Матю Удринг Стоувър
Героите умират (113)

10.

Доста преди пладне Стадионът на победата вече беше пълен до пръсване с народ. Потните тела се блъскаха по седалките и пътеките между тях. Някои се бяха скупчили на групички около най-близкия човек, носещ стомна. Мнозина се тълпяха край вратите на обществените тоалетни.

Имперският отговорник за стадиона, който също се потеше и кършеше ръце, каза на командира на полицаите да затвори портите. След това се обърна и коленичи пред малката икона на Ма’елкот, която висеше в ъгъла на кабинета му, и започна да се моли това да не е началото на бунт.

Когато полицаите затвориха обществените порти, струпалата се отпред тълпа започна да се извива като червеи, пуснати върху гореща плоча; истинска вълна премина откъм стадиона по Пътя на игрите и улицата, вливаща се в него, когато хората започнаха да се обръщат и да си пробиват път назад, срещу напиращите да стигнат до него.

Една подсилена конна бригада започна да отблъсква обикновените граждани от Пътя на благородниците, по-надалече от Моста на кралете — скоро по този път щеше да премине Ма’елкот.