Кристин Уайдън
Един сезон в Лондон (7)

Епилог

Лейди Даяна Саутридж се възхищаваше на малкото си братче с разбито сърце и все пак изпълнена с надежда. С разбито сърце, заради смъртта на баща й, и все пак изпълнена с надежда заради новия брак на майка й с граф Греъм и резултатът от този съюз — новото й малко братче. Все още бе шокирана, задето майка й бе забременяла, но същевременно бе невероятно щастлива. Поглеждайки към пълничкото личице на Едуард Грийнли, наследникът на граф Греъм, тя си даде обещание.

Щеше винаги да бъде до него.

А когато дойдеше време той да се ожени, щеше да се погрижи да открие някоя невероятна жена, като прекрасния й съпруг, лорд Саутридж.

Едуард Греъм порасна, за нещастие без родителите му да са до него докато растеше, но силно обичан от по-голямата си сестра, която бе приела присърце ролята на родител.

А щом той се озова в Итън, намери много добър приятел, херцогът на Клермонт… който му бе почти като брат, тъй като подобно на него бе изгубил родителите си. Естествено, лейди Саутридж направи всичко, освен реално да осинови младият херцог.

Двете момчета се превърнаха в мъже, карайки лейди Саутридж често да поклаща глава, понякога да крещи и винаги да се меси в живота им, за да им помогне да открият това, което не можеха да намерят сами.

Любов.

Собствената й любовна история беше доказателство, че понякога, за да се получат нещата, трябва да ги поемеш в свои ръце.

И накрая всичко си струваше… винаги.