Ненаситната старица ^[0] (Руска приказка)

Живеели старец и старица. Отишъл старецът в гората да сече дърва. Намерил старо дърво, вдигнал брадвата и я забил в ствола му. Дървото проговорило:

— Не ме сечи, човече! Ще направя за тебе всичко, каквото поискаш.

— Е, направи ме богат.

— Добре, иди си вкъщи и ще имаш всичко в изобилие.

Старецът се завърнал у дома, а там: нова колиба, а в нея каквото ти душа иска — сякаш препълнена чаша, кокошките само дето пари не кълват, житото — ще стигне за десетилетие, а това крави, коне, овце — три дни да броиш, не можеш ги изброи!

— Ей, старче, откъде се взе всичко това? — запитала старицата.

— Е, бабо, намерих едно такова дърво — каквото си пожелаеш, изпълнява го.

Живели тъй месец, наситила се старата жена на богатия живот, па рекла на стареца:

— Че живеем богато — богато живеем. Но защо ни е всичко това, щом хората не ни почитат! Хрумне ли му на управителя, и тебе, и мене ще ни изкара на работа, а ядоса ли се — и с тояги ще ни наложи. Иди при дървото, помоли го — тебе да направи управител.

Взел старецът брадвата, отишъл при дървото и посегнал до самия корен да го отсече.

— Какво искаш? — попитало дървото.

— Направи ме управител.

— Е добре, върви си по живо по здраво!

Върнал се той у дома, а там — отдавна го чакат войници:

— Къде се шляеш, стари дяволе? — развикали се те. — По-бързо ни намери квартира, а и хубава да е. Хайде, размърдай се!

И го смушкали няколко пъти с щиковете по гърба. Видяла бабата, че и управител да си, невинаги те почитат, и казала на стареца:

— Каква е ползата да си жена на управител! Ето тебе войниците те бият, а за господаря никой не смее нищо да каже: той прави каквото си поиска. Върви при дървото и го помоли да те направи господар, а мене господарка.

Взел старецът брадвата и отишъл при дървото — пак ще го сече. А дървото го пита:

— Какво искаш, старче?

— Направи ме господар, а бабата — господарка.

— Добре, върви си по живо по здраво!

Поживяла старицата като господарка, приискало й се нещо повече и казала на стареца:

— Каква ми е ползата, че съм господарка! Но виж, ако ти беше полковник, а аз полковнишка жена — друга работа. Всички ще ни завиждат.

Погнала отново тя старика да иде при дървото. Взел той брадвата, пристигнал и замахнал да сече. Пита го дървото:

— Какво ти е нужно?

— Направи ме полковник, а бабата полковнишка жена.

— Добре, иди си по живо по здраво!

Върнал се старецът вкъщи и полковник го произвели.

Минало известно време, старицата му дума:

— Не е кой знае какво да си полковник! Генералът, ако поиска, в ареста може да те прати. Иди при дървото и го помоли: тебе да те направи генерал, а мен — генералша.

Отишъл старецът при дървото, вдигнал брадвата да го сече.

— Какво ти трябва? — пита дървото.

— Направи ме генерал, а бабата генералша.

— Добре, върви си по живо по здраво!

Върнал се старикът у дома и в генерал го повишили.

Минало още време, а на бабата й омръзнало да е генералша и рекла на стареца:

— Не е голяма работа да си генерал! Царят, ако поиска, ще те изпрати в Сибир. Върви при дървото, помоли го да те направи цар, а мен — царица.

Отишъл старецът при дървото и размахал брадвата.

— Какво ти трябва? — пита дървото.

— Направи ме цар, а бабата — царица!

— Добре, върви си по живо по здраво!

Върнал се старецът у дома, а след него вече посланиците пристигат:

— Царят умря, тебе избрахме на негово място.

Не им било нужно дълго време на стареца и старицата да се нацаруват — малко й се видяло на бабата да бъде царица. Извикала тя старика и му дума:

— Какво пък чак толкова е да си цар! Ако на Бога му хрумне, ще изпрати смъртта и ще те заровят в мократа земя. Иди при дървото, моли го: богове да ни направи.

Старецът отишъл при дървото. Щом чуло тези безумни приказки, то зашумяло с листа и в отговор промълвило:

— Ти бъди мечок, а жена ти да стане мечка.

И в миг старецът се превърнал в мечок, а бабата в мечка и двамата побягнали из гората.

Илюстрация: Иван Билибин