Станислав Белковски
Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл (19)

Глава 18
Здравето на Владимир Путин

През 1999–2000 г., когато започват да превръщат Путин в „национален лидер“, Кремъл залага на образа на младия и напълно здрав президент, кардинално различен от неговия предшественик Борис Елцин — болен, любител на чашката и почти разпадащ се при движение. Достатъчно е да си спомним демонстративния полет на Путин зад щурвала на изтребител над обзетата от война Чечения (януари 2000) и редовно показваните по телевизията тренировки по джудо.

Но още през 2003 г. тръгват първите слухове за тежката болест на президента на Руската федерация: рак на дебелото черво.

Бившият сътрудник на аналитичния отдел на Първо управление на КГБ на СССР подполковник Вячеслав Трубицин тогава изказва предположението, че това може да е последица от работата на Владимир Путин във Вюнсдорф (градче на 90 км южно от Берлин, където е разположена резидентурата на Първо управление на КГБ, Външното разузнаване). Вячеслав Трубицин смята за напълно вероятно „заболяването да е провокирано от близкия контакт с психотронни технологии или радиоактивен плутоний“.

Но по това време никой не взима на сериозно тези слухове. А може би напразно. Защото съществува версия, че внезапният арест на Михаил Ходорковски през октомври 2003 г. и скоропостижната оставка на правителството на Михаил Касянов през февруари 2004 г., както и замяната му с напълно формалната и политически изцяло безперспективна фигура, каквато е Михаил Фрадков, са продиктувани именно от болестта на президента. Не става дума само за психическото състояние на реално или мнимо болния държавен глава. Путин, известен със своята мнителност, се опасява, че при неблагоприятно развитие на здравословното му състояние Касянов — с подкрепата на Ходорковски — може да предяви сериозни претенции към президентския пост. Още повече че „ако нещо се случи“, той в качеството си на втори по ранг в държавата по право би трябвало да поеме задълженията на първия в страната — на президента. По сведения от информирани източници от обкръжението на самия Касянов, непосредствено преди да го изпрати в оставка, Путин обвинява министър-председателя, че той уж обсъждал подобни рисковани действия с канцлера на Австрия Волфганг Шюсел през януари 2004 г. по време на новогодишните празници.

Дали това е било така, или не — ще го разберат нашите потомци. В наше време всевъзможни архиви — и официални, и неофициални — стават достояние на обществото с все по-нарастваща скорост.

Но през 2012 г. вече напълно сериозно започва да се обсъжда здравословното състояние на Путин, когато един след друг — без видими и ясно обяснени на обществеността основания — започват да се отменят официални ангажименти с участието на руския президент.

През май Путин не присъства на Срещата на върха на Г-8 и изпраща на нея премиера Медведев. Историята се повтаря и през юни: руският президент игнорира откриването на Лятната олимпиада в Лондон. Тогава пак го отсрами милият и безотказен Медведев. На внимателните наблюдатели всичко това им напомня времената на Елцин — прекаралият няколко инфаркта пръв президент на Русия често изпраща на важни международни срещи премиера, тъй като физически не може да понесе нито дългите самолетни полети, нито уморителните тържествени церемонии с участието на лидерите на другите държави.

Срещата на върха на Общността на независимите държави (ОНД) в Ашхабад е насрочена за 1–2 ноември, но буквално в навечерието на събитието изпълнителният секретар на ОНД Сергей Лебедев, бивш шеф на руското външно разузнаване, съобщава, че то се отлага за 5 декември. Без каквито и да било ясни и уважителни причини. За декември са отложени и други визити на Путин, планирани за октомври и ноември: в Турция, България и Индия.

След 7 октомври, деня на неговата 60-годишнина, Путин напуска резиденцията „Ново Огарьово“ заради официални мероприятия само три пъти, докато по-рано посещава месечно по 2–4 региона на Руската федерация и пътува и в чужбина.

На Срещата на върха на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТЕС) на остров Русский в руските териториални води на Тихия океан — близо до Владивосток, нашият герой се появява, движейки се с известно затруднение, видимо накуцвайки. Това прави впечатление на всички журналисти по време на заключителната му пресконференция.

