Аби Клементс
Открадни си целувка (18)

Глава 18

Събота, 9 декември

Рейчъл наля две чаши портокалов сок за нея и Зак. Реши, че моментът е подходящ да повдигне въпроса. Наистина, сега имаха по-важни проблеми като комата на Беа, но не можеше да си затваря очите пред нещо, което намирисваше на дребна кражба.

Рейчъл седна до Зак на кухненската маса и извади някои от предметите, които беше намерила от началото на престоя им тук: банана, хлебния плод и перцето за китара. Ейдън и Мили твърдяха, че не знаят нищо за тях, така че списъкът на заподозрените се свеждаше до един извършител.

— Не разбирам, Зак. Помогни ми. Имаш ли някаква представа откъде са дошли тези неща? — попита внимателно тя.

С широко ококорени зелени очи върху луничавото лице, Зак беше олицетворение на невинността — но не спираше да шава на мястото си.

— Нищо не съм откраднал.

Рейчъл изчака сина си да продължи.

— Те ми ги дадоха — настоя Зак.

— Кои?

— Лили ми даде това — каза Зак, като взе хлебния плод и прокара пухкавите си пръстчета по грапавата кора. — Това е плод, обаче те засища като хляб — обясни усмихнато той. — Тя ми даде и банана.

— Зеления банан — поправи го Рейчъл. — А Лили е… — Тя се опита да свърже името, знаеше, че наскоро беше чувала да го споменават някъде.

— … Добрата госпожа на долния етаж — осветли я Зак. Разбира се, Рейчъл си спомни сега.

— Аз съм виновна — провикна се Мили от другата стая. Рейчъл стана от мястото си и отиде в хола, където Стив Карел в костюм на елф беше замръзнал на пауза върху плазмения екран. Мили се обърна да погледне майка си. — Не обвинявай Зак. Аз му позволих да обикаля наоколо, когато ти беше в болницата, да тича нагоре-надолу по стълбището и да се отбива тук-там. Не предполагах, че ще се сприятели с толкова много хора. Щурчо. — Тя завъртя очи шеговито.

— Аха, ясно — каза Рейчъл. Мили наистина не биваше да пуска Зак да беснее из кооперацията. Но двете с дъщеря й се разбираха толкова добре този ден, че Рейчъл предпочете да не разваля хармонията. Мили пусна дивидито отново, а Рейчъл се върна при Зак. — Ти не си досаждал на никого, нали?

— Не — възмути се момчето. — Те ме поканиха. Ходих само при Лили и Джей — той е и твой приятел. Нали няма да ми се караш?

— Не — каза Рейчъл и разроши кестенявата му коса.

— Искаш ли да се запознаеш с Лили? — предложи Зак, като взе триизмерния пъзел, който му беше донесъл Ейдън. — Можем да й покажем това. Лили много обича пъзелите и ги реди супер бързо.

— Добре — съгласи се Рейчъл. — Но само за пет минути. Ти сигурен ли си, че Лили иска неканени гости?

— Да — увери я Зак. — Тя ме покани онзи ден и много ще се зарадва на пъзела. Чакай само да й кажа, че е 3D.

Рейчъл отново подаде глава в хола.

— Мили, искаш ли да дойдеш с нас на долния етаж, отиваме да се запознаем с една от съседките ни?

— Не, благодаря — отговори момичето, без да откъсва очи от екрана. — Филмът е почти към края си. Стигнала съм до там, където всички пеят, за да накарат шейната на Дядо Коледа да потегли.

Рейчъл си спомни как бяха гледали филма заедно миналата година — цялото семейство се беше разположило на дивана и фотьойлите в къщата. Далеч от дома, с Беа в болница, щастливият спомен беше станал болезнен.

Зак и Рейчъл заслизаха по стълбите, а Зак не спираше да бърбори.

— Онзи ден тя каза, че обича да й ходя на гости. Тя е стара, мамо, и нейните внучета живеят на един остров. Лили ми го показа на глобуса — много е далеч. — Той ускори крачка.

— Знаеш ли къде е? — попита Рейчъл.

— Там, където са пиратите — обясни Зак. — Карибските. Лили винаги се усмихва. Е, почти винаги. Онзи ден я изненадах, тогава изглеждаше малко тъжна. Спомена нещо за тапетите.

Те стигнаха до партера и Зак посочи синята врата вляво на коридора. Доближи се, надигна се на пръсти и почука на вратата. Минута по-късно им отвори възрастна жена в жълта рокля и красиви златни обици със зелени камъчета. Рейчъл погледна престилката на кръста й — червена, с цветна щампа, която съвсем леко разваляше нейния елегантен стил. Жената й се усмихна и се наведе лекичко, за да постави ръка върху рамото на Зак.

— Върна ли се? Каква изненада — каза тя с топъл карибски акцент. След това се изправи отново. — А вие сигурно сте майката на Зак — изрече тя и протегна ръка. — Този млад джентълмен много ми е разказвал за вас. Аз съм Лили.

