Бернхард Гжимек, Михаел Гжимек
Серенгети не трябва да загине (8) (367000 животни търсят своя държава)

За отровните змии

През един от тези октомврийски дни синът ми Михаел седи сам пред нашата ламаринена къщичка под едно дърво, което през сухия период е съвсем оголено, и чете книга. Един час по-късно го стрясва викът на нашия прислужник негър Джамбуна, който идва по пътеката към къщата. Младежът крещи силно, ръкомаха и търси някакъв прът. Благодарение на това Михаел открива, че по стъблото на наклоненото дърво, едва на метър от рамото му, една черна мамба спокойно пълзи надолу. Тя е дълга около 4 м.

Тъй като влечугото се насочва през голото място пред нашата ламаринена колиба към един храсталак, Михаел се опитва с дълъг бамбуков прът да го отклони от пътя му. Змията движи насам-натам езика си, вдига главата си почти на половин метър от земята, но не иска да се отклони от своята посока. Михаел все пак не смее да я хване за опашката.

И така тя изчезва в малкия трънак. Съседството на тази отровна змия никак не ни харесва. Черната мамба е наистина твърде прочута, но също така и смъртоносна. Най-много се страхуваме за нашето маки. Ето защо запалваме трънака, но змията, която навярно се е скрила в земята, не излиза. По неволя трябва да я оставим там, където е. Скоро обаче забравяме за опасното съседство и след това дълги седмици не я виждаме. Това са единствените наши лични впечатления от страшната мамба поне в Африка, защото във Франкфурт си имаме в зоопарка достатъчно отровни змии. Все пак мамбата не е толкова рядка в Африка. Лично аз никога не съм виждал нито една на свобода. Не смея обаче да твърдя, че мен не ме е виждала някоя и друга мамба.

Но аз мога да разкажа интересни истории за злодеянията на черната мамба, които съм чел в книги или са ми били разказвани. Защото, както изглежда, тази змия има твърде много пропагандатори.

Ето например какво се разправя: годеници излезли в Африка на езда. Те се натъкнали в тревата на черна мамба, която се изправила високо, чак до главите на конете. Двамата ездачи мигновено обърнали конете, изправяйки ги на задните им крака, пришпорили ги и побягнали, но мамбата ги настигнала, ухапала годеника, годеницата и двата коня. Всички умрели.

Или: един фермер срещнал мамба и успял да смаже главата й, като стрелял по нея със сачми. Тъй като жена му много се страхувала от змии, искал да я освободи от този страх и оставил мъртвата змия, навита като жива на кълбо, на пода в спалнята. Те имали тогава гости. След два часа на развеселената вече компания най-после й направило впечатление, че младата жена не се връща от спалнята, където отишла да нагледа децата. Ужасен, съпругът я намерил мъртва на пода, а до нея още една твърде подвижна мамба, която той успял да убие с тояга. „Аз трябваше да зная, че съпругът на убитата змия винаги идва, за да отмъсти за своята другарка!“ — извикал той.

Правителствен чиновник пътувал с кола през един гъсталак и видял мамба, която пълзяла по шосето, и се опитал да я прегази. Животното се изправило, преследвало колата, скочило отстрани в нея и ухапало смъртоносно двама от пътниците.

Трябва да се каже преди всичко това, че змиите нямат „съпрузи“. Те се събират само за късо време за размножаване през брачния период. Срещне ли човек две змии заедно, то те еднакво често може да бъдат както две мъжки, така и две женски или мъжка и женска. Ако някоя отровна змия намери друга убита, тя откъде може да знае как и от кого е била убита тя, пък и никоя змия изобщо не е жадна за отмъщение.

Отровните змии не са ловци на хора. Те и не могат да изядат човек, тъй като изобщо поглъщат жертвата си цяла и не могат нищо да отхапят от нея. Човек, който е сравнително едър, не умира тъй светкавично от ухапването на змия, както малките животни, жертви на тези влечуги. Той остава жив още дълги минути, често пъти до половин час, достатъчно подвижен, за да успее да убие змията или да я нарани. Затова дори най-опасните отровни змии бягат от хората. Те се спотайват в храсталаците или в земни дупки и в скални пукнатини, стига да имат възможност за това. Дори да се приближат към нас, това още не значи, че се готвят да нападат. Понякога човек може да стои точно пред скривалището им и те или се стрелват между краката му, или се спускат от дървото право към дупката си, минавайки през рамото му, без да го ухапят.

