Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Story of Perseus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
sqnka (2018)
Допълнителна корекция и форматиране
Silverkata (2019)

Издание:

Автор: Чарлс Кингсли

Заглавие: Персей

Преводач: Емил Минчев

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Персей“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Инвестпрес“ АД — София

Излязла от печат: 01.04.2010 г.

ISBN: 978-954-8308-49-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9409

История

  1. — Добавяне

Глава 8
Хермес се притича на помощ

Задавена от мъка и едва сдържайки сълзите си, които всеки момент можеха да се отприщят, Даная изпрати порасналия си син. Сили й даваше вярата, че баща му няма да го изостави в трудни моменти и ще й го върне жив и здрав. Отправяйки горещи молитви към Зевс, тя влезе вкъщи и се зае с работа, с която да оттласне по-навътре в съзнанието си притесненията и тъгата от раздялата. Досега синът й не се бе делил от нея…

Главата на Персей пък бе изпълнена от кръжащи мисли как да открие горгоната Медуза. За съществуването й се носеха легенди — една от друга по-смразяващи и ужасяващи. Беше се заел с нещо, което не бе по силите на обикновен смъртен.

На помощ му се притече вестителят на боговете Хермес, прекосявайки високи планини и зелени долини, жълти ниви и тъмни гори.

Когато неочаквано се появи пред него, Персей извърна глава и затвори очи, защото от Хермес струеше болезнено силна, божествена светлина, която го заслепяваше.

— Трябва да намеря горгоната Медуза и да отсека главата й — сподели той.

— Това е подвиг, непосилен за смъртен — каза Хермес. — Но ти притежаваш сили, които още не подозираш. Трябва да запазиш бодрост на духа, а аз ще те напътствам.

Персей с мъка се спря да не го погледне. Знаеше, че няма да може да издържи на божествения му взор.

— Тялото на всяка горгона е покрито с дебели люспи, твърди като стомана — продължи Хермес. — Нито един меч не може да ги пробие… освен този.

Персей видя дълъг, извит меч, чието острие блестеше като слънце.

— Този меч реже мрамора така, сякаш е масло. Вземи го, Персей. Това е моят меч. Когато изпълниш мисията си, ще ми го върнеш.

Персей взе меча. Дръжката беше гореща, но прилегна на ръката му. Сякаш години наред се беше обучавал с този меч и той бе станал неделима част от него.

— Къде живеят горгоните? — попита младежът.

— На запад, близо до владенията на богинята Нощ и Танатос, богът на смъртта — отвърна Хермес. — Горгоните са три сестри, деца на морските чудовища Форкис и Кето. Техен дядо е Понт, богът на морето, който встъпил в кръвосмесителен брак с майка си Гея и от него се родили много чудовища. Медуза е най-малката, но най-ужасяващата от горгоните. Тя е смъртна, за разлика от другите си две сестри Стейно и Евриала, които са безсмъртни. Името на Стейно означава „силна“, на Евриала — „скачаща надалеч“, а на Медуза — „властваща“. Преди горгоните бяха хубави девойки с прекрасни коси. Но имаха неблагоразумието да твърдят навсякъде, че са по-красиви от сестра ми Атина. Главозамаяна от хубостта си, Медуза дори си позволи и да флиртува с Посейдон, който се бе превърнал в птица, за да се доближи до нея и да се любува на прелестите й. Накрая той я насили, а Атина превърна косите й в отровни змии. Заедно със сестрите й Атина ги превърна в ужасяващите същества, които сега постоянно са жадни за кръв и убиват. Пресели ги на западния край на земята. Там живеят на един прокълнат, забравен от времето остров. Спят по цял ден и ловуват по цяла нощ. Горгоните са ужасяващи създания, Персей. Те могат да летят, защото имат огромни златни криле. Освен това имат грамадни медни ръце и остри стоманени нокти, с които разкъсват жертвите си на парчета, изпиват кръвта им и изяждат сърцата им. Това им дава сила и ги прави непобедими. И трите сега имат вместо коса отровни змии на главите си. Ако те ухапе само една от тези змии, ще умреш от ужасна, бавна смърт. А най-опасното е, че никой смъртен не може да погледне ужасните горгони в очите, защото мигом ще се вкамени от погледа им.

— Тогава как ще убия Медуза? — попитал Персей.

— Нося ти медния щит на Атина. Тя с радост ти го дава, за да приключиш веднъж завинаги с Медуза. Използвай го като огледало и ще видиш отражението на горгоната. Така погледът й няма да те вкамени.

Персей взе медния щит на Атина, очаквайки да е много тежък, но всъщност се оказа, че не е така. Напротив, беше му много удобен.

— А как ще намеря острова, на който живеят горгоните? — попита Персей.

— Трябва да попиташ сестрите им, стариците граи — отвърна му Хермес. — Те също са дъщери на Форкис и Кето и ги наричат Форкиди, по името на баща им. Но са старици по рождение. Така са се родили. Казват се Енио, Пефредо и Дейно. Истински вещици са, грозни и отвратителни. Разполагат с едно око и един зъб и се редуват да ги използват. За да ти помогнат граите, трябва да успееш да откраднеш окото и зъба им. Без тях те са безпомощни. Само така можеш да ги принудиш да ти кажат къде е островът на горгоните и как се стига до него. Иначе не биха ти казали. Все пак са сестри на горгоните.

Изричайки тези напътствия и бърз като мисълта, Хермес отлетя надалеч, навярно призован от Зевс. Това стана толкова мигновено и неочаквано, че Персей нямаше време да му благодари.