Веднага се появяват всевъзможни версии какво ли става с немладия вече организъм на „националния лидер“ на Русия. Агенция Ройтерс, цитирайки свои източници, съобщава, че Путин страда от болки в гърба и се нуждае от операция. Прессекретарят на президента Дмитрий Песков опровергава тази информация и обяснява накуцването на президента с банална спортна травма.

Скоро широко разпространение получава версията, че причина за проблемите със здравето на Путин е неудачният му полет с жеравите. На 6 октомври Путин участва в един много екзотичен орнитоложки експеримент, наречен „Полет на надеждата“. На мото-делтаплан той лично лети начело на ято жерави стерхи, показвайки на птиците посоката на полета им към мястото на зимуване. Според мнозина медици и просто съчувстващи на президента той се приземил неудачно и сериозно травмирал гръбначния си стълб.

Много путинови недоброжелатели реагират на този слух със злостни шеги. Например ето едно от съобщенията в руските блогове от тези дни: „Злите езици говорят, че след полета със стерхите на върховното божество започнали да му растат опашка и пера! Необратимият процес на реинкарнация в жерав пожизнено е признак на бодхисатвите, рибите и аватара!“.

Известният писател и радикален ляв политик Едуард Лимонов е един от първите, които изказват версията, че Путин може да има междупрешленна херния.

Ето какво пише той в изданието Slon.ru в статия, посветена на вероятния недъг на президента:

„Единственото, което дълго, трудно и дори изобщо не се лекува, това е гадното нещо, известно в медицината като междупрешленна херния. Междупрешленна херния можеш да си докараш или постепенно от неудобна седяща работа в течение на много години, или при внезапна травма, причинена от неочаквано силно физическо въздействие върху гръбнака. Например при рязко вдигане на голяма, непосилна тежест или, но това вече е… само предположение, при неумело приземяване на все пак шейсетгодишния президент с делтаплан.“

Симптомите на междупрешленната херния в долната част на гръбнака са следните (преписвам ги от медицински справочник): изтръпване на пръстите на краката, болки в коленете или стъпалата, изтръпване в областта на слабините, болки в крака, по-често по задната повърхност, по-рядко по предната и страничните повърхности до бедрото, постоянни болки в областта на кръста.

Да, с такъв комплекс от болки няма как да се посещават с бодър вид регионите на Руската федерация или да се правят визити в чужбина. От какво се предизвикват тези болки? От посттравматично разтягане на гръбначния диск с последващо разкъсване на фиброзната капсула и изместване или изтичане на колоидния гел, наречен ядро — звучи направо зловещо.

По-нататък е още по-отчайващо. В структурата на фиброзната капсула се появяват радиални пукнатини, намалява височината и здравината на междупрешленния диск… постепенно настъпва оток на тъканите, нарушава се кръвообращението в тази зона… С течение на времето болките, възникващи в притиснатите нервни окончания, се възприемат и се усещат като болки в крака.

Болките може да се съпътстват от нарушена чувствителност, вегетативни смущения (повишено потоотделяне или сухота на кожата, изстиване на крайника или подпухналост на тъканите), нарастваща мускулна слабост. Понякога се уврежда и функцията на тазовите органи, тъй като част от нерва престава да реагира в резултат на притискането. Клиничните прояви на симптомите по време на ранните стадии на заболяването се изразяват в раздразнение, а в по-късните стадии и в нарушение на функциите.

Не можах да разбера за какви функции става дума. Но раздразнението на Владимир Владимирович, предизвикано от всички нас — непослушното, опърничаво население, неведнъж съм наблюдавал по изражението на лицето му.

Китайците, тази древна цивилизация, която има за всички случаи в живота специални упражнения, препоръчват на болните от междупрешленна херния комплекса от упражнения „циген“ или комплекса „тайцзи“. Ако не съм се заблудил в диагнозата, със сигурност ще последват няколко визити на нашия президент в Китайската народна република. Ще видим.

