Елизабет Лоуел
Нощният гмуркач (27)

26.

Кейт се събуди с усещането за утринната възбуда на Холдън, притисната към бедрото й. Големите му ръце нежно я галеха по гърдите. Усмихна се и се обърна с лице към него, захапвайки закачливо брадичката му.

— Някой е доста ранобуден — каза и се притисна към него.

— Някой — отвърна й кисело — прекара възбуден по-голямата част от нощта до теб.

Смеейки се тихо, тя зарови лице в извивката на мускулестото рамо. Изминалата седмица, прекарана само с Холдън в едното крило на голяма частна къща, беше нещо като откритие за нея. Въпреки любезните, едри мъже, които деляха резиденцията с тях, условията бяха отлични — великолепна храна, ежедневна смяна на спалното бельо и отзивчив персонал.

Фактът, че не можеха да бъдат оставени без охрана, беше изнервяш, но и разбираем.

Лари и старецът лежаха в болницата, заобиколени от също толкова любезни цивилни офицери, като гаранция, че нито един Донъли нямаше внезапно да реши да напусне. Общуването със семейството й беше ограничено и постоянно следено, докато властите във Великобритания и Сейнт Винсент подготвяха обвинението и контраобвинението.

Малкълм Фарнсуърт беше настанен в същата болница с постоянна охрана до леглото му.

Кейт съжаляваше, че той още не е зад решетките. В средновековна тъмница например, пълна с плъхове и писъци.

— Мислиш прекалено много — прошепна Холдън, като захапа с устни ухото й, а после ги плъзна към луничките по рамото. — Дишай спокойно, миличка. Като мен.

Тя се изви под ласката му и се усмихна, забравяйки всичко, освен него.

— Споменах ли ти какъв изключително добър нощен гмуркач си? Утринен също. А следобедите са…

Телефонът в стаята иззвъня.

Холдън отново заговори на пущу.

— Тайлър, без съмнение — каза тя с въздишка. — Бях започнала да се надявам, че след една седмица въпросите му са се изчерпали.

— Избързала си. Английската бюрокрация се е превърнала в нещо като изкуство, особено когато е замесен човек с потеклото на Чатъм.

Телефонът вибрираше нетърпеливо.

— Наистина ли? — отнесено попита Кейт, възхищавайки се на синьо-зелените и златисти отблясъци в очите му на светлината, изливаща се през широкия прозорец на спалнята. — Чувала съм, че англичаните са страстни любители на развъждането на породисти кучета, но нежната им загриженост за родословието на Чатъм е досадно.

Холдън се засмя.

— Непременно ще го кажа на Тайлър. Той не харесва Чатъм повече от теб и мен. Шефовете му обаче са друга работа.

Целуна я леко, а междувременно телефонът не спираше да звъни.

— Негодник — измърмори той. — Няма да се откаже.

— Предполагам, че Тайлър не е чел Руми.

— Мисълта за Харисън Тайлър и любовна поезия е направо плашеща. Все още полегнал на една страна, Холдън вдигна слушалката. — Какво е това, което не може да почака до някой по-приличен час?

Кейт подпря брадичка върху голото му бедро и се загледа през прозореца, докато той се опитваше да отложи незабавната среща, за която настояваше Тайлър.

Стаята на втория етаж разкриваше гледка към брега, където плетеница от отломки и прекършени клони бележеше връхната точка на бурята. Без това споменът за пороя и ураганните ветрове нямаше да бъде нищо повече от невероятен, ужасен кошмар. Сега морето беше спокойно, прозрачно в плитчините, преди да прелее във всички нюанси на синьото към дълбините. Леки облаци пълзяха лениво по безкрайното ведро небе. Слънцето властваше над всичко, като караше въздухът да трепти, а пясъкът да блести ослепително.

Холдън затвори телефона.

— Е, сега пък какво искат? — попита тя.

— Не ме информираха.

— А правили ли са го някога?

Той прокара пръсти по кадифената кожа на бузата й.

— Само когато протоколът го изисква.

Кейт зарови лице в ръката му.

— В колко часа?

— Бяха така любезни да ни дадат време да се облечем.

— Каква е разликата между затвора и това място?

— Тук сме заедно в едно легло.

— Чудесен отговор. Тя стана и отиде до куфара си. — Не съм сигурна, че ще бъда особено любезна. Писна ми да давам варианти на едни и същи отговори при едни и същи въпроси.

— Аз също. Тайлър ми се стори също толкова отегчен. Все пак съществуват някои задължителни формалности, когато се разследва убийство и огромна кражба на собственост на Короната от далечен братовчед на кралицата. И така нататък…

— А, да. Трябва да почитаме кучешкото родословие. Извади от куфара бельо и леки дрехи. — Поне Лари вече е по-добре. Докторът каза, че бил качил пет килограма, спал през по-голямата част от дните и нощите и не проявявал никакви симптоми на кислородно отравяне.

