Реймънд Фийст
Застрашена корона (12)

10.
Пустош

Тай стреля с прашката.

Камъкът удари заека в главата и го уби на място.

Мократа още земя мляскаше под ботушите на Тай, докато той вървеше към жертвата си. Беше третото глупаво зайче, което бе ударил, прилагайки прашкарските си умения, научени като момче. Беше много доволен, че си е върнал сръчността, и знаеше, че другите ще са още по-доволни от зайците, които скоро щяха да опекат. Погледна към небето. Дъждът като че ли най-сетне беше спрял. Въздухът бе натежал, горещ и влажен, но не беше толкова задушен като по залез-слънце. Придобитият му в планините усет му подсказа, че става по-сух.

Закрачи обратно. Надяваше се Хал да е успял да запали огън, за да могат бързо да одерат и изпекат зайците. Три дни бяха изминали, откакто напуснаха кораба и избягаха от пиратите, и малкото храна, която носеха, отдавна беше свършила. Започналото като малка разходка до безопасно село вече се беше превърнало в суров преход през опасна територия.

Тай стигна до поляната, която бе избрал за лагер за вечерта. Докато ловуваше, беше оглеждал за знаци, че някой отново е тръгнал по дирята им, но фалшивите кралски войници като че ли бяха достатъчно далече, за да могат да си позволят риска с дима от лагерния огън. Хал му помогна да одерат и да изкормят зайците и докато те се печаха, отиде да зарови кожите и вътрешностите.

— Няма смисъл лешоядите да кръжат над главите ни и да привличат внимание към нас.

Докато зайците се печаха, принцеса Стефани попита:

— Какво ще правим сега?

— Мислех за това — отвърна Тай. — Може би е по-опасно да се върнем на изток и да тръгнем към граничните земи. Освен това не можем да сме сигурни дали някое от Източните кралства не се е съюзило с едната или другата страна. Набутаме ли се в Портата на Прандур или Маладон, може да те задържат за откуп или да те върнат на агентите на Джон Уортингтън за „защита“ веднага щом им паднем в ръчичките. Не, тръгваме към Ран. Освен ако не е паднал, там ще сме в безопасност.

Хал каза:

— Ако Ран е паднал, ще имаме повече повод за притеснения от откупа, принцесо. Това ще означава кешийско присъствие на континента на Кралството в Източното владение, за първи път в историята.

Тай кимна.

— Онези фалшиви войници почти със сигурност бяха от Кралството, ако се съди по говора им, а не кешийци, и бяха в съюз с кересийските пирати, тъй че нямаме представа на кого служат. — Въздъхна. — Знам, че баща ми се грижи за майка ми и като дребен кралски благородник вероятно е под наблюдение, но едва ли нещо повече от това. — Обърна се към Стефани. — Знам, че се тревожиш за родителите си.

Тя кимна.

— И за братята ми. — Извърна поглед от единия към другия. — Родителите ми имат верни следовници. Знам, че лейди Франсиезка е важна фигура в цялата тази интрига, но тя е готова да умре, за да защити семейството ми. Ще се погрижи да са в безопасност, а не е в интерес на лорд Джон да им навреди. Той просто иска да ожени сина си.

— Което означава, че си притеснена за братята си.

Тя се усмихна напрегнато.

— Братята ми са мъже с характер и са по-корави, отколкото изглежда.

Хал се усмихна.

— Сестра им — също.

Тя го погледна и видя нескритото възхищение, изписано на лицето му.

— Благодаря. Беше галантно.

— И искрено — отвърна той. — Ти се държа като войник, принцесо.

Тай обърна зайците.

— Предлагам да се нахраним и да продължим. Заравяме останките от огъня, така че да не ги открият, после прокарваме фалшива следа на юг.

— И тръгваме на северозапад? — попита Хал.

— Ако правилно отгатвам по тези хълмове — отвърна Тай, — там нагоре в онази ниска клисура трябва да има извори. Това означава реки и вероятно пещери. Можем да се прислоним за ден-два, да отдъхнем, риба, лов, а после да тръгнем на югозапад към Ран.

