Януш Зайдел
Цилиндърът на ван Троф (1)

Встъпление

За да изпреваря евентуалните обвинения и упреци, бързам още в самото начало да поясня защо и в името на какво реших да предоставя настоящото произведение на вниманието на най-широкия кръг читатели.

Прилагам изцяло изходния материал, върху който е изграден трудът на Акк Нуми, моя изчезнал приятел и другар. За съжаление, този материал е в известен смисъл вторичен — в моите ръце попадна един плик с изписани листи, които според мен са черновата на някой от поредните варианти на работата на приятеля ми. Той съдържа превода на ръкописа, който условно ще нарека „Зелената тетрадка“, както и изводите, бележките и поясненията на Акк.

Напълно си давам сметка, че въпросната чернова — макар и без съмнение написана собственоръчно от Акк, не може да има претенции за исторически източник относно периода, когато е възникнал оригиналният текст, преведен и разтълкуван от моя приятел. Аз и не си поставям за цел да създавам научен труд. Доколкото ми е известно, с подобна задача се бе нагърбил Акк Нуми въз основа на съдържанието на „Зелената тетрадка“. Но понеже липсват каквито и да било други материали, включително и „Зелената тетрадка“ (те изчезнаха заедно с Акк), днес черновата си остава единственият достъпен за нас източник на информация.

Честно казано, и аз самият не зная доколко текстът, с който разполагам, е верен и пълен превод на съдържанието на „Зелената тетрадка“. Вмъкнатите в преводния текст бележки на Акк ме карат да мисля, че става дума за свободен превод, за предаден със свои думи разказ, основан на оригинала и възникнал независимо и успоредно с научния му труд за най-тайнствения и най-драматичен период от историята на тази планета.

Не изключвам Акк да е подчертал, засилил или дори да е поукрасил онова, което в „Зелената тетрадка“ е било свързано със самия автор, избягвайки да описва толкова подробно обществено-нравствения фон и социалните условия. По този начин той е извел на преден план личността на героя-разказвач, комуто е възложил ролята на водач из света на онази епоха.

В полза на относителната вярност спрямо оригинала говори донякъде фактът, че в превода е запазена формата на разказ от първо лице. Обаче всеки, който познаваше добре Акк Нуми с неговата склонност към разглеждане на историческите теми в литературен план, би открил в този текст твърде специфични аналогии с класическата литература на Стария свят, толкова високо ценена от моя непрежалим приятел. Може би не натрапчиво, но достатъчно ясно прозвучават в неговия текст традиционни мотиви и парадоксално пресътворени литературни образци, митове, сюжетни нишки, алюзии, които трудно бих могъл да припиша на доста деловия, както ми изглежда, истински разказвач. Сред тези отзвуци и реминисценции от орфеевско-дантевските разходки из ада и от драматичните приключения на Одисей, Фауст и Ромео загубваме доверие в точността на превода.

Какво от това! Както вече казах, нямам за цел да обогатявам и без това претрупаната с незначителни приноси колекция за Епохата на разделянето. Искам само да извадя на бял свят поне част от онова, което Акк Нуми с огромно увлечение и къртовски труд беше събрал и което по мое мнение има по-тясна връзка, отколкото мислят някои, с неговото необяснимо изчезване.

Все пак тук още веднъж трябва да направя една уговорка, като подчертая, че моите изводи и мнения (ще ги формулирам на края, след подготвения от Акк текст) в действителност са продължение на мислите на моя колега, на неговите хипотези, които той не успя да доразвие, въпреки че са отразени в неговите коментари и бележки.

Изпреварвайки своите заключителни бележки, мога да заявя, че изчезването на Акк не беше случайно, както не беше случайно и това, че изчезнаха „Зелената тетрадка“ и пълният текст на неговата разработка; нито пък това, че заедно с Акк изчезна професор Пер Оффи — неговият шеф и научен ръководител на докторската му дисертация.

Освен това заявявам, че черновата, която попадна у мен (трудно мога да преценя — преднамерено или не), оцеля единствено защото никой друг освен Акк не знаеше за нейното съществуване, нито пък къде е укрита.

Намерих ръкописа няколко седмици след като изчезнаха двамата учени. Разтребвах жилището си в първия пласт на Град Ц и отначало не обърнах внимание какво съдържат намерените страници, изписани с почерка на приятеля ми. Дори не се учудих, че намирам черновата сред моите партушини, тъй като Акк много често използваше жилището ми, докато аз се ровех из долните пластове на Града. Той имаше жилище другаде, но откакто до неговата стая инсталираха вентилационен компресор, все се оплакваше от шума и на драго сърце работеше при мен.

Открих бележките тогава, когато комисията, назначена да изследва обстоятелствата по изчезването на Акк и професора, завърши работата си, увенчавайки с един не особено съдържателен протокол двете седмици на безплодни издирвания, разпити и разследвания. Установено беше, че за последен път са видели двамата някъде между четвъртия и петия пласт на Града, следователно в един слабо проучен и поради това — опасен район. Известно беше също, че са изчезнали трудовете на двамата учени, ала комисията не придаде на този факт особено значение. Впрочем нямаше никакви основания да се прави връзка между него и изчезването на археолозите. Да не говорим, че ако са тръгнали на продължително изследване, те са могли да вземат в чантите си едни или други материали.

Никой не прояви интерес към „Зелената тетрадка“. Честно казано, дори аз, негов близък приятел, не знаех чак толкова много за този документ. Тук, в Град Ц, този рай за изследователите на Стария свят, всеки от нас откриваше десетки уникални, вълнуващи находки. Всеки от нас забиваше нос в собствената тема и ако не бяха задължителните семинари два пъти в месеца, така и никой нямаше да знае изобщо с какво се занимават останалите.

Сега се опитвам да си припомня всяка дума на Акк, свързана със „Зелената тетрадка“. Той не говореше много за нея. Ясно беше като бял ден, че премълчава подробностите и по-интересната информация, та да може да блесне с тях на някой от поредните семинари.

Знам само, че тази тетрадка е била в същност дебел бележник с листи, изработени от изключително устойчив материал, предназначен за писане в трудни условия при космическите експедиции. Бележките били на един от езиците на Стария свят, отпреди Епохата на разделянето. Акк смяташе, че ги е писал един от участниците в междузвездна експедиция, която се завърнала на Земята със значително закъснение по време на Разделянето. Ако е било наистина така, би трябвало да признаем бележника за ценен документ, тъй като писмените исторически паметници от онази епоха не са много.

При тогавашните си разговори с Акк не знаех защо той нарича тетрадката „Бележник на Безсмъртния“. Смятах това название за своеобразна шега. Едва сега, след като се запознах с ръкописа на Акк, разбирам какво е имал пред вид.

Затова нека дадем думата на Акк Нуми, а чрез неговия превод и на „Безсмъртния“. Нека публикуването на този текст бъде изтълкувано като скромен жест в памет на нашия изчезнал другар, а моите заключителни изводи — като опит за разгадаване тайната на неговото изчезване.