Британи Чери
Въздухът, който той диша (25)

Двадесет и четвърта глава

Елизабет

Когато се събудих, се извъртях и видях, че Тристан го няма в леглото. Част от мен се питаше дали изминалата нощ не е била само сън, но когато отпуснах пръсти върху възглавницата до мен, открих бележка върху нея.

Толкова си красива, докато хъркаш.

Т.К.

Притиснах хартията към гърдите си, преди да я препрочета отново и отново. Звукът от косачката беше единственото нещо, което ме спря да я препрочета още веднъж. Облякох чифт къси гащи и потник, желаейки да отида и да целуна Тристан нежно, а после да го наблюдавам, докато коси тревата, но спрях, когато пристъпих на верандата.

Не косеше моята трева.

Косеше своята морава.

За всички останали в света, това не би било кой знае какво. Мъж, който коси тревата си. Но за мен означаваше повече. Знаех, че Тристан Коул беше прекарал месеци от живота си като полужив и днес се пробуждаше.

* * *

С Тристан започнахме да си оставяме бележки един на друг из къщите ни. За разлика от тези на мама и татко, нашите не бяха романтични. През повечето време бяха сантиментални и глупави, което ме караше да ги обичам още повече.

Мисля, че имаш сладък задник.

Е.Б.

Понякога, когато кося тревата и ти седиш на верандата и четеш някоя от мръснишките си книги, виждам как лицето ти се изчервява, когато стигнеш до някоя наистина интересна част. Този господин Дарси наистина трябва да прави доста луди неща с тялото на Елизабет.

Т.К.

Не съм сигурна дали трябва да се безпокоя, или възбудя от това, че знаеш имената на героите от „Гордост и предразсъдъци“.

Е.Б.

Дяволски. Красива. Си.

Т.К.

Чук, чук.

Е.Б.

Кой е тук?

Т.К.

Аз. Гола. В полунощ. В моето легло. Присъедини се към мен. Донеси костюм на Невероятния Хълк и огромното си зелено чудовище.

Е.Б.

Моля те, умолявам те, никога повече не наричай пениса ми зелено чудовище. По скалата от едно до десет това си е солиден страстоубиец.

Т.К.

ПП: Но все пак не отричам, че е „огромен“. Дори мисля, че трябва да потърсиш друга дума, като чудовищен, масивен, гигантски, изпратен от Рая.

Довечера искам да ме прегръщаш.

Е.Б.

Сещаш ли се за онова място между кошмари и мечти? Мястото, където утре никога не идва, а вчера не може да те нарани повече? Мястото, където сърцето ти бие в синхрон с моето? Мястото, където времето не съществува и е лесно да се диша?

Искам да живея там с теб.

Т.К.