Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Süsse qual des verlangens, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Илия Илиев, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2018)
- Разпознаване и корекция
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Катриона Кемпбъл
Заглавие: Сладката мъка на миналото
Преводач: Илия Илиев
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Ирис
Година на издаване: 2002
Тип: роман
Националност: немска (не е указано)
ISBN: 954-455-047-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12232
История
- — Добавяне
Епилог
Една година по-късно
Островът грееше под ярката светлина на утринното тропическо слънце. Два остри планински върха стърчаха към небето като огромни зъби на акула.
— Е, твърде много ли ти обещах? — попита Сантяго и нежно сложи ръка на рамото на Моргана.
Тя се облегна доверчиво на гърдите му.
— Не, Сантяго, в никакъв случай. Невероятно е…
Той се наведе и впи устни в нейните, докато едно тънко гласче не се намеси протестиращо. Сантяго се отдели от жена си и погледна с любов бебето в ръцете й.
— Кармела Алварес, крайно време е да се научиш, че баща ти има пълно право да целува майка ти — укори той двумесечната си дъщеричка, обърна се и махна енергично на Били, който се разхождаше по палубата. — Ела тук, сине!
Момчето се подчини с щастливо светещи очи — както винаги, когато Сантяго му говореше с този бащински тон. Естествено знаеше за какво го викат. Сантяго веднага сложи бебето в ръцете му.
— Я се погрижи за малката си сестричка — заповяда той.
Били кимна.
— С удоволствие — заяви той и добави ухилено: — Вие явно сте замислили нещо по-добро.
Сантяго протегна ръка и го дръпна за косата — твърде меко, за да изглежда като наказание.
— Това не е твоя работа, приятелче.
Били тържествено отдаде чест.
— Тъй вярно, капитане. — Той целуна бебето и напусна палубата.
Сантяго го проследи с поглед и се обърна отново към Моргана.
— Обичам това хлапе.
— Обичта ви е взаимна — допълни тя. Сантяго и Били се обичаха като баща и син — или като двама братя с голяма разлика във възрастта.
Мислите на Моргана неволно се върнаха преди една година.
Били едва оживя след тежката рана, която му нанесе Уингейт, а Сантяго, който беше напълно изтощен след почти двуседмичните изтезания, прекара много часове до постелята му — треперейки от страх, че смъртта може да се окаже по-силна от момчето, което му беше станало толкова близко.
— За какво мислиш, кариня? — попита до ухото й Сантяго.
Тя се обърна към него с нежна усмивка.
— За нищо.
Сантяго целуна чувствено извитите й устни.
— Лъжеш ме — прошепна той и погледът му стана сериозен. — Може би предпочиташ да бяхме останали в Испания?
Тя поклати енергично глава.
— Не, Сантяго, чакам с нетърпение да видя новата ни родина. — Тя въздъхна и се облегна на гърдите му. — В Испания прекарахме чудесно. За първи път в живота си имах двама истински родители. — Тя вдигна глава и погледна в зелените очи на мъжа си. — Никога не съм виждала мама толкова щастлива. Прекрасно е да знам, че след толкова години двамата могат да се радват на любовта си.
Сантяго се ухили при спомена за това как дон Хосе упорито отказваше да заминат за Англия. Дори когато влязоха в пристанището на Лондон, трябваше буквално да водят битка с него, за да го качат в каретата за Уингейт Хол. Но не мина и един ден, и той се върна със Селин. Сантяго и Моргана не знаеха какво си бяха казали двамата през онзи паметен ден, но и не искаха да узнаят. Двамата им родители сияеха от щастие и това беше единственото, което имаше значение.
Щом пристигнаха в Испания, двамата се венчаха. Същия ден и Моргана и Сантяго си казаха „да“ в малката църква. По онова време вече знаеха, че последната им нощ на „Либера“ не бе останала без последствия. Настаниха се в имението на дон Хосе, където изчакаха да се роди детето им и Моргана да се възстанови от преживените сътресения. Дон Хосе неочаквано ги изненада с един закъснял сватбен подарък: „Есперанца“ вече беше собственост на Сантяго и Моргана.
„Аз хвърлих котва — и този път завинаги“, беше им казал дон Хосе и беше прегърнал щастливо Селин.
Погледът на Моргана се отправи към двете планини.
— Тук ли ще хвърлим котва? — попита тя, припомнила си думите на баща си.
Сантяго разбра.
— Да, кариня, това е намерението ми. — Той погледна в дълбоките й тъмни очи. — Пиратската ми кариера приключи. — Той посочи тропическия остров. — Там е къщата, която някога построих за нас. На този остров никой не е чувал за Черната лисица. — Той направи кратка пауза. — Черната лисица потъна с „Либера“.
— Ами „Есперанца“? — попита Моргана и Сантяго се засмя.
— Отдавна съм й намерил приложение. — Погледът му се отправи към верния Том, който даваше заповеди на моряците и още отсега се държеше като капитан.
