Кели Фейвър
Обвързани (1)

Кълън Шарп иска да се ожени за мен.

Айви седеше в леглото до красивия, секси, мистериозен, но и объркващ, главен изпълнителен директор и се опитваше да разбере положението си.

Иска да се ожени за мен.

За мен.

Той иска мен.

Беше вълнуващо и в същото време загадъчно.

В един миг, обаче тя осъзна, че трябва да му каже. В края на краищата връзката им не приличаше на нормалните. И двамата едва се познаваха, а кратката им афера беше белязана от нещастия, обърканост и тайни.

Освен това, Кълън предлагаше този съюз не от любов, а просто поради стечение на обстоятелствата. Някак си той вярваше, че бракът ще намали заплахата, за която тя му беше казала.

Това беше просто още един типичен ход на Кълън Шарп.

Нямаше начин бракът между тях въобще да проработи и единствено щеше да разбие сърцето й.

Така че отговорът ми трябва да бъде „Не“!

Кълън държеше ръката й и я гледаше в очите в очакване, в слабо осветената спалня. Дори в сенките Айви можеше да види изражението, което беше смесица от щастие и вълнение.

За първи път, откакто връзката им започна, тя имаше някаква власт. Топката беше в нейното поле.

Айви отвори уста, за да каже „Не“, но някак си вместо това излезе „Да“. Премигна няколко пъти, а кожата й се затопли, докато кръвта се втурна към лицето й.

Току-що каза „Да“! Какво ти става? Не стигна ли до заключението, че трябваше да му кажеш „Не“?

— Сигурна ли си? — попита Кълън и сякаш той самият беше изненадан от отговора й на импровизирано му предложение за брак.

— Нека да го направим — каза тя, а гласът й звучеше уверено. Айви беше озадачена от несъответствието между това, което възнамеряваше да каже, и това, което всъщност излезе от устата й.

Кълън се наведе и я целуна, и за момент устните му я накараха да забрави страховете и несигурността, които бяха в главата й.

Току-що се съгласих да се омъжа на Кълън Шарп! Наистина съм си изгубила акъла! За Кълън Шарп, човека разследван от ФБР, който има повече скрити скелети в килера, отколкото в масов гроб.

Но докато я целуваше, тялото й реагираше на устните му така, както винаги, и Айви знаеше защо в крайна сметка му беше казала „Да“. Истината беше, че се влюбваше в този мъж и не искаше да продължи напред без него.

След дългата целувка Кълън се отдръпна и плъзна ръка по бузата й като леко погали кожата й, докато я гледаше в очите.

Айви беше чувствителна.

Поглеждайки към бъдещия си съпруг, тя видя един великолепен мъж, за когото повечето жени биха убили. Той беше неоспоримо секси, горещ и интелигентен като никой друг, когото беше срещала.

Колкото и да я изкушаваше тялото му, истината беше, че неговият дух и ум бяха тези, които я завладяха.

Айви му се усмихна, а бузите й се изчервиха още повече.

— Радвам се, че каза „Да“ — каза й Кълън. — Това беше добро решение.

Айви се изсмя и се загледа за момент.

— Какво ще правим сега?

Ръката му се отдръпна от бузата й и Кълън се изправи, като отиде до прозореца. Докато гледаше навън, слаба светлина осветяваше перфектните му черти.

— Това, което ще направим, е да се оженим възможно най-бързо.

— Значи след около шест месеца или…

Кълън се изсмя на предложенията й и се обърна с лице към нея.

— Шест месеца? — Кълън се засмя и поклати глава. — Имах предвид след шест часа.

— Ти се шегуваш!

Стомахът й се разбунтува и тя сложи ръка на корема си като се опита да се успокои.

Дишай, Айви. Просто дишай. Не се паникьосвай!

Кълън скръсти ръце.

— Не се шегувам ни най-малко.

— Шест часа? Не трябва ли поне да получим разрешително за брак?

— Ще отлетим за Лас Вегас през следващия час или пет — отговори й Кълън от мястото, където стоеше близо до прозореца. — Можем да получим разрешително и бърза церемония там, и да се върнем тук за вечеря.

