Гийом Мюсо
Защото те обичам (13)

13. Алисън
Втори спомен

Пет години по-рано

Алисън Харисън арестувана в Дубай за притежание на дрога

(АП, 11 септември 2002 г.)

Известната наследничка бе арестувана в летището на Дубай, където била на екскурзия от няколко дни. Госпожица Харисън ще бъде изправена пред съда идната седмица. Тя е признала, че носи кокаин, който бил предназначен за лично ползване, но заяви, че не е вземала по време на престоя си на територията на Обединените арабски емирства.

Не за пръв път скандалната наследничка подхранва светската хроника и досега всяко нейно отклонение в поведението се уреждаше чрез намесата на баща й и загубата на няколко хиляди долара. Но сегашният случай става извън територията на Америка и би могъл да има друга развръзка. Ще припомним, че в Дубай, важен бизнес център и процъфтяващ туристически обект, са въведени едни от най-строгите в света закони срещу наркотиците.

* * *

Алисън Харисън осъдена на три години затвор в Дубай за два грама кокаин

(АП, 18 септември 2002 г.)

Дъщерята на бизнесмена Ричард Харисън бе осъдена тази сутрин на три години затвор. Съдът я призна за виновна, че е внесла и притежава кокаин на територията на Обединените арабски емирства.

* * *

Блумбърг ТВ

… Влиятелният бизнесмен Ричард Харисън, основател на търговската верига „Грийн Крос“, взе тази сутрин самолета за Дубай, където би трябвало…

* * *

От последната минута: Алисън Харисън в крайна сметка е помилвана в Дубай

(АП, 19 септември 2002 г.)

Поврат в аферата Харисън: само няколко часа след като бе получила тежкото наказание да влезе в затвора, Алисън Харисън бе помилвана тази сутрин от губернатора на Дубай.

Веднага след произнасянето на оправдателната присъда, русокосата наследничка напусна Обединените арабски емирства, за да се върне в Ню Йорк с нает от баща й самолет.

* * *

— Алисън, чуваш ли ме?

Ричард Харисън седи в самолета срещу дъщеря си.

Той е среден на ръст, с очила за късогледство, пуловер с висока яка, джинси и груби обувки. От доста време си е изградил навика да се крие зад външността на селянин, но в бизнес средите е смятан за опасен човек, от когото мнозина се страхуват.

— Какво те притеснява, миличка?

Младата жена, която се беше сгушила на седалката, с брадичка, опряна о подгънатите й колене, отвръща сопнато:

— Смееш да ме питаш какво ме притеснява след това, което направи?

— Това, което направих, е за твоето добро — отговаря уморено баща й. — Повярвай ми, че можех и да не го сторя.

— Трябваше сама да се оправя…

Кратка тишина.

— Не можем да върнем нещата назад — подхваща Ричард. — Но ти трябва да се вземеш в ръце, защото няма вечно аз да те измъквам от кашите, които забъркваш.

— Какво ми пука? Нали ще имам парите ти…

Макар и засегнат, бащата не си изпуска нервите.

— Трябва да спреш дрогата и да се заемеш с нещо полезно! — казва й назидателно той. — Нещо, което да осмисли живота ти. Би могла да ръководиш създадената от майка ти фондация…

— Не намесвай майка ми!

— Просто търся начин да ти помогна.

— Тогава ме остави на мира!

Ричард приема спокойно удара.

— Тази агресивност спрямо самата теб и спрямо другите, това желание да нараняваш и да се показваш лоша, аз знам, че не са ти присъщи, Алисън. Ти си умна и чувствителна, но минаваш през труден период. Моля те да ме извиниш, ако съм те засегнал, но те предупреждавам да не затъваш повече, защото в противен случай няма да можеш да се измъкнеш.

Никакъв отговор.

* * *

Моето страдание е моето отмъщение към самия себе си.

