Кони Мейсън
Пламък (11)

10

— Харгър ли е лъгал за теб в съда? — запита Ашли и устрели вързания с див поглед. — Защо? Какво се е надявал да спечели, като прати невинен в затвора?

— Мога да отговоря — изръмжа Харгър. — Брат ти и неговите приятелчета щяха да ме разкрият. Въртях добра търговия, крадях оръжия от склада и ги продавах на индианците срещу бизонски кожи. Правех добри пари, като продавах тая стока на изток. В днешната армия сержантите не получават кой знае какви заплати. Тогава лейтенант Уебстър и капитан Кимбал надушиха операциите ми и започнаха разследване. Знаех, че трябва да направя нещо, за да премахна подозренията срещу мен.

— И уби Кимбал — извика гневно Коул. — И направи така, че мен да обвинят за това убийство.

— Планът беше блестящ — ухили се Харгър. — Особено като бяха чули, че двамата с Кимбал се карате пред бараките.

— Това, което ти наричаш караница, беше просто спор. Опитвахме се да решим дали да повдигаме обвинение срещу теб. Аз исках да го направим веднага, но капитан Кимбал каза, че все още нямаме неоспорими доказателства. Искаше да те хване на местопрестъплението.

— На повечето хора, които са ви видели, е изглеждало като караница. А и моите подозрения, че ти завидя на повишението на Кимбал, ни най-малко не ми навредиха, напротив.

— Нито пък ти навреди да скриеш откраднатите оръжия в моята квартира.

— Как е възможно офицерите да повярват на лъжлив крадец като Харгър, а не на един уважаван офицер? — запита недоумяващо Ашли.

— Брент Кимбал беше мъртъв и им трябваше изкупителна жертва — обясни Коул. — Вече бяха започнали да подозират, че от форта се изнасят оръжия, затова обвиненията на Харгър хванаха място. Особено когато намериха откраднатите оръжия в моята квартира.

— Ти не им ли каза, че са ти подхвърлени? — запита Ашли.

— Дори и аз съзнавах, че това е слаба защита. Двамата с Кимбал не бяхме споделили подозренията си със съответните офицери, а след това стана прекалено късно. От Вашингтон настояха за бърза присъда и аз се оказах подръка. Останалото е история.

— Как се измъкна от затвора, Уебстър? — запита Харгър. — Аз избягах от армията скоро след процеса. Взе да ми пари под краката, не можех повече да действам извън форта. Сега си имам по-добро занимание. От изток ми карат оръжия. Някои са стари и малко калпави, но индианците много-много не разбират.

— Коул, добре ли си? — дотича през храсталаците Утринна мъгла и спря изведнъж, като видя Коул и Ашли.

Премести поглед от тях към Харгър, който стоеше с вързани ръце.

— Утринна мъгла, нали ти казах да стоиш на безопасно място.

— Разтревожих се за теб — каза тя. — Забави се.

— Я виж ти, това да не би да е сестричката на Бягащия лос?

Индианката впи сърдит поглед в Харгър.

— Това е търговецът. Защо сте му вързали ръцете? Какво е направил? — Щом видя раздърпаната Ашли, тя отвори широко очи. Туниката й беше разкъсана на дясното рамо, отдолу беше раздрана чак до бедрото. Само за миг Утринна мъгла разбра, че тук е станало нещо. — Търговецът ли ти направи това, Пламък?

— Ашли каза, че е дошъл, докато ние бяхме извън селото — обясни Коул. — Проследил я и я нападнал. Дойдох тъкмо навреме.

Младата индианка възкликна и се хвърли към зълва си.

— Добре ли си, сестро?

— Не ми е направил нищо, Утринна мъгла.

— Ще се погрижа Бягащият лос да научи, че търговецът те е оскърбил.

Харгър се изсмя грубо.

— Брат ти има нужда от онова, което нося. Не разчитай да направи нещо, с което да навреди на бизнеса си с мен.

— Не разчитай на Бягащия лос — извика Коул. — Заради този човек попаднах в затвора, Утринна мъгла. Възнамерявам да го заведа обратно във форт Бриджър и да го накарам да си признае вината за престъплението, в което обвиниха мен. Той уби човек напълно хладнокръвно.

— Никъде не тръгвам с теб, Уебстър. Вярно, голям шок беше за мен, че те намерих в селото на Бягащия лос, но от опит знам, че вождът прави само това, което е изгодно за племето му.

— Вървящият в сянка е мой съпруг — каза гордо Утринна мъгла.