— Здравейте. — Рейчъл пое ръката й. — Да, аз съм Рейчъл. Приятно ми е да се запознаем.

— Заповядайте, влезте.

— Зак искаше да ви покаже своя нов пъзел — извини се Рейчъл. — Надявам се, че не ви пречим.

— Много е хубав, миличък. — Лили разгледа новата играчка на Зак. — Изобщо не ме притеснявате, заповядайте.

Рейчъл влезе смутено в апартамента, който беше цветен и добре поддържан, с тревистозелен диван и нахвърляни върху него възглавнички в цвят охра. Върху цветната покривка на масата в кухнята имаше купа за пунш с орнаменти, а по стените се виждаха златни рамки със снимки на приятели и роднини. Когато се обърна, Рейчъл видя, че на места красивият тапет се беше обелил, а по пода и стените имаше грозни петна. Пораженията се открояваха в иначе добре под държания апартамент. Вероятно това беше имал предвид Зак, когато й разказваше за Лили.

— Пъзелът е 3D, Лили — каза Зак. — Това е снимка на Дядо Коледа със северните елени. Пише, че е за деца над осем години, а пък аз съм само на шест. Мама и Мили са по-големи, но тях никак не ги бива с пъзелите.

Лили погледна Рейчъл с шеговито вдигнати вежди.

— Така ли?

— Страхувам се, че това е самата истина — потвърди Рейчъл, като вдигна ръце и се усмихна, за да покаже, че не се е засегнала. — Лили, чувствай се официално поканена.

— С най-голямо удоволствие — каза Лили. — Избрахте идеалния момент. Тъкмо приключих с домакинските задължения за днес. Приготвих моя прочут карибски коледен кейк. — Тя вдиша дълбоко през носа. — Само вдъхни това ухание — ммм, ммм.

 

 

В хола Лили си сложи очилата за четене и се наведе над масичката за кафе, за да помогне на Зак да подредят пъзела.

Рейчъл ги наблюдаваше с усмивка, докато Зак и Лили се трудеха заедно, както доскоро синът й и Беа си играеха заедно на Коледа. Сърцето й се сви — беше като сцена от техния дом в Скипли, само че Лили изпълняваше ролята на Беа. Рейчъл се замисли за Беа, която лежеше в кома в болницата, и когато изведнъж осъзна, че може би никога вече нямаше да имат такава семейна Коледа, в гърлото й заседна буца. Дали спомените й за Беа щяха да свършат дотук? Без предупреждение сълзите се затъркаляха по бузите й.

Сълзите й не останаха незабелязани за Лили.

— Добре ли си, мила? — промълви само с устни Лили, над главата на Зак.

Рейчъл прехапа устни и избърса сълзите си, кимна лекичко и се насили да се усмихне. Почувства се глупаво — стоеше в апартамента на някаква непозната жена и плачеше.

— Зак — каза нежно Лили. Очите му се откъснаха от пъзела. — Тъй като си тук, млади момко, дали бих могла да те помоля за една услуга? Нали помниш, че ми предложи да ми помогнеш с компютъра? Как мислиш, дали бихме могли да го погледнем сега?

Зак кимна и скочи на крака.

— Разбира се.

— Майка ти и аз ще продължим да редим пъзела — добави Лили, — а компютърът е в кухнята, върху плота.

Зак се затича към кухнята, но пътьом се обърна за момент към Рейчъл. Тя се постара да възвърне обичайното си изражение.

— Ще инсталирам скайп — съобщи гордо той, преди да излети от стаята.

— Моят син ми подари лаптоп за рождения ден обясни Лили, като се наведе напред. — Каза, че можем да разговаряме през него — щяла съм да виждам децата, моите внуци, в Тринидад. — Тя сви рамене и се усмихна. — Само че аз нямам представа как се работи с компютър, умея само да пиша имейли.

— О — промълви Рейчъл, като изтри сълзите си, а майчината гордост почти успя да пропъди тъгата. — Зак много го бива с компютрите, ще ти помогне.

— Той каза, че е лесна работа — усмихна се Лили. — Ха! Добре, сега ще видим дали наистина е толкова лесно. Е, мила — продължи тя, като понижи гласа си до шепот. — Сподели с леля Лили. Какво ти тежи? Добре ли си?

— О, да, добре съм — каза Рейчъл, като изправи гръб.

— Питам дали наистина си добре? Защото твоята приятелка Лори ме помоли да те наглеждам — а на мен ти не ми се виждаш никак добре.

 

 

— Извинявай — каза Рейчъл, като взе избродираната с монограм бяла носна кърпичка, която й подаде Лили. — Не знам защо ти разказвам всичко това, след като се познаваме от половин час. — Рейчъл поклати глава, но Лили се усмихна и й кимна да продължи.