Албер Коен

* * *

Алисън в клиника за дезинтоксикация

(„Онлайн“, 4 януари 2003 г.)

Наследничката на империята „Грийн Крос“ е постъпила днес по свое желание в клиниката Кулидж в Малибу, за да се бори срещу своята зависимост от дрогата и алкохола. „Госпожица Харисън е решила да вземе драстични мерки в името на своето здраве и благополучието на семейството си“, заяви нейният адвокат Джефри Уекслър.

* * *

Алисън отново зависима!

(„Онлайн“, 14 януари 2003 г.)

Алисън Харисън не е допусната да се качи в самолет на „Юнайтед Еърлайнс“, тъй като била в състояние на силно опиянение.

Младата жена, която чакала на летището в Маями полета си за Лос Анджелис, била изпила няколко коктейла в бара на летището и излязла, залитайки.

Персоналът на авиокомпанията отказал да я допусне до самолета.

Госпожица Алисън не ни отправи никакви обидни думи — уточни служителка на „Юнайтед Еърлайнс“. — Просто беше пияна и сама си го призна.

* * *

Ричард Харисън дарява три четвърти от състоянието си на благотворителни организации

(„Ройтерс“, 28 октомври 2003 г.)

Милиардерът Ричард Харисън току-що обяви намерението си да дари десет милиарда долара на благотворителни и хуманитарни фондации. Сумата, която възлиза на около три четвърти от състоянието му, ще бъде разпределена между няколко организации, в това число на „Шаная Фаундейшън“, създадена преди повече от двайсет години от него и първата му съпруга (починала през 1994 г.) и която сега се ръководи от настоящата му съпруга Стефани Харисън.

* * *

Февруари 2004 г.

Спалня в пастелни цветове в нова клиника за дезинтоксикация. От прозореца й се виждат заснежените планини на Монтана. Алисън си приготвя куфара.

Ричард отваря вратата и я гледа тъжно.

— Преди малко говорих с доктора. Той не иска да те държи повече тук. Твърди, че застрашаваш останалите обитатели.

— Това са глупости! Единственото лице, което застрашавам, съм аз самата.

Ричард се опитва несръчно да й помогне да сгъне един пуловер, но Алисън го измъква грубо от ръцете му. Сподавяйки яда си, бизнесменът взема поовехтялата си кожена чантичка, изважда ламинирана брошура и самолетен билет и казва:

— Чух да се говори за нова подобна институция в Швейцария. Не е точно клиника, но е място, където би могла да си починеш.

— Писна ми от тези места, татко.

— Тогава се върни вкъщи!

Без да си прави труда да отговори, Алисън влиза в банята и включва сешоара.

Ричард настоятелно повишава глас, за да надвие шума:

— Слушай, Алисън!

Той измъква щепсела от контакта, за да привлече вниманието на дъщеря си.

— В Ню Йорк има нов лекар, при когото бих искал да отидеш: д-р Конър Маккой, изключителен психиатър. Той прилага новаторски методи и мисля, че би могъл да ти помогне.

— Виж какво, татко, ще се прибера сама с такси.

— Прочети поне какво е написал! — предлага бащата, подавайки й книгата на невропсихиатъра.

Тъй като Алисън не реагира, Ричард слага книгата в куфара на дъщеря си: „Да оцелееш“ от Конър Маккой.

Към нея прибавя и визитна картичка с координатите на доктора, после си взема чантичката и се готви да излезе. Но преди да напусне стаята, се обръща за последен път към Алисън.

— Има още нещо, което държа да ти кажа: бих искал да бъдеш в течение, преди да се е появило в пресата.

Внезапно обезпокоена, Алисън излиза от банята: инстинктивно е почувствала, че е нещо важно.

— Какво?

— Скоро ще умра.

* * *

Ричард Харисън страда от болестта на Алцхаймер

(CNN, 15 март 2004 г.)

