Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 2 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Karel (2019)
Издание:
Заглавие: Приказки и басни от цял свят
Преводач: Анатолий Буковски; Лина Бакалова; Надежда Накова
Година на превод: 2007; 2016
Език, от който е преведено: английски; руски
Издание: Второ преработено и дъпълнено
Издател: Читанка
Година на издаване: 2019
Тип: сборник
Редактор: Лина Бакалова
Художник на илюстрациите: Артър Ракъм; Робърт А. Бел; Елсуърт Янг; Х. Дж. Форд; Е. Бойд Смит; Уолтър Крейн; Какузо Фуджияма; Д. Мънро; Уолтър Паджет
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10545
История
- — Добавяне
Съпоставени текстове
-
-
Tink-tinkje en 0
-
Птиците решили да си изберат цар. Хората си имат цар, животните също, защо да си нямат и те? Събрали се всички на едно място.
— Нека да е щраусът, защото той е най-голям! — извикал един.
— Не, той не може да лети.
— Орелът — той е най-силен.
— Не може, той е много грозен.
— Лешоядът, защото той лети най-високо.
— Не, лешоядът е твърде мръсен, миризмата му е ужасна.
— Паунът — той е толкова красив.
— Краката му са много грозни, а също и гласът му.
— Бухалът, защото той може да вижда добре.
— Бухалът не, той се бои от светлината.
И така те до никъде не стигнали. После някой извикал силно:
— Нека този от нас, който може да излети най-високо, той да бъде цар.
— Да, да — закрещели всички и по даден сигнал всички се издигнали към небето.
Лешоядът летял цели три дни без да спре, право към слънцето. След това силно извикал:
— Аз съм най-високо, аз съм цар.
— Тинк-тинк-тинк — чул той над себе си. Там летяло врабчето Тинк-тинк. То се държало здраво за едно от големите пера на крилото на лешояда, без той да го усети, защото било много леко.
— Тинк-тинк-тинк, аз съм най-високо, аз съм цар — пищял Тинк-тинк.
Лешоядът летял още един ден, като продължавал да се издига все по-нависоко.
— Аз съм най-високо, аз съм цар.
— Тинк-тинк-тинк, аз съм най-високо, аз съм цар — имитирал го Тинк-тинк. Той бил пак там, изпълзял изпод крилото на лешояда.
На петия ден лешоядът полетял право нагоре.
— Аз съм най-високо, аз съм цар — извикал той.
— Тинк-тинк-тинк — изпищяло малкото същество над него. — Аз съм най-високо, аз съм цар.
Обаче лешоядът бил вече изморен и полетял право към земята. Другите птици били напълно вбесени. Тинк-тинк трябвало да умре, защото се възползувал от перата на лешояда и се скрил между тях. Всички полетели след него и той бил принуден да потърси спасение в една миша дупка. Но как да го измъкнат оттам? Някой трябвало да застане на стража, за да го сграбчи в момента, в който си покаже главата навън.
— Бухалът трябва да стои на стража, той има най-големи очи, той може да вижда добре — извикали те.
Бухалът отишъл и заел позиция пред дупката. Но слънцето греело, било топло, и скоро бухалът се унесъл и заспал дълбоко.
Тинк-тинк надникнал, видял, че бухалът спи, измъкнал се и отлетял. Скоро след това дошли другите птици да видят дали Тинк-тинк е още в дупката.
— Тинк-тинк — чули те от едно дърво и що да видят — там седи малкият нахалник.
Бялата врана била така възмутена, че се извърнала и възкликнала:
— Нямам повече думи!
И от този ден белите врани повече никога не говорят. Дори и да ги удариш, те не издават ни звук, ни стон.