Юлия Сабо
Курбе, Домие, Мьоние (2)

Гюстав Курбе
(1819–1877)

Родният му град Орнан, намиращ се в Източна Франция, е изобразен на много от неговите платна. Баща му, погражданен селянин, забогатява с цената на непосилен труд, сестрите му, макар в празнични дни да са елегантни госпожици, през седмицата работят в стопанството. В семейството витае републикански дух — един от дедите е взел участие във Великата френска революция. Гюстав завършва лицея в близкия град Безансон, след което заминава за Париж, за да учи право. Но вместо юриспруденцията избира живописта; напразни са усилията на чичо му — известен юрист — да го препоръчва на колегите си. Първият му учител по рисуване в Орнан е провинциален последовател на Жак-Луи Давид, който го насочва към отмерения, хладен стил на класицизма. Едрите начупени форми в ранните му картини издават колко трудно се е приспособил темпераментът му към този стил. В Париж попада в едно-две ателиета на незначителни художници, но истинска естетическа наслада му доставя разглеждането на Лувърския музей. Той копира творби на Франс Халс, Ван Дайк, Веласкес. През 1844 г. в официалния парижки Салон бива приета първата му картина „Автопортрет с куче“, която донася на 25-годишния младеж и първия публичен успех. След това Курбе заминава за Испания. Там е запленен от творбите на испанските художници от 17 век — Рибера, Зурбаран и най-вече Веласкес, които са му близки по темперамент и стремежи.

След срещата си с реалистите от испанския барок в 1847 година Курбе предприема пътуване в Холандия, за да изучи изкуството на холандските майстори. През 1847 година се представя в Салона с „Автопортрет с лула“. Тази творба му носи признание, но, от друга страна, се посреща с негодувание от известни среди. Консервативно настроените критици я намират недодялана, „селски груба“. И от този момент публиката се разделя на две — на въодушевени почитатели и на противници, отхвърлящи изкуството му.

На изложбата в 1849 година Курбе е награден със златен медал за картината си „Следобед в Орнан“, в която дава израз на своите замисли, съвпадащи с революционните тежнения на времето. „Той е новатор! Той е революционер!“ — възкликва големият художник романтик Дьолакроа, смаян от необичайния маниер на Карбе. Тази семейна сцена, изградена с прости, сгъстени изразни средства, дълбоко проучена като композиция и форма, разкрива нов смисъл, едва ли не нови достойнства на изображението. И наистина тази картина на Курбе се цени като едно от най-значителните му постижения, оказва голямо влияние и върху Сезан — големия художник от втората половина на века.

Би могло да се помисли, че такива затворени, завършени, живеещи свой собствен живот творби могат да бъдат плод само на един отвлечен светоглед, а всъщност, независимо от работата си като художник, от 1848 г. Курбе се занимава с трескава обществена дейност. Със своя приятел Бодлер и с писателя публицист Шанфльори редактира вестник, с общественика и учен Прудон опитва разработката на нова естетика. В същото време работи над огромни платна. През 1850 година създава голямата картина „Погребение в Орнан“, където прекрасно охарактеризираните фигури са всъщност първенците на град Орнан. Творбите му, създадени през петдесетте години, се посрещат с все по-голяма враждебност от официалните художествени среди, противници на революционните принципи. Завзелият властта с държавен преврат в 1853 година Наполеон III се възмущава от селската простота и грубоватост на картината му „Къпещи се жени“ и замахва срещу платното с нагайката си. Известно време Курбе няма достъп до изложбите на официалния Салон. По повод на Световното изложение през 1855 година той урежда с помощта на един покровител голяма контра изложба в отделен павилион с близо 40 платна, а в предговора на каталога си излага принципите на реализма.

През петдесетте години Курбе влиза в контакт с художниците от Барбизон и рисува голям брой живи и силно въздействуващи пейзажи. Впечатленията си от Германия и от ходенето си на лов той отразява във вълнуваща поредица от ловни картини. В 1859 година морето се появява като нова тема в живописта му. Тъй като многобройни млади художници търсят съветите му и приятелите му го увещават да открие своя школа, той наистина отваря вратите на ателието си, за да обучава младите си последователи и да им разкрива принципите на своето реалистично изкуство. През 1867 година отново урежда контра изложба по време на Световното изложение. Показаните 137 картини събуждат жив интерес в международните художествени среди. През следващите години Курбе нееднократно участвува в международни изложби.

След избухването на Френско-пруската война той отново работи в Париж, а по време на Комуната играе важна обществена роля. Организира опазването на художествените ценности в Париж, участвува в акцията по разрушаването на Вандомската колона — символ на Наполеоновата империя. Това става причина след падането на Комуната той да бъде осъден на шест месеца затвор. След освобождението си Курбе заминава за Швейцария, където умира като изгнаник в 1877 година.