Стотици нощи съм спал в Африка, като много от тях съм прекарвал в колибите на туземци, други на голата земя в палатка, а понякога и съвсем на открито. Въпреки това трябва да кажа, че никога не съм се събуждал плувнал в пот, защото някоя кобра е легнала свита на кълбо на гърдите ми или е стрелнала езика си срещу лицето ми, и че никога не съм се натъквал на змия „Битис лахесис“, когато сутрин съм обувал ботушите си. Разбира се, в Африка аз не нося ботуши, а обикновено гуменки или сандали. Въпреки това съвсем не искам да отрека, че понякога и такива неща могат да се случат.

Тази пролет един от местните работници лежеше при нас в Банаги с тежък пристъп от малария на постелята си направо върху земята в своята колиба. Той усетил, че нещо се движи край него, и посегнал пипнешком към това място. Тогава една мамба го ухапала за ръката. Нашият приятел Майлс Търнър донесе аптечката за отровни змии. Това е една добре комплектувана ламаринена касетка, която се продава от змийската ферма „Фиц-Саймънс“ в Дърбан, Южна Африка. Ние винаги имаме една такава касетка в колата си и в самолета. Майлс направи дълбоки нарези на ръката на ухапания — разбира се, по дължината на мускулите, а не напречно, за да не пререже някое сухожилие, нерв или кръвоносен съд, — третира раната с калиев перманганат и му инжектира противозмийски серум. После откара пострадалия в болницата в Икома.

Човекът се завърна едва след два месеца. Тъй като от змийската отрова, която разрушава тъканта, големи части от мускулите му били некротизирани, той можеше да вкарва пръчка в една дупка в ръката и да я извади двадесет сантиметра по-горе през друга дупка.

Кей, младата жена на Майлс, се дразнеше от това, че по тънкия хераклитен таван над спалнята им всяка вечер пълзяла под покрива — една голяма мамба, която ловяла прилепи и плъхове там. Това направи Кей така нервна, че най-после Майлс се принуди да разбута половината от покрива с помощника си негър и да се пъхне в таванчето със заредена ловна пушка. Той откри там две цели кожи от змията със запазени роговици и останки от много жертви, но самото чудовище не можа да намери. И сега змията продължава да пълзи по тавана над спалнята им. Междувременно Кей свикна с това.

Разбира се, аз и не мисля да твърдя, че не би могло да се умре от ухапване на змия. Испанецът Луис Ласалета беше мой добър приятел. В Западна Африка той улови за Франкфуртския зоопарк нашите две млади горили, а ни достави също и доста от гигантските камерунски жаби. През януари миналата година той бил ухапан по врата от отровна змия, когато искал да я постави в сандък. След десет минути починал. Но нали обикновените хора в Африка не ловят отровни змии нито пък ги преместват с ръце от един сандък в друг.

На един друг мой познат на два пъти без малко щеше да се случи същото. Това е Мерлин Пъркинс, директор на една от двете големи зоологически градини в Чикаго. Когато бил още отговорник на сектора за влечуги в зоопарка в Сан Луис, го ухапала габонска пепелянка. Тези дебели тромави змии могат така силно да съскат, както съска пробита с пирон автомобилна гума. Той бил ухапан твърде благоприятно: в показалеца. Освен това в пръста се забил само един от двата отровни зъба. Раната била веднага разрязана и изсмукана, директорът телефонирал в Ню Йорк за съвет. Тъй като тогава нямало още серум против отровата на тази змия, направили му една след друга инжекции със серум срещу отровата на гърмяща змия, на кобра и с противоотрова срещу южноамериканската копиеглава змия. Въпреки това болният изгубил съзнание, пулсът му спаднал на петдесет удара и скоро едва се напипвал, силно разширените му зеници престанали да реагират на светлината. В урината имало много кръв. Когато изглеждало, че вече настъпва краят, му направили преливане на кръв, което спасило Пъркинс. След три седмици той бил изписан от болницата. През 1951 г. го ухапала една южноамериканска отровна змия по време на телевизионен спектакъл, но този път, за да бъде спасен, се наложило да му направят няколко кръвопреливания.

