Даринда Джоунс
Петият гроб отвъд светлината (1)

Глава 1

Питай ме за живота след смъртта

Надпис върху тениска, често виждана върху Чарли Дейвидсън — жътвар на души със съмнителен морал

Мъртвият тип в края на бара продължава да се опитва да ми купи питие. Представете си. Никой друг дори не ме поглежда повторно, а съм се облякла като за деветка. Или най-малкото като за осем и половина. Но истински обезпокоителната част от вечерта ми беше фактът, че целта ми, господин Марвин Тайдуел, рус брокер на недвижими имоти и подозрителен прелюбодеец, всъщност отказа питието, което аз се опитах да му купя.

Отказа го!

Почувствах се осквернена.

Седях на бара, пиейки маргарита, оплаквайки тъжния обрат в живота си. Особено тази вечер. Този случай не вървеше по план. Може би не бях от типа на Марв. Случва се. Но излъчвах интерес. И носех грим. И имах дълбоко деколте. Дори с всичко това на моя страна, това разследване се бе заклещило в нищото. Поне можех да кажа на клиента си, т.е. госпожа Марвин Тайдуел, че изглежда мъжът й не й изневерява. Поне не със случайни. Фактът, че можеше да има среща с някоя конкретна ме държеше залепена за стола.

— Ч-често ли идваш тук?

Погледнах към мъртвия тип. Най-накрая бе събрал смелост да действа и вече имах по-добра видимост. Предположих, че е изтърсакът в рода. Носеше очила с кръгли рамки и дрипава бейзболна шапка, която стоеше обърната наопаки върху кално кафява коса. Добавете към това избеляла синя тениска и протъркани дънки и можеше да се окаже скейтър, компютърен маниак или контрабандист.

Причината за смъртта му не беше очевидна. Без прободни рани и зеещи дупки. Без липсващи крайници или следи от гуми по лицето. Даже не изглеждаше като наркоман, така че не можех да кажа защо бе умрял на такава ранна възраст. Имайки предвид, че бебешките му черти го караха да изглежда по-млад, отколкото вероятно беше, прецених, че е бил някъде около моята възраст, когато е починал.

Той постоя, чакайки отговор. Мислех, че „Често ли идваш тук?“ е реторичен въпрос, но добре. За да не бъда сметната за някоя, която си говори сама в пълна с хора стая, отговорих като вдигнах едно рамо в половинчат жест.

За съжаление беше така. Идвах често. Това беше барът на баща ми и макар никога да не правех засади тук от страх някой, който ме познава, да не провали прикритието ми, това се оказа същият бар, който господин Тайдуел посещаваше. Поне ако се стигнеше до борба, можеше да имам някакво подкрепление. Познавах повечето от редовните клиенти и всички служители.

Мъртвият тип погледна към кухнята, изглеждайки нервен, преди да върне вниманието си към мен. Аз също погледнах натам. Видях врата.

— Т-ти си много блестяща — каза той, привличайки вниманието ми отново към себе си.

Заекваше. Малко неща бяха по-очарователни от зрял мъж с момчешки черти и заекване. Разбърках маргаритата си и си сложих фалшива усмивка. Не можех да говоря с него в стая, пълна с живи, дишащи клиенти. Особено, когато една от тях се казваше Джесика Гуин, за мой пълен ужас. Не бях виждала огненочервената й коса от гимназията, но ето я и нея, няколко стола по-встрани от мен, заобиколена от група дърдорещи големи клечки, които изглеждаха почти толкова фалшиви, колкото и циците й. Но това може би беше горчивината ми, която надигаше грозната си глава.

За съжаление насилената ми усмивка само окуражи мъртвия тип.

— Т-така е. Ти си като с-слънцето, отразяващо се в хромираната броня на шевролет от п-петдесет и седма.

Той изпъна пръсти във въздуха, за да демонстрира и сърцето ми се разтопи. Проклятие. Той беше като всички онези изгубени кученца, които без успех се опитвах да спася като малка, защото имах зла мащеха, която вярваше, че всички улични кучета имат бяс и ще се опитат да й разкъсат гърлото. Факт, който нямаше нищо общо с желанието ми да ги вкарам в къщата.

