Джордж Хигинс
Убивай ги нежно (16)

16

Шофьорът изключи двигателя на сребърното „Торонадо“ и изчака Коган да прекоси трамвайните релси зад „Кронин“ в Кеймбридж. Коган отвори вратата на колата и влезе. Шофьорът каза:

— Виж какво, мразя да създавам проблеми на когото и да било, ама животът ми щеше да е далеч по-лек, ако беше използвал телефона, за да обсъдим нещата. Сега вече има телефонни автомати, всеки може да ги ползва. Обзалагам се, че мога да ти дам два или три номера само в Провидънс, които са телефонни кабини, и ако ти искаше да ми се обадиш и да обсъдим някакъв проблем, просто можеше да ми се обадиш и да ми кажеш коя точно кабина си избрал. Това препускане напред-назад всеки път, когато някой някъде си е счупил нокътя, направо ме влудява. Жена ми е болна, едно от децата е болно, практиката ми отива по дяволите, и дори и ако това не ти стига, отнемаш ми и един от последните хубави съботни дни, зарязвам си и голфа заради теб. В последно време това ми е работата — да отменям ангажименти и да идвам чак дотук, за да говоря с теб.

— Албърт, трябва да поговориш с човека — каза Коган. — Според мен заслужаваш повишение, а като гледам, ти си най-подходящият човек за тая работа. Кажи му да ми се обади. Ще кажа добра дума за теб.

— Брей, имаш едно огромно сърце. Добре, ето ме, дойдох. Сега ми сервирай последните лоши новини. Какво пак се е оплескало?

— Ами, май че имаме един дребен проблем.

— Изобщо не трябва имаме повече някакви дребни проблеми — натърти шофьорът. — Говорих с него и направихме всичко, за което ни помоли. Няма никакви проблеми, нито големи, нито малки. Кажи ми, има ли нещо, дето си поискал, и да не е станало на твоята?

— Няма — отвърна Коган. — Само че има две неща, за които не ми беше известно.

— Хайде бе.

— Мич не може да я свърши. Добре бях подредил нещата за тая вечер. Знам къде ще бъде Амато, и съм повече от сигурен, че мога още преди свечеряване да се добера и до хлапака, като знам къде мога да го открия. Амато вече е изчислен до последната десетична запетая. Можем да убием и двата заека с един куршум, ако нещата се развият както трябва, или поне да премахнем Амато, щото без това той е мозъкът от тримата. Мич обаче не става за нищо.

— Ти поиска да го извикаме — каза шофьорът. — Двамата с Дилън бяхте за него. Ти каза, че не можеш да я свършиш, а Дилън пък съвсем не го бива. Доставихме ти точно тази стока, за която пусна заявка.

— Когато поръчах тая стока, имах предвид състоянието й отпреди година, толкова ли не можеш да го проумееш? Мич го помня какъв беше преди година-две. Сега се е превърнал в абсолютен парцал.

— Какво му има?

— Първо, научих за оная история, в която се е забъркал в Мериленд — започна да обяснява Коган. — Според него ще му се наложи да влезе за малко на топло и го е хванало шубето, щото си мисли, че сега вече жена му ще го разкара, ако наистина влезе. А както разбирам от него, тя вече е твърдо решена да го направи, но дори и случаят да не е такъв, хич не му се иска да влиза повече на топло, дори за година или две.

— Не виждам какво общо има това с нашата работа — възрази шофьорът.

— Първоначално и аз също не виждах, само дето тоя няма право да напуска Мериленд без да получи разрешение, което, естествено, не е потърсил. Сега е дошъл тук, страх го е да излиза и стои в хотелската стая през цялото време. Защото само като научат, че е тук, ще го вкарат веднага. Както и да е, не излиза от стаята и се стряска и при най-малкия шум.

— Когато му предадох, че ти трябва Мич, той ми каза, че няма нищо против, но ще е най-добре, ако намериш начин да го държиш през цялото време в банята, докато е тук. Е, каква е работата? Няма ли да си покаже носа навън?

— Ще си го покаже, ако го принудим — каза Коган. — Но не мисля, че е добра идея да го правим. Когато Мич пристигна, ми поиска да му намеря някаква курва, и аз тогава си помислих — какво ми влиза в работата, ако иска да чука? Иска да му намеря някакво парче, окей. Обадих се на един човек, той му намери. Чудесно. Той обаче я накарал да му каже имената и на някои други парчета, а те не са от ония курви, дето идват да се изпукат само за вечерта. Това са момичета с голяма клиентела, имат много контакти и обменят информация с много момчета, които вече знаят, че Мич е в града, а това никак не ми харесва. Помолих оня, дето го пратих да му намери курва, да му доведе някоя начинаеща в бранша, която още не познава никого от града. Но той му намерил и Поли, както ми каза, а в града няма човек, който да не я познава, а тъпото копеле взело, че я натупало. А това момиче се има с ченгетата.