— Малко почивка ще ни дойде добре — каза принцесата.

Хал се пресегна и нежно я докосна по рамото.

— Ще те отведем на сигурно място, заклевам се.

Стефани се усмихна и двамата се спогледаха мълчаливо за миг, а после принцесата извърна очи към печащите се зайци.

Тай видя всичко това. После, с леко кимване към Габриела, каза:

— Ще поогледам малко наоколо за подслон.

Габриела веднага стана.

— Ще дойда с теб. Трябва да се поразтъпча.

Стефани и Хал леко се намръщиха, но не казаха нищо.

Когато се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуят, Тай каза:

— Да се поразтъпчеш? След три дни преход през тези планини?

— Беше най-доброто, което можах да измисля набързо. Е, за какво искаше да си говорим?

— Какво стана току-що? Там отзад имам предвид, с Хал и принцесата?

Очите на Габриела леко се присвиха.

— Да не би да те е жегнала ревност, младо петле?

Тай не знаеше дали трябва да му стане смешно, или да се ядоса. Избра първото.

— Едва ли. Нашият млад лорд може и да си мечтае за подопечната ти, но аз съм прекарал достатъчно дълго време в двора, за да знам, че принцесата няма да бъде омъжена за някой недодялан селяшки лорд, та дори един ден да стане херцог на Крудий, още по-малко за опърпан, без титла син на благородник от затънтената провинция като мен.

Лицето му стана умислено.

— Мъжете, които смятат, че са длъжни да защитават жените си, стават безразсъдно храбри и глупави. Ако се държи изискано, добре, но ако стане влюбено до ушите пале, ще е разумно да го знае.

Тя сви рамене.

— Не мога да кажа. Някои от благородниците на Островното ви кралство са също толкова неблагонадеждни и коварни като най-добрите в Ролдем, но този? — Помълча за миг. — Мисля, че ще постъпи правилно, каквото и да стане. Той е много… добре възпитан младеж.

Тай се усмихна.

— А аз?

— Ти си от тези, за които майка ми ме предупреждаваше.

Той се засмя.

— А ти?

Тя се загледа в далечината и накрая каза:

— Обикновено ми е неудобно да говоря за себе си.

— Чудесно. Удобството е качество, което ужасно ни липсва напоследък. Но ако предпочиташ да останеш загадка, напълно ме устройва. Просто трябва да знам, че ако стане беля, мога да разчитам на теб. — Видя как лицето й се стегна и добави: — Предполагам, че е разумно да заключа, че не си придворна дама.

— Аз съм личната охрана на принцесата.

— Хм — подхвърли той. — Знаех си, че си опасна.

Колкото объркана, толкова и развеселена, тя се намръщи.

— Опасна?

— Рядко срещам шест стъпки високи красавици и нито една досега толкова опитна в горски условия като теб. Напомняш ми за майка ми.

— Майка ти?

Излязоха на възвишение с изглед към широк планински поток и къде с ходене, къде с пързаляне се смъкнаха по склона до брега. Тай погледна в двете посоки и посочи нагоре по течението.

— Натам, мисля.

Щом тръгнаха срещу течението, Габриела попита:

— Как изглежда майка ти?

— Силна, като теб — отвърна той без колебание. — Но по различен начин.

— Различен?

— Като тънко дърво. Огъва се пред вятъра, но устоява.

— Мисля, че разбирам — каза Габриела и посочи: — Виж.

Той видя пещерата, която сочеше, и докато вървяха към нея, продължи:

— Преди да се родя, лятото, в което баща ми извършвал ритуала на именуване на своя… нашия народ, оросините, един мъж, Каспар от Оласко, заповядал народът ни да бъде унищожен, защото не сме позволили на армията му да мине през земите ни, за да могат да нападнат херцогството Фаринда. Домовете ни във Високата твърдина били унищожени и малцината оцелели били продадени в робство. Майка ми била една от тях.

