Мегън Марч
Подаръкът на порочния милиардер (2)

Холи

О, Господи! Порочната уста на Крейтън никога не се проваляше. Сляпа съм зад тъмната коприна, но не ми се налага да го виждам, за да съм наясно с горещината, която се излъчва от него и пикантният аромат на един опасен мъж.

— Какво точно ще правим тази вечер?

Дъха му помилва ухото ми.

— Много скоро ще разбереш.

Зърната на гърдите ми се стегнаха почти болезнено. Откакто Роуз се роди, заниманията ни в спалнята бяха някак ограничени, а тези извън нея на практика не съществуваха. Не мога да лъжа… липсва ми и си го искам обратно. Освен това, много добре знам как да предизвиквам съпруга си.

— Мислиш, че тук можеш да даваш нареждания?

Ниското му ръмжене накара кожата ми да настръхне.

— Знам, че мога. — Усетих го как се раздвижва половин секунда преди да вдигне тялото ми във въздуха. — Ти си моя и очевидно е време да ти напомня какво значи това.

Споменът за това, как смучех члена му първата нощ във Вегас ме връхлетя толкова силно, че бикините ми станаха изгубена кауза. Тогава бях изключително нервна около новия си съпруг, който едва познавах, и все пак неговата доминантност ме привличаше, макар по онова време да не осъзнавах защо. Сега, вече много по-добре разбирах всичко. И най-вече него.

И двамата имахме нужда от това. Отново да събудим връзката си. Да си припомним онова, което ни липсва от известно време.

Готова съм.

— Тогава най-добре се залавяй за работа.

Минути по-късно, Крейтън ме плъзна да седна на това, което предполагам е задната седалка на лимузината му и нетърпението пламна в мен, като електричество през оголен проводник. Посегнах към превръзката с намерението да я сваля, за да мога да го виждам, но ръцете му ме спряха.

— Няма да я сваляш, докато не ти дам позволение да го направиш.

Този негов тон… дрезгав и заповеднически… създаден да ме кара да се гърча от удоволствие.

Крей се раздвижи, а присъствието му до мен бе осезаемо, даже преди да сложи ръце на коленете ми.

— Ти разтвори краката си за мен в офиса си, но тази вечер предпочитам да изям котенцето ти, на задната седалка на лимузината. Да те накарам да крещиш толкова силно, че всички навън да те чуят. Тогава всички ще знаят, че сладката им кънтри звезда е едно порочно момиче.

Пулсът ми забърза ритъма си и то не само от думите му, а и от дланите му плъзгащи се по вътрешната страна на бедрата ми. Един от пръстите му се потърка в копринените ми бикини.

— Подгизнала си за мен. — Раменете на Крейтън разтвориха бедрата ми и той вдиша аромата ми. — Сладкото ти котенце моли за мен. Чудя се колко ли време ще ми отнеме да те накарам и ти да ме молиш.

Едва сдържах стона, който се опита да се изплъзне от устните ми. Порочните му думи и начинът, по който плъзгаше пръста си по клитора ми, само с бикините ми като защитна преграда ме накара да се надигна леко към устните му.

— Побързай!

Зъбите му подръпнаха плата и аз си поех дълбоко дъх.

— Не изпълнявам ничии заповеди. Аз съм този, който ги дава. — С едно дръпване, той избута бикините ми на една страна. — Това прелестно котенце е само мое. Но няма да свършиш, докато не започнеш да ме молиш. Разбра ли ме, Холи? Иначе, ако не го направиш, ще те дръпна в скута си и ще напляскам задничето ти.

Гореща вълна премина през мен, сякаш някой бе отприщил огнена буря в тялото ми.

— Заплахите ти не ме плашат. — Гласът ми се повиши една октава, когато Крей плъзна един пръст в мен.

— Пробвай ме. И ще видим какво ще се случи.

И тогава яростната атака започна. Крейтън ме поглъщаше, езикът му се плъзгаше по плътта ми, докато пръстът му се тласкаше в мен, извивайки се, така че да докосне онази точка на удоволствието, на което той знаеше, че не бих могла да устоя. Устните му се увиха около клитора ми и ме засмука, и тогава нямаше какво да спре оргазъма ми или да ми попречи да изкрещя името му, вкопчвайки се в косата му.