— Да — казах под нос, изпълнявайки най-добрата си имитация на вентрилоквист, — благодаря.

— Аз съм Д-дъф — каза той.

— Аз съм Чарли. — Задържах ръцете си обвити около чашата, за да не реши да се здрависаме. Малко неща изглеждаха по-странно за живия свят от зряла жена, която здрависва въздуха. Знаете ли онези деца с невидими приятели? Е, аз бях една от тях. Само дето не бях дете и приятелите ми не бяха невидими. Поне не за мен. И можех да ги видя, защото бях родена жътвар на души, което не беше толкова лошо, колкото звучи. Практически бях портал към Рая и когато някой останеше на Земята, избирайки да не премине отвъд веднага след смъртта, те можеха да преминат от другата страна през мен. Бях като огромна лампа за буболечки, само дето онова, което привличах, вече бе мъртво.

Дръпнах изключително тесния си пуловер.

— Само на мен ли ми се струва или тук наистина е топло?

Бебешко сините му очи се стрелнаха отново към кухнята.

— П-по-скоро горещо. З-значи, н-не можах да не забележа, че се о-опита да купиш питие на онзи мъж.

Оставих фалшивата ми усмивка да си отиде. Пуснах я на свобода като уловена в капан птица. Ако се върнеше при мен, щеше да бъде моя. Ако ли не, никога не е била.

— И?

— Н-насочила си се в грешната посока с този.

Изненадана, оставих питието си — онова, което сама си купих — и се приведох малко по-близо.

— Гей ли е?

Дъф изсумтя.

— Н-не. Но напоследък често е тук. Х-харесва жените си малко… по-отпуснати.

— Пич, колко по-мръснишки мога да бъда? — Посочих облеклото си с ръка.

— Н-не, имам предвид, ти си м-малко… — Той остави погледа си да ме обходи. — … с-стегната.

Ахнах.

— Приличам на някой, който обича анални занимания?

Той си пое въздух и опита отново.

— Т-той налита само на жени, к-които са по-солидни от теб.

О, това въобще не беше обидно.

— Имам дълбочина. Чела съм Пруст. Не, чакай, това беше Пух. Мечо Пух. Моя грешка.

Той намести несъществуващата си тежест, прочисти гърло и опита отново.

— П-по-пищни.

— Имам извивки — казах през стиснати зъби. — Виждал ли си ми задника?

— По-тежки! — изтърси той.

— Тежа… О, имаш предвид, че харесва по-едри жени.

— И-именно, докато от друга страна…

Думите на Дъф избледняха във фона като музика от асансьор. Значи Марв харесваше едри жени. Нов план се оформи в най-мрачните, най-покварени кътчета на Барбара. Мозъкът ми.

Куки, още позната като моята рецепционистка през работно време и моя най-добра приятелка 24/7, беше перфектна. Беше голяма и отговорна. Или… ами голяма и някак си командаджийка. Взех мобилния си телефон и й се обадих.

— По-добре да е важно — каза тя.

— Така е. Имам нужда от асистенцията ти.

— Гледам първия сезон на „Бягство от затвора“.

— Куки, ти си ми асистентка. Имам нужда от асистенция. Със случай. Нали се сещаш, онези неща, които вземаме, за да изкарваме пари?

— Бягство. От затвора. Става въпрос за едни братя, които…

— Знам какво е „Бягство от затвора“.

— В такъв случай виждала ли си изобщо тези момчета? Ако беше, нямаше да очакваш да ги изоставя във време на нужда. Мисля, че предстои сцена с душ.

— Тези братя подписват ли ти чека със заплатата?

— Не, но технически и ти не го правиш.

Проклятие. Права беше. Много по-лесно беше тя да подправи подписа ми.

— Имам нужда да дойдеш да флиртуваш с мишената ми.

— О, добре. Това го мога.

Хубаво. Думата с „ф“ винаги вършеше работа при нея. Разясних й ситуацията и й казах за работата с Тайдуел, след което й наредих да побърза.

— И се облечи секси — казах аз, точно преди да затворя. Но моментално съжалих за частта със сексито. Последният път, когато казах на Куки да се облече секси за твърде необходимата ни женска вечер из града, тя се издокара с корсет с връзки, мрежест чорапогащник и боа с пера. Изглеждаше като строга господарка. Оттогава не съм същата.