— А дядо ти е по-пиперлив отвсякога. Вярвам, че сестрите ще изпитат истинско облекчение, когато го изпишат от болницата.

Кейт се засмя. Въпреки несигурното бъдеще, напоследък доста често се смееше.

— Действаш ми добре, Холдън.

— Взаимно е.

Обърна се и го видя точно зад себе си. Облечен, за нещастие.

— А сега напред — призова тя, — да убием английския дракон с американски жаргон.

Той се засмя и я прегърна.

— С теб е приятно да си в леглото и извън него, да се гмуркаш, да се разхождаш, да плуваш, да дишаш и просто да бъдеш наблизо. Виждаше тревогата в очите и в скованото й тяло. — Каквото и да се случи, аз те обичам.

Кейт се вкопчи в него и прошепна до устните му своето обяснение в любов…

Почукване по вратата им напомни, че не разполагаха с времето си.

Тя погледна поизмачканите си дрехи в огледалото и повдигна рамене. Когато се бе приготвяла за пътуването, не бе имала представа, че ще прекара толкова време като глезена гостенка на английските власти.

Тайлър ги чакаше пред просторната трапезария с невероятна гледка към плажа. Среден на ръст, мускулест, със стойка на бивш военен и с енергията на излязъл на лов хищник, той й кимна за поздрав. И за голяма нейна изненада, се усмихна на Холдън.

— Благодаря ви за точността, сър — каза Тайлър. — Държите се като джентълмен в ситуация, в каквато повечето от вашите колеги щяха по-скоро да роптаят и да се сърдят.

Холдън понадигна въпросително вежди.

— Това означава ли, че мога да ви наричам по име?

— Стига да не е Стинки, не възразявам.

Холдън се разсмя и двамата си стиснаха топло ръцете.

— Моля те, поздрави от мен леля ти и чичо ти.

Кейт се опитваше да не се взира в мъжете, но имаше странното чувство, че сънува. Двамата никога не бяха издавали, че се познават отдавна.

— Извинявай — каза Тайлър. — Обстоятелствата изискваха да се придържам към установените процедури. Просто от приличие.

— Разбирам и приемам извинението. Това означава ли, че тези обстоятелства са се променили? — попита Холдън.

— Доста. Както казваше един депутат, това е ужасен срам, но проблемът е решен. Нужно ни е само още едно-единствено нещо от вас.

Един от едрите мъже излезе от трапезарията.

— Готово е, сър.

— Заповядайте — покани ги Тайлър и кимна на Кейт.

Все още обзета от чувство за нереалност, тя влезе в стаята. Вместо храната, която очакваше, върху везаната покривка на масата видя изумително изобилие от злато и скъпоценни камъни. Приближи се, докосна няколко от искрящите бижута, после бързо отдръпна ръка.

— Продължавай… — насърчи я Тайлър. — Възхищавай им се, колкото искаш. Както на няколко пъти казах на адвокатите на Чатъм и на не толкова официални защитници, ако вие бяхте откраднали това съкровище, нямаше да го предадете точно на нас. Щеше да е много лесно да го скриете някъде по време на бурята и да го извадите след това.

— То беше единственото ми доказателство, че Фарнсуърт е лъжлив кучи син и убиец — каза тя.

Мъжът се засмя.

— Разбирам защо Холдън е толкова хлътнал по теб. Американската ти прямота е възхитителна като красотата ти.

Кейт обърна глава към него, а косата й се развя и блесна като пламък.

— Аз… Благодаря?

— Тя винаги ли го изрича като въпрос? — обърна се той към Холдън.

— Само когато се сблъска с неочакван флирт.

— Аз съм женен, а не сляп — намигна й Тайлър. — Знам, че обстоятелствата, при които за първи път си видяла съкровището, съвсем не са били идеалните, но сега имаш възможност да потвърдиш дали тези бижута са същите, които са били извадени на борда на „Златна клонка“.

Тя примигна и разбра, че светските любезности бяха дотук.

— Имаше скъпоценни камъни на дъното на куфара, но все пак не бих могла да се закълна, че са точно онези. Златните верижки са точно толкова анонимни, колкото и пачка долари. Но това… — гласът й заглъхна, щом докосна огърлицата, разгърната върху бялата покривка. — Това е незабравимо. Не само заради камъните, които блестят във всички цветове на дъгата, а и заради изключителната изработка.

— Ти спомена, че майка ти има рисунка на подобно бижу.

— Да, на почти същото. Беше очарована от комбинацията на модерния за времето си начин, по който бяха използвани камъните, и намека за миналото в работата на бижутера.

— Пазиш ли още рисунката? — попита Тайлър.