— А баща ти?

— Баща ми, истинският ми баща, бил някакъв неизвестен войник на Оласко.

— Но аз мислех…

— Талвин Хокинс се оженил за майка ми. Обичал я още когато били деца и ми дал името си.

— Но аз ви видях заедно. Толкова много приличаш на него.

Тай се ухили.

— Интересно съвпадение, нали? Баща ми трябва да е бил чаровен дявол, винаги го казвам. — Усмивката му посърна. — Талвин Хокинс е единственият баща, когото изобщо съм познавал, и го обичам като баща. Грижеше се за мен все едно, че съм негов собствен син. Разбираемо е, че му подражавах, докато пораствах. Майка ми не можела да има повече деца, така че той се привързал към мен — добави той.

Тя помълча малко, след което попита:

— Ти имаш ли си жена?

— Ха! — Тай се засмя толкова силно, че звукът отекна в долчинката.

После закри устата си с ръка, а тя го погледна ококорена от изненада и също закри устата си за миг, преди да каже с усмивка:

— Предполагам, че това означава „не“.

— Аз… нямам време — каза той припряно. — Семейството ми и… някои изисквания… — Остави мисълта си недовършена.

— Чудех се — каза тя, щом стигнаха до входа на пещерата. — Рядко се среща благородник, който може да хваща зайци като бракониер или да лови риба. Знаеш как да се оправяш в пустошта.

— Както и ти. — Тай се смълча, загледан в нея. Наистина беше красавица, макар поведението й да го прикриваше, а близостта до Стефани можеше да направи и богиня невидима. Бързо откъсна погледа си, щом усети, че я е зяпнал, и се огледа. — Не ми допада идеята да влезем без факла.

— Няма много сухи клони за факла — отбеляза тя.

— Може и да не ни потрябва — каза той и заслиза припряно към водата. Поройният дъжд беше отмил много отпадъци в потока и ги беше изхвърлил по брега. Тай намери един клон, който сякаш щеше да свърши работа, и бързо се върна. — Изчакай малко — каза и се шмугна в пещерата. Скоро се появи отново с голямо кълбо мъх. — Това ще гори бавно и ще дава слаба светлина, но все пак светлина. — Уви мъха около клона колкото можеше по-стегнато, после извади кремък от кесията на колана си и изкара искри с ловния си нож. Задуха мъха, докато той започна да тлее, после вдигна факлата и духна по-силно в тлеещото петно. Пламъчето лумна. — Няма да издържи повече от няколко минути, но ще огледам.

— Внимавай за мечки — каза тя.

И той се усмихна — знаеше шегата, която щеше да последва.

— Как да разбера дали вътре има мечка?

— Обикновено от кръвта.

Той поклати глава и докато се обръщаше, за да влезе, каза:

— Колко братя?

— Четирима.

— Всичките по-големи?

— Да.

Тай отново поклати глава и каза само:

— Нищо чудно.

После пристъпи в пещерата. Габриела го последва и се усмихна.

В сумрака намериха уширяваща се пътека, която водеше надолу към много голяма пещера. Оформено някога от течаща вода, подземното скривалище сега беше над водното ниво и осигуряваше сух под, на който да се легне. Тай освети с факлата всеки ъгъл, за да се увери, че са сами, и каза:

— Нещо си е правило леговище тук, но преди две-три години.

— Мечка според мен — каза Габриела.

Той направи един бърз кръг наоколо и рече:

— Да се връщаме. Ако се забавим много, ще изядат зайците.

— Да, бездруго много се забавих. Принцесата е под моя опека и вече наруших дълга си, като я оставих сама.

— Защо го направи тогава? — попита Тай, щом излязоха от пещерата.

— Стори ми се, че така трябва. Освен това тя ми нареди в някой момент да се отдалеча с теб за малко, тъй като имала нещо, което трябвало да обсъди с лорд Хенри лично.

— Лорд Хенри?

— Тя го нарече така. Предполагам, че трябва да е нещо, което тя смята за държавен въпрос.

