Едит Лайта
Греко, Веласкес, Гойя (3)

Диего Веласкес
(1599–1660)

Той е съвременник на двамата гении в живописта — фламандеца Рубенс и холандеца Рембранд. Познава Рубенс лично. Фламандският майстор по това време е вече световноизвестен и вероятно не предполага, че славата на стоящия в началото на своя творчески път испански приятел някога ще достигне неговата, а може би дори ще я надмине. Съдбата е милостива към Веласкес, тя му осигурява бърз успех, напредък и безгрижен живот. Още на младини той става придворен художник и макар че повечето от неговите портрети са рисувани по кралско поръчение, другите дворцови задължения така запълват времето му, че той гледа на живописта едва ли не като на странично задължение.

Животът му не изобилствува със събития. Роден е в Севиля през юни 1599 г. По това време този град е център на изкуството, науките и икономическия живот на Испания. Родителите на Веласкес са заможни, грижливо възпитават своето дете, учат го на латински и философия. Неговите първи живописни етюди датират още от детските му години. Двадесет и три годишен, той отива за пръв път в столицата на своята родина Мадрид. През този кратък престой младият художник само се оглежда и проучва бъдещи възможности. Тогава изписва портрета на известния по онова време, по-късно споменаван само в литературната история писател Луис де Гонгора. Може би този портрет или пък други обстоятелства са станали причина да му обърнат внимание, във всеки случай през следващата година отново го повикват в Мадрид. В кралския двор го приемат с голямо уважение; възлагат му да рисува портрети на краля и на кралското семейство. През живота си той изписва над тридесет портрета на краля, чиито типично хабсбургски черти увековечава от юношески години до старини. За да постави грозния крал във възможно най-благоприятното за него положение, той го рисува почти винаги отдясно в три четвърти. През 1628 г. Веласкес се среща с Рубенс, а през следващата година заминава по негов съвет, за Италия. Най-напред отива във Венеция, прекарва една година в Рим, след това посещава Неапол. През 1631 г. се завръща в Испания. Всъщност тогава започва ерата на неговите портрети. През тези години той рисува изтъкнати дворцови благородници. Не след дълго става и придворен художник. По кралско благоволение по-късно той има още веднъж възможността да отиде в Италия. Този път заминава като дворцов човек, като пратеник на испанския крал, за да закупи за кралската сбирка картини и гипсови отливки на антични статуи. Веласкес прекарва продължително време в Рим, където създава една от най-хубавите си творби — прочутия портрет на папа Инокентий X. През 1651 г. се завръща в испанския дворец. Неговото творчество секва внезапно. През 1660 г. в качеството си на придворен художник той подготвя край границата среща между френския и испанския крал и умира ненадейно на 61-годишна възраст в разцвета на творческите си сили.

Веласкес изобразява живота на един упадъчен свят изтънчено и прочувствено, но и с изключителен реализъм и човечност. Испания, над чиито огромни колониални владения дотогава „никога не е залязвало слънцето“, загубва своята морска мощ вследствие на водените с Англия войни. В началото на 17 век тя търпи редица неуспехи на европейската политическа арена. И икономическата й мощ значително отслабва. Всички тези свидетелствуващи за упадък несполуки не пречат на двореца да продължава своя страшно скован и изпълнен с церемонии живот. Този именно свят Веласкес изобразява в цялата му студена действителност така правдиво и така критично, че като се изправим пред някоя картина, ние чувствуваме душната атмосфера на двореца. От скованите дрехи на кралицата, инфантите и придворните дами се излъчва безжизнеността на идоли. Същевременно съвършената хармония на малкото цветове на облеклото, която ни кара сякаш да усещаме шумоленето на материята и ослепителния й блясък, свидетелствуват за един живописен талант, с какъвто малцина са били надарени.

Първата крачка в художественото развитие на Веласкес (както и в творчеството на Гойя) е една поредица картини из живота на народа. Тези картини в испанската живопис наричаме „бодегонес“ и под това наименование разбираме платна, които имат за тема кухненски натюрморти или фигури на търговци. В тях художникът изобразява обикновените хора от народа.

Италианските му пътувания са свързани с две важни картини. При първото той рисува „Ковачницата на Вулкан“, в която използува сюжет от митологията, за да изпише вътрешността на една ковачница. По време на второто му пътуване се ражда портретът на папа Инокентий X — творбата, за която най-големият портретист на 18 век Рейнълдс казва, че е най-хубавата картина на Рим. Може да се смята, че това не е преувеличение. След завръщането си Веласкес създава една интересна и фантастична, единствена по рода си в историята на живописта поредица — трогателните въпреки отблъскващата си грозота, покъртителни портрети на принадлежащите към кралския дворец джуджета, смешници и гноми. Като исторически живописец той се нарежда между най-големите, въпреки че е създал една-единствена картина на такава тема. „Предаването на Бреда“ — е шедьовър, както са шедьоври по-късните революционни сцени на Гойя.

