Илона Кованец
Репин, Суриков, Верешчагин (2)

Иля Ефремович Репин
(1844–1930)

За пръв път Репин отваря очи към света под небето на Украйна, в селището Чукуев. Баща му служил 27 години в царската войска като прост войник, а след уволнението си се занимавал с търговия на коне. Вследствие на епидемия стоката му погинала и семейството се разорило.

Още съвсем млад Репин изучава при местни майстори техниката на портрета и иконописта, но постигнатото не го задоволява и той проявява непреодолим стремеж да продължи образованието си. Навършил деветнадесет години, той заминава за Петербург да учи с малкото скътани от работа пари. В подготвителния клас на академията преподавател му е Крамской, по-късно негов приятел и учител по художествено-естетически въпроси. От 1864 до 1871 година той следва в Петербургската художествена академия и още тогава си създава тесни приятелски връзки с големия критик Стасов, който насърчава художника и насочва интереса му към теми и сюжети из живота на народа.

Първата му голяма творба, с която нашумява неговото име, е „Бурлаци“. Концепцията на картината е плод на случайно емоционално преживяване, но с течение на годините тя постепенно узрява. Той изучава сюжета в много ескизи и скици. Два пъти пътува до Волга, за да се запознае по-отблизо с тежкия живот на бурлаците, докато накрая в творбата му намира израз непосилното страдание на варварски експлоатирания руски народ.

През 1873–1876 г. Репин е стипендиант в чужбина. Той посещава музеите в Италия и Франция, запознава се с шедьоврите на европейското изкуство, опознава отблизо художествените течения по това време. Изкуството на Рембранд, Франс Халс, Веласкес, Микеланджело и Веронезе оказва дълбоко и трайно влияние върху него; той е очарован от възможностите, които му разкрива пленерната живопис, изобразяваща непосредствено красотата на природата. Творбите му, създадени предимно в Париж, показват прекрасно чувство за колорит („Парижко кафене“, „Негърка“), но истинските си теми той черпи все пак от живота на своята родина.

Завърнал се в Русия, Репин бърза да посети родния си град, където веднага се залавя да нарисува цикъл от портрети на обикновени хора, в които с необикновен замах се разкриват интересни характери. Такива са разобличителният портрет на „Протодякон“ и голямото платно „Процесия в Курското наместничество“, където в една разкошна по колорита си живописна сцена художникът съпоставя идеално подбрани типове и характери, разкривайки по този начин острите противоречия в руското общество, преминаващо от крепостничество към капитализъм.

Репин живо се интересува от съдбата на интелигентите-народници, които вършат революционна пропаганда сред народа. В поредица драматични композиции той увековечава отделни моменти от тяхната съдба — арестуване, завръщане в родния дом след дълго заточение, отразява тяхната решимост да отстояват идеалите си дори под сянката на смъртта. В серия забележителни платна като „Помен пред Стената на комунарите“, „Събрание на революционери“, „Полицейски конвой“, „Не го очакваха“, „Залавяне на пропагандиста“, „Отказ от причастие“, „Демонстрацията на 17 октомври 1905 г.“ Репин изразява своето единомислие и съчувствие към революционното движение на времето си. В тези произведения, художникът силно е почувствувал и предал атмосферата на епохата, страстно и живо е обрисувал характерни типове, които са великолепни образци за психологическа и живописна трактовка.

Репин ни поразява със силата на психологическия израз дори в картините с исторически сюжети („Иван Грозни убива сина си“, „Запорожки казаци“), а в многобройните си портрети той разкрива човешкия образ е неподражаемо майсторство.

Със сигурния замах на неговата четка са пресъздадени и запазени за поколенията чертите и характерите на редица големи руски писатели, художници и учени — Мусоргски, Третяков, Стасов, Пирогов, Менделеев, Суриков, Серов и други. Свързан чрез многогодишно сърдечно приятелство с Лев Николаевич Толстой, Репин рисува серия негови портрети, които разказват живо за живота и характера на великия руски писател.

Репин е голям майстор на рисунката; едно от значителните му произведения в този жанр е „Портрет на Елеонора Дузе“. Към края на века той се занимава и с илюстрации.

Репин въздействува на своето време не само със своите художествени творби; с активната си, жизнелюбива и вдъхновена личност той упражнява силно влияние върху развитието на руското изкуство, дълго време играе ръководна роля сред передвижниците.

Неговите писма, мемоари и статии върху изкуството го разкриват като интелект с богата ерудиция и много обхватна култура, запазил до дълбока старост в сърцето си предаността към народа, здравия народен хумор, динамичната си, дълбока любов към живота.

