Мария Прокоп
Пиеро дела Франческа, Ботичели, Гирландайо (2)

Пиеро дела Франческа
(около 1415/1420-1492)

За живота му знаем малко. Роден е в градчето Борго Сансеполкро, което е близо до Арецо и на около 75 км от Флоренция, но кога точно — не е известно. Първите данни за майстора датират от 1439 г. и ако се съди по тях, по това време той работи в ателието на Доменико Венециано във Флоренция. Изкуството на Доменико оказва решително влияние върху Пиеро. От него той научава за ролята на светлината в живописта, благодарение на която изградената съобразно със строги геометрични закони картина се преобразява и става поетична.

През 1442 г. го намираме в родния му град, където го избират за член на местния градски съвет. Тук в 1445 г. религиозното дружество „Misericordia“ („Милосърдие“) му поръчва да изработи многоделен олтарник с мадони. Този олтар, който за нас е първата известна творба на Пиеро дела Франческа, е гордостта на библиотеката в Сансеполкро. Около 1450 г. Пиеро работи във Ферара, през 1451 г. рисува в Риминиския тиранин на колене пред св. Зигмунд, когото той смята за свой покровител. От 1452 г. в продължение на 14 години Пиеро изписва олтара на църквата „Св. Франциск“ с поредица табла, изобразяващи легендата за светия кръст. Тази легенда е била много популярна още от началото на Средновековието. Тя започва със смъртта на Адам, под чийто език поставят семето на райското дърво на живота. То бързо израства и по-късно правят от него мост. Савската царица се озовава при него и усеща чудотворната сила на дървото, коленичи пред моста и после, в двора на Соломон, предсказва, че от това дърво ще бъде изработен Христовият кръст. По-късно император Константин побеждава под знака на кръста. Всичко това накарва императрица Елена да тръгне по дирите на чудотворното дърво, което тя намира след дълги перипетии. После пък персийците го задигат, но Хераклий триумфално го връща в Ерусалим. Тези фрески, които представят богата поредица от събития, са най-значителното произведение на Пиеро дела Франческа, а същевременно и един от най-прекрасните ансамбли на ранно италианско Възраждане.

След 1467 г. виждаме Пиеро отново в родния му град, през 1469 г. той работи в Урбино. Той едновременно живописва и пише научни трактати за приложението на законите на геометрията в живописта. Най-бележитото му съчинение е „De prospectiva pingendi“ („За перспективата в живописта“).

Съвременното изкуство на 20 век се отнася с особена почит към творчеството на Пиеро дела Франческа. Пиеро е предвестник на Сезановата мисъл, според която всичко в природата приема формата на кълбото, конуса и цилиндъра. Всички течения в изкуството на нашия век, които се занимават с проблемите на реалистичното и абстрактното, монументалното и лиричното изображение, смятат Пиеро дела Франческа за свой предтеча.

Поругание Христово. Около 1455–1460 г. Масл. бои, дърво, 59 x 81,5 см. Урбино, Художествената галерия.

Привързаният о един стълб Христос е изправен в лявата страна на картината в огряно от слънцето, просторно римско преддверие. Двама надзиратели от двете му страни го бичуват. Вляво Пилат седи на трон и наблюдава сцената. По стъпалата на трона четем сигнатурата на майстора: „Opus Petri de Burgo Sci Sepulcri“ („Произведение на Петър от Борго Сансеполкро“). На преден план вдясно трима мъже разговарят на улицата. Според преданието картината е изработена по поръчка на урбинския херцог в памет на по-големия му брат, който станал жертва на двама коварни градски съветници. Невинният млад мъж е застанал в центъра на преден план. Изваяната като скулптура мощна снага е облечена в огненочервена дреха. Изграждането на композицията е пример за приложението на въздушната и линейната перспектива. Рисунъкът на сградите, дълбочината на преддверието с колони и улицата вдясно са съобразени с геометричните правила на Евклид. И големината на човешките фигури се определя от същите геометрични закони. Новото в картините на Пиеро дела Франческа е присъствието на слънцето и на въздуха. Проникващият между колоните въздух просто разтапя изобразените далеч от зрителя форми и цветове. А червените, сини и златни одежди на фигурите в предния план изглеждат още по-ярки под въздействието на слънчевите лъчи.

Поклонение на Савската царица пред свещеното дърво 1452–1466 г. Фреска, 336 x 374 см. Арецо, църквата „Св. Франциск“.