Така че моето мнение е следното: при приземяването пилотът (или пилотите, тъй като Владимир Владимирович не е летял сам) неизбежно изпитват силно натоварване върху гръбнака, по-специално в областта на кръста. Следва рязък тласък, гръбначните дискове се приплъзват от нормалното си място, понякога настъпва гореспоменатото „разтягане с последващо разкъсване на фиброзната капсула“ и всичко останало, с което президентът на Руската федерация си има работа.

В полемиката се включи и Алексей Венедиков, информираният главен редактор на най-влиятелното радио на Русия, излъчващо политически коментари — „Эхо Москвы“. Известно е, че той има свои доверени източници в Кремъл и се отнася с трепетно чувство към Путин, благодарен е на президента за това, че не ограничава свободата на редакционната политика, независимо че контролният пакет акции на радиостанцията принадлежи на Путиновото владение „Газпром“. Ето какво казва Венедиков в едно свое предаване:

Ал. Венедиков:

Тъй като често виждаме Путин по телевизията, всеки наблюдател може да забележи, че проблемите с гръбнака са отпреди полета със стерхите. Само ще напомня на нашите слушатели една история. В началото на септември президентът връчваше правителствени награди (по един дълъг списък) и събитието се предаваше по „Вести 24“. Видях, че той през цялото време се опираше на трибуната. Окачваше ордена, след това заставаше до трибуната и слагаше върху нея ръка… Подпираше се… Путин си тръгна по средата на церемонията, а това е безпрецедентен, според мен, случай. Връчването довърши Сергей Борисович Иванов… След това разбрах, че президентът действително има проблеми, и то сериозни — той е много устойчив, в смисъл че търпеливо понася последиците от всичките си спортни травми. Значи нещата са сериозни. Това за мен беше първият звънец.

А сега за историята със стерхите: знам, че много от тези, които го съветват при взимането на решенията, не само го уговарят да се откаже, но направо на колене го молят да не прави това именно заради състоянието на гръбнака му. Той настоял, както обикновено, но по време на тренировката се приземява много твърдо… Имало е удар, остра болка, както ми разказаха. И независимо от всичко, решава да лети…

Според мен Венедиков е по-близо до тази никому неизвестна истина, отколкото Лимонов. Дори само затова, че системната отмяна и пренасрочването на задграничните визити на Путин започнаха много по-рано от полета му с жеравите — става дума за срещата на Г-8, за Лондонската олимпиада и така нататък.

Някои руски наблюдатели пък решиха, че „националният лидер“ е получил инсулт.

През октомври 2012 г. в блога в Twitter на московския градски депутат Наталия Чернишева се появи съобщение, че президентът на Русия Владимир Путин е прекарал инсулт. Този пост имаше голям отзвук. „Мълния! Току-що предадоха: появи се слух, че Путин е получил масивен инсулт. Слухът идва от АП (Администрацията на президента). Източникът съобщи, че босовете стягат куфарите“ — писа Чернишева, отбелязвайки, че информацията е „доста мъглява“. Тази „новина“, непотвърдена от никакви — дори и полуофициални — източници, бе подета от блогъри от различни националности и последваха всевъзможни коментари.

Тогава мнозина си спомниха, че през 2010 г. — в качеството си на премиер при своя временен приемник Медведев — по време на визитата си в Киев Путин се появи на пресконференцията с ясно забележими синини по слепоочието. При това беше доста гримиран, на което наблюдателната аудитория от украински и международни журналисти също обърна внимание. Но обширните сини петна личаха и под грима.

Безотказният прессекретар Песков, както е обичайно и в съответствие със своето инерционно въображение, заяви, че неговият патрон е получил леки контузии по време на тренировка по джудо, падайки на татамито. Впрочем остана съвършено непонятно как човек може да получи такива синини от мекото татами, при това съвсем симетрични — и от двете страни еднакво на слепоочието. Според логиката на Дмитрий Песков трябва да повярваме, че спаринг-партньорът на Путин целенасочено е хвърлял височайшата персона върху татамито от различни страни, докато не се е получил съответният козметичен ефект.