Обикновени хора, които не държат такива сказки по телевизията, биват ухапвани от отровни змии, когато в тревата или в някой храст стъпят или седнат върху змия, или се блъснат с глава в клон, на който лежи змия, и животното е принудено да се отбранява. Ако змията не го клъцне съвсем неочаквано, тогава човек винаги може да се спаси.

Впрочем ние винаги надценяваме бързината на малките живи същества. Никоя змия не пълзи толкова бързо, колкото тича човек. Джеймс Оливър, куратор на влечугите в Нюйоркския зоопарк, написа цяла книга за поверия и факти във връзка със змиите, на която тук в много отношения се позовавам. Той измерил със секундомер, че черната мамба, която се смята за най-бързата от всички отровни змии, изминава, разстояние от 47 м. със скорост малко повече от 11 км. в час. Но както кон, така и човек могат да достигнат на къси разстояния повече от 30 км. в час. Да се бяга от слон, лъв, горила, носорог или хипопотам почти няма смисъл; в повечето случаи дори е опасно, защото с това се предизвиква още повече охотата на животното за нападение. От отровните змии може и трябва да се бяга.

Те хапят при всяко положение, дори под водата, пък и отсечената глава на змия може още да ухапе смъртоносно. Отровните змии обаче не клъцват никога „бързо като светкавица“. При измерването, направено с помощта на светкавични снимки за установяване на това, с каква бързина клъцват гърмящите змии, бе установено, че главата се стрелва със скорост около 2,7 м./сек. Кобрата е шест пъти по-бавна. Една секунда е дълго време — неопитен човек удря с юмрук със скорост 6 м. в секунда, т.е. двойно по-бързо от гърмящата змия. Пъстървата плува със скорост 2,3 м./сек., пчелата хвърчи — 2,8 м./сек., водното конче — 7,5 м./сек., играчът на голф може да достигне бързина 13 м./сек. Сръчен змиеукротител без особени усилия може да плесне кобра, която тъкмо посяга да го клъвне, точно по главата. Повечето змии могат да клъвнат само на разстояние, равно на една трета или на половината от собствената им дължина. Африкански змии, които изплюват или изпръскват отровата си, могат да улучат от два метра разстояние право в очите, а до три метра улучват още доста сигурно. Тяхната отрова причинява ужасна болка и дава възпаления. Понякога в продължение на две-три седмици човек не може да вижда, а в редки случаи може дори да ослепее.

Змиеукротителите, които на улиците вадят своите очиларки от кошницата и им свирят на флейта, използуват бавността на тези животни. Който е свикнал с тях, лесно може да избегне смъртоносното ухапване. Освен това през деня кобрите клъцват обикновено със затворена уста. Змиеукротителите подбират подходящи животни, които не се отдалечават непрекъснато от тях, а стоят най-често изправени. Змиеукротителят движи флейтата и главата си насам-натам, така че животното да остава в раздразнено състояние и да го следи в изправена поза. Змията не чува звуците на флейтата, защото змиите не възприемат звуковите вълни; те нямат ушни отвори. Когато залепили устата на една кобра с лейкопласт и превързали очите й, тя въпреки това застрашително се изправяла, щом някой минел покрай нея. Но когато край нея удряли с пръчка празен тенекиен бидон, държан в ръка, змията не възприела шума. Тя навярно може да възприеме само сътресения на почвата и на поставката, върху която лежи, или пък миризми. Въпреки това поверието, че музиката може да омайва змиите, мъчно може да се изкорени.

Независимо от голямата им сръчност много змиеукротители рано или късно загиват от своите питомци. И това лесно може да се обясни с обстоятелството, че те постепенно стават прекалено доверчиви и самонадеяни. На нас зоолозите лесно може да ни се случи същото. Преди повече от двадесет години аз държах вкъщи местни усойници, отровността, на които обикновено се преувеличава. Само деца и изтощени от болест хора умират в изключителни случаи от ухапването им. Тогава нямах още никакъв опит с отровни змии, но скоро забелязах, че животните позволяват да бъдат вземани в ръце. Аз ги държах здраво, непосредствено зад главата, докато един ден прочетох някъде, че те могат да изместят настрани долната си челюст и с отровните зъби на горната да „убодат“ човек за пръста. На другия ден си сложих кожени ръкавици и още първата, която случайно хванах, ми показа, че макар и да я държа за шията, може да забие зъбите си в кожата на ръкавицата.