„Бизнесменът Ричард Харисън (на 71 години) страда от болестта на Алцхаймер“ — обяви вчера сутринта неговият говорител, адвокатът Джефри Уекслър.

„Да, Ричард е засегнат от тази болест — потвърди юристът. — Първите симптоми се появиха преди две години, но той не спря активно да работи. Въпреки че отсъства няколко пъти, той осъзнава много добре какво е състоянието му и продължава да става рано всяка сутрин, за да ходи на работа.“

Ще припомним, че тази невродегенеративна болест все още е нелечима. Тъй като изследванията във въпросната област не бележат съществен напредък, през близките 40 години 15 милиона американци могат да бъдат засегнати от нея, като днес броят на заболелите възлиза на 4,5 милиона.

* * *

2005 г.

Есенна нощ в Лас Вегас

Много притеснен, Ръсел Малоун, управителят на хотел „Оазис“, преминава забързан през огромния хол от мрамор и стъкло и стига до асансьорите. Втурва се в прозрачната капсула, която го издига във висините, прелитайки по вертикалата над импозантния централен вътрешен двор, където в смахнато съчетание от безумни размери и извратен лукс са реконструирани в естествената им големина някои от най-величествените монументи в Рим: Фонтанът ди Треви, Арката на Тит и дори част от Колизеума. Асансьорът издига Ръсел до последния тридесети етаж, където са най-луксозните апартаменти. Спира се за момент пред този, който е наела Алисън Харисън. Много клиенти са се оплакали на рецепцията заради шума, който младата наследничка вдига. И наистина, още от коридора се чува кънтенето на надутата до крайност музика. Ръсел разпознава гласа на Кърт Кобейн: „Човекът, който продаде света“, версия на песента на Дейвид Бауи, изпълнена от групата „Нирвана“ в митичното шоу „Ем Ти Ви ънплъгд“. За части от секундата той си спомня за университетските си години и за своята приятелка Джоана, която беше му подарила тази плоча. По онова време все още бе безгрижен и се чувстваше щастлив. Но връщането към миналото е мигновено. Сега неговата длъжност и отговорностите му го връщат към реалността.

— Госпожице Харисън? — извиква той, чукайки на вратата й. — Всичко наред ли е?

Малко преди това е направил няколко опита да се свърже с нея по телефона, но тя все не е отговорила. Затова решава да използва ключа си и да влезе в апартамента.

— Госпожице Харисън?

Ръсел обхожда всичките стаи, преди да дръзне да отвори вратата на банята. Тя е изпълнена с пара. С известна боязън дръпва завесата на душа и изругава.

Във ваната вижда треперещото тяло на Алисън Харисън: тя е прерязала вените на китките на ръцете и на глезените си.

На нощното шкафче в спалнята й има книга: „Да оцелееш“ от Конър Маккой. Но тя не е имала време да я отвори.

* * *

Юни 2006 г.

„Наутилус“ е луксозен хотел в Карибите, потопен на 15 метра под вода на морското дъно. Той е едно от най-новите модни местенца, предназначени за ограничен елит: свръхбогаташи, звезди или псевдозвезди на шоубизнеса и на модата. Този подводен хотел се отличава с прозрачната си обвивка, която позволява на посетителите да се възхищават на морските глъбини, стига да не страдат от клаустрофобия.

Полунощ е. Двама подпийнали мъже излизат от стая №33, разменяйки си непристойни думи по адрес на спящата в леглото си млада жена.

Алисън се събужда няколко часа по-късно. Има силно главоболие и бърза да отиде в тоалетната, за да повърне. Довлича се обратно до леглото и се строполява върху дюшека. На пода се виждат празна бутилка от текила, два презерватива и следи от кокаин…

Алисън плаче.

Не е в състояние да си спомни какво точно се е случило. Вече многократно е стигала до дъното с убеждението, че по-ниско не може да падне.

И всеки път това се е оказвало невярно.

Защото дъното е много по-дълбоко, отколкото можеш да си представиш.

