Едит Лайта
Греко, Веласкес, Гойя (2)

Греко (Доменикос Теотоко Пулос)
(1541–1614)

Първият световноизвестен майстор на испанската живопис не е испанец. Всъщност той се казва Доменикос Теотокопулос и е грък от Крит. Прякорът му „Ел Греко“ — както днес всички го наричат — означава само, че той е грък. Роден е на остров Крит, но изследователите и до сега не могат да установят със сигурност, в кой точно град. Напоследък за година на раждането му се приема 1541. Смята се, че на младини той е упражнявал живописния занаят при монаси, като работел в любимия на източноправославната църква жанр — иконописта. Интересите му го карат рано да напусне родината си. По това време остров Крит принадлежи на Венеция и в този именно град попада Греко, но не се знае точно кога. Той работи в ателието на световноизвестния тогава живописец Тициан. Там се запознава с прекрасните съкровища на вълшебния град и с творбите на големите италиански майстори, които работят във Венеция. През 1570 г. се появява в Рим като известен със своето дарование художник, който има и добри връзки. Той отива в двореца на братовчеда на папата Алесандро Фарнезе и макар да се предполага, че там е работил много, ние едва познаваме този период от неговото творчество. През 1576 г. се преселва в Испания и отива в Толедо, който по онова време е красив, цветущ и един от най-богатите градове на Испания. Тук той изпълнява многобройни поръчки. Изписва олтари на църкви в и край Толедо. Особеното очарование на неговата живопис до такава степен грабва хората, че те просто го затрупват с поръчки. Той отива и в кралския дворец, но рисува само две картини и скъсва връзките си с двора. Очарователните му платна се радват на изключителна популярност. Греко е голям майстор, но редом с това се оказва и добър търговец. Приема скулптурна, дори архитектурна работа, често сам проектира и архитектурното оформление на някои по-големи олтарници. Когато няколко години преди неговата смърт го посещава в Толедо художникът и талантливият писател Франсиско Пачеко — по-късният учител и тъст на Веласкес — той отбелязва, че старият майстор му показал сбирка от малки репродукции на свои картини. Вероятно клиентите си избирали картината, която им харесвала, именно от тази сбирка (мострена колекция). Знае се също така, че Греко натоварил и един майстор-резбар от Севиля да продава негови платна, като му ги давал на консигнация. Така до нас са стигнали многобройни варианти от една и съща негова творба, а има дори картини, които той рисувал над двадесет пъти. Често се срещат и композиции, от които са запазени — с по-малки или по-големи изменения — повече от десет екземпляра. Многото работа, в която участвува неговият син и помощник, осигурява на Греко охолно съществуване. Той живее богато в своя палат в Толедо, облича се в скъпи, изискани дрехи, забавлява гостите си със собствен оркестър. Този отдаден на блясъка живот се прекъсва едва към края на жизнения му път, защото художникът заболява и е принуден да работи по-малко. Когато през 1614 г. Греко умира, той завещава на сина само някои дреболии.

Греко никога не се отклонява от установения от самия него път в изкуството и не се съобразява с чужди мнения. Цялото му творчество се откроява от обикновеното изкуство, то е подчертано индивидуално и бива разбрано само от неколцина негови съвременници. Когато той умира, поетът Луис де Гонгора пише надгробен сонет. Богатият ковчег с тленните останки се затрива с течение на времето, тъй както няколко столетия наред мракът на забравата обгръща и неговото изкуство, за да бъде то отново открито едва в края на миналия век. Особеното настроение на неговите платна, страстното охарактеризиране на фигурите, неестествено удължените, изопачени пропорции, странно вибриращата хармония на неговите багри привличат вниманието на някои художници по времето, когато се оформя съвременното изкуство. Приемниците на импресионистите вземат преувеличаващите действителните пропорции, удължени фигури и изключителното въздействие на неговия колорит като изходна точка за собствените си търсения и го почитат като един от предшествениците на своите творчески стремления.

Греко не е придворен художник. Той рисува и сравнително малко портрети. Възпроизвежда с поразителна психологическа сила понякога страшните образи на своите модели. Най-често живописва религиозни картини, тъй като в „най-католическата“ страна те са най-търсени. Първата му мащабна творба „Погребението на граф Оргаз“ всъщност е преход от многофигурните портретни платна към композициите с религиозна тематика. В последния период от своя живот той рисува и пейзажи. Той изобразява любимия град Толедо със същата страст, с която разработва и останалите си теми. Греко е една от изтъкнатите, но самотни фигури в испанската и европейската живопис. Неговото творчество, може донякъде да бъде сравнено с творчеството на италианеца Тинторето. Той, гъркът, който до края на живота си подписва своите картини с гръцки букви, за пръв път издига испанската живопис до равнището на европейската.

