Пепеляшка ^[0] (Българска приказка)

Веднъж няколко момичета се събрали да предат около една дълбока цепнатина в земята. Докато предели, те бъбрели помежду си и си разказвали разни истории. От цепнатината излязъл белобрад старец, който им рекъл:

— Момичета, както предете и бъбрите, бъдете внимателни около тази цепнатина, иначе ако някоя от вас изпусне вретеното си в нея, майка й ще се превърне в крава.

Като изрекъл това, той си заминал. Момичетата се удивили от думите му и се натрупали около цепнатината да погледнат в нея. За беда, една от тях, най-красивата от всички, изпуснала вретеното си вътре. Привечер, когато си отишла вкъщи, тя съзряла една крава — майка й — пред портата и я извела с другия добитък да пасе.

След известно време бащата на момичето се оженил за една вдовица, която довела дъщеря в къщата. Втората жена се озлобила към първата дъщеря на мъжа, особено защото тя била по-хубава и по-работлива от нейната, и не й позволявала нито да се мие, нито да сресва косата си, нито да сменя дрехите си. Един ден тя я изпратила с добитъка, дала й пълна торба с кълчища и й казала:

— Ако днес не изпредеш тези кълчища на прежда и не я намотаеш на кълбо, по-добре не се връщай довечера вкъщи.

Унило потеглило бедното момиче след добитъка, като се стараело колкото могло да го пази да не се разпръсне. Следобед, когато добичетата легнали да преживят, тя се заела да прегледа торбата и да помисли как да свърши работата, но като видяла, че не ще може да се справи, заплакала. Когато кравата, която била майка й, я видяла да хлипа, запитала я защо плаче. Тя й разказала всичко, както си било. Тогава кравата й рекла:

— Не се бой, аз ще ти помогна. Ще взема всичките кълчища в устата си и ще ги сдъвча, а преждата ще се появи в ухото ми. Ти трябва да я поемеш и навиеш на кълбо и ще свършиш работата навреме.

Както казала, така и сторила. Задъвкала кълчищата парче по парче, преждата се появила в ухото й, а момичето я изтеглило и намотало и заръката била изпълнена. Вечерта си тръгнало и отишло при мащехата си, която се смаяла, като видяла колко много работа е свършена.

Следващия път й дала двойно повече кълчища. Момичето прело до обяд, а после, след пладне, когато добичетата легнали да преживят, кравата дошла при него и започнала да дъвче кълчищата, преждата се появила в ухото й, а момичето я изтеглило и намотало и свършило работата навреме. Вечерта си отишло вкъщи и дало на мащехата си всичките кълчища изпредени и намотани. Тя била смаяна, като видяла толкова много работа свършена.

Третия път й дала още повече кълчища и изпратила собствената си дъщеря да разбере кой й помага. Дъщерята отишла, скрила се наблизо и разбрала как става така, че момичето свършва цялата работа за деня. Видяла как кравата поела кълчищата в устата си, как преждата се появила в ухото й и как момичето я изтеглило и намотало. Тя отишла вкъщи да каже на майка си. Като чула това от дъщеря си, мащехата накарала мъжа си да заколи кравата. Той се опитал по всякакъв начин да я уговаря да не колят кравата, но не успял да я разубеди. Накрая, като видял, че няма друг избор, той обещал да я заколят в уречен ден. Когато момичето чуло, че се канят да заколят кравата, заплакало и тайно й съобщило, че се готвят да я убият. Кравата рекла на момичето:

— Мълчи — не плачи! Ако ме заколят, не яж от месото ми, а събери костите и ги зарови зад къщата. След това, когато си в нужда, иди на гроба и там ще получиш помощ.

Скоро след това заклали кравата, сварили месото й и започнали да ядат. Само момичето не яло от него, а събрало костите и после, без никой да го види, ги взело и ги заровило зад къщата, където кравата му била заръчала.

Момичето се казвало Мара. Тъй като я товарели с цялата къщна работа, тя започнала да ходи мръсна и изцапана с пепел от прекомерното шетане край огнището. Ето защо мащехата й я нарекла Пепеляшка и това име й останало занапред.

Една неделя мащехата й се приготвила да ходи на черква с дъщеря си, но преди да тръгне взела една дървена паница с просо, пръснала го по пода в къщата и казала на Пепеляшка:

— Слушай, Пепеляшке! Ако не събереш това просо и не приготвиш обяда, докато се върна от черква, да не си се мярнала пред очите ми.

След това те заминали. Като гледала всичкото разсипано просо, горката Пепеляшка извикала с плач и ридания:

— Ще сготвя, ще премета, ще се погрижа за всичко, но как злочеста аз да събера всичкото просо?