— З-значи тя идва? — попита Дъф.

— Вероятно. Гледа секси мъже по телевизията. Всичко зависи от това дали дъщеря й е там или не. И в двата случая, скоро трябва да дойде.

Той кимна.

Докато седях и чаках най-добрата си приятелка, огледах всички жени в бара тази вечер. „Бедствието“ обикновено беше място, на което висяха ченгета. Жени също идваха, но просто не на тълпи. Днес обаче, мястото беше пълно и шумно, а поне 75% от клиентите бяха жени. Което беше странно.

Идвах в бара от години, главно защото баща ми беше собственикът, но отчасти понеже офисът ми за разследвания беше на втория етаж. Но през цялото това време никога не бях виждала мястото да е така непропорционално разделено в полза на женската част, с изключение на онзи път, когато придумах татко да направи мъжко ревю. Той се бе съгласил по две причини. Първо: Изпърхах с мигли. Второ: Мислеше, че мъжко ревю значи мъж, който идва, пробва храната, после пише ревю във вестника. Може да съм, а може и да не съм окуражила тази посока на мислене. Татко можеше и да го понесе по-добре, ако по времето, когато го предложих, бях над осемнадесет. Искаше да знае на колко мъжки ревюта бях ходила.

— Броим ли това? — очевидно не беше подходящият отговор.

Някой сложи чиния с храна пред мен.

— Поздрави от готвача.

Вдигнах поглед към Тери, най-добрата барманка на баща ми. Тя знаеше, че работя по случай с изневяра и вероятно бе предположила, че се бях издънила, затова бе и храната за утеха. Божественият аромат ме удари толкова бързо, че трябваше да се насиля да не проточа лиги.

— Благодаря. — Взех едно парче от чинията и впих зъби в най-добрата пилешка кесадиля, която някога бях опитвала. — Уау! — казах, засмуквайки студен въздух, докато дъвчех. — Сами наистина се е престарал.

— Какво? — каза тя, надвиквайки тълпата.

Махнах й и продължих да ям, оставяйки очите си да се завъртят в екстаз. От години се наслаждавах на бърканиците на Сами и макар винаги да бяха слюноотделящо добри, това бе невероятно. Загребах равни части гуакамоле, салса и сметана за следващата си хапка, после поех на ново пътешествие към рая.

Дъф ме гледаше как ям, докато стоеше заврян между облегалката на стола ми и стоящият до него мъж. Лявата му половина беше навряна в дясната на Дъф. Мъжът вдигна поглед, оглеждайки тавана за вентилационни отвори, обърна се наляво, надясно, после… три… две… едно…

Той потрепери и отстъпи встрани.

Случваше се всеки път. Починалите бяха студени и когато хората застанеха вътре в някой от тях, косъмчетата на врата им щръкваха, кожата им настръхваше, а по гръбнака им преминаваха ледени тръпки.

Но Дъф не обръщаше внимание на мъжа. Докато се преструваше, че е съсредоточил вниманието си върху мен, той държеше под око вратата към кухнята и хвърляше погледи натам през няколко секунди, гризейки нокътя си.

Може би вратата към кухнята наистина беше портал към рая и ако той пристъпеше през нея, щеше да премине отвъд. Не, чакай.

Докато седях там и се тъпчех, започнах да се чудя за нещо. Бях разгледала страницата с приятели на госпожа Тайдуел, докато търсех повече снимки на господин Тайдуел. Предпочитах да действам предпазливо, когато се доближавам към мишената, за да съм сигурна, че мога да позная него или нея, когато е необходимо. Веднъж попаднах на грешния човек. Свърши зле.

Отново извадих телефона от дънките си, открих профила на госпожа Тайдуел и прегледах историята на снимките й. Оказа се, че когато са се оженили преди малко повече от година, госпожа Тайдуел е била доста по-тежка. Очевидно бе изгубила доста килограми и регистрираше прогреса си на страницата си, сваляйки 45 килограма през последната година. Докато аплодирах отдадеността й, започнах да се чудя дали господин Тайдуел щеше да сподели ентусиазма ми или преди беше харесвал жена си повече.

