Кели Фейвър
Обвързани (4)

* * *

След като самолетът кацна в Лас Вегас, Айви и Кълън излязоха и стъпиха на горещия асфалт, където ги чакаше лимузина. Стюардесата им донесе чантите, а шофьорът ги поздрави и натовари багажа.

— Накъде, сър? — попита шофьорът.

— Към длъжностното лице — отговори Кълън.

Айви усети, че дъхът й спира и преглътна сухо. Влязоха в лимузината и потеглиха.

По пътя, Айви си напомняше, че все пак трябва да отидат до там, за да получат брачно свидетелство, ако наистина щяха да се женят. Но всичко се случваше толкова бързо.

Кълън пишеше по телефона си почти през целия път и Айви се опитваше да не мисли колко е нервна, докато наблюдаваше пейзажа от прозореца.

Малко след това пристигнаха в ритуалната зала — голяма сграда, която приличаше на нещо средно между затвор и западнал хотел. Кълън хвана Айви за ръката и я поведе. Само след няколко минути те вече бяха в офиса на длъжностното лице и попълваха документите за свидетелството. Всичко това им отне около тридесет минути, в което имаше логика, тъй като бяха в Лас Вегас.

Някак цялата тази идея за прибързания брак й се струваше все по-непривлекателна. Да, тя се беше съгласила, но усещането не беше правилното.

Къде бе романтиката?

Къде бе любовта?

Не се нуждаеше от голям диамант, но липсата на какъвто и да е пръстен означаваше, че всичко това е поредното импулсивно решение. Без пръстен, без рокля, без семейството и приятели, които да празнуват.

Айви беше унила и не можеше да го скрие. Когато излязоха от сградата, Кълън я хвана за ръката и я изгледа продължително.

— Изглеждаш наистина ужасно — каза й той.

— Благодаря — каза тя с вцепенени устни.

— Аз си мислех, че го искаш — каза Кълън.

— Да, исках го — отвърна Айви.

Те се върнаха обратно в лимузината и Кълън инструктира шофьора да ги откара до място, за което тя не беше и чувала, но не ги и слушаше като цяло.

Единственото нещо, за което Айви можеше да мисли, беше, че всичко това е някак неправилно. Все повече и повече се чувстваше по този начин, сякаш Кълън беше поискал да се ожени за нея, само за да й затвори устата, когато се появят проблемите с властите. Той не искаше Айви да говори с тях. Искаше да я контролира.

Това беше целта на този брак. Нищо повече.

Стомахът й я сви и тя се почувства още по-депресирана. Айви поиска телефона си, за да се обади на майка си.

— Айви — каза Кълън като я извади от унеса й.

— Да? — отвърна тя като срещна погледа му.

— Предполага се, че днес е хубав и щастлив ден.

— Знам — каза му тя.

— Кажи ми какво те притеснява, за да мога да го оправя.

— Просто съм уморена — излъга тя, защото не желаеше да говори повече по въпроса. Ако беше казала истината на Кълън, той щеше да я разбере погрешно. Така че просто се облегна назад на седалката, затвори очи, искайки това пътуване скоро да свърши. Искаше й се всички тези откачени неща да приключат.

Когато лимузината спря отново, Айви отвори очи като очакваше да види някой евтин сватбен параклис. Тя даже се беше нагласила да слезе и да приключат с церемонията, за да не удължава болката си още повече.

Но те не бяха паркирали пред сватбен параклис. Бяха пред някакъв луксозен хотел, а пиколото и служителите бяха наобиколили колата и отваряха вратите, вземаха багажа.

— Мистър Шарп — каза един елегантен мъж, — толкова се радвам, че Вие и Вашата красива годеница сте решили да отседнете при нас по този специален повод.

Кълън погледна към Айви и все ръката й с усмивка.

— Не сме и помисляли да отидем другаде.

— Апартаментът ви е готов, разбира се — каза мъжът като ги водеше към лобито, докато роякът от служителите мина пред тях, носейки багажа им.

— А другите неща, които обсъдихме? — попита Кълън.

— За всичко сме се погрижили, сър — отвърна мъжът като се наведе леко глава.

Кълън му благодари и му даде няколко сгънати банкноти. Докато го правеше, на Айви й се стори, че видя нещо да преминава от ръката на мъжа към тази на Кълън, но не можеше да бъде сигурна в това. Всичко стана толкова бързо.

