Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Моят музей (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Markó, Barabás, Munkácsy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2019 г.)

Издание:

Автор: Юлия Сабо

Заглавие: Марко, Барабаш, Мункачи

Преводач: Борислав Александров

Година на превод: 1971

Език, от който е преведено: унгарски

Издание: първо

Издател: Издателство „Български художник“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1971

Тип: биография

Националност: унгарска

Печатница: Печатница „Атенеум“, Будапеща

Отговорен редактор: Маргит Пастои

Редактор: Анна Задор

Технически редактор: Йожеф Араньош

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11116

История

  1. — Добавяне

Предговор

В историята на унгарския народ деветнадесетият век е епоха на национално възраждане. Идеите за свобода и независимост проникват във всяка област на живота, унгарският език се развива и обогатява, поезията и литературата поемат пътя на многостранен подем. Борбата за самостоятелна национална култура се води от поети, писатели, редактори на вестници, художници.

Създаването на национален стил в архитектурата и изобразителното изкуство е съпроводено с по-големи трудности. Векове наред в Унгария са работели предимно чуждестранни художници. Унгарските майстори получават образованието си в чужбина, тъй като в страната няма художествени училища. Появата на национални течения в изкуството не означава обаче, че художниците се опълчват срещу чуждестранните школи, а че придобитите там знания се поставят в услуга на националните идеи.

Най-популярният жанр в изобразителното изкуство през 19 век е живописта. „Изписването на картини“, дейност, считана в началото на века за занаятчийска, само за няколко години се издига до висотата на поезията и се утвърждава като изкуство с важно предназначение в живота на народа. През 1819 година четем следните редове за художниците: „Живеят в родината ни без всякаква чест и се считат за занаятчии.“ Ала в 1836 г. Миклош Барабаш, първият художник, установил се за постоянно в Пеща, бива отличен с голяма награда: избран е за член на Унгарската академия на науките. През 1848 г. Вьорьошмарти формулира така призванието на писатели и художници: „… без развита литература и изкуство няма народ, който да заслужава голямото име нация.“

Карой Марко започва творческата си дейност през двадесетте години, при тежките условия в началото на века. Художникът не намира сигурно препитание в Унгария и затова е принуден да прекара голяма част от живота си в чужбина. Само някои от творбите му са свързани непосредствено с националната живопис; с високото си майсторство обаче повечето от тях ще бъдат добър пример за идващите поколения.

Творческият път на Миклош Барабаш е тясно свързан с развитието и процъфтяването на град Будапеща — центъра на духовния живот на страната. Барабаш отговаря на нарасналите изисквания, които народът поставя пред живописта. Неуморим и с живо чувство за актуалното, той се изявява като забележителен хроникьор на периода на реформите и освободителните борби, създава голяма поредица от портрети на видни личности от онова време. Той работи по времето, когато се изгражда националната култура, и допринася дейно за това, щото живописта да получи достойно място и обществено признание.

Михай Мункачи е най-забележителният унгарски художник от втората половина на века. Част от творчеството си той също създава в чужбина, но изкуството му има подчертан унгарски, национален облик. Най-значителни са именно тези негови творби, които са пропити от национален дух. Големият му талант се откроява ярко сред постиженията на съвременните му унгарски художници, а изобразителната сила на някои негови творби му спечелва признание от европейски и световен мащаб.