Тай изглеждаше напълно объркан.

— Въпреки това, което може да си помисли човек, Стефани е много сериозна жена, когато реши. Знае, че ще е високопоставена с брака си, херцогиня или дори кралица, и че ще играе жизненоважна роля в опазването на мира между Ролдем и съседните държави.

— Любопитството ми вече е сериозно изострено — призна Тай. — Държавни дела, и то тук, насред гората?

— Не по-невероятно от сърдечните дела, определено.

Тай не беше много сигурен какво да отвърне, тъй че само кимна.

 

 

Стефани гледаше след Габриела и Тай, докато се скриха от погледа й, и после се извърна към Хал, който обръщаше зайците над огъня.

— Колко още им трябва, докато се изпекат?

— Още половин час — отвърна той. — Ако огънят беше по-силен, по-бързо, но ако е прекалено силен, месото става сухо и кораво. Ако пък е слаб, става жилаво и кораво. С подходящия — вкусно… и кораво.

Тя се засмя.

— Успяваш да поддържаш духа си висок.

Хал се засмя.

— Сериозно ли, ваше височество? По-скоро бих препуснал през хиляда кешийски воини псета с дървена лъжица за оръжие, отколкото да трябва да ви влача през тази пустош.

— Не ме влачиш — каза тя с усмивка. — Аз бягам.

Той се засмя.

— А говорим за поддържане на висок дух.

Обърна отново зайците. Шишовете бяха от клонки, огъваха се и трябваше да се обръщат непрекъснато.

Тя помълча малко, с умислено изражение, и накрая отрони:

— Исках да имам възможност да поговоря с теб насаме.

Хал се обърна към нея.

— Да?

— Положението ми в най-добрия случай е трудно — почна тя колебливо. — Лейди Франсиезка има високо мнение за теб и Тай, иначе изобщо нямаше да ме повери на грижите ви. И все пак се боя, че вашият крал може да не е…

— Тревожиш се, че крал Грегъри би могъл да погледне на теб като на добра разменна монета за сделка, също като лорд Джон.

— Не знам какво да мисля, Хал — каза тя откровено. — През целия си живот съм била обучавана да управлявам, но според обичайното за кралица на Ролдем, да предлагам кротко съвет на съпруга си, когато сме сами, и да се усмихвам и да си мълча публично.

Хал помисли за Бетани и се засмя.

— На запад е малко по-различно, особено по Далечния бряг. Нашите майки и жени не са толкова свенливи да изразят чувствата си.

— Искам да кажа, че ако се стигне до конфликт, не съм сигурна дали ще мога да устоя на своето. Ако Грегъри заплаши… — Стефани замълча. — Флотата на Ролдем, заедно с тази на Островите, би могла да изтласка Кеш обратно в пристанищата им.

Хал поклати глава.

— Знам, че разсъждението е шаблонно, но с онези пирати в съюз с… някои, които вилнеят свободно по това крайбрежие, балансът на силите може да не е какъвто си мислехме. — Видя тревогата на лицето й и реши да смени темата. — Но ти не помоли да останем насаме, за да си говорим за война. Заклевам ти се, че като син на дома Кондуин ще отдам живота си, ако потрябва, за да те опазя от беда. Когато свърши тази лудост, ще те върнат безопасно в Ролдем. И ще си имаш роден в Кралството мъж само ако такова е желанието ти.

Тя се усмихна.

— Благодаря ти. — Наведе се импулсивно и бързо го целуна по бузата. — Нуждая се от добър приятел.

По напълно непонятни за Хал причини стомахът му се сви, щом чу тази фраза. Той потисна чувствата си и каза:

— Бремето на титлата ти те задължава да се омъжиш по волята на баща си. Не според желанието на лорд Джон Уортингтън или сър Уилям Алкорн… — Очите му изведнъж се разшириха.

— Какво? — попита принцеса Стефани.

— Кога лорд Джон се издигна до толкова голямо влияние в бащиния ти двор?