— Трябва да попитате дядо или брат ми.

Той кимна и я изчака да продължи.

— Златната маска е същата, каквато я помня — поясни тя. — Искаше ми се да я смачкам в самодоволната физиономия на Фарнсуърт.

Мъжът прикри напиращия смях с кашлица.

— Разбирам импулса ти. Той е част от работата.

— Короната с изумрудените сълзи си е същата, само че е малко по-огъната, отколкото когато я видях за първи път… Защото тогава той изпадна в паника, затръшна капака на куфара и избяга.

— Фарнсуърт е подлец, долен лешояд, както казва дядо Донъли. — Заяви Холдън, спомняйки си въртящата се палуба и пороя, изливащ се върху бавно потъващия кораб. — Каквото и да му се случи, заслужава най-лошото.

— Амин — измърмори под носа си Кейт. — Това е единственото, което мога да разпозная. Великолепния кръст, инкрустиран със смарагди, строгата геометрия на тази голяма рубинена брошка, ножа с украсена със сапфири и диаманти дръжка. Поклати отрицателно глава. — Тях не си ги спомням.

Тайлър се усмихна.

— Отлично. Те са донесени от различни колекции.

— Нали ти казах, че има набито око — обади се Холдън.

— Можеш ли да разпознаеш останалите бижута? — попита Тайлър.

Кейт отправи последен, продължителен поглед към съкровището, което беше подмамило родителите й към смъртта им и едва не бе убило останалите членове на семейството.

И Холдън, който се оказа за нея по-скъп, отколкото смяташе за възможно.

— Не със сигурност — каза тихо накрая.

Не спомена нищо за инкрустираната със смарагди жаба, която лежеше на дъното на океана. Ако това щеше да спаси живота им, би хвърлила цялото съкровище обратно в алчното море.

— Благодаря ти — усмихна й се Тайлър. — Короната оценява високо сътрудничеството ти.

— Фарнсуърт призна ли вече за убийството на Минго? — попита Холдън.

— Не. Много жалко. Адвокатите му настояват, че е невинен по обвинението в убийство. Колкото до останалото, Чатъм го принуди.

— Шокиращо — сухо отбеляза Холдън. — Какво толкова каза Чатъм?

— Защитниците му упорито повтарят, че просто е събирал доказателства за злоупотребите на Фарнсуърт. Тайлър се усмихна бавно. — Впрочем ти се оказа прав, като спомена, че се съмняваш това да е „първото му родео“. Открихме и поговорихме с нещастните получатели от последните договори на Чатъм. Той систематично е плячкосвал проектите, поставени под негово ръководство.

— Казвах ви аз, че е проклет, гнил бюрократ — заяви дядо Донъли, нахлувайки в стаята. — Лешоядите изяждат почтените хора.

Кейт изостави съкровището и без да го погледне повече, изтича да прегърне стареца, а после и Лари, който вървеше след него.

— Съжалявам, Кити Кет — подхвана брат й и я притегли към себе си. — Изобщо не трябваше да те забърквам в това. Нямах представа, че Фарнсуърт е откачил. Хванах го, когато се връщаше от нощно гмуркане с Минго. Заплаши ме, че ако съобщя на властите, ще обвини мен и дядо в кражба и ще раздуха историята. Каза, че има стабилни връзки, а ти знаеш с каква репутация се ползва нашият старец. Той повдигна рамене. — После разбра, че Камерън пристига, и ме посъветва да му представя изрядна документация, иначе играта щяла да приключи.

— Всичко е наред — увери го тя и отново го прегърна. — Но ако подпишеш още някой договор, преди да се посъветваш с мен, ще се оправяш сам.

— Хммм… — изсумтя неопределено той.

— Вие не сте първата жертва на Чатъм — обади се Тайлър. — Това не е единственият случай, когато той е крал от разработван проект. Впрочем доста елегантен начин за незаконно облагодетелстване. Независимо дали става въпрос за разкопки на сушата, или за спасяване на съкровище в океана, Фарнсуърт е уреждал изчезването на безценни артефакти. В крайна сметка, операцията е била отчитана като провал. В случай че изпълнителите са били повече от един, активите са били конфискувани под претекст за нарушение на договора. Чатъм беше незаменим в умението си да намира различни компании, намиращи се на ръба на оцеляването, да ги принуждава да подписват безнадеждни договори, а после да съсипва репутацията им, като проваля проектите.

— Адвокатите все още ли спорят? — попита Холдън.

— Да — отвърна Тейлър и се обърна към Кейт. — Както някой е обяснил по-рано на семейството ти, предишният договор е анулиран със съгласието на всички страни. И е подписан нов.

Тя се намръщи и погледна към Лари.

— Този път ще те убия.

Тайлър се разсмя.