— Виж ти, кой да знае накъде ще се търкулне кълбото. Браво на теб, Уебстър, добре си се наредил за човек с присъда. Как избяга от затвора?

— Не ти дължа никакво обяснение, Харгър. Ще те заведа обратно в селото и после във Форт Бриджър. Обръщай се и тръгвай — нареди Коул.

Видимо необезпокоен от обрата на събитията, Харгър се затътри през гората. Коул го следваше почти по петите и от време на време го бодваше с ножа, за да побърза. Ашли и Утринна мъгла вървяха след него. Когато стигнаха селото, Коул върза Харгър за кола в средата на лагера, а Утринна мъгла обясни на Тъкача на сънища и на племенния съвет какво е направил търговецът, за да се отнесат с него така.

Докато траеше обяснението, Танър се върна заедно с другите ловци. Зърна купчината хора, събрани в средата на лагера, и потръпна. Дали не се е върнал Бягащият лос? После видя Коул и страхът му понамаля. Бързо си проби път през навалицата и застана до Ашли. Погледна я въпросително, като забеляза вързания за кола Харгър и Утринна мъгла, заета в оживен разговор с Тъкача на сънища.

— Какво става? Какво е направил Харгър? Не го харесвам, но мислех, че Бягащият лос го уважава. Да не би вождът да се е върнал?

Преди Ашли да успее да отговори, Коул се приближи до него.

— Къде беше, когато жена ти имаше нужда от теб, Мактавиш? Ако не бях пристигнал навреме, Харгър щеше да изнасили сестра ми. За бога, Танър, не си ли спомняш, че ти казах, че онзи, който ме вкара в затвора, се казваше Харгър? Трябваше да разбереш кой е, още щом е влязъл в лагера и си е казал името.

Танър беше смаян. Обърна се към Ашли и едва сега забеляза в какво състояние са дрехите й. Стисна юмруци, за да не се нахвърли върху Харгър. Но най-напред трябваше да разбере дали това копеле е направило нещо на Ашли.

— Тоя направи ли ти нещо, янки? — запита със заплашителен глас.

— За щастие нищо — отвърна Ашли и потръпна.

Малко оставаше… съвсем малко.

От вида на Ашли Танър разбра, че тя е още в шок, чувството му за вина не намаляваше. Трябваше да бъде тук, особено като знаеше за намеренията на Харгър към нея.

— Съжалявам.

— Нямаше как да знаеш. Никой не е виновен, грешката си е моя. Не биваше сама да отивам да търся див лук. Харгър ме е проследил. Слава на бога, че тръгнах нататък, където Коул и Утринна мъгла си бяха построили брачната колиба. Чули ме да викам и Коул дойде да ме спаси.

Танър пристъпи заплашително към Харгър.

— Заслужаваш си да те убия. Но знам, че Коул иска да те заведе във Форт Бриджър, затова за момента ще се въздържа. Господ знае, че заслужаваш да умреш заради това, което си направил на Коул и Ашли.

— Бягащият лос ще си каже думата — озъби се Харгър. — Той има нужда от мен. Няма да позволи никой бял да ме заведе в затвора.

— Тъкачът на сънища и съветът решиха, че търговецът трябва да остане вързан, докато се върне Бягащият лос — каза Утринна мъгла, заставайки до Коул.

Това, което премълча, беше общото убеждение, че Харгър е ценен за Бягащия лос заради стоката си и той няма да се съгласи да го предаде на Коул.

— Мислиш ли, че ще ми позволи да върна Харгър във форта, като му кажа какво ми е направило това лъжливо копеле?

— Няма нужда да чакаме връщането на вожда — каза Танър тихо. — От някое време обмислям бягство. Може би е най-добре да го направим, преди да се е върнал Бягащият лос. Индианците не зачитат законите на белите.

Коул хвърли към Утринна мъгла поглед, който говореше по-ясно от всякакви думи. В него се отразяваше цялото му сърце. Искрящите му зелени очи говореха колко му е трудно да реши да тръгне. Говореха й, че я обича, че трябва да я напусне само за да очисти името си. Макар че сърцето й бе почти разбито, Утринна мъгла разбра безмълвната му молба и кимна. Винаги бе знаела, че някой ден ще загуби Коул… но не и толкова скоро. Запита се какво ли е направила, та да разгневи боговете. Защо й вземат Коул толкова скоро, след като са й го дали?

Тази вечер Коул и Утринна мъгла споделиха вечерята на Танър и Ашли. Седяха в типито и си говореха тихо, далеч от любопитните уши на стражите, разположени отвън.

