Джим Бъчър
Фурията на академа (62)

Епилог

Майлс се спусна по последните стъпала и прекоси помещението, което се намираше пред залата за медитиране на Първия лорд. По пода все още имаше следи от пожара, който бяха запалили Тави и Кайтай, но следите от кръвта във всякакви цветове бяха почистени. Вратата към стаята беше открехната, но Майлс се спря пред нея и тихо почука.

— Влизай, Майлс — разнесе се гласът на Гай.

Майлс бутна вратата и влезе. Гай седеше на стола пред бюрото си и със свити устни пишеше нещо на някакъв лист. После се подписа, спокойно го сгъна и го запечата с восък и личния си печат. — Какво те води тук?

— Обичайното — отговори Майлс. — Не намерихме нищо в подземията, извън странната пещера, където вордите си бяха направили гнездо. Никъде няма и следа от тях, но аз изпратих съобщения до легионите във всеки град да бъдат нащрек и веднага да ни съобщят, ако забележат нещо подозрително, което да подсказва присъствието на ворди.

— Добре — каза Гай и внезапно попита: — На теб известно ли ти е, че вордите, в една или друга форма, са пренебрегвали присъствието на Тави три пъти?

Майлс се намръщи.

— Видях го как се измъква от цяла вордска тълпа. Тогава реших, че просто е действал твърде бързо. А и те го нападнаха веднага след това.

— Но чак след като е ударил царицата им с копие — рече замислено Гай.

— Нали не смятате, че момчето е в съюз с тях? — попита Майлс.

Гай повдигна едната си вежда.

— Разбира се, че не. Но това е аномалия, която все още не мога да разбера. Възможно е да е чиста случайност — и на Тави просто да му е провървяло. Но ако не е така? Това би ни подсказало нещо важно за тях.

— Смятате ли, че все още са тук?

— Не съм съвсем убеден. Това е странно — отвърна Гай. — Опитах се да ги намеря, но не усетих присъствието им.

— Според граф Калдерон те са много трудни за откриване чрез фурии, Ваше Величество.

Гай кимна и махна с ръка.

— Добре, и така са ни известни доста неща за тях. Ще бъдем нащрек. На този етап можем да направим само това.

— Да, Ваше Величество. — Майлс се огледа. — Добре са почистили.

Гай въздъхна.

— Не мога да повярвам, че онези двамата са използвали всичките ми напитки като оръжие срещу врага.

Майлс сви устни и се намръщи.

— Ваше Величество, мога ли…

— Говори откровено, да, да. — Гай махна раздразнено с ръка. — Колко пъти да ти повтарям, че не трябва да ме питаш?

— Поне още веднъж, Секстус — каза Майлс. — Въобще не съжалявам за шкафа с напитките. Това си е жива благословия. Вие пиете твърде много.

Първият лорд се намръщи с тъга, но не възрази на капитана.

— Нарочно сте го направили, нали? — попита Майлс.

— Кое?

— Довели сте Фейд тук. Уредили сте Тави да дели стая с Антилар Максим. Искали сте да станат приятели.

Гай се усмихна леко, но не каза нищо.

— Той онзи ли е, за когото го смятам? — попита Майлс.

— Той е Курсор, Майлс. Бивш чирак пастир.

— Врани, Секстус — рече раздразнено Майлс и погледна намръщено Първия лорд. — Знаете какво имам предвид.

Първият лорд погледна Майлс в очите.

— Той не владее призоваването, Майлс. И докато е така, той ще си остане такъв, какъвто е.

Майлс се намръщи и отмести поглед.

— Майлс — сгълча го Гай, — нима това, което е той сега, е толкова лошо?

— Разбира се, че не — отвърна с въздишка Майлс. — Просто…

— Търпение, Майлс. Търпение. — Гай взе писмото, което беше написал, и се изправи. Двамата тръгнаха заедно към вратата. — Между другото — каза Гай, — не ми възстановявай запасите от напитки. Даже махни оттук шкафа.

Майлс застина на място.

— Няма ли…

Той посочи с ръка мозайката.

Гай поклати глава.

— Трябва да си почина.

Майлс го погледна и леко се намръщи.

— Не разбирам.

— Трябва да издържа още известно време, Майлс. А за да го направя, трябва да съм здрав. — Той погледна към мозайката и лицето му изведнъж се натъжи. — Колко арогантно от моя страна да си мисля, че силите ми са безкрайни. Ако продължа в такъв дух… — Той вдигна рамене. — Следващия път може и да не се събудя.

— Да издържите още известно време? — попита Майлс.

Гай кимна.

— Да издържа. Да попреча на Акватайн и Калар да ни въвлекат във война за трона — а такава ще има, Майлс, щом си отида. Но поне мога да спечеля малко време.

— За какво?

— За момента, в който момчето се промени.

Майлс се намръщи.

— А ако не се промени?

Гай поклати глава.

— Значи, така е било писано. Ако нищо не се промени, то никой няма да научи за това. Дори слуховете и подозренията ще го направят мишена. Трябва да го защитим, да направим всичко по силите си.

— Да, Ваше Величество — отвърна Майлс.

Гай кимна и започна да се изкачва по стълбището.

Майлс тръгна след Първия лорд. Не каза нищо повече, но си помисли, че бъдещето го плаши.