Цялото ми тяло потрепери, когато той се отдръпна от мен.

— Порочно момиче. Казах ти да ме помолиш. — Той тласна пръста в мен, карайки ме да изпитам такова удоволствие, че чак краката ми омекнаха, но скоро омаята от това започна да се стопява и се озовах просната напречно на скута му. Бях със задник във въздуха и пола омотана около кръста си, когато той сграбчи бикините ми и ги съдра, смъквайки ги от тялото ми.

Пляс. Първият удар върху дупето ми накара удоволствието, което бях изпитала да се умножи многократно. Той се държеше така, все едно съм негова собственост. Все едно ме притежава. И го обожавах, когато е такъв.

— Ще следваш ли правилата? Научи ли си урока?

Пляс.

Тази вечер се чувствах предизвикателно.

— Не. Може би трябва да продължиш да опитваш.

От гърдите му избоботи звук, който не можех да определя напълно, но вместо да плесне още веднъж дупето ми, грамадната длан на Крейтън го покри и започна да го масажира, успокоявайки парещата ми кожа, преди пръстите му да се промъкнат между бедрата ми и да проникнат в мен отзад.

Неочакваното движение ме накара да извия гръб и да започна да се гърча върху скута му, без да съм сигурна дали се опитвам да се отдръпна или да се притисна към него. Тялото ми бе спряло да изпълнява командите на мозъка ми и бе напълно под контрола на Крейтън.

— Ще свършиш отново за мен, но искам повече. По-силно. По-шумно. Името ми на устните ти.

Пръстите му се плъзнаха навън, покривайки женствеността ми, но палецът му… О, Господи. Палецът му закръжи около задния ми вход, който не бе докосван от месеци.

Напрегнах се и Крейтън го забеляза на мига.

— Да не би да си мислеше, че съм забравил за това перфектно задниче? Колко ще е стегнато, когато най-после се тласна в него? Мисля, че ще се наложи отново да подготвим тази малка сладка дупка, преди да си напълно готова за мен.

Палецът му се притисна там, но не проникна през стегнатия възел от мускули. Гърчех се в скута му и пръстите му се търкаха в клитора ми, докато оргазмът се надигаше в мен.

— Кажи ми го, Холи. Кажи, че искаш члена ми в задничето си. Кажи ми, че ти липсва колко порочно и прекрасно те кара да се чувстваш, когато притежавам всеки милиметър от теб.

— Ще ти кажа каквото пожелаеш. Моля те, просто ми позволи…

Пръстите му застинаха неподвижно за миг.

— Ще ми кажеш всичко, което пожелая… Хмммм. Ето сега това е страхотна оферта.

— Не спирай!

Той притисна и клитора, и входа на задника ми едновременно.

— Кое от двете? Къде ме искаш?

— Навсякъде!

— Тогава ми позволи да ти дам каквото пожелая за рождения ти ден. Без ограничения. Без правила.

Понякога, начина по който работеше ума на този мъж, нямаше никакъв смисъл.

— Добре. Каквото пожелаеш. Не ме е грижа.

— Добро момиче.

Той стисна клитора ми, между двата си пръста и засили натиска върху задния ми вход достатъчно, че ме доведе до оргазъм. Вика ми отекна в лимузината.

* * *

Не знам защо се изненадах, че щом Крейтън свали превръзката от очите ми, видях, че се намираме на частната самолетна писта на Карас Интернешънъл и самолетът ни чакаше. Обърнах се и погледнах Крей.

— Наистина? Наложително ли е?

Единственият му отговор бе усмивката, докато ме водеше нагоре по стълбите и в луксозно обзаведената кабина.

— Къде отиваме?

— Където реша да те заведа.

— Но Роуз…

Той вдигна един пръст и аз замълчах.

— Мислиш ли, че бих позволил нещо различно от това, за дъщеря ни да се погрижат по-малко от перфектното?

— Знам, но…

— Тя е добре. Обещавам ти. Сега, наслаждавай се, защото скоро ще стигнем до дестинацията си.

Самолетът едва бе излетял, когато кацнахме отново, и разпознах пистата и няколкото метални сгради на летището.

Голд Хейвън. Родният ми град.

— Какво правим тук?

— Ще видиш. — Усмивката на Крейтън ми показа, че е планирал нещо и исках да знам какво е то.

