Пепеляшка ^[0]

Cinderella

Веднъж няколко момичета се събрали да предат около една дълбока цепнатина в земята. Докато предели, те бъбрели помежду си и си разказвали разни истории. От цепнатината излязъл белобрад старец, който им рекъл:

— Момичета, както предете и бъбрите, бъдете внимателни около тази цепнатина, иначе ако някоя от вас изпусне вретеното си в нея, майка й ще се превърне в крава.

Като изрекъл това, той си заминал. Момичетата се удивили от думите му и се натрупали около цепнатината да погледнат в нея. За беда, една от тях, най-красивата от всички, изпуснала вретеното си вътре. Привечер, когато си отишла вкъщи, тя съзряла една крава — майка й — пред портата и я извела с другия добитък да пасе.

След известно време бащата на момичето се оженил за една вдовица, която довела дъщеря в къщата. Втората жена се озлобила към първата дъщеря на мъжа, особено защото тя била по-хубава и по-работлива от нейната, и не й позволявала нито да се мие, нито да сресва косата си, нито да сменя дрехите си. Един ден тя я изпратила с добитъка, дала й пълна торба с кълчища и й казала:

— Ако днес не изпредеш тези кълчища на прежда и не я намотаеш на кълбо, по-добре не се връщай довечера вкъщи.

Унило потеглило бедното момиче след добитъка, като се стараело колкото могло да го пази да не се разпръсне. Следобед, когато добичетата легнали да преживят, тя се заела да прегледа торбата и да помисли как да свърши работата, но като видяла, че не ще може да се справи, заплакала. Когато кравата, която била майка й, я видяла да хлипа, запитала я защо плаче. Тя й разказала всичко, както си било. Тогава кравата й рекла:

— Не се бой, аз ще ти помогна. Ще взема всичките кълчища в устата си и ще ги сдъвча, а преждата ще се появи в ухото ми. Ти трябва да я поемеш и навиеш на кълбо и ще свършиш работата навреме.

Както казала, така и сторила. Задъвкала кълчищата парче по парче, преждата се появила в ухото й, а момичето я изтеглило и намотало и заръката била изпълнена. Вечерта си тръгнало и отишло при мащехата си, която се смаяла, като видяла колко много работа е свършена.

Следващия път й дала двойно повече кълчища. Момичето прело до обяд, а после, след пладне, когато добичетата легнали да преживят, кравата дошла при него и започнала да дъвче кълчищата, преждата се появила в ухото й, а момичето я изтеглило и намотало и свършило работата навреме. Вечерта си отишло вкъщи и дало на мащехата си всичките кълчища изпредени и намотани. Тя била смаяна, като видяла толкова много работа свършена.

Третия път й дала още повече кълчища и изпратила собствената си дъщеря да разбере кой й помага. Дъщерята отишла, скрила се наблизо и разбрала как става така, че момичето свършва цялата работа за деня. Видяла как кравата поела кълчищата в устата си, как преждата се появила в ухото й и как момичето я изтеглило и намотало. Тя отишла вкъщи да каже на майка си. Като чула това от дъщеря си, мащехата накарала мъжа си да заколи кравата. Той се опитал по всякакъв начин да я уговаря да не колят кравата, но не успял да я разубеди. Накрая, като видял, че няма друг избор, той обещал да я заколят в уречен ден. Когато момичето чуло, че се канят да заколят кравата, заплакало и тайно й съобщило, че се готвят да я убият. Кравата рекла на момичето:

— Мълчи — не плачи! Ако ме заколят, не яж от месото ми, а събери костите и ги зарови зад къщата. След това, когато си в нужда, иди на гроба и там ще получиш помощ.

Скоро след това заклали кравата, сварили месото й и започнали да ядат. Само момичето не яло от него, а събрало костите и после, без никой да го види, ги взело и ги заровило зад къщата, където кравата му била заръчала.

Момичето се казвало Мара. Тъй като я товарели с цялата къщна работа, тя започнала да ходи мръсна и изцапана с пепел от прекомерното шетане край огнището. Ето защо мащехата й я нарекла Пепеляшка и това име й останало занапред.

Една неделя мащехата й се приготвила да ходи на черква с дъщеря си, но преди да тръгне взела една дървена паница с просо, пръснала го по пода в къщата и казала на Пепеляшка:

— Слушай, Пепеляшке! Ако не събереш това просо и не приготвиш обяда, докато се върна от черква, да не си се мярнала пред очите ми.