Но още в същия този ден украинските пластични хирурзи, близки до екипа, който лекува експрезидента Виктор Юшченко, много убедително ми обясниха каква е работата. Синините, казаха ми те, са явен симптом за използването на ботокс, който се получава от отровата кураре и се използва за изглаждане на бръчките. От този момент всички започнаха да обръщат внимание на това, че лицето на Путин стана прекалено гладко и анемично. И самият шеф на руската държава вече не прилича на себе си. Той вече не може да се усмихва широко, както преди, дори ако му се иска да се усмихне или да се засмее. Да, лицето му стана гладко, но при това някак си не особено живо.

Оттогава в средите на руската опозиция се появи ново прозвище за „националния лидер“ — Мистър Ботокс. Много от информираните източници предполагат, че Путин се е решил да коригира своята външност под влиянието на един от главните си политически приятели и партньори на Запад — Силвио Берлускони. Берлускони е 16 години по-възрастен от Путин и ревностно брани имиджа си на плейбой. Берлускони, който е на 80 години и все още го бива за разноформатни сексуални утехи, прибягва до услугите на пластичните хирурзи не един или два пъти.

Мнозина внимателни наблюдатели забелязват, че Путин често не просто не прилича на себе си. Сътрудниците на службата за сигурност на Путин, така наречената Федерална служба за охрана (ФСО) на Русия, като пийнат не по-малко от 400 грама водка на човек, разказват, че Путин активно използва свои двойници. Което му позволява да прикрива хроничните си заболявания и системните здравословни проблеми.

Достатъчно е само да прегледаме препратките, за да се убедим, че твърде малко е общото между хората, които са показани на снимките под името Путин:

http://aangirfan.blogspot.de/2011/10/putins-double.html

http://raznesi.info/blog/post/2297

Този сайт показва четирима съвсем различни човека. Те имат различна форма на черепа (широчината на очните ябълки, формата на брадичката, формата на скулите), различен обем на меките тъкани и хрущялите на лицето (двете страни на носа, устните, бузите), различни граници на окосмяването (скалпа и веждите). Очите им имат различен цвят и изражението на лицето им е различно. На снимковите и видеоматериалите, които Кремъл започна да предоставя официално след 2000 г., са заснети поне четирима души, всеки от които до някаква степен прилича на Владимир Путин.

Ще повторя още веднъж, че тази версия не е моя, а на пияните сътрудници от ФСО. Но ако е вярна, тогава не е много ясно какво е попречило да се изпратят двойници на Срещата на върха на Г-8, на откриването на Лондонската олимпиада или на конференцията на Общността на независимите държави в Ашхабад. Всеки двойник може да прочете напечатания на хартия официален документ, както прави това самият Путин. Особено ако е получил някакво висше образование още по съветско време.

* * *

Днешната съдба на Владимир Путин в контекста на неговото нестабилно здраве все повече напомня участта на незабравимия „любим ръководител“ на Северна Корея Ким Чен Ир. Години наред се говореше, че дошлият на власт през 1994 г. диктатор на Корейската народнодемократична република (КНДР) е болен от рак. Официален Пхенян постоянно опровергаваше тези слухове, макар че Ким Чен Ир слабееше пред очите ни. Когато през декември 2011 г. 69-годишният „любим ръководител“ все пак почина, беше трудно да се повярва. Но се наложи. Тогава цяла Северна Корея скърбеше от върха на главата до пръстите на краката. Според версията на официалната власт в страната в горите ридаели дори мечките и сойките. Но главното е, че във връзка с кончината на Ким Чен Ир войските на Република Корея (Южна Корея) и на Япония бяха приведени в повишена бойна готовност. Сякаш останалата без вожд армия на КНДР щеше да излезе от своите психоемоционални брегове и да се хвърли в локална кръвопролитна война.

Аз не мисля, че каквито и да било промени в състоянието на Путин ще принудят съседните страни да прибегнат до повишена бойната готовност на своите въоръжени сили. Руската армия се отнася към своя Върховен главнокомандващ много хладно и със сигурност няма да се мръдне от мястото си. За намерението на руските мечки или дори на любимите стерхи да го ударят на плач също е рано да се говори. Но силите на Федералната служба за сигурност и на Министерството на вътрешните работи на Русия може би ще бъдат приведени в бойна готовност. Войната сред елита за наследството на Путин ще се води не на шега.