Ненаситната старица ^[0]

Жадная старуха

Живеели старец и старица. Отишъл старецът в гората да сече дърва. Намерил старо дърво, вдигнал брадвата и я забил в ствола му. Дървото проговорило:

— Не ме сечи, човече! Ще направя за тебе всичко, каквото поискаш.

— Е, направи ме богат.

— Добре, иди си вкъщи и ще имаш всичко в изобилие.

Старецът се завърнал у дома, а там: нова колиба, а в нея каквото ти душа иска — сякаш препълнена чаша, кокошките само дето пари не кълват, житото — ще стигне за десетилетие, а това крави, коне, овце — три дни да броиш, не можеш ги изброи!

— Ей, старче, откъде се взе всичко това? — запитала старицата.

— Е, бабо, намерих едно такова дърво — каквото си пожелаеш, изпълнява го.

Живели тъй месец, наситила се старата жена на богатия живот, па рекла на стареца:

— Че живеем богато — богато живеем. Но защо ни е всичко това, щом хората не ни почитат! Хрумне ли му на управителя, и тебе, и мене ще ни изкара на работа, а ядоса ли се — и с тояги ще ни наложи. Иди при дървото, помоли го — тебе да направи управител.

Взел старецът брадвата, отишъл при дървото и посегнал до самия корен да го отсече.

— Какво искаш? — попитало дървото.

— Направи ме управител.

— Е добре, върви си по живо по здраво!

Върнал се той у дома, а там — отдавна го чакат войници:

— Къде се шляеш, стари дяволе? — развикали се те. — По-бързо ни намери квартира, а и хубава да е. Хайде, размърдай се!

И го смушкали няколко пъти с щиковете по гърба. Видяла бабата, че и управител да си, невинаги те почитат, и казала на стареца:

— Каква е ползата да си жена на управител! Ето тебе войниците те бият, а за господаря никой не смее нищо да каже: той прави каквото си поиска. Върви при дървото и го помоли да те направи господар, а мене господарка.

Взел старецът брадвата и отишъл при дървото — пак ще го сече. А дървото го пита:

— Какво искаш, старче?

— Направи ме господар, а бабата — господарка.

— Добре, върви си по живо по здраво!

Поживяла старицата като господарка, приискало й се нещо повече и казала на стареца:

— Каква ми е ползата, че съм господарка! Но виж, ако ти беше полковник, а аз полковнишка жена — друга работа. Всички ще ни завиждат.

Погнала отново тя старика да иде при дървото. Взел той брадвата, пристигнал и замахнал да сече. Пита го дървото:

— Какво ти е нужно?

— Направи ме полковник, а бабата полковнишка жена.

— Добре, иди си по живо по здраво!

Върнал се старецът вкъщи и полковник го произвели.

Минало известно време, старицата му дума:

— Не е кой знае какво да си полковник! Генералът, ако поиска, в ареста може да те прати. Иди при дървото и го помоли: тебе да те направи генерал, а мен — генералша.

Отишъл старецът при дървото, вдигнал брадвата да го сече.

— Какво ти трябва? — пита дървото.

— Направи ме генерал, а бабата генералша.

— Добре, върви си по живо по здраво!

Върнал се старикът у дома и в генерал го повишили.

Минало още време, а на бабата й омръзнало да е генералша и рекла на стареца:

— Не е голяма работа да си генерал! Царят, ако поиска, ще те изпрати в Сибир. Върви при дървото, помоли го да те направи цар, а мен — царица.

Отишъл старецът при дървото и размахал брадвата.

— Какво ти трябва? — пита дървото.

— Направи ме цар, а бабата — царица!

— Добре, върви си по живо по здраво!

Върнал се старецът у дома, а след него вече посланиците пристигат:

— Царят умря, тебе избрахме на негово място.

Не им било нужно дълго време на стареца и старицата да се нацаруват — малко й се видяло на бабата да бъде царица. Извикала тя старика и му дума:

— Какво пък чак толкова е да си цар! Ако на Бога му хрумне, ще изпрати смъртта и ще те заровят в мократа земя. Иди при дървото, моли го: богове да ни направи.

Старецът отишъл при дървото. Щом чуло тези безумни приказки, то зашумяло с листа и в отговор промълвило:

— Ти бъди мечок, а жена ти да стане мечка.