След това те заминали. Като гледала всичкото разсипано просо, горката Пепеляшка извикала с плач и ридания:

— Ще сготвя, ще премета, ще се погрижа за всичко, но как злочеста аз да събера всичкото просо?

След като си поплакала и нареждала така, Пепеляшка изведнъж си спомнила какво й била рекла кравата: да отиде при гроба, когато е в беда, и там ще получи помощ. Пепеляшка отишла при гроба. Като стигнала там и що да види — на гроба стоял един отворен сандък, пълен с всякакви разкошни дрехи, а на капака имало два гълъба, бели като сняг. Те й казали:

— Маро, извади дрехите, облечи ги и иди на черква, а ние ще съберем просото и ще приготвим обяда.

Тя протегнала ръце и взела най-горните дрехи, които били от чиста коприна и атлаз, облякла ги и отишла на черква. В черквата мало и голямо се чудело на хубостта й и на роклята й, особено защото никой не я познал и не знаели коя е и каква е. Повече от всички се прехласнал по нея царският син и не свалял очи от нея. Когато службата свършила, тя се измъкнала и изтичала бързо вкъщи, веднага съблякла дрехите и ги сложила в сандъка, и сандъкът мигновено изчезнал. Тя отишла при огнището и що да види? Просото събрано, обядът готов, накратко — всичката работа свършена! Скоро след това мащехата й пристигнала с дъщеря си от черква, видяла, че всичко е както трябва, и била изумена.

На другата неделя, когато щяла да тръгва за черква, тя взела още по-голяма паница с просо, пръснала го по земята и заплашила Пепеляшка, че ще я изгони от къщи, ако не го събере и не приготви обяда. Мащехата отишла с дъщеря си на черква, а Пепеляшка се отправила към гроба на кравата. На гроба тя намерила двата гълъба и сандъка с дрехите отворен. Те й казали да се облече и да отиде на черква, а те ще съберат просото и ще приготвят обяда. Тя взела рокля от чисто сребро, облякла се и отишла на черква. Този път всички й се възхищавали повече от преди, а царският син нито за миг не свалил очи от нея. Службата свършила, тя се промъкнала през навалицата и се прибрала вкъщи. Там съблякла дрехите, сложила ги в сандъка и сандъкът се скрил от погледа й. Не след дълго пристигнала мащехата й и огледала наоколо: просото било събрано, обядът готов, а Пепеляшка била край огнището. Тя била удивена, като видяла толкова много работа свършена.

На третия път мащехата й се приготвила за черква и преди да тръгне, взела триж по-голяма паница, разпръснала я по земята и казала на Пепеляшка:

— Пепеляшке, ако не събереш всичкото това просо, докато се върнем от черква, и не приготвиш обяда, не се мяркай пред очите ми.

И заминала. Тогава Пепеляшка отишла на гроба на кравата и намерила сандъка отворен, а двата гълъба върху него. Те й казали да се облече и да отиде на черква, а те ще съберат просото и приготвят вечерята. Тя си взела дреха от чисто злато, облякла се и отишла на черква. Там хората се смаяли, като я видели, но никой не знаел коя е и каква е. Царският син не свалял очи от нея и решил, когато свърши службата да я последва отблизо, за да види накъде ще се запъти. Службата свършила, тя се промъкнала между тълпата, като бързала да си тръгне преди мащехата си, но както се бутала в навалицата, изгубила едната си обувка и царският син я намерил. Тя се измъкнала оттам с една обувка, съблякла се много бързо, сложила дрехите в сандъка и сандъкът изчезнал. Прибрала се у дома и погледнала в къщата: просото било събрано, обядът готов и всичката работа свършена. Седнала до огнището и ето ти я мащехата — пристигнала и огледала къщата и всичко било в ред: просото събрано, обядът приготвен, нямало нищо, за което да я упрекне или да й се скара.

Царският син оставил придружителите си, предрешил се, взел обувката и тръгнал от къща на къща да я мери и открие чия е. Откъдето минел, разпитвал и я мерел на крака на всяко момиче, но тя не била по мярка на никоя. За някои била твърде голяма, за други твърде малка, на едни много тясна, на други прекалено широка. Накрая стигнал до къщата на Пепеляшка. Щом мащехата го видяла, скрила Пепеляшка под едно корито. Той попитал има ли момиче в тази къща. Тя му отвърнала, че има, и довела дъщеря си при него. Той й премерил обувката, но дори пръстите й не могли да влязат вътре. После попитал дали няма и друго момиче там, а тя му отвърнала, че няма. Тогава петелът прехвръкнал до коритото и изкукуригал:

— Кукуригу! Хубава мома под корито!

