Книстер
Лили Чудото и пътешествието до Мандолан (4)

Трета глава

Малко след това Лили отново усети почва под краката си. Трябваше й време, докато осъзнае къде беше попаднала. Около нея се чуваха викове и всички тичаха насам-натам, така че тя не виждаше почти нищо.

Облечени в шарени дрехи танцьори и танцьорки се блъскаха един в друг. Лили май беше попаднала на някакво танцово представление. Оле! Тя се огледа. Пред нея имаше огромна зала. Имаше маса с всякакви лакомства, а около нея бяха насядали много хора. Отзад имаше оркестър.

В мига, в който се беше появила, ориенталската музика беше спряла. Музикантите, които бяха седнали върху възглавници, пуснаха объркано инструментите си. Във въздуха се носеше странна, сладникава миризма. Лили продължи да се оглежда. Таванът беше подпрян от най-малко десет колони.

Стените бяха богато украсени със злато. Пищните полилеи светеха и залата блестеше невероятно.

— Това е истински палат! — възкликна тя.

Тя това и очакваше. Нали поканата, която получи, идваше от двореца на Мандолан. Но такова великолепие не беше дори и сънувала. Тя забеляза, че дори и подът, на който стоеше, беше богато украсен. Беше я страх да пристъпи, за да не го повреди.

Междувременно не се чуваха вече изплашени викове. Всички се бяха успокоили и музикантите и танцьорите я заобиколиха. Един облечен в черно мъж си проправи път из тълпата.

— Какво става? — извика той и се огледа. Той беше единственият, който не беше облечен в цветни дрехи. — Стража, задръжте веднага тази натрапница!

Лили преглътна и му подаде писмото.

— Но нали Вие ме извикахте, като искахте да Ви помогна!

Мъжът в черно хвърли поглед върху писмото и го разпозна.

— Ти ли си известната супер магьосница Лили? — попита невярващо той.

— Не знам дали съм известна — отвърна колебливо Лили. — Но аз съм Лили. Магьосницата Лили, за да съм по-точна. А Вие сте магьосникът на Мандолан, доколкото знам.

Тъкмо искаше да му обясни, че го е видяла в сайта на Мандолан, но се отказа. Искаше всички да си помислят, че има пророчески способности.

Магьосникът беше изненадан.

— Името ми е Абраш — каза колебливо той. — Но ти сигурно знаеш и това.

Лили се усмихна потайно. После се обърна към везира Гулиман, който също си беше проправил път из тълпата и беше застанал до Абраш.

— Позволете да Ви се представя. Аз съм Лили — каза официално тя. — Магьосницата Лили. Вие ме повикахте и аз дойдох. Вие имате проблем и…

— Няма проблем — прекъсна я Абраш.

Но преди магьосникът да успее да продължи, той беше прекъснат от трясък. Хектор се приземи върху масата и счупи много от скъпите съдове.

— Извинявайте. Малко ме задържаха, преди да кацна — каза малкият дракон.

— Ех, Хектор! — засмя се Лили.

— Какво значи това? — попита Абраш и погледна укорително Лили.

Но тя го игнорира. Проправи си път сред хората на Мандолан, които я гледаха изплашено. Лили взе един сребърен поднос и сложи Хектор върху него. После го занесе на Гулиман.

— Това подарък ли е? — зарадва се Гулиман. — Много мило от твоя страна. Носиш ми гущер геко. И колко е дебел. Това е любимото ми ядене!

Лили си пое дълбоко въздух.

— Това не е гущер. Това не е и подарък. Това е Хектор, моят летящ дракон. И мой асистент. Взех го с мен, защото той може да ви помогне да разрешите проблема си — обясни Лили.

— Няма проблем — отвърна грубо Абраш.

— Но Гулиман ми писа, че имате проблем — каза Лили с неразбиране.

— Не говори тук пред хората — каза Гулиман. — Това е тайна.

В следващия миг се чу гласът на Гулиман:

— Почистете залата — и плесна три пъти с ръце. — Никой не трябва да види какво се случва тук. Тронната зала е забранена за влизане. Сега ще видиш за какво говоря — каза той тихо на Лили.

— Трябва ли да го правим? — попита Гулиман. — Нали знаеш, че ми е много неприятно.

— Което трябва си трябва — отвърна Абраш и направи знак на стражата.

— Чакайте! — каза умоляващо Гулиман. — Лейла, моята прислужница, трябва да донесе възглавници. Нали знаеш защо.

Лили като че ли забеляза злорада усмивка и се запита какво ли значи това. Нямаше търпение да разкрие тайната. В този момент по заповед на Абраш се появи един великолепен трон. Копринените кърпи, които го покриваха, бяха отместени и всички можеха да се насладят на великолепието му. Тронът стоеше върху две златни статуи на слонове, между които имаше малки стъпала. Той беше по-висок от човешки ръст. Около трона имаше различни фигури на животни като украса, а облегалката беше обкована със златни паунови пера.

Докато Лили и Хектор се възхищаваха на трона, една красива прислужница донесе цяла камара с възглавници и ги сложи на земята на метър от трона.

— За какво ли са им? — прошепна Хектор.