— Кога тръгваме? — запита Коул, който вече нямаше търпение да осъществи предлаганото от Танър нощно бягство. — Какво планираш?

— Утринна мъгла ще дойде ли с нас? — запита Ашли.

Индианката поклати тъжно глава.

— Мястото ми е тук. Сърцето ми отива с Коул, но аз трябва да остана с моя народ. Няма да ви издам, но трябва да тръгнете скоро, преди да се е върнал брат ми.

— Утре вечер — каза без колебание Танър. — Няма да е лесно да измъкнем Харгър от лагера. Трябва да бъде вързан и със запушена уста, ще се наложи да го влачим насила. Това оставям на теб, Коул. Аз ще се заема с двамата стражи. Ще се срещнем в корала малко след полунощ, когато вероятно цялото село ще е заспало. Ако Утринна мъгла реши да дойде с нас — продължи той, — ще бъдем много щастливи да я вземем със себе си.

Утринна мъгла се усмихна тъжно на Коул.

— Не мога. — Стана и го хвана тържествено за ръка. — Ела, съпруже, имаме още една нощ.

— Тъжно ми стана за Коул и Утринна мъгла — обади се Ашли, след като младоженците напуснаха колибата им. — Мисля, че той наистина я обича. Не е честно, Танър. Трябва да бъдат свободни да се обичат.

Свободни да се обичат, помисли Танър, докато отзвучаваха думите на Ашли. Само да беше така. Той никога не бе имал свободата да обича. Случилото се с Елън му бе отнело способността отново да изпитва обич. Нещата, в които бе вярвал, за които се бе борил, в крайна сметка бяха унищожили хората, които най-много бе обичал. Ако беше разбрал навреме, щеше да вземе мерки да пази Елън от самата нея, но нямаше представа, че разумът й е толкова нестабилен.

— Има ли нещо, Танър? Толкова си тих.

Той трепна силно от звука на гласа й.

— Замислих се.

— За утре вечер ли?

— И за това. Ако бягството ни успее, ти какво ще правиш? Започвам да подозирам, че Коул ще се върне при Утринна мъгла, когато очисти името си. Ами ти къде ще идеш?

— Със или без Коул, отивам в Орегон сити — каза Ашли без никакво колебание. — Нали съм учителка. Ще имам достатъчен доход с тази професия. Впрочем останаха ми пари от продажбата на къщата на леля ми и от наследството, ще ми стигнат за още малко време. — Тя го изгледа изпитателно. — Могат да ти дадат анулиране в най-близкия град. Може в Денвър. Няма да го оспорвам.

— Не ти ли е хрумвало, че пред закона нямаме никакви основания за анулиране? Спахме заедно, и то не един път. Или, си забравила?

Ашли се изчерви и погледна настрани. Как би могла да забрави нещо, което й бе доставило такава наслада?

— Не съм забравила. Ако това те притеснява, разводът ще свърши същата работа. Това искаш, нали?

Тя затаи дъх и бавно го изпусна, когато не го чу да й отговаря.

Танър се загледа мрачно в догарящата жарава, премисляйки думите на Ашли, една неочаквана мисъл мина през ума му и го ужаси.

— Ами ако сме заченали дете? Не съм искал да стане така, но не можем да пренебрегнем тази възможност.

— Няма нужда да се тревожиш за това — отвърна бързо Ашли. — Мога сама да се грижа за себе си.

Танър изръмжа ниско, отчаяно. По дяволите, помисли си той. Не беше мъж, който ще остави жена, бременна с неговото дете. От друга страна, не разполагаше с нищо, освен с едни празни джобове и неизмерима омраза към янките. Ашли заслужаваше нещо по-добро. Ако не беше омразата към янките, животът му щеше да бъде празен и безсмислен. Мъже като Слейтър и Харгър не заслужаваха да вървят по земята и Танър се бе провъзгласил за техен съдия, макар да си признаваше, че общуването с Ашли и Коул донякъде е смекчило отношението му към янките.

— Мнението ти за мен трябва да е доста ниско, ако мислиш, че ще те изоставя бременна с моето дете — каза ядосано Танър. — Знам, че не съм съпругът, какъвто ти искаш, но докато не се уверя, че не носиш дете от мен, няма да те оставя.

Чу се как Ашли преглътна.

— Мислех, че и двамата искаме анулирането. Бракът ни беше чисто и просто уговорка.

