Метаданни
Данни
- Серия
- Моят музей
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tiepolo, Canaletto, Guardi, 1978 (Пълни авторски права)
- Превод от унгарски
- Гизела Шоршич, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- интернет
- Корекция и форматиране
- analda (2019 г.)
Издание:
Автор: Ищван Велнер
Заглавие: Тиеполо, Каналето, Гуарди
Преводач: Гизела Шоршич
Година на превод: 1978
Език, от който е преведено: унгарски
Издание: първо
Издател: Издателство „Български художник“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1978
Тип: биография
Националност: унгарска
Печатница: Печатница „Атенеум“, Будапеща
Главен редактор: Маргит Пастои
Отговорен редактор: Илдико К. Бенде
Редактор: Анна Задор
Технически редактор: Kарой Сеглет
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11109
История
- — Добавяне
Джанбатиста Тиеполо
(1696–1770)
Джанбатиста Тиеполо е роден във Венеция като син на търговец. Едва двадесетгодишен, той изписва сцената с жертвоприношението на Исак за една църква в родния си град. В бележниците на венецианските живописци името му се появява за пръв път през 1717 година, което означава, че по това време той вече е работел самостоятелно. През 1719 г. се оженва за Чечилия Гуарди, по-голямата сестра на отличния пейзажист Франческо Гуарди. Доменико и Лоренцо — две от деветте му деца — следват примера на своя баща. През двадесетте и тридесетте години на века Тиеполо работи, освен в родния си град и в Удине, Верона и Бергамо. Както пише в едно писмо от 1734 година, той живописва, „тъй да се каже, денонощно“; затова и не може да удовлетвори молбата на шведския посланик във Венеция, който го моли да украси кралския дворец в Стокхолм. Посланикът пише на своя крал, че „Тиеполо… е пълен с идеи, с безмерен жар, с блестящи багри и работи с удивителна бързина. Изписва цяла картина за по-малко време, отколкото е нужно на друг, за да разтвори боите си“. През четиридесетте години майсторът продължава да работи в някои градове на Северна Италия, прави предимно стенописи за различни сгради с верско и светско предназначение.
Славата му расте непрестанно и в 1750 г. той получава поръчка да декорира епископския дворец във Вюрцбург (Бавария). Тук работи три години; фреските на тържествената зала и на стълбището се числят към най-забележителните творби на Тиеполо. На потона на Имперската зала (Kaisersaal) той увековечава отделни епизоди от живота на Фридрих Барбароса и на първия вюрцбургски епископ Арнолд. На потона на стълбището пък изписва алегориите на известните тогава четири континента — Европа, Азия, Африка и Америка. Както е било обичайно по това време, Тиеполо изобразява божествата на античната митология редом с исторически личности от по-късни времена. При изработването на фреската, която заема общо 800 кв. метра, му помагат и двамата му сина — по-големият Доменико, а и Лоренцо, който при започването на работата е едва четиринадесетгодишен. Тиеполо многократно е рисувал небето и алегориите на четирите материка, но във Вюрцбург изображението достига най-голяма зрелост и художественост.
След като се завръща в родния си град, Тиеполо с нечувана продуктивност рисува големи по размер фрески и най-различни малки и големи платна. През 1756 г. той става първият председател на Академията за изобразителни изкуства в Падуа. През следващата година заедно със сина си Доменико рисува украсата на вила Валмарана край Виченца. (Под „вила“ италианците разбират не само къща за живеене, а и по-голяма градина или парк, в които евентуално може да има няколко постройки.) Във вила Валмарана Тиеполо заедно с двамата си сина декорира един малък замък (palazzina) и един павилион за гости (foresteria). Гьоте пише с възторг за фреските, които илюстрират отделни сцени от „Ифигения“, „Илиада“, „Бесният Орландо“, „Енеида“ и „Освободеният Ерусалим“. Поетът по особен начин различава работата на бащата от работата на сина — нарича стила на първия величествен, на втория пък — култивиран.
През петдесетте години на века творчеството на Тиеполо достига своя връх. И той като другите барокови стенописци е майстор на т.нар. псевдоархитектура. Като рисуват колони и галерии, наподобяващи действителността, те разкриват перспективна дълбочина върху стената и създават илюзията, че вътрешното пространство е по-обширно. По потоните на дворци и църкви Тиеполо често живописва небеса, населени с неземни същества от религията и гръко-римската митология, и по този начин позволява на зрителя да надникне в рая.