Момче духащо жарава 1570–1575 г. Масл. бои, платно, 60 x 30 см. Неапол, Национална галерия „Капо димонте“.

Пред нас е една от малкото запазени картини от италианския период на Греко, в която още не е избистрен неговият индивидуален стил. Той изписва и тази тема в много варианти, така както прави с почти всички свои творби. Влиянието на тогавашната италианска живопис е очевидно. Открояващата се на тъмния фон фигура на момчето действува особено пластично поради майсторското използуване на светлини и сенки. По всяка вероятност художникът се е запознал с възможностите на загадъчната светлосянка в Парма, където изучавал изкуството на Кореджо, преди да замине за Рим.

Етюд на мъжка глава 1595–1599 г. Масл.бои, платно, 49,5 x 42,5 см. Будапеща, Музей на изящните изкуства.

На картината виждаме изобразена на синкаво белезникав фон сериозна и със съсредоточен израз глава на мъж, облечен в зелена риза и заметнат с лилава връхна дреха. Клепачите са притворени, замечтаното лице излъчва смирено спокойствие. Някои изследователи смятат този портрет за рисуван между 1595 и 1599 г. автопортрет. Той е една от най-хубавите творби на богатата грекова сбирка в будапещенския Музей на изящните изкуства.

Свети Андрей 1600 г. Масл. бои, платно, 110 x 65 см. Сумайя, музей Сулоага.

Тази картина е характерен пример за любимия на Греко живописен маниер — тя ни въвежда в света на неговите изопачени пропорции. Всъщност ние виждаме изобразена мрачна местност, която с ужасната си вътрешна напрегнатост събужда чувство на страх у зрителя. Всичко е в движение и наситено с напрежение. Хоризонтът е твърде нисък, поради което фигурата на свети Андрей се извисява внушително в затъмненото от черни облаци небе. Облаците, проблясващите тук-там светлини, разкъсаните форми говорят за вълнение на природата. И неспокойното движение на изправената сред мрачния пейзаж самотна фигура на брадатия светец подчертава неговата вътрешна възбуда. Той се опира на кръста — символ на неговото мъченичество, а тънките му боси нозе като че ли се носят по земята. Изписаните в жълтеникавозелено и черно дрехи са хармонично допълнение на багрите на фона.

Толедски пейзаж 1609 г. Масл. бои, платно, 121 x 106 см. Ню Йорк, Музей „Метрополитен“.

Възбуденият, страстен начин на живописване у Греко може да бъде наблюдаван не само в творбите му с религиозна тематика и в портретите му, но и в неговите пейзажи. Настроението на изобразения в часовете на здрача град се определя от мрачното, покрито с кълбести, буреносни облаци небе. Въпреки че художникът изобразява отделните части на града по конкретна действителност, той групира елементите на тази действителност както повелява собственото му въображение. От мотивите на стръмни улици, от детайлите на хълмистия и горист пейзаж се оформя една от най-красивите картини на Греко.

Кардинал Тавера 1610 г. Масл. бои, платно, 102 x 83 см. Толедо, болница „Тавера“.

Ето един поразителен пример на грековото умение да изобразява хора. На тъмния фон се откроява седналата фигура на висшия духовник, чиято бяла риза е покрита с лилава пелерина в различни нюанси. Виждаме само лявата ръка, която е положена върху книга на застлана със зелена покривка маса. Изписаната в сивосинкави и розови багри кокалеста глава говори за строг и неумолим нрав. Изразът на лицето е студен, почти безчувствен. Въпреки това Греко успява да разкраси иначе съвсем непривлекателния си модел чрез изискаността на живописните средства и като противопоставя топлите зелени багри на студените лилави тонове.

Христос на Елеонския хълм. Около 1610 г. Масл. бои, платно. 170 x 112 см. Будапеща, Музей на изящните изкуства.

Композираното сред мистична природа действие всъщност се разиграва върху голите скали на средния план. Тук виждаме двете главни фигури — Христос и ангела. Фонът е тъмен, само на едно-две места проблясват едва доловими светлини. На преден план са изписани фигурите на тримата спящи апостоли. Твърдите им разгърнати дрехи блестят от светлина. Силно въздействуващите багри, оранжевите, лилавите, сините и зелените тонове искрят с метален блясък. Тази творба от последния период на художника — от която са известни няколко варианта — се съхранява в будапещенския Музей на изящните изкуства.