— Трудно е — призна Рейчъл. — Чакането, неизвестността дали Беа ще се събуди или не. Децата, които виждат баба си в това състояние.

— Трудните моменти са истинското изпитание за семейството, нали? — вметна Лили.

Рейчъл кимна и се замисли за обтегнатите си отношения с Ейдън, макар че и двамата се опитваха да поддържат живота си в обичайното русло.

— Но ако сте сплотени, Рейчъл, ще излезете на другия бряг още по-силни. Обещавам ти. А Зак — той е умно момче, нали?

Рейчъл се усмихна.

— Да, така е. И ти имаш право — добави тя, като си пое дълбоко дъх. — И Беа не би искала да се тревожим за нея по цял ден.

— Намерих го — провикна се Зак, като влетя в хола, понесъл лаптопа.

Той се намести на края на фотьойла на Лили и обърна екрана към нея.

— Значи, имаш уебкамера ето тук — посочи той, — а те също имат камера на техния. Мама може да ти направи акаунт и остава само да уцелим момент, когато твоите близки ще бъдат онлайн и можем да им се обадим.

Лили се усмихна и вдигна вежди в щастливо учудване, като погледна Рейчъл.

— Колко вълнуващо — каза тя. Погледна часовника си, но лицето й помръкна.

— Да, но по това време те са на плажа.

— Няма проблем — успокои я Зак. — Трябва само да им изпратиш текстово съобщение, за да ти пишат кога ще са свободни.

— Опасявам се, че ще трябва да оставим това за някой друг ден, Зак — каза Рейчъл, като се изправи. — Време е за следобедния чай. Сестра ти сигурно се чуди какво се е случило с нас.

— В такъв случай, заповядай отново някой друг ден — обърна се Лили към Зак. — Тогава можем да довършим и пъзела.

— Надявам се да видя отново и теб, Рейчъл — добави Лили с усмивка, като се наведе да я обгърне в своята топла, утешителна прегръдка.

Подател: [email protected]

Получател: [email protected]

 

Здрасти, К.

Благодаря за новата плейлиста, която си ми направил. Харесва ми.

Нищо не се е случило. Съжалявам, ако ти е станало гадно. Според мен е по-лесно да си пишем по имейла, вместо да разговаряме по телефона, това е всичко. Имам чувството, че родителите ми постоянно ме подслушват, а в този апартамент се чува всичко.

Днес имах страхотен ден. Ходих с Ники в Камдън — ти бил ли си там? Прекарахме си супер, цял ден се размотавахме по пазара, купихме си разни джунджурии и дрънкулки. Аз избрах подаръци за моите приятели, а после се разходихме до мястото, където е живяла Ейми Уайнхаус. Все още има цветя и разни неща пред къщата, имаше и други хора, които бяха дошли да я видят. Всички си говореха и беше много яко.

Видяхме се с разни приятели на Ники от училище — аз вече познавам някои от тях от Клуба по изобразително изкуство, нали онзи ден отидох заедно с нея. Две от момчетата, Алекс и Раян, бяха взели бири и се разходихме край канала, пиехме си и си приказвахме с часове.

Какво става в Скипли?

М. х

Подател: [email protected]

Получател: [email protected]

 

Мили,

Може би аз не схващам правилно — но първо не ми позволяваш да ти се обаждам, след това излизаш с някакво момиче и разни момчета, пиете и ти ми разказваш колко готино си прекарваш?

Не ти ли се струва, че нещо не е наред в тази картинка, Мили? Знам, че ти и аз не ходим или нещо такова, но ти знаеш, че аз те харесвам. Наречи ме глупак, но аз не очаквам да хукнеш да се сваляш с други момчета и да си набелязваш резервни варианти. Когато се запознахме, ти ми се стори симпатично момиче, но сега ми се струва, че си се променила в Лондон.

К.

Подател: [email protected]

Получател: [email protected]

 

Здравей, Лори,

Ох, дано да не се ядосаш, че ти пиша отново. Ами, това момче, за което ти казах, започва наистина да ме притеснява. Той си въобразява, че аз тук постоянно флиртувам с други хора — обаче не е така. Вярно, сприятелих се с няколко човека в Лондон, това е всичко. Честно казано, аз най-вече си мисля за баба и се надявам тя да оздравее. Всички ние само за това мислим. Какво да му кажа?

Подател: [email protected]

Получател: [email protected]

 

Здравей, Милс,

Първо, много съжалявам за баба Беа. Радвам се, че ми писа, аз постоянно си мисля за вас и ви изпращам сърдечни прегръдки. Сигурно ви е много трудно. Но както чувам тук, баба ти е истински боец. Наистина е странно, че това момче, за което ти ми разказа, започва да те ревнува — но си го представям как си стои вкъщи отегчен и сигурно си представя как ти се забавляваш без него. Може би ще му вдъхнеш увереност, ако кажеш, че нямаш търпение да го видиш отново, когато се прибереш в Скипли?

Л. хх