— Условията бяха договорени от адвокатите на Холдън, които са дяволски компетентни. Съкровището ще бъде оценено по пазарни цени, които ще бъдат определени до най-малките подробности. След като се приспаднат разходите, които също са предварително съгласувани и одобрени, на „Лунна роза“ ЕООД ще бъде изплатена половината пазарна цена на скъпоценностите, както и сумата за възстановяването на „Златна клонка“. Спасяването на останките от „Лунна роза“ ще продължи с финансирането на Короната под ръководството на брат ти и под наблюдението на Холдън.

— Мили боже — разшири очи от изумление Кейт и изтърси една фраза, която помнеше от детството си. — Да не се опитвате да ме дърпате за крака?

Дядото се засмя, стискайки лулата между зъбите си.

— Още едно кюлче самороден жаргон, което да прибавя към колекцията си — с усмивка отвърна Тайлър. — Не, не те дърпам нито за крака, нито за някоя друга част от тялото. Просто адвокатите на приятеля ти са ужасни.

Тя се загледа в мъжа, който ги беше разпитвал в продължение на цяла седмица, без нито един пробив в бронята си до тази сутрин.

— Колко време Чатъм е въртял на пръста си правителството и всички останали?

— Най-малко дванайсет години — отвърна той. — Но те уверявам, че продължаваме да ровим.

— Никой не знае как да краде по-добре от проклет, гнил бюрократ — изруга дядо й.

— Лешояди — подкрепи го Лари.

Старият човек се приближи да погледне съкровището. Внукът му го последва и застана до него. Кръвната им връзка си личеше в позата и невидимата близост, която излъчваха.

— Как му се е разминавало толкова пъти? — ядосано отрони Кейт и се взря в Тайлър. — Със сигурност дори в подобна бюрокрация има някакъв надзор.

Мъжът се поколеба.

— Връзки — каза накрая. — Провалите на някои от проектите на Чатъм бяха обяснени с некомпетентност. Покриваха го, но той знаеше, че няма да се издигне повече от позицията, която беше заел, дори с влиянието на семейството си.

Лари и старецът тихо разменяха предположения за стойността на една или друга скъпоценност.

— А какво беше различно този път? — продължи да настоява Кейт. — Защо послушаха нас, а не Чатъм?

Холдън изглеждаше притеснен.

— Заради връзките на Холдън, естествено — бавно кимна към него Тайлър. — Родът му се слави с дългогодишни военни традиции и значително състояние, натрупано от търговия още от зараждането на Британската империя. Когато Чатъм е избрал Холдън като некомпетентен ръководител на свързана с гмуркане операция заради контузията му, не е знаел, че е един от клана Камерън.

— Достатъчно — намеси се Холдън.

Тайлър го изгледа отстрани и се подсмихна.

— Човек не може да избира семейството, в което да се роди.

— Но е досадно, когато говори за него — рече Холдън.

— Не и този път — изправи се срещу него Кейт. — Кога, ако изобщо си имал намерение, щеше да ми разкажеш за очевидно знатния си род?

— След като сложа халка на пръста ти и нито минута по-рано. Семейството ми е голямо и може да бъде смущаващо. През последните няколко години постоянно ги занимава въпросът с женитбата ми. Но не и мен. Тогава срещнах жена, която имаше достатъчно кураж да преодолее кошмарите си и беше достатъчно красива, за да ме омае.

— Да не би този образец на женственост да има червеникава коса? — меко попита тя.

— Като залеза — отговори той и прошепна в ухото й: — И лунички, чийто вкус все още не съм опитал.

Дядото вдигна очи към Холдън и кимна:

— Ти получи истинското съкровище… Направи всичко възможно да не изтече между пръстите ти.

— Това зависи от нея — усмихна се Холдън, без да откъсва поглед от тюркоазните й очи. — Тайлър, моля те, изведи всички, освен Кейт, и затвори вратата след себе си.

— Да, сър. Хайде, господа. Трябва да направим план за следващото гмуркане.

Старецът и Лари погледнаха Кейт.

— Вървете — подкани ги тя. — Вече съм голямо момиче.

Щом вратата се затвори, Холдън бръкна в джоба си и извади две златни халки.

— С благословията на английското правителство направих тези пръстени от част от златната верижка от „Лунна роза“ — каза той. — Ще вземеш ли единия и мен?

Кейт въздъхна шумно. Очите й искряха от притаен смях и сълзи, гласът й се беше стегнал от вълнение.

Той я чакаше да вземе халката, която блестеше меко върху дланта му.

— Има надпис от вътрешната страна — успя да каже младата жена. — Много елегантен и красив, но не мога да го разчета. Какво пише?

— Остави всичко на любовника.

— Да — прошепна Кейт до устните му. — Остави всичко на любовника.