Метаданни
Данни
- Серия
- Порочен милиардер (3.1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Dirty Birthday Surprise, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ralna, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 74 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Мегън Марч
Заглавие: Подаръкът на порочният милиардер
Преводач: Ralna
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2018
Тип: новела
Националност: американска
Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10142
История
- — Добавяне
Крейтън
Беше странно да искам да удуша съпругата си. Обикновено, след сблъсък с жена ми, обичам да я прикова към леглото, да разкъсам жалкото парче плат, което тя нарича бикини и да й напомня как точно умея да се справям с настроенията й. Но този път е различно.
— В името на всичко свято Холи, ако още веднъж ми кажеш, че не ми позволяваш да ти подаря нещо за рождения ден, ще взема Роуз и няма да ти кажа къде отиваме… поне за четири часа.
Заплахите ми бяха изгубили част от силата си, след като станах баща, и човек би го забелязал, ако съдеше по начина, по който Холи сви рамене.
— Сериозно? Четири часа, Крей? Значи за точно толкова, колкото е нужно, преди тя отново да има нужда от мен? — Устните й се разтвориха и тя се разсмя. — Такъв си бонбон сега. — Тя ми намигна, вдигайки дъщеря ни от креватчето й. — Но не се тревожи, няма да казвам на никой, че вече не си страшния милиардер, за когото се омъжих.
Тонът ми стана смъртоносен.
— Най-добре внимавай с тази остроумна уста, съпруго моя, или ще ти намеря нещо по-добро, което да правиш с нея.
Тя покри ушичките на Роуз, преди да ме стрелне с поглед.
— Не ме заплашвай с приятно изкарване, особено като тя няма да се нахрани и да си легне в близките няколко часа. Не е като да можеш точно сега да изпълниш заплахата си. — С тези думи, тя ми обърна гръб и тръгна надолу по коридора на семейното крило, в дома ни в Нашвил. Докато се отдалечаваше, смеха й ехтеше. — Не се тревожи, малкото ми момиченце. Тати говори за това, как ще ни дава ягоди и шампанско. Но за теб никакво шампанско… поне докато не навършиш четиридесет.
Нямаше как да не се усмихна на това.
Някак щях да я накарам да ми позволи да правя каквото си пожелая за рождения й ден, следващата седмица. Отказвам да позволя този ден да бъде нещо различно от невероятен. Защото тя е точно такава… невероятна.
* * *
От прага на новия й офис, гледах съпругата си как пъхва молив в рошавия си кок и се завърта на стола си, за да погледне през панорамния прозорец към града, без да спира да говори дори за миг по време на конферентния си разговор. Нещо в това Холи да бъде Главен изпълнителен директор ми се виждаше адски секси, също като първият път, в който я видях на сцената. Тя обсебваше вниманието на тълпата, когато държеше микрофон в ръка и бе също толкова впечатляваща, докато се справяше с бизнес задълженията си.
Тя се обърна към мен и кимна с брадичка към вратата, а очите й блеснаха щом ме забеляза да стоя там.
— Смятам, че ще успея да измисля нещо, което да задоволи всички страни. — Погледът й се впи в колана на панталона ми. — Сега ми се налага да свършвам, затова нека оставим този разговор за следващата седмица.
Миг след това тя приключи разговора и аз влязох в офиса й.
— Налага се да свършиш, а?
Устните й се извиха в усмивка.
— Едно момиче може да се надява. Все пак сбъднахме онази твоя фантазия, когато ти направих свирка под бюрото, по време на конферентния ти разговор с Азия.
— Ненаситница.
Както седеше на стола тя разтвори крака, а полата й се плъзна нагоре по бедрата.
— Чувствай се поканен да върнеш услугата по всяко време.
Направих още една крачка към нея.
— Сега за това ли си фантазираш? Аз, на колене пред теб?
Холи прехапа устни, преди да се ухили.
— Няма да го отрека.
— Кога е следващото ти обаждане.
Усмивката й посърна.
— Мамка му, нямам такова.
— Е, тогава предполагам, че ще ни се наложи да сбъднем някои други фантазии. — Изминах последното разстояние, което бе останало между нас. — Изправи се и затвори очи. Изненадите за рождения ти ден започват сега.
Очите на Холи се разшириха.
— Какво? Мислех, че решихме днес да не правим нищо особено. Само вечеря у дома…
Поклатих глава.
— Заслужаваш повече и смятам да ти го дам.
— Но Роуз…
— … е при Тана и Мик, и тяхната бавачка за през нощта. Уредил съм всичко.
— Без да ме попиташ?
Приковах я с поглед.
— Скъпа, кога съм те оставил с впечатлението, че ще започна да искам позволението ти за каквото и да реша да правя с теб?
— Милиардер командаджия — промърмори тя.
— И обожаваш това. Сега, изправи се!
Вероятността бе петдесет на петдесет дали ще ми се подчини, но изглежда днес бе щастливият ми ден, защото Холи се изправи на крака.
— Тя все още следва заповеди.
— Само защото се осланям на факта, че директният резултат от това ще бъде оргазъм. Гледай да не ме разочароваш…
Засмях се и измъкнах копринена превръзка за очи от джоба на сакото си, вдигайки я във въздуха.
— Обещавам, че няма да бъдеш разочарована.
Очите й отново се разшириха, но ги зърнах само за миг, защото ги покрих с превръзката, завързвайки я на тила й. Вдишах аромата й и притиснах устни към шията, където туптеше пулсът й.
— Тази вечер си дори по-красива от онази първа нощ, в която реших, че ще бъдеш моя. Спомняш ли си как те отведох горе в хотелската стая и пих Бушмилс от котенцето ти?
Члена ми стана твърд само при спомена, а дишането на Холи се забърза.
— Спомням си.
— Тази нощ, ще създадем нови спомени.