Според легендата Савската царица потеглила с блестящ кортеж на посещение при цар Соломон. По пътя групата стига до един дървен мост. Тук царицата неочаквано пада на колене и започва да се моли всеотдайно. Многобройната свита с учудване наблюдава царицата, която е отгатнала странната сила на дървото. Действието се разиграва сред просторен слънчев пейзаж. Фигурите са разделени на две групи. На преден план вдясно виждаме коленичилата царица в мастиленосиня мантия и нежен, прозрачен бял воал. Изисканите фигури на придворните дами внасят лиризъм в сцената. Момците вляво, които пазят конете, са застанали малко по-назад и в съответствие с това фигурите им са по-дребни. Увлечените в разговор, изправени един срещу друг двама младежи и изобразените в ракурс коне засилват впечатлението за дълбочина. Двете групи са свързани чрез дърветата в средния план. А пълното композиционно единство на картината е постигнато както чрез фигурите, така и чрез планинската верига на фона, която под влияние на далечината и на слънчевата светлина изглежда бледа, по-скоро загатната.

Цар Соломон посреща Савската царица. Между 1452 и 1466 г. Фреска, 336 x 373 см. Арецо, църквата „Св. Франциск“.

Намираме се в откритото, огряно от слънцето преддверие на Соломоновия дворец в Ерусалим. Напетата фигура на царя е облечена в светлосиня дреха и тежка надиплена мантия от златен брокат. Над очите му с техния мъдър и добродушен поглед е нахлупена широкопола шапка. Той посреща с топло ръкостискане придружаваната от тържествена свита източна царица, която идва отдясно. Отляво пристъпват със сдържано достойнство висшите сановници на царския двор във вишневочервени, лилави и сини одежди. Композицията на отделните фигури и на цялата картина е подчинена на строги геометрични принципи, които получават не само тържествен, но и необикновено поетичен израз благодарение на плавните движения, декоративните контури на изисканите лицеви черти, огрените от слънцето мраморни стени и богатите тъкани.

Сънят на Константин. Между 1452 и 1466 г. Фреска, 329 x 190 см. Арецо, църквата „Св. Франциск“.

Император Константин спи в шатрата си през нощта преди решителното сражение с Максенций. При входа на шатрата стоят на стража двама воини в доспехи. Внезапно ослепително сияние прорязва тъмната нощ и от небето стремително се спуска ангел към спящия император. Според легендата Константин чул гласа на ангела, който му казал: „Ти ще победиш под знака на кръста.“ Подобно на останалите творби на Пиеро дела Франческа тази композиция с малко на брой фигури е построена въз основа на строги геометрични принципи. Стълбът на конусообразната отворена шатра подчертава симетричната ос, а отметнатото встрани платнище — изградената във формата на равнобедрен триъгълник хармонична структура на картината. Равновесието между вертикалните и хоризонталните линии внася спокоен тон в изображението.

Възкресение Христово. Около 1463 г. Фреска, 225 x 200 см. Сансеполкро, Художествената галерия.

Снажният, силен Христос, който излиза от мраморния саркофаг сред пролетен пейзаж, е монументално олицетворение на вярващия в собствените си сили, побеждаващ ренесансов човек. Символичното значение на картината свидетелствува, че тя е изработена за град Сансеполкро (свещен гроб), който почитал възкръсналия Христос като свой патрон. Необикновената жизнена сила на възкръсналия, която се подчертава и от буйната зеленина на пейзажа, побеждава мраморния гроб и внушителните фигури на вкаменените, заспали стражи. Композицията и тук е издържана в уравновесената, стабилна форма на пирамидата.

Портрет на Федериго да Монтефелтро 1465 г. Масл. бои, дърво, 47 x 33 см. Флоренция, Уфици.

Портретуван е херцогът на Урбино, който през 1460 г. извикал Пиеро дела Франческа в своя двор. Между двамата се създали непосредствени, човешки отношения, за което свидетелствува и това, че Пиеро е посветил написания от него трактат за художествената перспектива на сина на херцога.

Острите черти на изобразения до пояс в пълен профил херцог се открояват пред слънчево синьо небе и просторен, обгърнат от мъгла пейзаж. Енергичният нос и острата брада, строго сключените устни и дълбоките очи говорят за твърд, знаещ силите си, донякъде затворен характер. Погледът обаче излъчва топлота, а озарените от слънчевите лъчи, ярко очертани контури на лицето разкриват образа на справедлив, добър владетел.