Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Моят музей
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Piero della Francesca, Botticelli, Ghirlandaio, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2019 г.)

Издание:

Автор: Мария Прокоп

Заглавие: Пиеро дела Франческа, Ботичели, Гирландайо

Преводач: Гизела Шоршич

Година на превод: 1975

Език, от който е преведено: унгарски

Издание: първо

Издател: Издателство „Български художник“

Година на издаване: 1975

Тип: биография

Националност: унгарска

Печатница: Печатница „Атенеум“, Будапеща

Главен редактор: Маргит Пастои

Отговорен редактор: Иштван Хайду

Редактор: Анна Задор

Технически редактор: Карой Сеглет

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11111

История

  1. — Добавяне

Предговор

Петнадесетото столетие е златният век в историята на Италия. Отделните градове представляват самостоятелни малки държави. Челно място сред тях заема може би Флоренция. Животът на града се ръководи от богатите търговски и банкерски семейства, които до голяма степен се разпореждат и с финансите на Европа. Именно тук, във Флоренция на 15 век, се ражда новото европейско изкуство — изгрява епохата на Ренесанса. „Ренесанс“ означава „Възраждане“. Още тогавашните хора наричат така своето изкуство, което е най-доброто доказателство, че те съзнават значението и новаторството на творчеството си. Това самосъзнание е една от най-характерните черти на ренесансовите хора. Те знаят, че дължат своето богатство и слава на собствените си усилия, труд, борби и умствени способности. Техните стремежи не познават граници. Те изследват, търсят най-подходящите средства за изява на човешкия идеал, на светогледа на новия хуманизъм. Герои на художественото изображение са съвременниците дори когато се възпроизвеждат библейски събития. И тези хора трябва да бъдат представени по-правдоподобно от безплътните, безлични фигури на по-ранните, средновековни изображения. През първите десетилетия на 15 век художниците трескаво изследват закономерностите на изображението, което възпроизвежда видяното. Изучават дескриптивната геометрия, правилата на перспективата, пропорциите на човешкото тяло, неговите движения, анатомията му, въздействието на светлината и цветовете. Така естествените науки — математиката, геометрията, анатомията, оптиката — стават важни помощници на художниците.

Пиеро дела Франческа е една от бележитите фигури на този период на опити и търсения към средата на века. Своите резултати той обобщава не само в живописта, но и в теоретични трудове. Творческият му път започна през тридесетте години във Флоренция, огнището на ренесансовото изкуство, но главните си творби той създава в Арецо и в градовете на Умбрия.

Ботичели и Гирландайо са най-известните и най-значителни художници от златния век на Флоренция през последните десетилетия на 15 век. По това време властта е в ръцете на Лоренцо Медичи (1469–1492), когото съвременниците му наричат „II Magnifico“ или „Великолепния“. Лоренцо Медичи покровителствува особено развитието на философията, литературата и изобразителното изкуство. Негов идеал е гордият с умствените си способности, обичащ да борави със символи, по-съзерцателен и склонен към меланхолия човек с поведение на аристократ, за разлика от идеала за човека в началото на века, когато повече се ценят действието и борбата. Именно този човешки тип се появява в изкуството на живописеца на Медичите — Ботичели.

Неговият съвременник Гирландайо е флорентински художник, чужд на отвлеченото философствуване, който изобразява радостите на живота, безпроблемното битие на богатия градски жител.

От тримата майстори — Пиеро дела Франческа, Ботичели и Гирландайо — Пиеро е най-значителният талант. Едно поколение по-късно Ботичели и Гирландайо задоволяват породените от променените условия нови изисквания.

Тези трима художници въплъщават първата голяма епоха на ренесансовото изкуство през 15 век, т.нар. тосканско кватроченто, чийто център е Флоренция. В годината на смъртта на Пиеро умира и считаният за безсмъртен Лоренцо Медичи, а в годината, когато умира Гирландайо, войските на френския крал Карл VIII завземат Флоренция и същата година започва четиригодишното господство на монаха Савонарола. Ботичели надживява с няколко години настъпилата в края на века катастрофа, но живее във флорентинската си къща като уморен от живота, немощен старец. Творчеството на великаните от по-младото поколение — Леонардо, Микеланджело и Рафаело — което бележи във Флоренция в началото на 16 век нова голяма епоха, е далеч от него.