Тази концепция ме потресе. Повечето мъже кръшкаха, когато жените им напълнееха. Тайдуел изглежда го правеше по противоположната причина. Може би сега се чувстваше заплашен от новата й визия. Тя беше трепач.

Паникьосах се, когато Тайдуел стана да си ходи. Той метна няколко банкноти, после тръгна към вратата и осъзнах, че тази вечер щеше да е пълна загуба. Наистина се надявах на доказателство, с което да приключа случая. Губейки оптимизма си, започнах да обмислям графика си, за да подготвя втори опит, когато Тайдуел спря. Погледът му се закова на входната врата. Погледнах покрай него и почти ахнах при вида на мацката с гарваново черна коса, която влезе. В момента, в който очите ни се срещнаха, Бари Уайт започна да звучи от тонколоните. Осветлението стана по-слабо и опушено, страстна аура се съсредоточи около новодошлата.

Съвпадение? Не мисля.

Влезе Куки Ковалски. Лоялна, решителна и с точния размер. Куки тръгна към мен, изражението й бе смесица от любопитство и колебание. Със сигурност не се тревожеше, че може да я забъркам в неприятности.

И беше убийствено облечена. Носеше тъмен костюм с панталон, дълга лъскава туника и отворен на врата сребрист шал, разкривайки чувствените й дадености.

— Ах, ти, дръзка хитрушо — казах, когато тя седна до мен на бара.

Тя се ухили и се примъкна по-близо до мен.

— Така добре ли е?

Отново я огледах.

— Фантастично е. И определено свърши работа.

Тайдуел седна обратно на масата си, интересът бе очевиден във всяко негово движение. Направих знак към него с най-слабият намек за кимване. Тя набързо огледа стаята и остави погледа си да се спре за части от секундата върху Тайдуел, преди да се върне към мен.

Но все още не беше убедена.

— Значи, ако беше мъж, щеше ли да си паднеш по мен?

— Скъпа, ако бях мъж, щях да съм гей.

— Да, аз също. Та, какво да правя?

— Просто изчакай секунда. Той вероятно ще…

— Мъжът на масата зад теб би искал да ти купи питие, скъпа — каза Тери. Веждите й се повдигнаха, докато чакаше отговор. Трезвеността очевидно бе дошла късно в живота й, но тя бе онова, което баща ми би нарекъл „красива жена“, с дълга, тъмна коса и поразителни лешникови очи. И все пак беше виждала твърде много забранени срещи, сложни забивки и лоши свалки за една нощ, за да бъде особено впечатлена. Опитът я беше калил.

И аз можех. Ако се упражнявах. Ако дадях всичко от себе си.

— О — каза Куки, хваната неподготвена, — ще взема Уиски Сауър.

Тери намигна и започна да се занимава с магията си.

— Уиски Сауър? — попитах Кук.

— П-приятелката ти изглежда нервна — каза Дъф и аз се съгласих с кимване.

Куки се взираше напред, сякаш бе изправена пред разстрел.

— Течен кураж — измърмори тя. — Изглеждаше като добра идея.

— Така са говорили и за ядрената енергия на Тримилния остров^[1].

Тя ми отправи ужасен поглед.

Преборих се да не се ухиля и затъкнах малък микрофон в гънките на шала й, преструвайки се, че го нагласям.

— Виж, трябва само да отвориш линиите за комуникация. Аз ще мога да чуя всичко, което той казва. — Потупах се по ухото, за да посоча слушалката, която носех. — Просто виж колко далеч иска да стигнат нещата. За съжаление това, че ти купи питие, не е доказателство за изневяра.

Пребледняването й доби зеленикав оттенък.

— Трябва да правя секс с него?

— Какво? Не. Просто виж дали той иска да прави секс с теб.

— Трябва ли да се натискам с него?

О, уау. Никога не бях осъзнавала колко необразована бе Куки в сферата на извънбрачните разследвания. Тя беше по-скоро от типа момичета, които стоят зад кулисите. Просто предполагах, че ще знае какво да прави.

Тери остави питието на плота. Куки я грабна и отпи солидна глътка.

— Не прави нищо, което те кара да се чувстваш неудобно — казах аз, когато тя отпи още една здрава глътка. — Просто се опитай да го накараш да ти предложи. Сега се обърни и му отдай чест. Нека да знае, че си заинтересована.

