Такава книга, ако можех да накарам мама да напише, щеше да ми хареса… но хич не мога да избягам от представата, която си изградих за разказвачката, а и това постоянно говорене за българите в трето лице….е..ее.. Екерман, превеждане на личните спомени от чуждия на родния език… много вероятно няма да дочета книгата още повече, че историите с които започва за родното й село са силно казано истории — по една дума за нещо, което вероятно на нея й навява асоциации и спомени, но на мен ми се струва все едно е направила конспект — трябва да се каже за робството, ткзстата, след смяната на режима опустяването, конспект..но не развит..пък може и да се промени нататък…искаше ми се да се върна назад с тази книга и да си спомня своите детски години..но няма да се случи — може би да е загубила при превода не знам.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.