Това, което не каза и се надяваше той да е разбрал, беше, че го освобождава да се върне при Елън, когато бракът им свърши. Не беше му предявявала никакви изисквания. Трябваше да го убеди, че няма да го държи отговорен.

— Мислех, че съм се изразила ясно, бунтовнико. Загрижеността ти е трогателна, но ненужна. Мога сама да се грижа за себе си и за детето, ако съм заченала. Възможно е да не мога да имам деца — прибави тя след малко.

Танър се вгледа в нея.

— Ти наистина искаш да се освободиш от този брак, нали?

Ашли небрежно вдигна рамене.

— Така се разбрахме.

О, господи, а отвътре тя умираше. Ако Танър бе казал, че я обича или дори че просто се интересува от нея, щеше да признае, че не й се мисли нито за анулиране, нито за развод. Но той обичаше Елън, искаше Елън. Най-доброто, което можеше да направи за Танър, беше да го освободи, за да се върне при жената, чието име бе викал насън.

— Кое копеле ще изостави жената, носеща негово дете? — запита Танър. — Лицето му окаменя. — Няма да те оставя, докато не бъда сигурен.

Ашли навярно би могла да има деца, както всички останали жени, доколкото й беше известно. Не можеше обаче да осъзнае, че е способна на такава страст, каквато й бе вдъхнал Танър. Когато Чет развали годежа им, я бе обвинил, че е студена и безчувствена. Скоро след това се бе оженил за Барбара Харисън, дъщерята на банкера. Отначало я заболя и години наред Ашли мислеше, че нещо й липсва. После се потопи в работата и се затвори в себе си. Никой мъж не привлече вниманието й, годините минаваха и тя свикна да живее като стара мома.

Когато срещна Танър, разбра, че не е безчувствена стара мома. Той събуди кръвта й и накара тялото й да пламне. Накара я да чувства. Кой би помислил, че бунтовникът робовладелец ще й подейства така опустошително? Тя винаги беше яростна аболиционистка, бореше се за свобода и равенство и защо, за бога, се бе поддала така безпомощно на магията на един мъж, който я мразеше заради убежденията й?

— Някои мъже нямаше да се замислят, че може да се стигне до бременност.

Танър я изгледа намусено.

— Аз щях.

Ашли почервеня.

— Защо да не помислим за бягството утре вечер? — предложи тя, сменяйки внезапно темата.

— Планът е прост. Коул ще се погрижи за Харгър, а аз за стражите. Ти с Утринна мъгла трябва само да отидете там, където държат конете, и да ни чакате. Ако Утринна мъгла реши да не идва с нас, може да се върне в колибата си…

— Горкият Коул. Животът никак не бе лесен за него… за нас.

— Защо? — запита меко Танър.

Тя плъзна поглед по лицето му.

— Съжалявам, че се намесих в живота ти.

Танър се изсмя.

— Животът ми не беше от най-съвършените. Ти ме намери в затвора, не помниш ли? Хайде, спи, янки. Май само тази вечер ще се наспим добре. Поне докато стигнем във форт Бриджър. Знаеш ли къде са ми дисагите?

— В дъното на палатката.

— Там са парите и ценностите ти. Не исках да ги оставя, когато напуснах кервана, затова ги прибрах в дисагите и ги взех със себе си. Фургонът ще ни чака във форта. Платих да се грижат за конете и да приберат фургона в конюшнята.

Не спираше да говори, за да прикрие желанието си. Нарочно се обърна настрани, смяташе, че ще се разделят по-лесно, ако не се любят.

— Благодаря ти.

Ашли загледа мълчаливо как Танър разстила постелките им до огъня. Когато легна и се обърна с гръб към нея, намери сили да произнесе името му.

— Танър.

Той се обърна към нея, отблясъците на огъня заиграха по рязко очертаните му скули. Не беше виждала по-красив мъж от него.

— Какво има, янки?

Загледа я омагьосан как прокарва връхчето на езика по изсъхналите си устни.

— Тази нощ може да е последният път, когато сме заедно така.

Той преглътна едно стенание. Да не би и тя да мисли същото като него?

— Мислиш ли, че не знам?

— Може за много неща да не се разбираме, но разбрах, че постигаме съгласие поне в една-две области.

Господи, защо го прави да й е толкова трудно?

Лека усмивка заигра по устните на Танър.

— Какво се опитваш да ми кажеш, янки?

— По дяволите, бунтовнико, толкова ли не се сещаш, или просто не ме искаш?

Той се надигна на лакът и я загледа над пламъците.