Преди да успея да я напътствам по-нататък, тя направи точно това. Обърна се към него с изпънат гръб и козирува.

Масата с празноглавки на Джесика избухна в смях. Затворих очи от унижение и казах през стиснати зъби:

— Имах предвид да си вдигнеш чашата.

— Какво? — попита тя през също толкова стиснати зъби. — Каза да отдам чест. — Започваше да се паникьосва. Можех да го усетя да се излъчва от нея на вълни. — Мислех, че може би е бил военен.

— Всичко е наред, само се успокой.

— Да се успокоя? — Тя се обърна отново. — Ти се успокой. Аз съм напълно спокойна. Като дълбока вода съм, която е дълбока и неподвижна.

Обвих ръка около нейната и я стиснах, за да привлека вниманието й отново към себе си. Тя си пое дълбоко въздух и бавно го издиша, стараейки се да се успокои.

— Така е по-добре — казах, давайки й още една минута, за да се съвземе. — Добре, ако не те е сметнал за откачалка, върви там и започни разговор.

— Какво? Аз? Какво?

— Кук, можеш да го направиш. Същото е както в гимназията, само че без социално осакатяващите последици от провала.

— Правилно. Гимназията. — Тя събра кураж, смъкна се от стола и пристъпи към масата му.

И се преобрази. Стана самоуверена. Истинска господарка на съдбата си. Почти се изкикотих триумфиращо, докато отхапвах нова хапка и подслушвах.

— З-значи го у-уреждаш? — попита Дъф.

Избърсах уста, после проверих магнетофона в джоба си, за да се уверя, че бе настроен да записва. Щеше да е гадно да минем през всички тези проблеми и да свършим без доказателство.

— Не толкова уреждане, колкото залавяне. Той е този, който обикаля клубовете с намерението да изневери на жена си. Ние само му даваме възможността, а на нея даваме доказателството, от което има нужда, за да продължи напред.

Чак когато чух Джесика да се присмива осъзнах, че говорех твърде открито на Дъф.

— Пак започва — каза Джесика достатъчно силно, за да я чуя. — Какво ви казах? Пълна откачалка.

Клюкарките отново избухнаха в смях, но можех да чуя пронизителното грачене на Джесика над това на останалите. Това бе единственото, което ме влудяваше, когато бяхме приятелки. Имаше носов, пронизителен смях, който ми напомняше за сцената с намушкването от „Психо“. Но това можеше да е пожелателно мислене от моя страна.

Допуснах грешката да бъда искрена с нея през първата ни година. Тя изглежда приемаше факта, че можех да виждам духове. Но щом й казах точно каква бях, че бях жътвар на души и починалите можеха да преминат отвъд през мен, приятелството ни се разруши като стъклена къща, прорязвайки ме, докато отломките се сипеха отгоре ми. Това остави някои доста дълбоки белези. Ако знаех, че приятелството ни е толкова крехко, ако знаех, че може да бъде съсипано от простата истина, нямаше да вложа толкова много от себе си.

След това всичко свърши. Тя каза на цялото училище какво й бях казала. Каква бях. За щастие никой, включително и тя, не повярва. Но предателството режеше дълбоко. Наранена, аз си отмъстих, като се хванах с момчето на мечтите й — баскетболна звезда от най-горния клас на име Фреди Джеймс. Естествено, това не помогна по никакъв начин за възстановяване на приятелството ни. Отровните й хули се увеличиха десетократно, след като започнах да излизам с Фреди, но вече не ми пукаше. Преоткрих момчетата на изцяло ново ниво.

Сестра ми, Джема, разбра точния момент, когато това стана. Тя обвини Фреди, че е отнел девствеността ми. Но да кажеш, че Фреди Джеймс е откраднал девствеността ми, бе като да кажеш, че Хирошима са откраднали ядрената бомба от нас. Кражбата не пасваше в уравнението.

Докато Джесика и приятелките й се кикотеха, аз ги игнорирах, знаейки че безразличието ми ще ги засегне повече от всичко, което бих могла да кажа. Джесика мразеше да бъде игнорирана и това сработи. Незаинтересоваността ми направо я изяждаше жива. Грубата текстура на гняв и омраза одраска кожата ми като остри нокти. Това момиче имаше проблеми.