Мащехата изкряскала:

— Къш! Орлите ли те довлякоха!

Ала царският син, като чул петела да казва това, отишъл и повдигнал коритото и там наистина било момичето, което видял в черквата, отново с хубавите дрехи, само на единия крак нямало обувка. Премерил обувката и тя й станала, и била съвсем същата, както на другия крак. Тогава царският син я хванал за ръка, завел я в двореца си и се оженил за нея, а мащехата наказал заради злото й сърце.

Илюстрация: Уолтър Крейн

 Once upon a time, a number of girls were assembled spinning round a deep rift or chasm in the ground. As they spun they chattered together and told stories to each other. Up came a white-bearded old man, who said to them:

“Girls! as you spin and chatter, be circumspect round this rift; or, if any of you drops her spindle into it, her mother will be turned into a cow.”

Thus saying he departed. The girls were astonished at his words, and crowded round the rift to look into it. Unfortunately, one of them, the most beautiful of all, dropped her spindle into it. Towards evening, when she went home, she espied a cow—her mother—in front of the gate, and drove her out with the other cattle to pasture.

After some time the father of the girl married a widow, who brought a daughter with her into the house. The second wife had a spite at the man’s first daughter, especially because she was more beautiful and more industrious than her own, and she allowed her neither to wash herself, nor to comb her hair, nor to change her clothes. One day she sent her out with the cattle, gave her a bag full of tow, and told her:

“If you don’t spin this tow into yarn today, or if you don’t wind it into a ball, you had better not come home at eventide.”

It was sad for the poor girl, as she went after the cattle, endeavouring as well as she could to keep them together. In the afternoon, when the cattle lay down to chew the cud, she began to look at the bag to see how to perform her task upon it; but when she saw that she could not make out what to do with it, she began to cry. When the cow which was her mother saw her crying, she asked her why she was crying. She told her how it was, and what it was. Then said the cow to her:

“Don’t be afraid; I will help you. I will take all the tow into my mouth, and will chew it, and yarn will come up into my ear. You must take it and reel it into a ball, and you will finish it in good time.”

As she said, so it was. She began to chew the tow, piece after piece; yarn came up, into her ear, and the girl wound and reeled it, and finished the task. In the evening she departed and went to her stepmother, who was amazed at seeing so much work completed.

The next time she gave her as much tow again. The girl spun till noon, and then in the afternoon, when the cattle lay down to chew the cud, the cow came up to her and began to chew the tow; yarn came up into her ear, and the girl wound and reeled it, and finished in good time. In the evening she went home and delivered to her stepmother all the tow spun and wound. She was astonished at seeing so much work completed.

The third time she gave her still more tow, and sent her own daughter to see who helped her. The daughter went and concealed herself apart, and saw how it was and what it was, that the girl completed so much work in the day; she saw how the cow took the tow into her mouth, how yarn came up into her ear, and how the girl wound and reeled it. She went home to tell her mother. When she heard this from her daughter, she urged her husband to kill the cow. He endeavoured in every way to persuade her not to kill the cow, but could not over-persuade her. At last, when he saw that there was no escape, he promised to kill it on a certain day. When the girl heard that they were going to kill the cow she began to cry, and told the cow secretly that they were going to kill her. She said to the girl:

“Be quiet—don’t cry! If they kill me, you must not eat any of my flesh, but must collect the bones and bury them behind the cottage. Then if need comes to you, you must go to the grave, and help will come to you there.”

Soon afterwards they killed the cow, boiled her flesh and began to eat. The girl alone did not eat of it, but collected the bones, and then, without anybody seeing her, took them and buried them behind the cottage, where the cow had ordered her so to do.

The girl was named Mary; but at length, when they had put all the work in the cottage upon her, she had become dirty and begrimed with ashes and cinders from excessive work at the fireplace; and therefore her stepmother nicknamed her Cinderella, and this remained her name afterwards.

One Sunday her stepmother got ready to go to church with her daughter, but, before starting, took a wooden dish of millet, scattered it on the ground in the cottage, and said to Cinderella:

“Here you, Cinderella! if you don’t pick up this millet, and if you don’t get dinner ready by the time that I return from church, don’t come before my eyes.”

