Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Невинна кръв (5)

4.

18 декември, 16:32

Окръг Санта Клара, Калифорния

Яхнала любимия си кон, Ерин препускаше през поляните, станали златистокафяви през сухата калифорнийска зима. В отговор на съвсем лекото изместване на тежестта й черният кон удължи крачка.

„Браво на теб, Блекджек.“

Държеше го в конюшните до Пало Алто. Яздеше го при всяка възможност — знаеше, че се нуждае от движение, но най-вече заради чистата радост да се носи из равнините на гърба на мускулестото животно. Блекджек не беше язден от няколко дни и направо пращеше от енергия.

Тя погледна през рамо. Нейт препускаше малко зад нея на сивата Гънсмоук. Роден и израснал в Тексас, той също бе опитен ездач и сега изпробваше способностите на кобилата.

Ерин просто беше оставила Блекджек да изразходва енергията си и се опитваше да се съсредоточи върху вятъра на лицето си, върху опияняващата миризма на конска пот, върху непосредствената връзка с животното. Обичаше да язди от малка. Ездата й помагаше да мисли. Днес се запита за виденията си, мъчеше се да реши какво да прави с тях. Знаеше, че не са просто прояви на посттравматичен стрес. Означаваха нещо повече.

Пред нея слънцето почти докосваше стелещите се до хоризонта хълмове.

— Скоро трябва да се връщаме! — извика Нейт. — Слънцето ще залезе след половин час!

Тя долови безпокойство в гласа му. В Рим Нейт беше останал в мрака в продължение на дни, измъчван в сенките. Всяка нощ вероятно таеше някакъв ужас за него.

Даде си сметка, че не бе трябвало да му позволява да идва с нея. Но следобеда, след като не успя да се свърже с кардинал Бернар по телефона, бе излязла от кабинета си да се освободи донякъде от тревогата си. Нейт я беше попитал къде отива и тя с цялата си глупост му разреши да й прави компания.

Беше й трудно да му отказва. След трагичните събития в Израел и Рим той продължаваше да се терзае дори повече от нея, макар рядко да говореше за това. Ерин се опитваше да го подкрепя, да му помага да носи натрапените му спомени. Това бе най-малкото, което можеше да направи.

Преди отношенията им бяха леки и безгрижни, стига тя да се преструваше, че не забелязва, че той си пада по нея. След като се беше влюбила в Джордан обаче, Нейт започна да се държи дистанцирано и професионално. Но дали това беше заради наранени чувства, от гняв или поради нещо друго?

Уви, след тази вечер може би нямаше да има значение.

Въздъхна. Може би все пак беше добре, че Нейт беше дошъл да язди с нея. Моментът предлагаше идеална възможност да поговорят.

С леко подръпване на юздите тя накара Блекджек да забави ход. Нейт се изравни с нея на Гънсмоук. Ухили й се, с което откъсна парченце от сърцето й. Но той трябваше да знае. По-добре да му каже сега, преди коледната ваканция, за да му даде време да свикне.

Пое дълбоко дъх.

— Нейт, искам да поговорим за нещо.

Нейт побутна сламената си шапка назад и я изгледа косо. Конете им вървяха един до друг.

— За какво?

— Сутринта разговарях с декана. Предложих му други кандидати за преподаватели, към които би могъл да прояви интерес.

Нейт повдигна вежди.

— Нещо съм сбъркал ли? Не беше леко, след като се върнахме, но…

— Работата ти винаги е била отлична. Не става въпрос за теб.

— Оставам с чувството, че би могло да е, като се има предвид, че съм замесен и тъй нататък.

Ерин продължи да гледа между меките черни уши на коня.

— След случилото се в Израел… Не съм сигурна, че съм най-добрият избор за теб.

Той посегна към юздите на Блекджек и спря двата коня.

— Какво искате да кажете?

Ерин се обърна към него. Изглеждаше разтревожен и ядосан едновременно.

— Виж, Нейт. В университета не изгарят от щастие, че изгубих двама специализанти.

— Едва ли вината е ваша.

Тя продължи:

— Деканът смята, че може би ще е най-добре да си взема една година отпуска, за да си почина.

— В такъв случай ще изчакам. Няма проблем.

— Не разбираш. — Искаше й се да плесне с юздите и да избяга от разговора, но остави тежката истина да я задържи на място. — Нейт, мисля, че това е първата стъпка на университета към освобождаването ми.

Ченето му увисна.

Тя заговори бързо, за да си каже всичко.