Изключителното и богато творчество на Репин е едно от най-забележителните явления в руското изобразително изкуство през 19 век. Неговото дълбоко хуманно и демократично творчество, отдадено на борбата за обществена справедливост, на търсенето и изявата на правдата в изкуството — в съчетание с блестящото му живописно майсторство — му отрежда трайно място в историята на световното изкуство.

Бурлаци на Волга 1873 г. Масл. бои, платно, 131,5 x 281 см. Ленинград, Руски музей.

По нажежения от слънцето пясък край брега на Волга мъчително се влачат бурлаци. Повечето от тях са уморени от живота старци, мускулите им са напрегнати до изнемога, лицата им са набраздени от горчиви бръчки. Очите им са примирени и кротки, но в тях проблясват и мълниите на спотаена от древни времена буря — с какви чувства и какво напрежение са свързани бурлаците чрез това въже! Само изправеният в средата рус младеж, протегнал ръце, за да освободи израненото си рамо, е зареял поглед в далечината — може би в бъдещето! Контрастът с ведрия, сияен пейзаж още по-силно подчертава мъката и тежката участ на бурлаците. Зад суровия сюжет художникът е успял да разкрие красотата и богатството на скритите човешки чувства.

Отказ от причастие 1880–1885 г. Масл. бои, платно, 48 x 59 см. Москва, Третяковска галерия.

Тази композиция от две фигури е наситена с необикновено драматично напрежение. С лаконичния език на изобразителното изкуство художникът е предал много ярко стълкновението между двете обществени сили — царската потисническа система и бунтуващата се срещу нея революционна сила, която не могат да сломят и екзекуциите. Черният гръб на свещеника символизира тъмните сили, а от решителното лице на революционера, отричащ се от причастието, се излъчва светлината на човека на бъдещето. Трагичният колорит с проблясващите светли петна, акцентиращи конфликта, е органична част от художествения замисъл на творбата.

Запорожци пишат писмо до султана 1880–1891 г. Масл. бои, платно, 203 x 358 см. Ленинград, Руски музей.

Казаците, живеещи в пограничните райони на Русия, са безстрашни войници, пламенни патриоти, свободолюбив народ. Начинът, по който пишат своето смело, дори дръзко писмо до турския султан, имащ претенции да ги покорява, ясно показва тяхното отношение към него. Репин изписва разнообразните характери и типове в разкошна по колорит, бликаща от жизнерадост картина. Израженията на ликуващите лица около атамана, който диктува с лула в уста писмото, са нюансирани в изключително богата с настроения скала. Мисълта на атамана лети надалеч, но в същото време той съвсем не е лишен от чувство за хумор. В центъра на композицията художникът ефектно е забол пачето перо на писаря. Темпераментен е не само персонажът на Репин, и багрите са огнени, весели.

Модест Петрович Мусоргски 1881 г. Масл. бои, платно, 69 x 57 см. Москва, Третяковска галерия.

Портретът е забележителен със задълбоченото психологическо изучаване на характера на големия руски композитор. Репин рисува тежко болния си приятел в болницата малко преди смъртта му. Въпреки че е отпаднал и предчувствува края на борбата си с живота, не трагичните черти доминират в израза на Мусоргски. Репин е доловил огромната вътрешна сила на композитора, гениалния му творчески заряд. В портрета ясно личи широкият замах в почерка на художника, който изписва с малинови и зеленикави бои халата и вае с тънки нюанси, меки линии и много любов образа на любимия си приятел.

Момиче на слънчева светлина (портрет на Надя) 1900 г. Масл. бои, платно, 94,3 x 67 см. Москва, Третяковска галерия.

През целия си живот Репин е влюбен в светлината и слънцето. Тази картина, изобразяваща момиче с чадър, е една от най-хубавите му пленерни творби. Фигурата заема почти цялото платно, но въпреки това незначителният фон пресъздава напълно атмосферата на слънчевия ден, на синкавите борови гори и зелените храсти. По лицето на младата жена се разлива нежна усмивка. От слънцето са огрени само роклята и ръката й, но отраженията на светлината трептят и в сенчестата част на картината. Тя сякаш прониква във фината тъкан на блузата и шапката. Тъмното петно на чадъра действува контрастно и подчертава изяществото на цветовете в предния план.

Лев Николаевич Толстой 1909 г. Масл. бои, платно, 106 x 90 см. Москва, Третяковска галерия.

Това е един от най-внушителните портрети, създадени от Репин. Титанът на световната литература е увековечен в не една картина — на писалището, в гората, на оран… Тази късна творба на Репин е проникната от дълбоко чувство на уважение и любов към богатия душевен живот на Толстой. Портретът е рисуван само година преди смъртта на писателя. Облечената в тъмно фигура, е потънала в голямото кресло, като акцента на вътрешната вглъбеност, мъдрост и кротост пада само върху лицето и изразителните деформирани пръсти на ръцете, познаващи не само писателския, но и тежкия физически труд.