— Той какво, да не е изкукуригал? — учуди се шофьорът.

— Според мен човек се ражда с определен запас от издръжливост, а Мич отдавна вече го е прехвърлил. Когато се срещнахме, той пиеше като смок, аз му направих забележка, а той ми обясни какво шубе го хващало, когато трябвало да лети със самолет, и как не бил мигнал предишната нощ и как трябвало да си поеме порцията, за да може да заспи. Виждам, че човекът действително има много проблеми. Нека постъпи така, както прецени…

След малко Коган продължи.

— Това беше преди три дни. През тия дни в паузите между две пиенета чукаше или може би в паузите между две чукания пиеше. Оставих го жестоко налян. В два и половина привършваше поредната бутилка, дето се беше снабдил с нея кой знае откъде. Пиян, ама наистина зверски пиян, бърбори без да спре, не може да си спомни коя година какво е правил, можеш ли да си представиш, обясних му като на малко дете какво трябва да прави и той беше готов да изскочи както е по долни гащи и да свърши работата. Устата му не спря да мели.

— Говори ли с Дилън? — запита го шофьорът. — Дилън във форма ли е да разговаряш с него?

— Каза ми, че вчера излязъл да се поразходи — отвърна Коган. — Вече се бил чувствал далеч по-укрепнал, снощи вечерял хубаво и гледал телевизия. Да. Дилън мисли като мен. Мич ще осере тотално цялата работа, ако не вземем мерки. Ще си повика още една курва и още една бутилка, и ако една от тези, които вече е чукал, не разтръби по улицата, следващата със сигурност ще го направи. Още вчера трябваше да го разкараме от града.

— Ами ти го покани тук, ти го разкарай.

— Не иска да си ходи. Джобът му изтънял яката. Загубил си работата, затънал до гушата. Няма да си тръгне, даже и да му кажа. Не мисля, че ще изпълни каквото и да му обясня, ако е залян до такава степен, че никаква мисъл повече да не му влиза в главата.

— Днес не мога да се свържа с него — каза шофьорът.

— Няма нужда. Обмислям един вариант, при който ще уредя нещата така, че да спипат Мич.

— Изпей го на ченгетата — посъветва шофьорът. — Има ли опасност да проговори?

— Само ако реши, че аз съм този, който го е изпял. Мислех си за една друга работа. Тоя момък, дето се знаем с него, държи едно парче, дето много я бива да вдига кръвното на хората. Тя направо се сбива с клиентите си и те я натупват здраво, за да я изхвърлят от стаята, преди да са довтасали ченгетата. Мислех си да я изпратя на Мич, нали му казах да спре вече с чукането, щото има работа, но той е толкова пиян, че няма да може да си спомни дали е пращал някого да му докара курва или не, и ще я пусне да влезе. В този хотел персоналът не следи изкъсо клиентите си, но това е солидно място и те в никакъв случай няма да толерират побоища с курви, ще извикат полицията и нещата ще си дойдат на мястото. Веднага ще му анулират гаранцията и моментално ще се озове обратно в лайната.

— Малко грубичко ми изглежда.

— Не е съвсем така — възрази Коган. — Всъщност, мисля си, че това е най-добрият вариант за него. Той ще се самоубие, ако продължава по същия начин. Няма да може да си достави достатъчно материал в панделата, за да се убие, а ако не е в панделата, ще убие нас.

— Мисля, че той трябва да говори с хората на Мич.

— Албърт, откъде ще научат?

— Ами аз мога да му кажа…

— Щом искаш, кажи му — съгласи се Коган. — Нека тогава той да си реши.

— Добре. Направи го. А сега вече можем да говорим за Амато.

— Мисля, че стигнах до някакво решение. Според мен мога сам да го уредя.

— Мислех си, че няма как да го направиш, нали те познава? — възрази шофьорът.

— Познава ме. Познава също така и момчето, едно от ония, които използва за удара. А се обзалагам, че това момче ще е наясно и къде ще прекара Амато следващите няколко вечери.

— Ще го направи ли? — запита шофьорът.

— Докато те чаках, обмислях някои неща и мисля, че измислих един начин.

— Но ще се съгласи ли да свърши работа?

— Е, това вече не мога да ти кажа — отвърна Коган.

— Ами това е много сериозен момент, сам разбираш.

Коган се загледа в шофьора.

— Още малко — каза той, — скоро и този момент ще се изясни. Говори с него.