— Не съм сигурна. С нас е от доста време. Беше много мил с мен, когато бях малка.

— Но кога все пак спечели власт, мм, кога започна да упражнява достатъчно влияние, за да накара баща ти да започне да прави политически промени в Ролдем?

Тя помисли за миг и отвърна:

— Преди пет години, може би шест.

— Веднага след Банапис на Трите луни?

Стефани отново помисли.

— Май че да.

Преди шест години се беше случило едно от най-редките явления — и трите луни изгряха пълни в навечерието на Банапис, деня на Средилетието. Случваше се веднъж на столетие, повече или по-малко.

— Точно тогава сър Уилям започна да утвърждава влиянието си.

— Какво означава това? — попита принцесата.

— Не съм съвсем сигурен — отвърна Хал, докато сваляше зайците от огъня. — Знам само, че трябва по някакъв начин да те заведем безопасно до Риланон, а за да влезем в града, без да привлечем внимание, мисля, че трябва да намерим лорд Джеймс Дашър Фурията.

— Защо него?

— По много причини, най-малката от които е, че той по странен каприз на историята е мой много далечен братовчед, но най-важното, той е единственият човек в Риланон, за когото съм сигурен, че не е под властта на сър Уилям Алкорн.

Тай и Габриела се появиха и Тай каза:

— Намерихме пещера.

— Добре — отвърна Хал. — Заек?

Никой от двамата не си направи труда да му отвърне. Тай просто разкъса един на две половини и подаде едната на Габриела, а Хал направи същото за принцесата. С пълна с горещо заешко уста Тай каза:

— В онази пещера ще сме на сухо и ще можем да отпочинем за ден-два.

Хал поклати глава.

— Не. Утре на разсъмване трябва да тръгнем за Ран.

— За Ран? Сигурен ли си?

Хал кимна.

— Да. Там мога да използвам ранга на баща ми, за да убедя някого да ни превози по море до Риланон. Трябва да стигнем там колкото може по-бързо и тайно.

— Няма ли да е малко трудно, особено ако тормозиш морските капитани с бащиния си ранг?

— Не и ако съм придружен от моите… — махна с ръка — спътници. Ще измислим някаква версия, но тази млада красавица — той кимна към Стефани — не е принцеса, с която злоупотребявам, и въпреки всякаква надежда се надява да се омъжи за младеж с по-високо положение.

Стефани се засмя.

— Сега играеш ролята на млад благородник от моята държава. — После въздъхна. — Същият си като братята ми. — Наведе се и го докосна по ръката. — Да, лорд Хенри, ако другите мъже на запад са като вас, дамите от държавата ми ще направят добре, ако посетят Далечния бряг.

Хал се изчерви, а Тай се засмя. Габриела се задоволи с разбираща усмивка и започнаха да съчиняват версия, която можеше да мине, когато стигнеха в Риланон.

Стига първо да стигнеха до Ран, което означаваше да прехвърлят тези планини, без да се натъкнат на разбойници, фалшиви кралски войници или диви зверове. Два меча, три ножа на коланите и прашка можеше да им спечелят храна, но срещу онова, което обитаваше тези планини, бяха почти беззащитни.

Все пак Хал отклони ума си от опасностите и се замисли какво трябва да се направи, за да заведе принцесата при краля си. Беше решен да осигури безопасното й пристигане и това да си замине, когато пожелае — и щеше да даде живота си за това.

 

 

Хал се събуди внезапно и в полумрака на пещерата видя, че Габриела и Тай са се надигнали и са извадили оръжията си. Тай му махна да мълчи. Хал осъзна, че е прегърнал принцесата и че тя го гледа озадачено. Той я пусна, вдигна пръст пред устните си и извади меча си. Последното, което помнеше, беше, че стоеше на пост на входа на пещерата и се върна да събуди Тай, а после се сгуши зад Стефани за топлина. Можеше да е лято, но в пещерата изобщо не беше топло. По някое време през нощта или тя се беше притиснала до него, или той, но събуждането в такава интимна близост беше смущаващо.