— Нямам представа! — повдигна Лили рамене. — Може би трябва да седнем на тях, за да се възхищаваме на трона. — После се обърна към Абраш. — Кралят ли седи на тях?

— Не! Да… поне така трябва — отвърна колебливо Абраш.

Той се огледа, като че ли искаше да се убеди, че никой няма да го чуе.

— Точно това е проблемът — изкашля се той. — Кралят трябва да седи там, но горкият той…

— Моят чичо… — допълни Гулиман и започна да плаче, — … моят мил чичо, нашият любим крал, е мъртъв.

— Той предприе дълго пътуване и сърцето му не издържа. То просто спря да бие — обясни Абраш.

— Съжалявам! — каза Лили и гласът й показваше, че наистина е разстроена.

Въпреки това вдигна рамене, защото все още не разбираше за какво става въпрос.

Гулиман все още плачеше. После изведнъж обясни:

— Нашият истински проблем е този малоумник — каза той и посочи към Абраш. — Моят така наречен магьосник не може да прави магии. Затова имам и проблем с трона.

— Магьосник, който не може да прави магии! — намеси се Хектор и погледна презрително към Абраш. — Това е много смешно. Ха, ха!

— Не ме ядосвай, дребосък! — заплаши го Абраш и обясни високомерно: — Магьосниците работят с илюзия. Те използват трикове.

— Но аз все още не разбирам какъв ви е проблемът? — каза Лили и погледна и двамата нетърпеливо.

Гулиман вдигна чалмата си, почеса голото си теме и обясни:

— Аз трябва веднага да поема управлението на страната. Нашият проблем е, че този трон е омагьосан. Трябва да развалиш магията.

— Но тронът Ви изглежда нормален! — каза Лили. — Мисля, че е много скъп и достоен за всеки крал. Не виждам магия тук.

— Покажи й! — заповяда Абраш.

— Щом трябва — въздъхна Гулиман.

Той започна да се изкачва по стълбите, пое дълбоко въздух, почеса се и седна много внимателно на трона. Но едва бе седнал и хоп… той излетя като тапа.

Тронът просто го отхвърли.

Бум! Везирът се озова точно пред подготвените за него възглавници. Така остана известно време, без да смее да помръдне.

После заплака:

— Все едно и също! Проклетият трон ме отхвърля, като че ли не ме иска. Що за стол е това? Бързо, Лили! Направи нещо! Трябва да развалиш тази магия. Нали си супер магьосница? — Като погледна сърдито Абраш, добави: — Моят магьосник е много глупав, за да ми помогне.

В залата се чу смях. Това не убягна на Гулиман. Той погледна гневно първо към Лили, после към Хектор и изведнъж забеляза прислужницата си.

— Ти си все още тук, въпреки че ти е забранено! А на всичкото отгоре се и смееш!

— Не, господарю! Не се смея. Не бих посмяла — отвърна невинно тя.

— Много добре видях, че се смееш. Как се осмеляваш! — извика Гулиман.

— Не, господарю! Не съм се смяла. Кълна се в душата на майка си, че не бих се осмелила да Ви се смея — отвърна момичето и се хвърли на земята.

— Глупости! Знам какво видях! — настояваше везирът, заповядвайки на стражата. — Хвърлете я в рова със змиите!

— Не разрешавам! — извика Лили.

Тя застана пред Лейла, която все още лежеше на пода пред Гулиман.

— Ако й направите нещо, сам ще се оправяте с трона си, защото аз няма да Ви помогна.

— Имаш ли изобщо представа как да развалиш магията? — попита Абраш подигравателно.

— Разбира се — изстреля отговора си Лили.

После преглътна и събра целия си кураж:

— Нали все пак съм супер магьосница?

— Тя дори е една супер супер магьосница! — добави Хектор.

— И какво е заклинанието? Казвай веднага! — извика Гулиман.

Лили поклати бавно глава.

— Първо ще ми кажете какво ще стане с Лейла — отвърна Лили и хвана Лейла за ръка, за да й помогне.

Гулиман направи отвратена физиономия, поколеба се за момент и каза:

— Тя е свободна и може да ходи, където си иска.

Лейла се хвърли на земята и започна да целува краката на Лили.

— Ще изпълня всяко твое желание — повтаряше момичето. — Бъди моя господарка. Ще те последвам и на край света. Ти ми спаси живота.

— Недей да преувеличаваш! Не съм направила нищо — измърмори Лили и вдигна Лейла от земята, защото ситуацията й беше неприятна.

— Е, ще можеш ли да оправиш трона? Да или не? — притисна я Гулиман.

Лили извади листчето, където беше написала заклинанията за пътуването й до Мандолан. За щастие беше написала всичко необходимо. За момент се поколеба и попита:

— Тронът отхвърляше ли и починалия Ви чичо?

— Това не ти влиза в работата — отвърна грубо Абраш.

— Е, това не е толкова маловажно — отвърна Лили.

Тя четеше заклинанията върху листа, защото се опитваше да намери правилното. В същото време мислите не я оставяха на мира. Изведнъж тя не беше вече много сигурна дали трябваше да помага изобщо.

