Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Авантюры русского царизма в Болгарии. Сборник документов, 1935 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Светлана Драганова, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2019)
Издание:
Заглавие: Авантюрите на руския царизъм в България
Преводач: Светлана Драганова
Година на превод: 1991
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо издание
Издател: Издателска къща „Стено“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1991
Тип: сборник
Националност: Руска
Печатница: ДФ „Абагар“ — Велико Търново
Рецензент: Петър Стоянов
Коректор: Мария Георгиева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8768
История
- — Добавяне
VIII. Мисията на Новиков
В края на ноември 1887 г. руският посланик в Букурещ Хитрово изпрати в София рускоподания търговец Новиков за преговори с водачите на опозицията за „организиране отстраняването на принц Кобургготски от България“.
Новиков бе снабден с подробни инструкции от Министерството на външните работи. Той получи 24 000 франка за разходи по предприятието. Първоначално Новиков имал намерение да нагласи мероприятията си по „отстраняването“ на Фердинанд така, че да съвпаднат по време с експедицията на капитан Набоков и молел за изпращане на динамитни патрони в Русчук, където се очаквало пристигането на княза. За успеха на предприятието си Новиков настоявал да получи от руското Министерство на външните работи асигниране на допълнителни суми в размер на 64 000 франка. Дейността на Новиков в България се проточила до август 1888 г., когато предвиждайки ново въстание, той отново ходатайствал за парична помощ. Но вече убедено по това време в нецелесъобразността на метода на „явно“ поощряване на въстанията, руското Министерство на външните работи не показа склонност към по-нататъшна подкрепа на начинанието на Новиков.
№ 92.
Съобщение от директора на азиатския департамент до посланика в Букурещ Хитрово
30/18 ноември 1887 г.
Милостиви господине Михаил Александрович,
Препоръчаният ми от ваше превъзходителство руски поданик, търговецът Николай Новиков изрази готовността си да ни бъде полезен и да ни окаже съдействие в отстраняването на принц Кобургготски от България.
№ 93.
Телеграма от директора на азиатския департамент до посланика в Букурещ Хитрово
7 декември/25 ноември 1887 г.
Желателно е да се възложи на търговеца Новиков, който тръгва през Букурещ за София, да разузнае там положението на нещата и да направи деликатни внушения на водачите. Внушенията се заключават в следното: в случай на преврат Русия няма да отмъщава никому, няма намерение да ограничава вътрешната автономия и само ще изиска избирането на нов княз да се осъществи по договореност с нея и външната политика да бъде съгласувана с руските политически интереси.
Ако от ваша страна няма пречки, благоволете да снабдите Новиков с указания в този смисъл, дайте му за разходи до 4000 франка, а също 20 000 франка заемообразно, тъй като за предлог на пътуването трябва да послужат бъдещите търгове в София.
№ 94.
Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
8 декември/26 ноември 1887 г.
Напълно съм благоразположен към мисълта за изпращане на Новиков. Но дали няма да бъде оценено като полезно, за да се внуши доверие към думите на Новиков, едновременно да се помести статия в „Правительственный вестник“ с изложение на нашите становища в смисъла на телеграмата ви, като се прибави, че предвид равнодушието на държавите и самата Турция към нарушаването на договора, сега и Русия гледа на присъединяването на Румелия като на свършен факт. Този въпрос служи като главно оръжие на враговете ни в България, които експлоатират срещу нас нашата ужким опозиция срещу обединяването на българския народ.
№ 95.
Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
17/5 декември 1887 г.
Търговецът Новиков вчера пристигна от Русия. На основата на вашата депеша от 25 ноември[1] са му дадени 4000 франка за пътни разходи и 20 000 франка заемообразно. Днес заминава за България, снабден със словесни инструкции. Сведенията ще ни изпраща през Белград. Благоволете да предложите на Персиани да ни изпраща писмата от Новиков по сигурен начин в Букурещ. Няма ли вече да бъде оценено като полезно вестникарското съобщение, упоменато в телеграмата ми от (8 декември) 26 ноември[2].
№ 96.
Телеграма от посланика в Букурещ до директора на азиатския департамент Зиновиев
1 февруари/20 януари 1888 г.
Пристигналият от София търговец Новиков довежда до мое сведение, че възложеното му поръчение по организиране прогонването на принц Кобургготски по конспиративен начин от България в дадения момент не е било изпълнено предвид строгите мерки, вземани от софийските власти за охрана особата на принца, особено след експедицията на капитан Набоков[3]. За извършването на започнатото дело по съвета на лица благонадеждни и изявили готовността си да вземат активно участие търговецът Новиков смята да се употребят динамитни патрони.
Съгласно ходатайството на г-н Новиков, имам чест най-покорно да ви помоля, ваше превъзходителство, ако счетете за възможно, да благоволите да направите разпореждане за отпускане на динамитни патрони от нашите складове с цел доставката им в Русчук, където се очаква пристигането на принц Кобургготски.
За да може прогонването на Кобурга от България по легален или конспиративен начин да съвпадне с експедицията на капитан Набоков в Бургас, г-н Новиков заминава за София през Букурещ и Белград с цел да вземе дейно участие в тази работа.