Пристъпи тихо и застана от другата страна на лейди Габриела, която се беше присвила със зловеща на вид кама в дясната ръка и по-къс нож в лявата. Помнеше ножа на колана й, но неволно се зачуди къде е крила камата.

Гласовете отвън вече се чуваха ясно.

— Ха, да проверяваме всяка пещера оттук чак до Ран! Десетки има на изток оттук, обзалагам се. Поне така мисля.

— Не ти плащат да се обзалагаш или да мислиш — каза друг глас. — Ако капитанът иска да скачаш във всеки поток, да се катериш по дървета и да надничаш под камъни, ще го правиш.

— А тебе пък кой те направи началник?

Последва звучен шамар и първият глас извика:

— Стига бе, Нийли! Само казах, че…

— Кажи още нещо и ще лазиш обратно до лагера. Хайде, влизай и провери пещерата!

Хал се огледа. Пещерата беше по-широка отзад, отколкото при входа, със зигзаговидна извивка на влизане, тъй че може би щяха да успеят да се скрият. Даде знак на принцесата да се измести в най-далечния ъгъл и тя кимна и тръгна безшумно.

След това махна на лейди Габриела да застане срещу втората извивка на входа, където щяха да я видят веднага щом мъжът пристъпеше вътре. Тя показа, че го е разбрала, и тръгна в указаната посока. Хал потупа Тай по рамото и двамата се изместиха и долепиха гърбове до стената, точно след извивката, която ги скриваше от всеки влизащ в пещерата.

Хал вдигна меча си и издърпа ножа на колана си точно когато мъжът пристъпи в пещерата и примижа, докато очите му привикнат към сумрака. Габриела изникна пред него и мъжът се опули.

Хал пристъпи зад него, запуши устата му с ръка, бързо му преряза гърлото с едно рязко дръпване и го хвърли настрани. Тай вече беше тръгнал да защити входа.

След малко отвън се чу вик:

— Букър! Пикаеш ли там вътре, или какво?

Тай погледна Хал, а той поклати глава в знак, че трябва да запазят мълчание.

— Букър? — повтори гласът и на входа на пещерата се чуха стъпки.

— Нийли! — извика Хал, като се помъчи да промени гласа си.

— Какво? — доехтя отговорът.

Набит мъж изникна пред очите им.

Този път лейди Габриела пристъпи от сенките и острието на нож се опря в гърлото на мъжа, преди да е успял да реагира. Преди да се е свлякъл на земята, Тай вече бе скочил към входа, за да види дали отвън няма други.

След миг се върна.

— Само двамата бяха!

— Тръгваме веднага — каза Хал. — Ако са се пръснали по двойки, това означава, че лагерът им е наблизо.

Четиримата излязоха от пещерата и видяха два коня, вързани за ниско надвисналите клони на едно дърво. Тай се огледа и след като не видя нищо, се изкатери на скалната издатина над входа на пещерата. После посочи на юг.

— Дим. Лагерен огън. На миля оттук, не повече.

Скочи долу, погледна Хал и попита:

— Яздим ли?

— По двама — каза Хал.

— Няма да се движим бързо така.

— Ако се въртят на патрули като спици на колело, никой няма да дойде тук часове наред, след като тия двамата не се явят да докладват. Може би чак до утре сутринта. — Хал се огледа. — Нищо не знам за тези планини. Накъде?

— Тръгваме покрай потока — каза Тай. — Горе би трябвало да има проход. Тъй или иначе, добре ще е да сме на мили оттук, когато намерят двамата в пещерата.

Хал кимна и двете жени забързаха към конете. Тай и Хал откъртиха няколко клона, за да заличат конските следи по земята до една камениста ивица, след което бързо се качиха обратно по склона. Хал яхна единия кон, подаде ръка и принцесата се метна зад него, а Тай направи същото с Габриела.

Започнаха бавно да се изкачват в планините, все по-далече от цивилизацията с всяка стъпка.