Най-пестеливият човек ^[0] (Китайска приказка)

Един човек, който бил най-пестеливият в царството, чул за друг, който бил най-пестеливият в света. Той казал на сина си:

— Ние живеем с малко, но ако бяхме по-пестеливи, можехме да живеем от нищо. Ще ни бъде от полза да получим съвети по пестеливост от най-пестеливия измежду хората.

Синът се съгласил и двамата решили, че синът трябва да отиде и да попита дали експертът на науката по спестовност приема ученици. Тъй като размяната на подаръци е необходимо условие за по-близко общуване, бащата казал на сина да вземе най-малката от монетите, един грош, и да купи един лист хартия от най-евтиния вид. Момчето с пазарлъци получило два листа хартия за гроша. Бащата прибрал единия лист, срязал другия лист на половинки и върху едната половина нарисувал свинска глава. После поставил листа в голяма покрита кошница, сякаш не е просто лист хартия, а е това, което било нарисувано на него — обичайния подарък, който се изпраща в знак на голямо уважение. Синът взел кошницата и след дълго пътуване стигнал до дома на най-пестеливия човек в света.

Стопанинът на къщата отсъствал, но синът му посрещнал пътника, узнал целта на посещението му и приел подаръка. След като взел от кошницата рисунката на свинската глава, той казал учтиво на своя посетител:

— Съжалявам, че нямаме нищо в къщата, достойно да заеме мястото на свинската глава в твоята кошница. Обаче, за да отбележа, че ние я приемаме благосклонно, аз ще сложа вътре четири портокала да отнесеш у дома си.

След това момъкът, без да държи портокали в ръка, направил жестове, като че слага портокали в кошницата. Синът на най-пестеливия човек в царството си взел кошницата и отишъл при баща си да разкаже за тази спестовност, надминаваща неговата собствена.

Когато най-пестеливият човек в света се завърнал у дома, синът му казал, че е идвал един посетител от много далече да вземе уроци по спестовност. Бащата попитал какъв дар е донесъл посетителят при представянето си и синът показал малката рисунка на свинска глава на тънка кафява хартия. Бащата го погледнал, а после попитал сина си какво е изпратил той в замяна като подарък. Синът му казал, че само е направил движенията, необходими за прехвърляне на четири портокала, и показал как е хванал въображаемите портокали и ги е сложил в кошницата на посетителя. Бащата изпаднал в ярост и зашлевил момчето през ушите, като възкликнал:

— Прахосник такъв! С така раздалечени пръсти ти си показал, че му даваш големи портокали. Защо не отмери от малките?

Илюстрация: Китайски художник