— Чудесна идея — похвали го Моргана. — Каза ли му вече?
Сантяго поклати глава.
— Това ще бъде прощалният ми подарък. Честно си го е заслужил.
— Сантяго!
Испанецът се обърна и на лицето му грейна усмивка.
— Джак! — Той сложи ръка на рамото на бившия британски офицер. — Да не би да съжаляваш, че реши да дойдеш с нас?
Нортън поклати глава.
— Не, Сантяго, тук е прекрасно, но… — Той се поколеба, преди да продължи: — Казах ти още в самото начало. Аз се отвращавам от пиратството и никога няма да…
— Стига, Джак — прекъсна го спокойно Сантяго. — Много добре знам мнението ти за онова, което вършех някога, но аз не станах доброволно пират и никога не съм убивал без причина… което не може да се твърди за повечето от британските офицери.
Нортън се изчерви до корените на косата си.
— Не говоря за теб — побърза да уточни Сантяго. — Още на „Адвенчър“ ти казах и думите ми все още са валидни: ти си почтен човек и аз те обичам, макар че привързаността ми може би не среща взаимност.
Засрамен и смутен, Нортън сведе глава.
— Напротив, Сантяго — прошепна той и погледна открито приятеля си. — Но няма да стана пират дори заради теб. Колкото и да си ми симпатичен, няма да отида против принципите си.
Сантяго избухна в смях.
— Никой не иска това от теб — да не говорим, че самият аз съм тешил да се откажа от тази съмнителна кариера. — Той посочи тайския остров. — В един прекрасен залив съм построил дом за Моргана, Кармела, Били и мен. Заклех се никога вече да не се кача на кораб. — Той се засмя добави: — Ще пътувам само с рибарски лодки. — Погледът му бързо стана отново сериозен. — Знаеш ли, Джак, в Салта Лусия има една хубава къщичка. Беше на Пат О’Донъл, едно от момчетата, които загинаха заради мен. Сега е празна и ако можеш да ме понасяш като съсед…
Нортън се усмихна доволно.
— Мисля, че все някак ще издържа.
Двамата си подадоха ръка и Нортън дискретно се оттегли.
— Ти беше прав, Сантяго — обяди се Моргана, която по време на разговора се беше държала на заден план. — Джак Нортън наистина е единственият почтен човек, който е работил под командата на моя… на Чарлс Уингейт.
Сантяго забеляза, че при тези думи лицето й се сгърчи от болка, и побърза да я утеши с прегръдка.
— Забрави го, Моргана. Той не заслужава да си хабиш мисли те за него.
Тя кимна и помилва с отсъстващ вид ужасните белези, които се виждаха по китките на мъжа й и вечно щяха да им напомнят за преживените мъчения. Сантяго стисна ръката й и нежно я потегли към каютата, която бяха споделяли по време на пътуването.
— Забрави — пошепна в ухото й той. Устните му намериха устата й, ръката му се плъзна по твърдите, малки гърди и се загуби между краката й.
Моргана издаде сладостна въздишка и се притисна към него. Той знаеше как да я накара да забрави всичко. Ала когато я побутна към леглото, тя се засмя и поклати глава.
— Недалече от тук ни чака прекрасна къщичка — пошепна изкусително тя.
— Докато слезем на сушата, ще минат поне два часа — възрази той. — Не мога да чакам толкова дълго.
Той се отдръпна и я погледна. Утринното слънце влизаше свободно през прозореца на каютата и лъчите му се пречупваха в смарагдовозелените очи. В зениците танцуваха златни искри и този поглед замая главата на Моргана. Тя простена сладостно и отново се притисна към него. Той беше напълно прав. За какво да чакат?
— На кърмовата палуба стои добър капитан, а дъщеря ни е в сигурните ръце на големия си брат — обясни с усмивка Сантяго и се плъзна гъвкаво между краката й. — Какво ни спира да увеличим семейството?
Моргана се отвори за него и плъзна ръце по гърба му.
— Какво желаеш този път, господарю мой и повелителю?
— Господар и повелител? — повтори с добре изиграно смайване Сантяго. — Много скоро ще ти напомня тези думи.
Той проникна в утробата й бавно и с наслаждение и постепенно ускори ритъма.
— За мен няма значение дали ще се роди наследник на името ми или още едно момиченце — пошепна страстно той. — Всяко дете, с което ме дариш, ще е добре дошло и ще го обичам с цялото си сърце.
Моргана простена, надигна се срещу него, усети твърдостта и горещината на тялото му и отново се наслади на топлината, сигурността и върховното удоволствие, с което умееше да я дарява само той.
Тя усети как тласъците му станаха по-силни, как двамата се устремиха заедно към висините на екстаза.
— Обичам те!
Моргана изкрещя тези думи, макар да знаеше, че те не са в състояние да изразят истинската сила на чувствата й. От днес нататък и завинаги Сантяго щеше да бъде нейното слънце…