Мъжът благодари многократно на Кълън и каза, че ще провери всичко, след като се настанят в стаята, само за да се увери, че ще останат удовлетворени.

Те се качиха на асансьора с двама от служителите, така че Айви запази за себе си въпросите си. И без това вече беше достатъчно объркана.

Вратите се отвориха на последния етаж и те се отправиха към най-близката стая, като Кълън отвори вратата.

Вратата водеше към луксозна стая, която на практика разбуждаше въображението. Стаята беше пълна с красиви мебели, с множество прозорци, през които се виждаше зашеметяваща гледка към Лас Вегас.

Служителите оставиха чантите им, а по-високият от тях каза:

— Сър, вече сме ви подготвили охладени напитки и плодове. Разнообразни сладкиши и сандвичи като комплимент от нас, в случай че Вие и Вашата прекрасна годеница сте огладнели след пътуването.

— Прекрасно — каза Кълън, след което даде на всеки един от тях по една петдесетдоларова банкнота.

Двамата служители излязоха като затвориха вратата след себе си.

Айви все още не беше видяла цялата стая, тъй като имаше още зад ъгъла, и докато отиваше към останала част, тя видя една маса в близост до прозореца с най-добрата гледка и до нея вече споменатата сервизна масичка. Освен това имаше и много столове, два дивана, голям телевизор с плосък екран и дори билярдна маса до далечната стена.

— Кълън, — ахна тя, — тази стая е…

— Подходяща за кралица — завърши изречението Кълън, сграбчи я за през кръста и я погледна в очите. — Наистина ли си мислеше, че нямаше да намеря начин да се отнеса с теб по начина, по който трябва да се държа с теб в сватбения ни ден?

— Не знам какво си мислех — каза тя и Кълън я целуна нежно по устните, а тялото й се разтопи при досега с неговото, както винаги.

Кълън спря да я целува твърде рано според нея и взе нежно ръката й в своята.

— Ела — каза той, вървейки към спалнята. Преди да отворят вратата, той отново се обърна с лице към нея. — Искам да разбереш, че вземам всичко това на сериозно — каза Кълън, като хвана бравата и я отвори.

Айви влезе вътре и челюстта й увисна като видя пищните мебели, огромното легло, великолепните прозорци, през които проникваше светлината.

Но най-шокиращото беше това, което беше на леглото. Лежеше там, сякаш я очакваше — една дълга бяла рокля.

— Кълън — проплака тя като се приближи и прекара длан по роклята.

— Давай, пробвай я — каза й той.

Айви се обърна и го погледна.

— Но как?

— Имам си мои начини. Не забравяй, че приятелката ми имаше възможност да ти вземе мерките в магазина си. И когато искам само най-добро за моята булка, тя ще го получи.

Това очевидно беше една много шикозна и скъпа сватбена рокля, най-вероятно създадена от някой дизайнер. Айви почти се страхуваше да попита, но видя една малка картичка, която беше прикрепена към рамото и когато я откачи и отвори, вътре прочете следното:

Скъпа Айви,

Никога не сме се срещали, но ако Кълън Шарп е готов да обвърже живота си с теб, то тогава трябва да си една невероятна жена. Надявам се двамата да сте много щастливи заедно и считай тази рокля за моя подарък за вас.

С най-добри пожелания:

Дела Верадона

Айви ахна отново. Дела Верадона беше една от най-известните дизайнери, която беше завзела модния свят като ураган. Верадона имаше своя собствена линия дрехи, които Айви беше виждала, но никога не бе можела да си позволи нещо толкова скъпо и елегантно. А сега получаваше парче висша мода собственоръчно направено от Дела.

За да получи всичко това в рамките на няколко часа, откакто решиха да се оженят предишната вечер, беше абсурдно трудно. Почти невъзможно. Но все пак отново тя реши, че нищо не може да се опре на Кълън Шарп.

— Това е невероятно! — каза Айви като се завъртя с роклята, която придържаше здраво към гърдите си. — Обожавам я!

Кълън я наблюдаваше с доволен израз на лицето. Изведнъж той падна на едно коляно, извади малка черна кутия, която отвори и вдигна нависоко.

Айви шокирано се отдръпна назад, а краката й удариха рамката на леглото, след което падна тежко на матрака. Очите й бяха толкова широко отворени, че дори не можеше да мигне.

— Айви Спелман — каза той, — ще ми окажеш ли голямата чест да станеш моя жена? Ще се омъжиш ли за мен?