— Съжалявам за козируването — каза Куки на Тайдуел.

Той й направи знак да седне.

— Няма защо. Намерих го за очарователно.

Въпреки всичко, Тайдуел беше добре изглеждащ мъж и очевидно разговорлив. Сега трябваше да се притеснявам за съвсем друг възможен развой на събитията: Щеше ли Куки да се поддаде на чара му?

— Аз съм Анастасия — каза тя, а аз се опитах да не простена шумно. Обикновено псевдонимите бяха в реда на нещата в тази работа, но се намирахме в бара на баща ми. Познавахме половината хора тук, което стана очевидно, когато някой й извика.

— Здрасти, Куки! — каза един полицай извън дежурство, когато влезе и зае място на бара. — Добре изглеждаш, сладурано.

Куки примигна изненадано, после се усмихна и каза на Тайдуел:

— Но всички ме наричат Куки.

Най-доброто спасяване.

— Аз съм Дъг.

Опа, уличаващо доказателство номер едно. Изглежда Марв също харесваше псевдоними. Обърнах се, за да мога да ги виждам с периферното си зрение, и наблюдавах как се здрависват. Кук измърмори нещо за това колко й било приятно да се запознаят. Той отвърна със същото. А аз отхапах отново от кесадилята, борейки се с желанието да простена в екстаз. Сами определено се беше престарал. Трябваше обаче да се стегна. Имах работа за вършене, проклето да е.

Обърнах се към тях, изражението ми беше на пълно отегчение и щракнах няколко снимки с телефона си. Телефоните правеха шпионирането толкова по-лесно. Преструвах се, че пиша съобщение, докато се прицелвах в мишената си. Когато Тайдуел се приведе напред и сложи ръка върху тази на Куки, почти се замаях. Не бе точно снимката, която ни трябваше, но дяволски близо.

После забелязах нещо. Някаква тъмнина в погледа му, която не бях виждала преди. И колкото повече гледах Тайдуел, толкова по-малко го харесвах. Почти всичко, излизащо от устата му, беше лъжа, но имаше нещо повече от тази лъжа — нещо, което ми причиняваше дискомфорт. Напомняше ми за един от онези типове, които завъртаха главата на момичето, женеха се за нея след вихрен романс, а после я убиваха заради парите от застраховката. Беше прекалено любезен и задаваше прекалено лични въпроси. Трябваше да се поразровя малко повече за господин Марв Тайдуел.

— Какво е това? — попита Тайдуел. Гласът му бе станал твърд и емоцията, която се носеше от него, ме стресна.

— Това? — попита Куки, изведнъж вече не бе толкова уверена.

Беше видял микрофона, който скрих в гънките на шала й. Гадост. Преди да успея да сляза от стола си, той се пресегна и го изтръгна, повличайки я напред докато го правеше.

— Какво е това? — настоя той, разклащайки го пред лицето й, преди да го стисне в юмрук.

Забързах към тях. Детективът в мен продължаваше да прави снимки за всеки случай. Щяха да са размазани, но трябваше да взема каквото мога. Куки стоеше поразена. Не защото я бяха разкрили, сигурна съм, а заради реакцията му. И аз щях да бъда поразена. Той мина от чаровен обожател към разгневен бик в рамките на секунди.

Лицето му почервеня и устните му се отдръпнаха от зъбите в злобно озъбване.

— Това игра ли е? Валъри ли те подучи?

Валъри Тайдуел беше съпругата на Марв и моя клиентка, а очевидно той подозираше, че тя подозира за извънкласните му дейности. Целият бар се смълча, когато забързах напред, лавирайки около маси и столове, щракайки снимки по пътя, чудейки се защо, по дяволите, Куки рови в чантата си. Не трябваше да се чудя дълго. Точно когато стигнах до нея, тя извади пистолет и единственото, което можех да мисля, беше „мамка му“.

— Куки! — извиках, докато се плъзвах към нея.

Но преди да успея да направя нещо, Тайдуел се хвърли през масата и сграбчи китката на Куки. Блъсна я отгоре ми и тримата политнахме. Остро изпукване раздра въздуха.