Октавия Е. Бътлър
Ритуали на съзряването (28)

21

Превърна всички тях в свои учители. Само на Тейт сподели какво възнамерява да направи. След като го изслуша, тя го изгледа и поклати тъжно глава.

— Давай — каза. — Научи всичко за нас. Не може да ни навреди. Но след това мисля, че ще ти се наложи да научиш и още някои неща за оанкалите.

Това го безпокоеше. Никой друг бунтовник не би могъл да го накара да се притеснява за оанкалите. Но Тейт беше почти роднина. Щеше да е роднина по линия на оолои, ако беше останала с Кахгаят и партньорите му. Той я чувстваше почти като такава сега. Имаше й доверие. И въпреки това не можеше да се откаже от убеждението си, че един ден ще може да говори в защита на бунтовниците.

— Да им кажа ли, че трябва да има човеци Акджай? — попита я той. — Ще искате ли да започнете отначало, изолирани някъде далече от тук?

Той не можеше да си представи къде точно, но щеше да е все някъде!

— Ако е място, на което е възможно да живеем, и ако можем да имаме деца. — Тя си пое въздух, облиза устните си. — Бихме направили всичко за това. Всичко.

В гласа й имаше сила, която той долавяше за първи път. Имаше и нещо друго. Той се намръщи.

— Ти би ли отишла на такова място?

Беше дошла, за да го наблюдава как разчиства парче цветна мозайка: квадрат от шарени парченца, подредени така, че да образуват червено цвете на син фон.

— Красиво е — каза Тейт нежно. — Преди щях да кажа, че е евтин боклук. Сега ми се струва хубаво.

— Би ли заминала? — попита Акин отново.

Тя се обърна и си тръгна.