Колебливо отново прибра листчето.

Абраш я наблюдаваше строго. Но Лили не се изплаши и каза:

— Ако тронът отхвърля всички, ще трябва много добре да избера каква магия да използвам. Първо трябва да разбера…

— Можеш ли да развалиш магията. Да или не? — попита отново Абраш.

— Разбира се, че мога — отвърна Лили. — Но в крайна сметка…

— В крайна сметка тя е супер магьосница! — допълни Хектор.

Лили мислеше трескаво. Какво щеше да прави, ако тронът беше така омагьосан, че на него можеше да седне само истинският крал? Може би Гулиман не беше истинският наследник на трона. Тогава на трона беше направена магия, която Лили не искаше да разваля. Тя не искаше да е виновна за това Мандолан да се управлява от крал самозванец. Това нямаше да си го прости никога! Трябваше да спечели време, за да провери това.

— Дай ми листчето с магиите, за да мога аз да разваля магията, надвиснала над трона — заповяда й Абраш.

Само това й липсваше! Веднага й хрумна правило седем, раздел А, Б и В: Никога не давай на някого книгата или записани на листа магии от книгата. Това не трябва да се случи в никакъв случай!

— Не е толкова лесно! — започна да заеква Лили. — Трябва… трябва… — После каза изведнъж: — Върху листчето са написани само указания как да направя магическата отвара.

— Магическа отвара? — попита Хектор неразбиращо.

— Да, магическата отвара — повтори Лили и погледна умолително Хектор. — На листчето съм си записала рецептата.

— А, да! Сега се сещам за магическата отвара — каза Хектор и намигна на Лили.

— От какво се нуждаеш за отварата? — попита Гулиман.

— От много специални съставки — отвърна Лили.

— Какви? — настоя Абраш. — Казвай, защото нямаме много време.

— Те не се намират толкова лесно — отвърна Лили.

— Казвай — настоя нетърпеливо и Гулиман. — Ще ти набавим всичко, от което се нуждаеш. Цял Мандолан ще е на твоите услуги.

— Разбира се, само за да ти набавят съставките — поясни Абраш.

— А сега какво? — попита Хектор Лили. Той не издържаше вече от нетърпение.

Лили си пое дъх и попита:

— Имате ли къде да записвате?

Междувременно й бяха хрумнали някои съставки, които щяха да ги търсят поне няколко дни. По този начин тя печелеше време.

— Нуждая се от лава от Везувий, стърготини от африканско дърво, проядено от дървеници, и изпражнение от кенгуру. То трябва да не е изсъхнало.

— Ужас! — извика Гулиман, а Хектор едва сдържа усмивката си.

Абраш обаче се усъмни.

— За какво ни е тази отвара? Нали имаш лист със заклинания?

— За заклинанията не се нуждая от листче. Те са много лесни и ги знам — опита се Лили да запази спокойствие.

— Тогава го кажи — заповяда Абраш.

— Ще ти го кажа с удоволствие — отвърна Лили. — Казва се… — Лили понижи глас. — Маримболо! Просто Маримболо. Разбира се, Маримболо трон, или Маримболо крак на кон, зависи какво трябва да омагьосваш, или пък каква магия трябва да разваляш. Но заклинанието функционира само с отварата. Тя е различна за различните магии. Зависи какво ще омагьосваш.

Абраш все още гледаше недоверчиво. Не знаеше дали да повярва на Лили.

Но Гулиман го откъсна от размишленията му.

— Хайде, да й набавим съставките. Намери бързо всичко, от което се нуждае магьосницата!

После повика слугите си:

— Заведете гостите ми в покоите за гости. Нищо не трябва да им липсва! Хайде, бързо!

— Нали, чухте? — попита Хектор слугите. — Нищо не трябва да ни липсва. Аз искам шоколадов сладкиш.

Малко след това Лили и Хектор се озоваха в страхотна стая. Подът и дори стените бяха покрити с ориенталски килими. А от прозореца се виждаше целия град.

Хектор се хвърли на огромното легло и подхвърли едно зърно грозде към устата си. Чувстваше се прекрасно. Но при Лили беше различно. Тя беше много недоволна.

— Тук има нещо гнило! — измърмори тя. — Нямам доверие на Гулиман и Абраш. Нещо не е наред. Нямам предвид само странния трон…

Изведнъж нещо я извади от мислите й. Отвън се чу глъчка. Лили се приближи до прозореца. Какво ли ставаше? Пред двореца се беше събрала тълпа от хора. Те носеха плакати, върху които пишеше нещо на чужд език. Лили не можеше да ги разчете. Но тя разбра какво викаше тълпата:

— Нанди е жив! Нанди е жив! Нанди е жив!

Групата се предвождаше от едно момче на възрастта на Лили. Той викаше най-силно и размахваше ядосано юмрук.

— Нанди е жив! Нанди е жив! Нанди е жив!

В този момент от двореца излязоха стражите и взеха плакатите от протестиращите хора. Те ги скъсаха на парчета и изгониха протестиращите.

— Видя ли това? — попита Лили объркано.

Вече не се съмняваше какво трябваше да направи.