— Не знам дали идеята е добра. Може да свикна да се любя с теб. Ако не си бременна сега, със сигурност можеш да забременееш утре. И когато всеки тръгне по своя път, тази интимност може да започне да ни липсва.

— Още една причина — гласът й трепереше, страхуваше се да не я отблъсне — да направим тази нощ незабравима. Ако ме искаш.

Топла вълна се надигна в кръвта му и нахлу в неговата мъжественост, той стана и коленичи до нея.

— Да те искам ли? Как можеш изобщо да питаш такова нещо? Мислех, че ще ти е по-лесно, ако тази нощ те оставя сама. — Той свали туниката й и я захвърли в ъгъла. Погледна я с копнеж и болка. — Това ще ни остане, янки.

Ашли затвори очи и преглътна мъчително.

— Няма значение колко мимолетна или бурна е връзката ни, винаги ще си спомням как съм се любила с теб.

— Запомни го, когато си намериш друг любовник или съпруг — каза меко Танър.

Никога няма да имам друг любовник или съпруг, помисли трескаво Ашли. Ти си единственият мъж, когото някога съм искала. И мислите изчезнаха под целувките на Танър. Тя зарови пръсти в косата му, после я отметна, за да погали лицето му.

Топлите й пръсти галеха хладното му чело, Танър изстена, когато ръката й се плъзна надолу по мощната стена на гърдите му и стигна до хълбоците, обхващайки втвърдения му фалос, който издуваше панталоните.

Той замря, пометен от талазите огън, които забушуваха във вените му. С треперещи ръце разкопча панталоните и ги свлече по бедрата си. След миг те се озоваха при нейната туника и той започна да я гали, прокарвайки треперещите си пръсти по меките косъмчета на гнездото й и по нежната женствена плът под него. Копринените влажни гънки откликваха трескаво на допира му.

Ашли нададе дълъг, неистов стон и се изви нагоре срещу търсещите му пръсти. Блесналият му поглед се опияняваше от гледката на гърдите й, стърчащи към него с нежна подкана. Наведе се и я засмука, дразнейки нежните зърна със зъби и език. Пръстите му нежно разтвориха меката розова плът и продължиха мъчението долу, също както устата му хвърляше в безпокойство гърдите й. Продължи да я възбужда и да я изследва с устни, език и пръсти, докато страстта й овлажни ръката му.

Желаейки да му даде същото удоволствие, каквото той й даваше, Ашли посегна и го обхвана. Той се възправяше огромен и пулсиращ, опрян в бедрото й, от устните му се откъсна задавен вик, когато пръстите й се обвиха около него. Почувства как мускулите на корема му се стягат и ръката му заклещва нейната, показвайки й без думи какво иска да направи тя.

Това беше мъчение. Чисто, сладко мъчение. Но и да искаше, Танър не можеше да я спре, дори да умираше. Той отметна глава, мощната му шия се изпъна, очите му станаха на тесни цепнатини. Стисна зъби, подлудял от милувките й. Още издържаше, но тялото му започна да трепери, да изнемощява, уплаши се, че ще се излее в ръката й.

— Стига! — извика той и бутна ръката й.

Тя бързаше, прекалено много бързаше. Той хвана ръцете й, притисна ги и наведе очи, за да я погледне.

Беше великолепна. Гърдите й бяха изваяни точно за шепите му, увенчани с нежни зърна с цвят на рози. Наведе се и навлажни зърната й с върха на езика си, гледайки омагьосан как се свиват в малки стегнати пъпки и се втвърдяват под милувките на езика му. Тя задиша накъсано и тежко, разпалвайки страстта му до непоносимост.

— Танър, стига!

Сърцето му туптеше бясно, задъхваше се. Мъжествеността му пулсираше, готова да избухне, но още не беше готов да я вземе. Устните му се спуснаха върху гърдите й, после по плоския й корем към копринените гънки на овлажнената плът. Тя трепна конвулсивно с цялото си тяло, когато той погали малкото чувствително зрънце, скрито в набъбналите розови гънки. Извика в безпомощен унес, когато той проникна с пръст в цепнатината на нейната женственост и започна да я възбужда и да я дразни, пораждайки в нея невероятни и непоносимо еротични усещания.

— Танър, моля те!

Приглушени звуци на наслада се откъснаха от гърлото й и излетяха от полуотворените й влажни устни.

Едва тогава Танър се смили над нея. Навлезе в нея с изгарящ тласък — навътре, до безкрайност. Набъбналата закръглена глава на плътта му я пронизваше отново и отново, достигайки до самата й душа. Изпълни я така, че тя нямаше какво повече да му даде, движейки се диво и пламенно в стегнатата й топлина.