Мъж с лула (автопортрет) 1847 г. Масл. бои, платно, 45 x 37 см. Монпелие, музей Фабр.

Художникът ни се представя в своето всекидневие, в лирично, приповдигнато настроение, като обикновен човек, без всякакво пряко определение наличност, професия и призвание — единствени „атрибут“ е небрежно захапаната в края на устата лула. Въпреки това решителният, силен характер и жизненият темперамент са „изписани на лицето му“. Меките, хармонични линии подсказват волния полет на въображението. Простите, сгъстени форми на изписаната с широка, спокойна четка картина, топлите кафяви, наситените тъмнозелени и пробляскващите светли петна пестеливо и убедително разказват за личността на художника.

Отсяване на жито 1854 г. Масл. бои, платно, 38 x 56 см, Нант, Музей за изящни изкуства.

Тази картина, за която е позирала една от сестрите на художника, отсяваща жито в двора на стопанството, се числи между най-добрите творби с трудови сюжети на Курбе. Движението на девойката, държаща голямото сито, е предадено с майсторски смел замах. Ръката й е по-дълга и по-силна, отколкото би могла да бъде в действителност, раздвиженият торс също разкрива замисъла на художника. Пластично изписаните странични фигури са ни сякаш лично познати. Решителното, ритмично движение на главната фигура се уравновесява от мечтателните, бавни движения на привелото глава забрадено момиче, което пречиства жито, и от любопитно надничащото в сандъка момче. Тази малка картина се нарежда достойно до първата картина с трудов сюжет на Курбе — „Каменотрошачи“, унищожена по време на Втората световна война.

Добър ден, господин Курбе! (среща) 1854 г. Масл. бои, платно, 129 x 149 см. Монпелие, музей Фабр.

И тази картина пресъздава действителна сцена. Веднъж Курбе посещава един свой покровител в град Монпелие, който го посреща на пътя заедно със своя слуга. Фигурите запълват почти цялата плоскост на картината. Те са едновременно индивидуално портретувани и прекрасно характеризирани като определени типове. Елегентната, благородна осанка на господаря е малко скована. Той превръща срещата в церемониален обред. Придружаващият го слуга, навел почтително глава, остава скромно на заден план. Най-свободна и раздвижена, стъпила смело на земята, е фигурата на самия художник. Облеклото, прическата, веселото и непринудено държане го представят като човек, издигнал се над обществените норми. Може би същото са почувствували и онези, които навремето са нарекли картината „Имотът посреща гения“.

Ателието (детайл) 1855 г. Масл. бои, платно, 359 x 596 см. Париж, Лувър.

Тук е представен само един фрагмент от почти шест метра широката и три и половина метра високата картина на Курбе, която художникът завършил през 1855 година. Сюжетът на творбата е алегоричен: в ателието на художника се появяват фигури, символизиращи досегашната му дейност, приятели, модели, покровители. Четящият вдясно мъж е Бодлер, представен като символ на поезията, а жената с пъстроцветния шал олицетворява светския живот и богатството. Тя и мъжът до нея идват в ателието на художника, за да се запознаят с изкуството му било от снобизъм, защото това е модно, било от искрено желание да му помогнат и да го вземат под свое покровителство.

Млади жени край брега на Сена 1856 г. Масл. бои, платно, 173 x 206 см. Париж, Пти Пале.

Изобразени са две женски фигури, които не принадлежат към почтените кръгове на буржоазното общество. На тучната трева под сянката на дърветата край Сена почиват и се радват на слънчевия ден две млади жени. Едната е с голи ръце и без шапка, с повдигната пола, която открива малко фустата над глезена й. До нея, подпряла лице с ръка и държаща голям букет полски цветя, се е излегнала приятелката й. По средата на миналия век, когато картините на митологични теми, актовете и скулптурите на голи тела не будят възражения, тези свободно и смело изписани здрави женски фигури се посрещат с възмущение от лицемерно благонравните критици и зрители.

Морето 1869 г. Масл. бои, платно, 38 x 45 см. Кан, Музей за изящни изкуства.

Губещото се в безкрая зелено море е изобразено в тази картина пълно с живот и сила. По небето се носят спокойни облаци, но люлеещите се под него водни маси носят в себе си заплахата за страшна буря. Богато нюансираната, трептяща водна повърхност разкрива силата, многостранността и емоционалната наситеност на изкуството на Курбе дори и при сюжети, лишени, от какъвто и да е литературен подтекст.