В тропиците повечето хора надценяват вероятността да бъдат ухапани от отровни змии. Но те, от друга страна, нямат вярна представа какво значи да загинеш от ухапването на змия. Малките животинчета — жертви на змиите, за които именно е определено това дяволско оръжие, умират светкавично, може би почти безболезнено. Ние по ръст сме десетки, дори стотина пъти по-едри от тях и затова трябва да се мъчим с минути, с часове, а понякога с дни. Съставът и действието на отровата на многобройните видове змии все още не са подробно изследвани, но ние знаем, че някои от тези отрови действуват предимно върху нервите, а други върху кръвта и тъканите и че съществуват и най-различни комбинации.

Действуващите върху нервната система отрови предизвикват спазми и парализи, особено в областта на дихателния център. Когато дишането престане, често сърцето все още продължава да бие, докато най-после спре и то. Други съставни части на отровата правят кръвоносните съдове пропускливи, вследствие на което кръвта преминава в тъканта. Крайниците стават червени и черни, подуват се извънредно много. Ухапаният започва да кашля, повръща, появява се кръв в урината и в изпражненията му. Очите му кървясват, а може да се получи и кръвоизлив в коремната кухина.

Други съставни части на отровата разрушават тъканта — те подготвят по-лесното смилане на животното жертва, тъй като змията не може да дъвче или да къса парчета от храната си. Ухапан и умъртвен от отровата плъх змията смила за четири дни, а за умрял вече, даден й за ядене плъх й са нужни тринадесет дни. Дори когато ухапан от змия човек все пак бива спасен с помощта на серум, действуващите върху тъканта отрови могат да предизвикат некротизирането на цели крайници, гангрени, продължителни възпаления. Ухапаният може да ослепее, да оглушее или да остане частично парализиран.

Тук, в Танганика, киоките^[1] отлично се справят с отровните змии. Преди няколко години един млад американец, който събирал змии за някои американски музеи, се сприятелил с вожда на това племе Калола и с неговия племенник Ньока. Един ден младият американец ужасен видял как кракът на Ньока бил ухапан от черна мамба. Ухапаният обаче не се уплашил, като твърдял, че бил устойчив срещу змийска отрова. Той така се трогнал от съчувствието, което белият човек проявил към него, че обещал да го посвети в ритуалите на своето племе.

Американецът трябвало да вземе участие в разни магьоснически церемонии. Между другото по цялото му тяло били направени множество малки нарези и след това ги посипали с някакъв прах, наречен „лукаго“, който представлявал смес от най-различни неща, между които сушени и счукани на прах глави и опашки от отровни змии. Накрая той трябвало да хване с ръка една мамба и да се остави да бъде ухапан от нея.

Младият човек бил уверен, че е направил голямо откритие, и искал да предаде своите нови знания за благото на други хора. За щастие той занесъл няколко от тези отровни змии в главната база на своята експедиция. Специалистите по змиите ги проверили и установили, че отровните им зъби били извадени. Американецът следователно бил ухапан от безвредна мамба. Но при пътуването си из Африка човек не бива да смята, че фокусниците по улиците винаги демонстрират с неопасни отровни змии. Понякога туристите посягат към змиите с твърдата увереност, че са безопасни, а „заклинателят“ само привидно се опитва да попречи на това единствено за да се предпази от наказание. А един нещастен случай пък е най-добрата реклама за него.

В Гана един змиеукротител продавал на улицата някакво „чародейно“ средство срещу ухапване от змии. За да предизвика по-голям интерес, той донесъл със себе си една кобра и две габонски усойници. След като „хипнотизирал“ кобрата, той я подал на един от събралите се около него хора. Животното ухапало човека по бузата и след един час той бил мъртъв. Оказало се, че зъбите и на трите змии били напълно запазени и имало доста много отрова в жлезите им. Фокусникът бил осъден на три години затвор за „убийство по невнимание“.

Общо взето, в Африка въпросът с отровните змии стои така, както с лъвовете и слоновете: ако човек не ги търси нарочно, не може да ги срещне.