* * *

Ноември 2006 г.

Лос Анджелис, през нощта. Пешеходна естакада, преминаваща над сплита от магистрали на няколко километра от голям пътен възел.

Алисън е спряла своя джип на аварийната лента. Прескочила е предпазната бариера и отчаяно гледа потока коли, който тече на двайсет метра под нея. Хванала се е здраво за преградната решетка, а високите й токчета треперят върху бетоновия парапет, последното препятствие пред бездната.

Никога не е била така близо до края. От доста време се чувства обречена: и в действията си, и в миналото си и в живота си като цяло. Прекалено дълго е живяла в непрестанна тревога, в отвращение към себе си.

Може би адът е тогава, когато не ти остава никаква надежда. Значи краят е тази нощ.

Край на играта.

Крайно време беше.

Полицейски сирени вият в нощта. Кола и два мотоциклета спират близо до Алисън. Четирима души бързо образуват полукръг около нея. Приближават се, тя започва да крещи и те замръзват на място. Редом са, но нищо не могат да предприемат. Ако поиска, ще скочи. Това е последният й свободен миг преди бездната. Опиянението, че все още има избор.

— Не правете това, госпожице!

Думите са произнесени от млад полицай. Негър, едва навършил 20 години. Дубликат на Отис Рединг: същата крехка фигура, същият меланхоличен глас, същият юношески мустак.

— Понякога човек си мисли, че това е единственият изход, но не е така…

В гласа му звучат нотки на вълнение и искреност.

Личи си, че младежът разбира от работата си. Преди пет години е загубил своята сестра близначка. Затворила се в семейната кола, тя захапала каучуков маркуч, свързан с ауспуха. Открил тялото й, отваряйки вратата на гаража.

— Няма втори живот, госпожице! — уверява я младият полицай, приближавайки се към Алисън. — Друг живот няма…

Той сграбчва ръката й, а тя не оказва съпротива.

 

 

Днес

В самолета

13:00 ч.

Алисън тъкмо бе приключила разказа си. Тя сведе очи, замаяна и притеснена от това, че се бе доверила до такава степен на съвсем непознат човек. Марк я беше изслушал с изключително внимание. Докато му говореше, тя се чувстваше някак си защитена, като в предпазна капсула.

Няколко минути му бяха достатъчни, за да си възвърне рефлексите на психиатър: умствено си водеше бележки, опитваше се да съпостави преживяното от Алисън с това на други негови пациенти.

Съзнанието му до известна степен се успокои и проясни. Да установиш контакт с хората, да промениш течението на мисленето им: той винаги е вземал това присърце. Да попречиш на пациентите си да пропаднат в ада, да им помогнеш бавно да се върнат към живота.

Марк погледна втренчено младата жена. В този момент можеше да й постави само един въпрос:

— Какво е това, заради какво искате да се самонакажете?

Алисън отклони погледа си: нещо в нея се сгърчи и това бе знак, че Марк е попаднал в целта. Истина беше, че нейният саморазрушителен стремеж имаше своите корени. Тя отвори уста и за секунда усети, че е готова да му признае тайната си и да се освободи от това, което от години я измъчваше. Но думите й заседнаха в гърлото и очите й се напълниха със сълзи.

Марк искаше да подхване разговора, но в същото време самолетът се разтресе. Айзък разля коктейла, който сервираше в този момент. Светлините премигнаха и прозвуча предупредителното: „Дами и господа, преминаваме през турбулентна зона. Молим ви да седнете на местата си и да затегнете предпазните колани“.

Някои от клиентите на бара взеха да протестират, но всички изпълниха разпореждането.

— Трябва да отида при дъщеря си на долната палуба — обясни Марк, ставайки от стола.

— Разбирам — отвърна Алисън.

Разделиха се, без да кажат нищо повече, но всеки от тях прочете в погледа на другия обещанието отново да се срещнат.