Then they went away. Poor Cinderella, when she looked at all the millet, cried out weeping and wailing:

“I will cook, I will sweep, I will attend to everything, but what poor girl can pick up all this millet?”

When she had wept and spoken, immediately there came into her mind what the cow had told her, to go to the grave, and there help would be given her in trouble. Cinderella went off to the grave. When there, what did she see? On the grave stood an open box, filled with all manner of rich clothes, and on the lid were two pigeons, white as snow. They said to her:

“Mary! take the clothes out, put them on, and go to church, and we will pick up the millet and get the dinner ready.”

She put out her hands and took the upper ones, which were of pure silk and satin, put them on, and went to church. In the church people great and small marvelled at her beauty and her dress, especially because no one recognised her or knew who or what she was. Most of all did the emperor’s son marvel at her, and never took his eyes off her. When service was ended, she stole away and ran quickly home, undressed immediately, and put the clothes in the box, and the box immediately vanished from sight. She went to the fireplace, and what did she see there? The millet picked up, dinner ready—in one word, everything attended to! Soon afterwards her stepmother came with her daughter from church, saw everything in proper order, and was astounded.

Next Sunday, when she was about to go to church, taking a larger dish of millet and scattering it on the ground, she threatened Cinderella that she would turn her out of doors if she didn’t pick it up and get dinner ready. The stepmother went off with her daughter to church, and Cinderella betook herself to the grave of the cow. On the grave she found the two pigeons and the box with the dresses in it open. They told her to dress herself and go to church, and they would pick up the millet and get dinner ready. Taking a dress of pure silver, she dressed herself and went off to church. Now everybody, small and great, marvelled at her more than before, and the emperor’s son did not take his eyes off her for a moment. Service ended, she stole off amidst the multitude and got away home. There she undressed, and put the clothes in the box, and the box disappeared from sight. Soon afterwards, her stepmother came and looked about; the millet was picked up, dinner was ready, and Cinderella was at the fireplace. She was astonished at seeing so much work completed.

The third time her stepmother got ready to go to church, and before she started, taking a dish of millet thrice as large, and scattering it on the ground, she said to Cinderella:

“Cinderella, if you don’t pick up all this millet before we return from church, and if you don’t get dinner ready, don’t come before my eyes.”

Then she went off to church. After this Cinderella went to the grave of the cow, and found there the box open and the two pigeons upon it. They told her to dress herself and go to church; they would pick up the millet and get the dinner ready. Taking a dress of pure gold, she dressed herself and went to church. There, when the people saw her, they marvelled, but no one knew who or what she was. The emperor’s son never took his eyes off her, and planned, when service was over, to follow her closely, to see which way she betook herself. Service ended, she stole off amidst the crowd, hastening to get away before her stepmother; but as she was pushing through the crowd, she lost one of her shoes, and the emperor’s son took it up. She escaped from among them with one shoe, undressed very quickly, put the clothes in the box, and the box vanished. She went home and looked in the cottage; the millet was picked up, dinner was ready, and everything attended to. She sat down at the fireplace, and, lo! her stepmother came and looked about the cottage; everything was in order, the millet picked up, dinner ready; she had nothing to find fault with her or scold her about.

The emperor’s son left his people, disguised himself, took the shoe, and went from cottage to cottage to try it on, to find out whose it was; and wherever he went he made enquiries, and tried it on the foot of every girl, but it did not fit one. For some it was too large, and for others too small; for some too narrow, for others too broad. At last he came to Cinderella’s cottage. As soon as her stepmother saw him, she concealed Cinderella under a trough. He asked whether there was any girl in the house. She replied that there was, and brought her daughter to him. He tried the shoe on her, but it wouldn’t even allow her toes to go in. He then asked whether there wasn’t another girl there, and she told him that there wasn’t. The cock then flew on to the trough and crowed:

“Cock-a-doodle-doo! pretty girl under trough!”

The stepmother shrieked out:

“Shoo! eagles have brought you!”

But the emperor’s son, on hearing the cock say this, went up and took the trough off; and there was, indeed, the girl that he had seen in the church with those beautiful dresses, only on one foot she had no shoe. He tried the shoe on her; it went on, and was exactly the same as that on the other foot. Then the emperor’s son took her by the hand, conducted her to his court, married her, and punished her stepmother for her evil heart.