Търговецът Новиков смята за възможно срещу определено възнаграждение да намери в София хора, способни по конспиративен начин да отстранят принц Кобургготски от пределите на княжеството. Вследствие на това имам чест да ви моля най-покорно, ваше превъзходителство, да благоволите да отдадете разпореждане за предоставяне на 64 000 франка от сумите на окупационния фонд на търговеца Новиков. Заедно с това считам за дълг да добавя, че 4000 франка от посочената сума трябва да се отнесат към личните разходи на търговеца Новиков, за пътуването му до София и обратно.
№ 97.
Извадка[4] от съобщението на посланика в Букурещ до директора на азиатския департамент Зиновиев
3 февруари/22 януари 1888 г.
Българският военен министър полковник Муткуров направи предложение на живеещите в София поручик Колобков и търговеца Новиков да се заемат с доставката на 30 000 пушки „Бердан“ и 3000 револвера „Смит и Уесън“ от нашите оръжейни заводи за българската армия.
Предлагайки ходатайството на търговеца Новиков на благосклонната ви оценка, ваше превъзходителство, считам за дълг да прибавя, че аз от своя страна намирам, че в дадения момент е възможно да се удовлетвори споменатото ходатайство на г-н Новиков за отпускане на търговски начала на пушки револвери от нашите оръжейни заводи за доставянето им на българската армия.
Имам чест покорно да ви моля, милостиви господине, да благоволите за последното да ме почетете с уведомление по телеграфа, за да го съобщя на живеещия в Букурещ търговец Новиков[5].
№ 98.
Телеграма от посланика в Букурещ до директора на азиатския департамент Зиновиев
24/12 февруари 1888 г.
Съдържанието на секретната телеграма е съобщено от мен на търговеца Новиков и поручик Колобков. Последният заминава за София, за да сключи контракт с военния министър за доставка на пушки и револвери. Търговецът Новиков също заминава за Петербург, за да доложи лично на ваше превъзходителство за хода на организираната срещу принц Кобургготски конспирация и да ходатайства за отпускането на динамитни патрони.
№ 99.
Телеграма от директора на азиатския департамент до посланика в Букурещ Хитрово
22/10 юли 1888 г.
Съгласно молбата на живеещия сега в Петербург поручик Колобков, имам чест да уведоми ваше превъзходителство, че по доклада на статс-секретаря Гирс — секретна преписка за доставка на оръжие за българската армия — Във втория ден от юли месец на негово Величество беше благоугодно да заповяда: да се отпусне от държавните оръжейни заводи за доставка на българската армия исканото количество винтовки №2 и револвери „Смит и Уесън“. За изпълняването на тази височайша заповед на господаря император бе съобщено посредством нашето военно министерство на Главното артилерийско управление да отпусне пушки и револвери от нашия Тулски оръжеен завод, а също бе уведомен и временният одески генерал-губернатор[6] за безпрепятственото изнасяне от пределите на империята на пушки и револвери, предназначени за доставка за българската армия от доставчиците поручик Колобков и търговеца Новиков.
№ 100.
Телеграма от пълномощника в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
30/18 август 1888 г.
Търговецът Новиков, изпратен от мен в София, телеграфира, че на (28) 16 август там се е състоял съвет на офицерите за подготовка на революция. В Силистренски окръг има силно брожение. Специално пристигналите оттам ми предлагат да започна делото със собствени сили.
Като че ли всички слоеве на населението са единодушни. Засега сдържам всички, щото ради успеха по-сериозно да подготвим и обединим движенията в София и Силистренски, Плевенски, Русчушки и Свищовски окръг. Изпратих сигурни хора да проверят сведенията. Трябва да се избегне безплодното проливане на кръв. Случайните и отделни бунтове само ще укрепят правителството. Правилният начин за организиране на делото трябва да бъде съвсем различен от този.
Мислят засега да засилят разбойническите шайки, което е твърде полезно. За всичко ще донасям незабавно.
№ 101.
Телеграма[7] от пълномощника в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
1 септември/20 август 1888 г.
Новиков съобщава: заговорниците молят за 20 000 франка. Обещават двама офицери да пристигнат тук за преговори. Боейки се от спекулация или изкуствено и безплодно движение, предизвикано изключително от субсидиите, отговорих на Новиков[8], че ще ги подкрепим с пари веднага след извършване на работата.
Във всеки случай нека изпратят доверени лица. В Русчук са забранени самоотлъчките на отпускарите и запасняците от нишите чинове. От 18 август лица, снабдени със сръбски паспорти, не се допускат повече в България.
№ 102.
Телеграма от директора на азиатския департамент до пълномощника в Букурещ Ладиженски
1 септември/20 август 1888 г.
Получих телеграма от 18 август.[9]
Бъдете колкото е възможно по-внимателни в сношенията си с българите, замислящи да предизвикат движение в страната си. Поради невъзможността да ръководим такива движения и да разчитаме на тяхната резултатност, ние трябва щателно да отстраняваме от себе си всяка отговорност и да се въздържаме от всякакво явно поощрение. Необходимо е това становище точно да се разясни на българите, които се обръщат към вас за съвет.