И в миг старецът се превърнал в мечок, а бабата в мечка и двамата побягнали из гората.

Илюстрация: Иван Билибин

Жил старик со старухою; пошёл в лес дрова рубить. Сыскал старое дерево, поднял топор и стал рубить. Говорит ему дерево:

— Не руби меня, мужичок! Что тебе надо, всё сделаю.

— Ну, сделай, чтобы я богат был.

— Ладно; ступай домой, всего у тебя вдоволь будет.

Воротился старик домой — изба новая, словно чаша полная, денег куры не клюют, хлеба на десятки лет хватит, а что коров, лошадей, овец — в три дня не сосчитать!

— Ах, старик, откуда все это? — спрашивает старуха.

— Да вот, жена, я такое дерево нашёл — что ни пожелай, то и сделает.

Пожили с месяц; приелось старухе богатое житьё, говорит старику:

— Хоть живем мы богато, да что в этом толку, коли люди нас не почитают! Захочет бурмистр, и тебя и меня на работу погонит; а придерётся, так и палками накажет. Ступай к дереву, проси, чтоб ты бурмистром был.

Взял старик топор, пошёл к дереву и хочет под самый корень рубить.

— Что тебе надо? — спрашивает дерево.

— Сделай, чтобы я бурмистром был.

— Хорошо, ступай с богом!

Воротился домой, а его уж давно солдаты дожидают:

— Где ты, — закричали, — старый чёрт, шатаешься? Отводи скорей нам квартиру, да чтоб хорошая была. Ну-ну, поворачивайся!

А сами тесаками его по горбу да по горбу. Видит старуха, что и бурмистру не всегда честь, и говорит старику:

— Что за корысть быть бурмистровой женою! Вот тебя солдаты прибили, а уж о барине и говорить нечего: что захочет, то и сделает. Ступай-ка ты к дереву да проси, чтоб сделало тебя барином, а меня барыней.

Взял старик топор, пошёл к дереву, хочет опять рубить; дерево спрашивает:

— Что тебе надо, старичок?

— Сделай меня барином, а старуху барыней.

— Хорошо, ступай с богом!

Пожила старуха в барстве, захотелось ей большего, говорит старику:

— Что за корысть, что я барыня! Вот кабы ты был полковником, а я полковницей — иное дело, все бы нам завидовали.

Погнала старика снова к дереву; взял он топор, пришёл и собирается рубить. Спрашивает его дерево:

— Что тебе надобно?

— Сделай меня полковником, а старуху полковницей.

— Хорошо, ступай с богом!

Воротился старик домой, а его полковником пожаловали.

Прошло несколько времени, говорит ему старуха:

— Велико ли дело — полковник! Генерал захочет, под арест посадит. Ступай к дереву, проси, чтобы сделало тебя генералом, а меня генеральшею.

Пошёл старик к дереву, хочет топором рубить.

— Что тебе надобно? — спрашивает дерево.

— Сделай меня генералом, а старуху генеральшею.

— Хорошо, иди с богом!

Воротился старик домой, а его в генералы произвели.

Опять прошло несколько времени, наскучило старухе быть генеральшею, говорит она старику:

— Велико ли дело — генерал! Государь захочет, в Сибирь сошлёт. Ступай к дереву, проси, чтобы сделало тебя царём, а меня царицею.

Пришёл старик к дереву, хочет топором рубить.

— Что тебе надобно? — спрашивает дерево.

— Сделай меня царём, а старуху царицею.

— Хорошо, иди с богом!

Воротился старик домой, а за ним уж послы приехали:

— Государь-де помер, тебя на его место выбрали.

Не много пришлось старику со старухой нацарствовать; показалось старухе мало быть царицею, позвала старика и говорит ему:

— Велико ли дело — царь! Бог захочет, смерть нашлёт, и запрячут тебя в сырую землю. Ступай-ка ты к дереву да проси, чтобы сделало нас богами.

Пошёл старик к дереву. Как услыхало оно эти безумные речи, зашумело листьями и в ответ старику молвило:

— Будь же ты медведем, а твоя жена медведицей.

В ту ж минуту старик обратился медведем, а старуха медведицей, и побежали в лес.