Ашли се изви и се притисна към него, вземайки всичко, каквото той можеше да й даде, погълната от пламъците на възбудата. Зари лице в шията му и се притисна към него, овладяна от дивата треска на страстта му. Потънали в мускусния аромат на секса, с вибриращи хълбоци, със замъглен разсъдък, те се разтвориха във всеобхватната наслада. Хаотични конвулсии и тръпки разтърсиха Ашли. Застена и еротичните й викове отключиха освобождението на Танър. Той навлезе в нея и се отдръпна веднъж, два пъти, извика дрезгаво и се изля в нея.

Притисна задъхан челото си към нейното.

— Господи, янки, никога не съм стигал толкова близо до небето.

Ръцете му трепереха, когато се надигна. Дишаше тежко, цялото му тяло пулсираше, отпусна се до нея и я прегърна.

— Беше… изключително, бунтовнико — въздъхна Ашли, все още замаяна от опияняващото изживяване.

Съмняваше се дали нещо в живота би могло да се сравни с това, което току-що преживяха двамата с Танър.

— Права си. В секса сме неповторими.

Ашли въздъхна. В секса. Само задоволяването ли има значение за Танър? Нима не знае, че тя няма да реагира така на друг мъж? Изведнъж си спомни за другата жена, с която Танър бе преживявал страстни моменти. Нуждата да узнае всичко за жената на име Елън я накара да стане дотолкова дръзка, че да му зададе стряскащия въпрос:

— Танър, коя е Елън?

Той затихна.

— Откъде си чула това име? — извиси гневно глас.

— Ти веднъж говореше насън. Сигурно много си я обичал. Какво е станало? Защо сега не си с нея?

Той стисна устни на тънка черта.

— Не питай за неща, които не те засягат.

— Обичаш ли я? — настоя Ашли.

— Престани! Не мога да говоря за Елън. Нито сега, нито когато и да било, и особено с теб.

— Разбирам.

Ашли всъщност разбра само едно. Танър обича толкова много Елън, че в сърцето му няма място за друга жена. Тя не беше глупава. Знаеше, че той се ожени за нея заради парите. Каквото и да се беше случило между Танър и Елън, то е било толкова опустошително, че той не можеше да говори за него. Ашли знаеше, че домът му е бил унищожен от янките, че майка му е умряла, но какво е станало с Елън?

Омразата на Танър към янките беше толкова силна, че Ашли разбра — той не може да се интересува от нея. Колкото и да беше хубаво да се люби с него, тя искаше не само да реагира на тялото й. Явно обаче пазеше любовта си за жената на име Елън.

— Нищо, нищичко не разбираш — измърмори Танър под нос.

Не искаше да говори за Елън. Не и с Ашли, свита край него, сгушила голото си тяло в неговото. Знаеше, че тя няма търпение да се отърве от брака им, но и не може да пренебрегне начина, по който тялото й реагира на неговото. Когато беше с Ашли, болката, свързана с Елън, отстъпваше в отдалеченото минало. Признаваше си, че Ашли бе направила живота му по-търпим. Но след раздялата им той щеше да се върне към онзи тъмен свят, който го водеше към самоунищожението. И не го беше грижа за това.

— Позволи ми да разбера, Танър. Какво общо има между Елън и твоята омраза към янките? Да не би да те е напуснала заради янки?

— Достатъчно е да ти кажа, че я няма — процеди Танър. — Не ти трябва да знаеш повече.

— Чувствам болката дълбоко в теб. Имаше я, когато те видях за пръв път, има я и сега. Като рана, която не иска да зарасне. Може би, ако говориш за това…

Танър се изсмя насила с накъсан, чезнещ смях.

— Силно въображение имаш, янки. Наистина не искам да говоря за това. Искам пак да те любя. Ако нещо може да ми помогне, то е усещането, че съм дълбоко в сладката ти плът. Господи, янки, никога не съм мислил, че пак ще изпитвам такива чувства към жена. Желанието към теб е единственото светло петно в живота ми. Не разваляй нещата точно сега.

Отчаянието, което долавяше в гласа му, накара Ашли да се закълне в себе си да помогне на Танър, дори ако това означаваше да го откъсне от себе си и да го прати да търси загубената си любов. Когато разтвори крака и го прие в тялото си, тя разбра, че го обича прекалено много, за да го даде на друга жена.