След като си поплакала и нареждала така, Пепеляшка изведнъж си спомнила какво й била рекла кравата: да отиде при гроба, когато е в беда, и там ще получи помощ. Пепеляшка отишла при гроба. Като стигнала там и що да види — на гроба стоял един отворен сандък, пълен с всякакви разкошни дрехи, а на капака имало два гълъба, бели като сняг. Те й казали:

— Маро, извади дрехите, облечи ги и иди на черква, а ние ще съберем просото и ще приготвим обяда.

Тя протегнала ръце и взела най-горните дрехи, които били от чиста коприна и атлаз, облякла ги и отишла на черква. В черквата мало и голямо се чудело на хубостта й и на роклята й, особено защото никой не я познал и не знаели коя е и каква е. Повече от всички се прехласнал по нея царският син и не свалял очи от нея. Когато службата свършила, тя се измъкнала и изтичала бързо вкъщи, веднага съблякла дрехите и ги сложила в сандъка, и сандъкът мигновено изчезнал. Тя отишла при огнището и що да види? Просото събрано, обядът готов, накратко — всичката работа свършена! Скоро след това мащехата й пристигнала с дъщеря си от черква, видяла, че всичко е както трябва, и била изумена.

На другата неделя, когато щяла да тръгва за черква, тя взела още по-голяма паница с просо, пръснала го по земята и заплашила Пепеляшка, че ще я изгони от къщи, ако не го събере и не приготви обяда. Мащехата отишла с дъщеря си на черква, а Пепеляшка се отправила към гроба на кравата. На гроба тя намерила двата гълъба и сандъка с дрехите отворен. Те й казали да се облече и да отиде на черква, а те ще съберат просото и ще приготвят обяда. Тя взела рокля от чисто сребро, облякла се и отишла на черква. Този път всички й се възхищавали повече от преди, а царският син нито за миг не свалил очи от нея. Службата свършила, тя се промъкнала през навалицата и се прибрала вкъщи. Там съблякла дрехите, сложила ги в сандъка и сандъкът се скрил от погледа й. Не след дълго пристигнала мащехата й и огледала наоколо: просото било събрано, обядът готов, а Пепеляшка била край огнището. Тя била удивена, като видяла толкова много работа свършена.

На третия път мащехата й се приготвила за черква и преди да тръгне, взела триж по-голяма паница, разпръснала я по земята и казала на Пепеляшка:

— Пепеляшке, ако не събереш всичкото това просо, докато се върнем от черква, и не приготвиш обяда, не се мяркай пред очите ми.

И заминала. Тогава Пепеляшка отишла на гроба на кравата и намерила сандъка отворен, а двата гълъба върху него. Те й казали да се облече и да отиде на черква, а те ще съберат просото и приготвят вечерята. Тя си взела дреха от чисто злато, облякла се и отишла на черква. Там хората се смаяли, като я видели, но никой не знаел коя е и каква е. Царският син не свалял очи от нея и решил, когато свърши службата да я последва отблизо, за да види накъде ще се запъти. Службата свършила, тя се промъкнала между тълпата, като бързала да си тръгне преди мащехата си, но както се бутала в навалицата, изгубила едната си обувка и царският син я намерил. Тя се измъкнала оттам с една обувка, съблякла се много бързо, сложила дрехите в сандъка и сандъкът изчезнал. Прибрала се у дома и погледнала в къщата: просото било събрано, обядът готов и всичката работа свършена. Седнала до огнището и ето ти я мащехата — пристигнала и огледала къщата и всичко било в ред: просото събрано, обядът приготвен, нямало нищо, за което да я упрекне или да й се скара.

Царският син оставил придружителите си, предрешил се, взел обувката и тръгнал от къща на къща да я мери и открие чия е. Откъдето минел, разпитвал и я мерел на крака на всяко момиче, но тя не била по мярка на никоя. За някои била твърде голяма, за други твърде малка, на едни много тясна, на други прекалено широка. Накрая стигнал до къщата на Пепеляшка. Щом мащехата го видяла, скрила Пепеляшка под едно корито. Той попитал има ли момиче в тази къща. Тя му отвърнала, че има, и довела дъщеря си при него. Той й премерил обувката, но дори пръстите й не могли да влязат вътре. После попитал дали няма и друго момиче там, а тя му отвърнала, че няма. Тогава петелът прехвръкнал до коритото и изкукуригал:

— Кукуригу! Хубава мома под корито!

Мащехата изкряскала:

— Къш! Орлите ли те довлякоха!

Ала царският син, като чул петела да казва това, отишъл и повдигнал коритото и там наистина било момичето, което видял в черквата, отново с хубавите дрехи, само на единия крак нямало обувка. Премерил обувката и тя й станала, и била съвсем същата, както на другия крак. Тогава царският син я хванал за ръка, завел я в двореца си и се оженил за нея, а мащехата наказал заради злото й сърце.

Илюстрация: Уолтър Крейн