От писмени сведения знаем, че през 1760 г. Тиеполо е подарил една картина на френския крал Людовик XV и че същата година английският крал му възложил да направи портрет на пруския крал Фридрих. Всичко това свидетелствува за международна слава и признание, увенчани от молбата на испанския крал Тиеполо да изпише фреските в тронната зала на мадридския кралски дворец.
Тиеполо пристига в Мадрид през лятото на 1762 г. заедно със синовете си Доменико и Лоренцо. Голямата около 27 x 10 м. фреска на потона на тронната зала изобразява безсмъртието на испанския кралски двор и на работодателя му Карл III редом с обичайните алегорични фигури и митологични същества. Тиеполо подписва фреската и отбелязва годината на завършването й — 1764.
Тази творба на 68-годишния майстор вече е по-немощна от предишните му декорации с подобен размер и стил, които той е работил във Венеция, край Венеция и във Вюрцбург. Кралят обаче я харесал и му възложил да изпише два други потона. Тях Тиеполо завършил през 1766 г., но и след това останал да живее в Мадрид и рисувал предимно религиозни картини. Починал в Мадрид през 1770 г. на 74-годишна възраст и там бил погребан.
С Тиеполо завършва златният век на венецианската — можем дори да кажем — на италианската монументална барокова живопис. Той е последният, наистина всеизвестен, запазил и до днес славата си в цяла Европа италиански художник. Неговите съвременници се възхищавали от умението му да гради композиции, от лекия му и елегантен маниер на живописване. Характерният блясък на светли, червени, сини, бели и жълти тонове, изящното съзвучие на фреските с архитектурната рамка и днес поразява зрителя.
Картината изобразява Александър Македонски в ателието на Апелес, който рисува любимата на владетеля. В образа на Апелес Тиеполо е изписал себе си в собственото си ателие с леко карикатурно, гротескно изражение на лицето. Посредством историята за древния македонски вожд ние надникваме във всекидневния живот на Тиеполо.
Този стенопис украсява тавана на една от залите на бароковия дворец. В средата седи на трон старият библейски владетел, а отляво е застанал мъж с изваден кинжал и се готви да съсече кърмачето. Две жени твърдят, че детето е тяхно, но истинската майка е паднала на колене и с вдигнати нагоре ръце моли милост за своята рожба, докато мнимата майка с безизразно лице и безразличие чака детето да бъде съсечено. Раздвижеността на композицията, употребата на светлосини, бели, жълти, зелени и червени багри разкриват и в тази ранна творба характерното за творчеството на Тиеполо благородство.
Този детайл от обрамчената с богати гипсови орнаменти картина изобразява коленичилите пред епископа Барбароса и неговата избраница в момента на сватбената церемония. Тиеполо умее отлично да предаде тъканта на копринения брокат, самочувствието на младата двойка, израза по лицата на присъствуващите, които наблюдават смирено, но с интерес обреда. И в тази картина долавяме хармоничното сияние на светлите тонове, които живописецът употребява с особено предпочитание.
Заимствуваната от древната гръцка легенда сцена представя с обичайния за бароковите художници анахронизъм жертвоприношението на царската дъщеря сред аркадите на венецианска вила. Изписаната необикновено пластично картина, дори не изобразява на първо място трагедията на Ифигения, а най-вече напрегнатото очакване на гърците, които се надяват на попътен вятър и наблюдават спускащото се от небето видение. Умоляващият поглед на обречената на смърт девойка, готовият да я прободе, отправил поглед към далечината първожрец, червеното знаме, което се развява от вятъра, пратен от умилостивената богиня — цялата тази сцена, поместена в архитектурна рамка, е една от творбите на Тиеполо, които въздействуват особено силно.
Тази картина, изобразяваща приличния на привидение светец на кон и с извадена сабя, е от зрелия творчески период на Тиеполо. За това свидетелствуват уравновесената композиция, меките, широки дипли на дрехите, живите цветове. Картината с образа на светеца, който е бил особено популярен в Испания, се е намирала първоначално в сбирката на Естерхази, а след това е постъпила в Музея за изящни изкуства; тя е един от шедьоврите, с които музеят се гордее.
Детайлът е от овалната фреска с размери около 15 x 9 метра, която е една от последните монументални творби на вече стареещия майстор. Носещата се върху облаците женска фигура в бели дрехи, която се е облегнала с едната си ръка на лъва, олицетворява Испания; тя е обкръжена от божествата на Олимп и от най-различни алегорични фигури. Всъщност стенописът изобразява разтварящия се пред очите ни небосвод, сред който издигащата се върху скали крепост символизира силата на империята. В тази своя късна творба „живописецът на небесата“ Тиеполо повтаря многократно разработвани мотиви.