Александър Поуп
Ода на самотата

Блазе на онзи, който е доволен

в кръга на бащината си земя

и с радост диша въздуха охолен,

        че си е у дома,

 

чиито ниви с хляб го сподобяват,

а пък стадата — с мляко и руна,

чиито буки лете хлад му дават,

        а зиме — топлина.

 

Честит е който гледа уталожен

как часове и дни се нижат рой,

със здраво тяло, с ум неразтревожен

        дене в блажен покой,

 

в дълбок сън нощем, работа и сладост

съединил в едно и отдих тих,

и дух невинен, дето литва с радост

        към размисъл и стих.

 

Тъй нека да живея — сам, без слава,

и да умра, без да ви натъжа,

и никой камък нека не издава

        къде лежа.