Тя се втренчи в огромния, бляскав диамантен пръстен, който беше в кутията, която Кълън държеше.

— Разбира се, че да! — отговори тя, кимайки, а сълзите й се стичаха от очите.

Кълън взе пръстена от кутията и с лекота го постави на пръста й. Айви не можеше да свали очи от него. Знаеше, че струва цяло състояние, но не това я остави безмълвна. Просто Кълън успя да я изненада още веднъж. Беше започнала да си мисли, че бракът им е съвкупност от напразни политически маневри. Сега обаче се чувстваше, че е грешала относно мотивите на Кълън. Това наистина беше романтично и красиво, а тя беше поразена от неговата щедрост и доброта.

— Обожавам го! — прошепна тя, като изучаваше пръстена, преди да погледне към Кълън, който се изправи на крака и се наведе, за да я целуне.

Тя се разтапяше, а сърцето й биеше лудо в гърдите й.

— Искаш ли да пробваш роклята си? — попита я той.

Айви кимна.

— Колко време имаме до церемонията? — го попита тя.

Кълън погледна часовника си.

— Не много — каза той, — но има достатъчно време, за да я пробваш — усмихна й се той.

— Не може да ме виждаш с роклята преди сватбата — каза му тя.

— Добре — засмя се той и провери телефона си. — В действителност трябва да се видя с някого, за да уточня някои неща, така че ще отида, за да се погрижа за тях.

— Какви неща? — каза тя.

— Остави ме сам да се тревожа за тях — каза Кълън. — Ще се върна след час.

— Къде отиваш? — изнервено попита тя. — Ами ако ми потрябваш?

— Ще оставя телефона си при теб, за да можеш да звъниш оттук. Но няма да ти потрябвам, Айви. Ще се върна след нула време. Най-вероятно все още ще се огледаш в огледалото с роклята си, когато се върна.

Тя кимна, а Кълън погали бузата й, след което напусна стаята.

Малко по-късно, Айви чу вратата на хотелската стая да се отваря и затваря. Тя се отпусна на леглото и изписка, докато гледаше тавана. Усмивката й беше до ушите, а сълзите от радост бяха в ъгълчетата на очите й. Кълън й се беше показал съвсем нова светлина: в края на краищата беше романтик и искаше да я направи щастлива.

Айви все още държеше сватбената си рокля към гърдите си като усещаше меката коприна и се възхищаваше на бляскавия диамантен пръстен, който Кълън някак си е успял да й купи в този кратък период. Той си беше изобретателен.

Айви се засмя малко на цялото това безумие, след което скочи от леглото и се отърва от дрехите си. После успя с цената на доста усилия да влезе в роклята. Може би щеше да е хубаво да има няколко шаферки, който да й помогнат, но в крайна сметка успя да се справи. Всъщност й пасваше перфектно.

— Удивителна е — каза си Айви, докато се гледаше пред огледалото. Все едно се беше трансформирала в принцеса. Лицето и очите й сияеха.

Роклята подчертаваше най-доброто от фигурата й и сякаш напълно естествено скриваше проблемните области. Очите й се напълниха със сълзи, които тя избърса и си каза да спре да се държи като бебе. Все пак щеше да се омъжва. Имаше защо да е емоционална, развълнувана и напълно завладяна от случващото се.

Айви се завъртя, за да се огледа отвсякъде. В този момент се чу звънене на вратата.

Тя се намръщи. Имаше ли изобщо звънец в стаята? Най-вероятно да, помисли си тя. Беше по-скоро апартамент, отколкото стая.

Айви мислеше да го игнорира, но отново се позвъня и някой почука на вратата.

— Рум сервиз!

О! Айви знаеше, че нямаше достатъчно време да се преоблече, преди да отвори, така че хвана роклята си, за да не се плъзга по килима и забърза към вратата, за да я отвори.

Не беше рум сервизът и в момента, в който го осъзна, Айви не можеше да повярва колко глупава е била.

Лукас и още един мъж, който не беше срещала досега, минаха покрай нея и влязоха, след което другият затвори вратата и застана пред нея, за да блокира бягството й.

Айви възнамеряваше да се разкрещи, а Лукас се ухили.

— Давай, разкрещи се. Ние сме шибаното ФБР!

Това й даде време да огледа по-възрастния мъж до вратата. Той беше с посивели коси и слабо лице, облечен в черен костюм и не я отразяваше, камо ли да й каже нещо.

