваш за нищо, бунтовнико. Сега, ако ме извиниш…

Ашли го заобиколи внимателно и продължи по улицата. Ако имаше очи на гърба си, щеше да види как Танър гледа подире й с необяснима тъга. Нямаше представа, че колкото и непривлекателна да се правеше, за него си оставаше красива и желана.

Танър остана замислен дълго след като Ашли бе изчезнала в своя хотел. Струваше му се невероятно, че за известно време е била изцяло негова. За първи път, откакто се бе заклел да убие Слейтър, той започна да се разколебава.