Юлия Сабо
Рубенс, Ван Дайк, Йорданс (1)

Предговор

Още от началото на 15 век Нидерландия, обхващаща територията на днешна Белгия и Холандия, се очертава като един от най-важните центрове на изкуството. Тук особено силно се изявява живописта. Нейните известни художници така майсторски владеят изкуството на маслените бои, че дълго време ги смятат за изобретатели на тази техника. Съдържанието и звученето на нидерландското изкуство през 15 век е съвсем самобитно. Идеите за обществено обновление намират твърде скоро благодатна почва в богатите търговски градове, където израства силно и свободолюбиво бюргерство. Както майсторски изработените олтарни табла, които говорят за задълбочено мислене и благоговейно съзерцание, така и портретите, отразяващи еднакво добре богатия душевен мир на личността и нравствените изисквания на обществото, характеризират разцвета на ренесансовото изкуство на север.

От средата на 16 век обаче нидерландското изкуство проявява стремеж да усвои постиженията на италианския Ренесанс, който по-късно става образец за цяла Европа. Рубенс, Ван Дайк и Йорданс, макар и не по един и същ начин, се подхранват като творци от зрелия Ренесанс и от свързаните с ренесансовото изкуство живописни принципи на италианските майстори от 16 век. Всеки в зависимост от своята дарба и лични способности се стреми посвоему, но упорито към създаването на нов живописен стил. В ранните си години те вършат това в ателиетата на фламандските „романисти“, а по-късно, по време на пътуванията си из Италия, като изучават творбите на големите майстори. Характерни за тях са необикновената раздвиженост, композицията с нарушено равновесие, живото лъкатушене на багрите, едновременната поява на противоречиви по форма и настроение елементи. За създаването на стила, който по-късно бива наречен „бароко“, Рубенс допринася чрез многолюдните си религиозни и светски композиции, а Ван Дайк — най-вече чрез портретите. Възникването на този нов творчески език, немислим без предхождащите го италиански творби, несъмнено е свързано с онези кризи и сътресения, които от средата на 16 век се засилват и засягат всички области на обществения, политическия и духовния живот — със стълкновението между бюргерство и монархия, между светски и църковен мироглед, както и с религиозните борби между Реформация и Контрареформация.

Нидерландия изживява бурна историческа епоха. Борбата на германските императори за независимост след големи кръвопролития завършва през 1609 г. с разделянето на страната на две части. Създава се независимата холандска република, която и църковно е независима от юга. Тя е протестантска, докато католическа Фландрия продължава да бъде под испанско владичество. И тримата художници, които сега представяме, работят през значителна част от своя живот в столицата на Фландрия — Антверпен.

Рубенс е най-гениалният между тримата майстори; той е колорист до мозъка на костите си, но живописната му програма се движи по най-универсалната плоскост. Нему са еднакво чужди както страстните терзания и душевните лъкатушения на Ван Дайк, така и сложната философска натура на Йорданс, който се потапя в проблемите на обществения живот в Нидерландия. Просто изумителната продуктивност на Рубенс и виртуозността на неговите форми дълго време засенчват Ван Дайк, който в областта на портрета дори надминава своя учител. Йорданс също е един от неговите последователи и въпреки че притежава по-скромен талант, има свой собствен глас. Редом с двамата си съвременници, творци от международна величина, той е фламандският национален живописец, бележитият представител на Антверпен от 17 век.

Влиянието и на тримата е огромно. Йорданс въздействува най-пълнокръвно върху живописците в своята родина, Ван Дайк — най-вече там, където е пожънал слава — в Англия, а влиянието на Рубенс по време и пространство е, тъй да се каже, неизмеримо. Той покорява Европа, неговата композиция господствува до края на 18 век в бароковата живопис.