— Какво правите тук? — каза Айви, опитвайки се да не показва страха си.

Лукас отиде до нея.

— Хубави дрешки — каза той. — Никога не съм отсядал на подобно място. По-скоро отсядам в хотелите от веригата Хилидей Ин.

Айви погледна нервно още веднъж към по-възрастния мъж, след което последва Лукас.

— Нямам никаква информация за вас — каза тя. — Ако това е причината да сте тук.

Лукас се обърна и я погледна. Той също носеше черен костюм и се виждаше вече леко набола брада, което го правеше да изглежда по-възрастен, отколкото тя си мислеше, когато се срещнаха за първи път.

— Не ме прави на глупак! — каза той, а очите му се впиха в нейните, а усмивката му изчезна.

— Лукас, за какво говориш?

Той посочи към роклята й.

— Знаем какво сте намислили да направите и това няма да стане. Опитвате се да ожените, за да можеш да се възползваш от правото, което ти осигурява брака.

Айви преглътна и сложи ръка на корема си, в опит да запази нормалното си дишане. Зад нея се чу дълбок глас.

— Ще бъдете за пример, мадам.

Тя изпищя, изненадана от това, колко близо чу това. Обръщайки се, тя видя другия мъж, който някак си беше успял да се промъкне за нея, докато е разговаряла с Лукас.

— Изплаши ме — каза тя.

— Това беше целта — каза отблизо Лукас.

Тя се завъртя и го видя да обикаля стаята и разглежда неща, като си навираше носа навсякъде.

— Защо ми причинявате това? — каза тя, а тялото й беше вцепенено и едва се държеше.

Искаше й се Кълън да не беше напускал стаята. Беше я оставил сама. Искаше й се да го беше умолявала да не отива никъде или поне да я беше взел със себе си.

Лукас вдигна и разгледа едно малко преспапие.

— Опитвам се да ти помогна — каза той.

— Плашиш ме. Това не ми прилича на помощ, а по-скоро като заплаха.

Мъжът със слабото лице проговори:

— Когато си в ролята на престъпник, полицията изглежда като злодей.

— Аз не съм престъпник.

— Сигурна ли си? — попита Лукас, като остави преспапието и отново тръгна към нея.

— Не съм направила нищо лошо. И ако имате нещо срещу Кълън, нямаше да ме притеснявате.

Другият мъж просто я гледаше недоверчиво. Лукас се приближи, а изражението му показваше едва прикрито презрение.

— Ще нагазиш в опасни води, а ние ще се опитаме да ти пазим гърба. Но все още в обърканите ти мисли, ние сме врага — поклати глава той и се засмя.

— Това някак е тъжно — каза другият мъж.

— Кажете ми какво искате от мен — каза Айви и стисна юмруци.

Лукас я погледна.

— Ти няма да се омъжиш за Кълън Шарп — каза й той. — Казвам ти, Айви, че ако го направиш, скоро ще отидеш заедно с него в затвора.

— Какво е направил? Просто ми кажете — каза тя и зачака отговора на въпроса си.

Лукас поклати глава.

— Ще ти кажа, но после ще отидеш да му кажеш и на него. Предпочитам да се почуди още малко. Харесва ми да го гледам как се лута като мишка в лабиринт.

— Ти си мишката! — каза Айви.

— Моля?! — каза Лукас, повишавайки глас.

Айви прочисти гърлото си.

— Чу ме, Лукас!

Недоумяването му се стопи от само себе си в мазна усмивка.

— Той не е добър човек, Айви. Разследваме го с причина. Аз съм в контраразузнавателния отдел. Знаеш ли какво е измяна?

Тя поклати глава.

— Донякъде, но…

Другият мъж се изсмя на глас.

— Тя не знае значението на думата, но е готова да влезе в затвора за извършването й.

— Погледни ме — каза Лукас като небрежно побутна една от скъпите лампи, докато я подминаваше, и тя падна, разбивайки се на парчета.

Другият мъж се наведе и дъхът му, с аромат на кафе, я блъсна в лицето, докато й говореше.

— Може и да си достатъчно глупава, за да се омъжиш за този престъпник — каза той, — но не си мисли, че е избрал точно теб именно поради тази причина, малката.

Ръката на Айви се стрелна към лицето й, сякаш за да се предпази от присъствието им, но това не беше необходимо. Те напускаха стаята.

Щом чу вратата да се отваря и затваря след това с трясък, Айви се свлече на колене и заплака.