Петко Р. Славейков
Есен

Вятър вей, гори вълнува,

        в планината тътен;

вихър по поле върлува,

        въздухът подмътен.

Я какви са, виж, над мене

        облаци бухлати,

а земята чуй как стене,

        как гора се клати.

Веч времето хладно диша,

        в къра няма песен,

дъжд плющи, есенна кища,

        значи, веч е есен.