Юлия Сабо
Курбе, Домие, Мьоние (1)

Предговор

Изкуството на 19 век трудно може да се разглежда въз основа на признаците на един определен стил. В борба срещу установените норми и принципи от миналите векове възникват напълно противоречиви помежду си течения, стремящи се към едно ново изкуство. Процъфтяващият през първата половина на века класицизъм възприема античното изкуство като идеал за подражание, докато голямото художествено движение на века се вдъхновява от романтиката и средновековното изкуство. Бурните обществени движения в Европа към средата на века също оказват значително влияние върху развитието на изкуствата. В творческите ателиета нахлуват нови идеи, променят се формите, предметът и предназначението на изкуството.

Париж, центърът на обществено-политическите движения, става и средище на художественото възраждане. Цялата френска история през 19 век е продължение на борбите на Великата френска революция. Не само революциите от 1830 и 1848 година, а по-късно и Парижката комуна от 1870 г., но и всяко десетилетие между тях се характеризират с разпространението на революционни идеи. Лозунгът „свобода, равенство, братство“ вдъхновява не само политическите борби, но пронизва със смисъла си развитието на цялата френска култура. Свободната мисъл, самостоятелното творчество, духовното развитие на индивида ускоряват отхвърлянето на старите схоластични форми и носят жаждата за ново опознаване на действителността, природата и света. Напредничавото изкуство на епохата тачи преди всичко правдата на новото познание, насочена срещу всякакви условности, стреми се към смел и съзнателен израз на истината. Сред създателите на новото изкуство челно място заемат Гюстав Курбе и Оноре Домие. Понятието „реализъм“ в живописта започва да се споменава във връзка с изкуството на Курбе. Отначало то се приема като иронично прозвище, но по-късно художникът сам го утвърждава и дори го формулира: „Да зная, за да мога — казва той — такава е била моята мисъл. Да бъда в състояние да скрепявам нравите, идеите, облика на своето време според личната си оценка.“ В реализма на Курбе са залегнали като първостепенен творчески принцип трезвата обективност на „рисувам това, което виждам“, „отричането на идеала“ като отхвърляне на остарелите композиционни форми от минали епохи, „освобождението на личността“ и свободата на израза, свързана с „красивото и истинното“.

Домие започва творческия си път преди Курбе, но като художник се изявява в 1848 година, а картините му добиват известност едва след смъртта му. Приживе той се налага като безпощаден критик и изключително продуктивен карикатурист в печата, където често иронизира с гротескните си фигури политическите величия на времето; малко са тези, които знаят, че той е и живописец, и то един от най-талантливите живописци на 19 век. Хуманистичното съдържание и монументалността на творбите му надхвърлят рамките на всекидневната актуалност, простите им, лаконични форми ги утвърждават като произведения с непреходна стойност.

Реалистичният художествен език на Курбе и богатството му от мисли оказват голямо влияние в цяла Европа, мнозина отлични художници стават негови последователи. Експресивността на Домие се приема възторжено от младите художници, защото тя разкрива богатството и възможностите на изобразителните изразни средства. Забележителният белгийски скулптор от края на века Константен Мьоние в първите години на творчеството си е под влиянието на Курбе или, по-точно, следва развитието на академичното изкуство към реализма. Макар и не съвсем открито като Курбе, той скъсва с конвенционалността и творчеството му става образец на реалистична скулптура. Мьоние вае като монументални паметници фигурите на работници, селяни и прости хора от всекидневието, моделира ги след продължително и грижливо наблюдение като герои на една нова епоха.