Айви се облегна на таблата на леглото. Гърлото й изведнъж изсъхна.

— Това изглежда ужасно бързо, Кълън.

— Айви, целият смисъл на този женитба е да те защити. Трябва да е бързо или просто става безсмислено. Докато не се омъжиш за мен, не мога да ти кажа нищо и представляваш заплаха за всичко, което ми е скъпо.

Тя потръпна и му хвърли кос поглед.

— Не разбирам защо бракът ще промени всичко.

— Точно сега не знаеш никакви подробности за живота ми. Нямаш никакви реални доказателства, които да могат да използват срещу мен — каза той. — Но ако ти кажа нещо, дори и случайно, или случайно видиш нещо…

— Какво ще видя? — попита тя вече седнала на леглото. — Направил ли си нещо незаконно или не?

Кълън се вгледа в нея.

— Не мога да ти отговоря на това — отвърна й той категорично. — Не и докато не се оженим.

Айви отметна глава назад и изстена разочаровано.

— Разговорите с теб са влудяващи. Въртим се в един кръг отново и отново.

— А къде ще спрем, никой не знае — каза Кълън и й се усмихна.

— Не виждам как мога да се омъжа за теб, след като не ми казваш нищо — каза тя.

— Точно така, Айви. — Кълън се приближи до леглото, седна близо до нея и взе двете й ръце в своите. — Щом се оженим, ще може да се възползваме от правото, което ни осигурява брака.

— Какво е това?

— Това е закон, който защитава съпрузите да не дават уличаващи показания един срещу друг в гражданския или наказателния съд.

Айви не можеше да повярва на гениалността, или на лудостта, на която беше способен Кълън Шарп, а именно да мисли десет стъпки напред преди останалите.

— Значи веднъж като се оженим, ще можеш да ми кажеш, че си убил някого… — каза тя и се спря.

Кълън сви устни и погледна моментално надолу. Айви осъзна, че несъзнателно е извикала спомена за хирургическата злополука, и стисна ръцете му.

— Знаеш, че не това имах предвид.

Той кимна.

— Няма да ти кажа, че съм убиец — отвърна й той и я погледна отново. — Аз може да съм много неща, но не и това.

— Веднъж като се оженим, няма да мога да свидетелствам срещу теб в съда.

Кълън поклати глава.

— Те не могат да те принудят да свидетелстваш срещу мен. Това предпазва и двама ни от ФБР.

— Това няма как да стане, нали? — прошепна Айви.

— Трябва да съм убеден, че си на моя страна във всяко едно отношение — каза й Кълън. — Няма да е някаква пародия, Айви. Ще бъде истински брак. Трябва да бъде истински.

Ръцете му толкова силно стиснаха нейните, че не можеше да ги измъкне от тях.

— А какво ще кажат хората? — попита тя, като се сети първо за майка си.

Кълън сви рамене.

— Не ме интересува какво ще кажат хората.

— Майка ми, семейството ти…

— Не става дума за тях. Това е за нас. — Кълън я гледаше внимателно. — Ако не искаш да го направим, просто кажи „Не“.

Айви въздъхна.

— Знаеш, че искам да бъда с теб.

— И това е единственият възможен начин, който ни позволява да бъдем заедно. Няма друг.

— Но… — започна Айви, но се спря.

— Но какво? — попита Кълън.

Ами любовта? Не трябва ли да сме влюбени, за да сключим брак? Как може един брак да е реален без тази връзка, без обвързването помежду ни да бъдете завинаги?

Айви не можеше да му зададе нито един от тези въпроси. По някакъв начин тя се страхуваше от отговора му. От една страна се боеше, че Кълън може да признае, че не е влюбен в нея и може никога да не бъде. От друга, би била също толкова ужасена, ако й признае, че я обича.

— Нищо — каза тя като разклати глава сякаш, за да прогони лошите помисли. — Няма да размишлявам повече. Вече взех своето решение.

Кълън й се усмихна лениво.

— Аз също.