Лора Лей
Улф и Хоуп (7)

Глава 6

Улф знаеше, че той самият няма да издържи още дълго. Още не беше свършвал, въпреки че по-рано се бе заклел да го направи. Страдаше заедно с нея, болеше го толкова много, че беше мъчително. Пенисът му гореше като факла от желание. Не смееше да обладае устата й отново, нито пък се осмеляваше да чука тясното й дупе както по-рано. Беше на ръба и се страхуваше да не я нарани.

Не можеше да продължава повече. Сведе чело до нейното и се вгледа в сълзите, стичащи се по страните й. Не беше искал да й причинява това. Не по този начин. Но неподчинението й само подхрани неговата решителност да накара да се предаде.

— Достатъчно — прошепна той, изтривайки с палец сълзите й, само за да направи място за други.

Какво се беше случило с него? Защо я беше притиснал толкова, защо я беше измъчвал по такъв начин със собственото й тяло? Докато я гледаше, Улф разбра, до дъното на душата си, че Хоуп също беше предадена. Не само от Кучката, но сега и от него.

Лудата страст, болката и чувството за предателство го бяха превърнали в едно животно, беше станал по-зле от майката, която й бе откраднала детството и я бе дала за половинка на същество, което бе колкото животно, толкова и човек.

Разгонването не беше лесно за контролиране, дори без дълбокото собственическо чувство, което онези снимки предизвикаха у него. То едва не го беше съсипало в лабораториите, когато забиваше ноктите си във вътрешностите му, настоявайки да я вземе, да я направи негова, въпреки младостта и невинността й.

Добавено към това, унищожителното доказателство на онези снимки, показващи как Хоуп позволява на друг мъж да я докосва, събудиха демон, който не знаеше, че съществува вътре в него.

— Обичам те — прошепна Хоуп с пресипнал глас и изхлипа слабо. — Винаги съм те обичала, Улф. Винаги. Не бих те предала. Моля те. Моля те, чукай ме.

Мъжът въздъхна тежко. Имаше доказателство, че тя е направила точно това, и въпреки това не можеше да стори друго, освен да й повярва.

— Ако те чукам сега, Хоуп, ще се държа като животно. — Не можеше да й причини това. Не можеше да поеме риска да я нарани. — Не искам това. Остави ме да се отдръпна от теб за достатъчно дълго, за да намеря контрола си. За да съм сигурен, че няма да те нараня.

По умореното й изражение се изписа фалшива усмивка.

— Какво значение има това — прошепна тя, прекалено уморена да моли повече. — Прави каквото искаш.

Улф се отдръпна от нея мъчително. Нямаше шибан начин да понесе дънки. Вместо тях извади чифт широки панталони от вградения гардероб и нахлузи тях. Пенисът му беше като изчадие, изопващо плата, виещо за освобождение.

Развърза въжетата, които я държаха, с уморени движения, след което я видя как се сви на топка. Гърбът й беше обърнат към него, дупето й блестеше нежно, хлъзгавият горещ отвор на тялото й беше отворен и леснодостъпен. Улф стисна зъби от болка, вдигна ризата си от пода и я хвърли към нея.

— Облечи това. Трябва да поговорим, Хоуп.

— За какво? — извика тя, като се обърна и го погледна яростно. — Да поговорим за шестте години в ада? За шибаните мъка и болка, само за да науча, че са били за нищо? Нищо, Улф!

Той трепна при думите й, но си пое дъх с благодарност, когато тя се надигна от леглото, тялото й трепереше едновременно от възбуда и гняв.

— Мога ли да взема душ, или ми трябва разрешение? — Хоуп не обърна внимание на ризата и се изправи пред него великолепно гола, бясна и възбудена.

— Изкъпи се — въздъхна мъжът. — Ще те чакам в другата стая. Ще поговорим след това.

Или може би щяха. Хоуп пребледня опасно, притисна стомаха си и се отпусна обратно на леглото.

— Хоуп! — Улф се втурна към нея, постави длан върху корема й и усети стегнатите мускули там, където знаеше, че ще бъде агонизиращо. Младата жена се задъхваше от болката, сграбчи го и го погледна умолително.

— О, господи. Моля те. Умолявам те — изпъшка тя. — Боли ме, Улф. Възбудата боли толкова силно, че не мога да го понеса.

Дръпна ръката му към мократа си женственост, извика и изви тялото си, когато два от пръстите му се тласнаха рязко вътре в нея. Контракцията се отпусна, а вагината й се стегна.

Улф не можеше да чака и един проклет час, но по-важно бе, че тя не можеше. Отдръпна се само колкото да съблече панталоните си, а след това, неспособен да се овладее, я бутна към леглото, завъртя я бързо по корем, издърпа ханша й нагоре и самият той се надигна, за да я посрещне.

— Не — извика тя и заби нокти в чаршафа, когато й разтвори краката. — Моля те, ти обеща, Улф. Обеща без повече мъчение.

— Без повече мъчение — изръмжа мъжът. — Няма повече, бейби. Ето ме.

С тези думи се гмурна в нея с един рязък, силен тласък.