Качихме се на колата под наем и той подкара надолу, към онова, което жителите на Голд Хейвън наричаха долната част на града. Очаквах да се насочи към старата къща на баба ми, която все още бе наша.

— С Бенър ли ще вечеряме? Знаеш, че обичам тази откачалка.

Крейтън нито потвърди, нито отрече.

Най-после стигнахме до квартала, който познавах през целия си живот, но сега в края на улицата, след пощата, стоеше масивна нова сграда.

Навън бяха паркирани куп коли, а пред входа се бе струпала тълпа от хора.

— Какво е това? Новият гараж на Логан? — Но това не беше така, тъй като новият му гараж стоеше на старото си място, с тази разлика, че сега бе три пъти по-голям, отколкото преди.

— Не. Погледни.

Каменната сграда имаше изписано име над масивните входни врати.

Роузмари Уикман Мемориал Къмюнити Център

Очите ми се напълниха със сълзи.

— Какво си направил, Крей? — Гласът ми трепереше.

— Отдадох нужната почит на жената, която е отгледала най-удивителния човек, който някога съм срещал. Честит Рожден Ден, Холи.

Сълзи започнаха да се стичат по лицето ми и поклатих глава.

— Как го направи? Кога?

— Имам си начини.

Спряхме зад сградата, където близо до задната врата бе паркирал автобус за турнета.

— Какво става тук?

— Отварянето е днес, заедно с благотворителен концерт.

Крейтън паркира и ме измъкна от колата.

— Кой ще пее? Не съм готова…

— Целият ти екип е вътре и те чака. Заедно с Тана и Мик, при които е и Роуз.

— Какво?

Той вдигна ръка.

— Лично аз ги докарах, заедно с Роуз и бавачката. Всичко е наред.

— Чакай! Това е автобусът на Боун, нали?

Крейтън кимна.

— Да, заедно с приятеля му Зейн Фриско. Сега, нека влезем вътре. Шоуто започва след час.

* * *

Съпругът ми никога не спира да ме изненадва. Да ме шокира. Да ме кара да се влюбвам в него, отново и отново.

Цялата тази вечер бе нереална. Концерт в родния ми град, който разбрах, че е събрал над петдесет хиляди долара и всеки гостуващ артист бе заявил, че ще дари от себе си същата сума. Всички пари щяха да отидат в училището по изкуствата в Голд Хейвън и за музикалната му програма, които отчаяно се нуждаеха от помощ, и сега щяха да имат нужните средства за години напред.

Аз щях да изляза последна на сцената, което вероятно бе за добро, тъй като се наложи да ми оправят грима четири пъти тази вечер. Проклети сълзливи очи.

Излязох на сцената и всички присъстващи избухнаха във викове и аплодисменти. Присъстващите се изправиха на крака.

— Уау. Това е едно страхотно посрещане! Благодаря, Голд Хейвън! Невероятно щастлива съм, да бъда тук тази вечер, но трябва да призная, че заслугата за този невероятен проект не е моя. Един мъж направи всичко това възможно и аз съм благословена, че мога да го нарека свой. — Погледнах в страни от сцената. — Аплодисменти за Крейтън Карас!!!

Протегнах ръка в неговата посока и той пристъпи на сцената заставайки до мен, пред публиката.

Вместо да се обърне и да заговори към тълпата, тъй като думите му бяха предназначени за всички, той гледаше директно към мен.

— Ето точно тук грешиш, Холи. Всичко това е заради теб. Днес почитаме жената, която те е отгледала и града, който без да осъзнава, те постави на пътя ми. За това, винаги ще бъда благодарен, тъй като ти и дъщеря ни сте всичко за мен.

От тълпата се понесе дружно „Ауууу“, а грима ми отново бе в непосредствена опасност. Той целуна бузата ми и далеч от микрофона, така, че само аз да го чуя прошепна в ухото ми.

— Честит Рожден Ден, Холи. Благодаря ти, че направи живота ми толкова невероятен, колкото е в момента. Обичам те.

Щастливи сълзи изпълниха очите ми и вдигнах микрофона към устните си.

— Съжалявам момичета. Не може да го имате. Той е изцяло мой. Сега, кой иска да послуша малко кънтри музика?