— Не е нужно дисертацията ти да е свързана с професор, който ще бъде изхвърлен. Нейт, ти си чудесен учен и съм сигурна, че можем да ти намерим добър научен ръководител. Някой, който може да ти отваря врати, които аз вече не мога да ти отворя.

— Но…

— Оценявам лоялността ти — каза тя. — Но тя е погрешна.

— Как ли пък не! — избухна той.

— Нейт, ако останеш, това няма да ми помогне. Каквото и да очаква кариерата ми, то ще се случи.

— Но аз ви избрах за научен ръководител, защото сте най-добра в областта си. — Гневът изтече от него и го остави отпуснат в седлото. — Най-добрата. И това не се е променило. Кой знае? Може нещата и да отшумят с времето.

В интерес на истината Ерин не вярваше, че ще стане, и дълбоко в себе си дори не беше сигурна, че го иска. В началото на кариерата й академичният свят й бе предложил убежище на здравия разум след суровото религиозно възпитание, но онова усещане вече го нямаше. Спомни си трудностите, с които се бе сблъскала през последния семестър. Не можеше да продължи да преподава лъжи.

И не можеше да не е напълно искрена с Нейт точно сега.

— Дори нещата да отшумят, междувременно ще си изгубил ценна възможност. Няма да позволя това да се случи.

Нейт изглеждаше готов да спори, да протестира. Може би доловила напрежението му, кобилата тръсна глава и запристъпва нервно.

— Не прави нещата по-трудни, отколкото са — завърши тя.

Нейт потърка горната си устна. Не можеше да я погледне. Накрая поклати глава, обърна Гънсмоук и препусна в галоп обратно към конюшнята, без да каже нито дума.

Блекджек изцвили след тях, но тя го задържа — Нейт имаше нужда да остане за известно време сам. Ерин му даде добра преднина, преди да позволи на Блекджек да потегли обратно.

Слънцето най-сетне се скри зад хълма, но все още бе достатъчно светло, за да не се опасява, че Блекджек ще стъпи в някоя къртичина. Ерин се размърда в седлото и усети талисмана на Ейми в джоба на панталона си. Беше забравила, че го е сложила там — все още не беше сигурна какво да прави с него. Мислеше да го върне на родителите на Ейми, но как щеше да им се отрази това? Парчето кехлибар винаги щеше да им напомня, че дъщеря им е избрала професия, която в крайна сметка я е убила и е източила кръвта й в чуждоземни пясъци.

Не можеше да им го причини — но пък и не искаше да задържи талисмана, този тежък символ на ролята й в смъртта на Ейми.

Насочи мислите си пак към Нейт. В Рим беше спасила живота му, а сега щеше да направи всичко възможно да спаси кариерата му, независимо колко щеше да го ядоса. Надяваше се, че той ще я разбере правилно. Така или иначе по-късно щеше да му прати имейл със списък имена. Всички бяха стабилни археолози и препоръките й щяха да си кажат думата.

Нейт щеше да се оправи.

И колкото по-далеч от нея, толкова по-добре.

Примирена и взела решение, тя потупа Блекджек по врата.

— А сега е време за малко овес и хубаво разчесване. Какво ще кажеш?

Ухото на Блекджек трепна и той внезапно се напрегна под нея.

Ерин инстинктивно стегна колене.

Блекджек изпръхтя, отскочи настрани и присви уши.

Нещо го беше подплашило.

Ерин бързо се огледа. Отдясно имаше горичка от вечнозелени дъбове, потънала в сенки. От клоните на дърветата висеше сребрист имел. Какво ли можеше да се крие там? Всичко.

Рязък пукот на клон откъм дърветата отекна в спокойната вечер.

Ерин извади пистолета, свали предпазителя и се взря в горичката. Беше твърде тъмно и не се виждаше нищо. С бумтящо в ушите й сърце тя хвърли поглед към конюшнята в далечината.

Нейт сигурно вече беше там.

Блекджек внезапно се изправи на задните си крака, като едва не я хвърли от седлото, после препусна към конюшнята. Тя се наведе над врата му. Не се опита да го спре или да го накара да намали скоростта.

Усети вкуса на кръв — беше си прехапала езика.

Изведнъж миризма на вино изпълни ноздрите й.

„Не, не, не…“

Бореше се с поредния пристъп, усещаше, че предстои друга атака. Паниката стегна пръстите й около юздите. Ако изгубеше контрол, щеше да падне…

И тогава я връхлетя още по-лош ужас.

Басово ръмжене се разнесе в нощта. Гърлен звук, надигащ се не от нормално гърло, а от нещо страховито… и съвсем близо.