През последните години от своя живот Веласкес обобщава в две мащабни творби онова, което има да каже като живописец. Картината, озаглавена „Придворни дами“, изобразява ателието на художника. „Предачки“ и по тема, и по живописен маниер е творба, далеч изпреварила времето си.

Хранещи се селяни 1616 г. Масл.бои, платно, 95 x 108 см. Будапеща, Музей на изящните изкуства.

Ето един от образците на младежката поредица „бодегонес“. Над застланата с ослепително бяла покривка маса виждаме изразителните физиономии на испански селяни. Погледът на младежа се среща с погледа на стареца с набраздено от бръчки чело. Фигурите на двамата пък са свързани посредством младото момиче, което налива питие. Идващата отляво светлина осветява масата и лицата. Фонът на картината е тъмен, монотонността на кафявите и сиви багри се оживява само от проблясващите тук-там остри бели петна. На масата са поставени обикновените прибори на всекидневието и скромна храна.

Папа Инокентий X 1650 г. Масл. бои, платно, 140 x 120 см. Рим, галерия „Дориа Памфили“.

В първия момент като че ли не виждаме нищо друго от картината, освен очите, този необикновено внушителен, пронизващ поглед, който вълнува всеки зрител. Обаянието на погледа не престава да действува дори тогава, когато очите ни се плъзнат от властното лице към искрящите светлини на ослепително червената дреха, когато разглеждаме излъчващите спокойна увереност ръце или, да речем, изписаните с абсолютна точност орнаменти на креслото. Удивителна е способността на Веласкес да изобразява правдиво — умение, което през мрака на няколко столетия и днес вярно предава сложния характер на папата, просто сковаващото.

Предаването на Бреда 1635 г. Масл. бои, платно, 307 x 367 см. Мадрид, Прадо.

През 1625 г. испанският военачалник Амбросио де Спинола принудил пълководеца на холандските войски Юстин фон Насау да предаде холандския град Бреда. Нарисуваната по повод на това историческо събитие картина е една от най-популярните творби не само в испанската, но и в цялата европейска историческа живопис. Много бройните действуващи лица, всяко едно, от които само по себе си е шедьовър, са разположени в два затворени блока. Вляво е раздвижената група на холандците, вдясно — тържествуващите испански маси. В центъра двамата пълководци вежливо се покланят един на друг. Победеният холандец подава на испанеца ключа на града. Пищната фигура на изписания в ракурс ездитен кон отчасти закрива групата на испанците, зад която се издига към небето гора от копия. Задният план позволява да хвърлим поглед към димящия град. Вътрешната раздвиженост на симетричната композиция се отличава с необикновено многообразие, а вмъкването на копията придава особена жизненост на творбата.

Инфантата Маргарита 1656 г. Масл. бои, платно, 105 x 87 см. Виена, Музей на история на изкуствата.

На това платно е изобразен портретът на главното действуващо лице от картината „Придворни дами“ — правата инфанта в цял ръст. Портретът е изписан в същата година, когато е работена и голямата композиция, и е огледално отражение на тамошния образ на инфантата (т.е., ако погледнем инфантата от „Придворни дами“ в огледало, ще установим, че това е едно и също изображение). Широко отворените очи на момичето излъчват неуловима сериозност. Червената завеса красиво откроява русокосата й глава. Поставените с леки щрихи на четката светлини върху украсената, скована и съвсем не детска рокля придават на картината особена живописна сила.

Придворни дами 1656 г. Масл.бои, платно, 318 x 276 см. Мадрид, Прадо.

В една покрита е картини неимоверно висока зала, която по всяка вероятност е ателието на Веласкес, виждаме много фигури. Вляво пред голямо платно е изправен самият художник с палитра и четки в ръце. Ателието е изпълнено с високопоставени посетители, които са едновременно и неговите модели. Централната фигура е инфантата Маргарита. Съобразно със строгите правила на двореца една от придворните дами коленичи на едното си коляно и предлага на кралската дъщеря питие от златен поднос. В групата не липсват и придворните джуджета. На окачено в задния план огледало личат и неясните очертания на кралската двойка. Светлината пада върху предния план, тя прониква и през отворената врата. Исторически достоверната многобройна портретна група е обединена от изящната хармония на синкавозелена и жълта тоналност.

Предачки 1657 г. Масл. бои, платно, 220 x 280 см. Мадрид, Прадо.

Тази първа „съвременна“ картина на испанското изкуство е и последният шедьовър на Веласкес. С нея майсторът се връща към любимата тема на своите юношески години, към образа на испанския народ. Но колко голяма е разликата между сравнително по-скованите фигури от младежките му платна и издържаното в живописно единство изящество на последната му творба! Картината изобразява вътрешността на една манифактура. На преден план са отрудените жени, истинските главни герои. Чрез непринудеността на движенията и правдивото изобразяване на оръдията на труда художникът пресъздава действителната атмосфера на работилницата. Обърналата гръб към зрителя жена в синя рокля е може би най-прекрасно изписаната фигура в цялото творчество на Веласкес. В обляния от светлина заден план на картината група знатни посетители разглеждат готов губер, изобразяващ митологична сцена.