Книстер
Лили Чудото и пътешествието до Мандолан (6)

Пета глава

— Аллах да ви пази и помага по пътя! — каза Гупта за сбогом.

Лили и Хектор дълго време изпращаха стария мъж с поглед, докато накрая тръгнаха след Муса, който вече беше поел по пътя към Ничия земя. Те вървяха към залязващото слънце и мълчаха.

След доста време, изморени и изпотени, те стигнаха до зеления бряг на една огромна река. Лили не можеше да повярва. Как така насред пустинята имаше река?

— Това е Мандок — обясни й Муса.

На отсрещния бряг, сред мъгла, се виждаха очертанията на изоставен град. Той изглеждаше призрачен и страшен. Дори и без обяснения Лили се досети кой град беше това. Тя остави раницата на земята и каза:

— Значи това е Забраненият град?

Муса кимна и погледна уплашено нататък. Само Хектор не беше впечатлен.

— Охо, вода! Хайде да се изкъпем! — извика той.

— Не, не го прави! — извика Муса.

Но вече беше късно. Хектор се хвърли с плясък във водата.

— Водата е отровна — извика панически Муса. — Не трябва да изпиеш дори и капка от нея.

Хектор, който безгрижно плуваше извика уплашено:

— Отровна? Олеее!

От уплаха той забрави да плува и за миг се потопи. Появи се на повърхността, като размахваше крака и ръце.

— Излизай веднага! — заповяда му Лили. Гласът й трепереше от притеснение.

Не беше необходимо да заплашва Хектор втори път. Той светкавично изскочи на сушата. Погледна умолително Муса.

— Колко е отровна водата? — попита той.

Коремът му започна да къркори.

— Ох, ох умирам! — извика Хектор, падна на земята и остана да лежи там.

Муса въздъхна и поклати глава. Лили коленичи уплашено до дракона. Хектор затвори очи и изпъшка:

— Сбогом, Лили! Беше ми хубаво с теб.

— Не се шегувай с това! — извика просълзено Лили.

Но Хектор остана със затворени очи.

— Хектор, престани! Плашиш ме! Имам нужда от теб!

— Само така го казваш — отвори Хектор едното си око.

— Не, ти ни спаси от войниците на Абраш — каза тихо Лили. — Представи си само, когато разказваш това, как всички ще ти се възхищават!

— Всички ли? Дори и Зуки?

— Да, дори и тя — потвърди Лили.

Хектор се усмихна и затвори очи. Докато Лили разказваше на Муса коя е Зуки, той направи на Хектор легло от камъни и трева. За да могат да го виждат по-добре, Муса запали и огън.

— Наистина ли е толкова зле? — попита Лили, след като го сложиха да легне. Гласът й трепереше. — Трябва ли наистина да се притеснявам за него?

— Май да — прошепна Муса и се наведе над дракона, когото беше заобичал като скъп приятел.

Лили коленичи до Хектор и го хвана за ръката, която гореше. Малкият дракон стенеше сърцераздирателно.

— Мисля, че има треска — каза тихо Лили.

Тя непрестанно гледаше Хектор, който лежеше до огъня. Изведнъж се стресна от силен писък, идващ от другия бряг на реката. Лили погледна към Муса.

— Маймуни. Цяло стадо маймуни пазят Забранения град — отвърна Муса.

Лили стана и отведе Муса настрани от леглото на Хектор. Тихо прошепна:

— Не можем да чакаме повече. Кой знае какво ще стане утре с Хектор. Той се нуждае от лекар, а такъв можем да намерим утре през деня. Това ще рече, че ще трябва да освободим Нанди през нощта!

— Сега ли? Тъмно е като в рог! Знам, че ще ти прозвучи тъпо, но аз… аз не мога да отида сега там.

На светлината на огъня Лили видя лицето на Муса. Беше пребледнял с широко отворени от ужас очи. Тя въздъхна:

— Ще отида сама. Това е съдбата на магьосницата!

— Лили, моля те да ми повярваш. С радост бих ти помогнал, но аз… — заекна Муса. — Аз…

— Добре — прекъсна го Лили. — Остани при Хектор. И без това не може да го оставим сам.

Муса въздъхна облекчено, а Лили беше благодарна, че по този начин беше спасила честта му. Тя реши да не губи време и отиде до леглото на Хектор.

— Хектор, трябва да замина за малко.

Той отвори очи и прошепна страхливо:

— В Забранения град?

— Да, Муса ще се грижи за теб. Не се тревожи. Ако това ще ти помогне, ще ти обещая нещо.

— Да ми обещаеш? Какво?

— Трябва да се бориш и да оздравееш и аз ще ти купя Зуки, която се нуждае от теб. Та нали ти си нейният господар!

— Зуки, моята Зуки! — каза Хектор с отпаднал глас и се усмихна. — Ето, и аз имам нещо за теб — каза той и й подаде флейтата, която Лили му беше купила от змиеукротителя. — Това е малък подарък от мен. Може и да ти потрябва. Аз не мога да боравя с нея. Може би ти имаш повече талант.

Лили му благодари, но като че ли буца беше заседнала в гърлото й. Тя нежно погали Хектор по главата. После се изправи решително. Погледът й се плъзна по равната повърхност на водата. Имаше мъгла и макар че Луната светеше, градът не се виждаше вече.

Лили тръгна към брега. Муса я последва. В тръстиката намериха малък сал.

— До скоро, Муса. И се грижи добре за приятеля ми! — предупреди го Лили.

Муса кимна. Устните му трепереха. Не можеше да каже и дума. Безмълвно й помогна да потопят сала. Преди да изчезне в мъглата, тя се обърна още веднъж и извика към Муса:

— Ще доведа краля ти! Обещавам!

Муса й махна с ръка и с натежало сърце се върна при Хектор. Скоро Лили вече не се виждаше.